Главният изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих

Главният изпълнителен шеф на Международната организация по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол по време на изявлението си на икономическия конгрес в Давос обърна внимание на редица много публикувани заблуди за резултата от развиването на сегмента на електрическите автомобили, а също по този начин и във връзка с намаляването на нездравословните излъчвания при положение на развиване на различната енергетика.

В рамките на сесията „ Стратегически прогнози за бъдещето на енергетиката “, основният изпълнителен шеф на МАЕ в частност съобщи, че макар многото прогнози, Съединени американски щати няма да са най-големият експортьор на петрол: главният дял на петролния износ през днешния ден, а и „ в разстояние на доста години “ ще се пада на страните от Близкия Изток.

Фатих Бирол разяснява много публикуваните заблуди за това, че развиването на електрическите автомобили надали не ще докара до понижаване на търсенето на нефт, акцентирайки сериозното противоречие в потреблението на нефт от страна на сегмента на коли и годишно увеличаващото се търсене на нефт, а също по този начин и уточни главните фактори за увеличението на търсенето на нефт в бъдеще, които не включват сегмента на леките коли.

Директорът на МАЕ се спря също по този начин и на актуалните темпове за развиване на различните енергийни мощности, като означи, че те са незадоволителни, в случай че се цели понижаване на нездравословните излъчвания единствено посредством развиването на различната енергетика.

Един от главните проблеми в актуалната обстановка, съгласно оценката на Фатих Бирол е слагането на нереални условия от страна на развитите страни към разрастващите се страни във връзка отхвърли от настоящите въглищни ТЕЦ-ове.

Управляващите в доста страни би трябвало обезпечават електричество за своите жители и капиталовите решения за основаване на генериращи мощности към този момент са били взети по-рано и по тази причина те считат, че тези вложения би трябвало да се изплатят, ръководейки се преди всичко точно от тези доводи, а не от условията на други страни с високи позиции „ в Давос, Париж, Брюксел “, означи основният изпълнителен шеф на МАЕ, представен от интернационалните организации.

Какво сподели Фатих Бирол:

„ Позволете ми да направя записка във връзка Близкия Изток и експорта на нефт. Независимо, че през днешния ден „ Съединени американски щати са задоволително значим производител на нефт, страните от Близкия Изток останат главният експортьор на нефт в разстояние на доста години. Съединени американски щати добиват доста нефт, само че огромна част от нея се употребява за вътрешни потребности. Затова Близкият Изток и в частност Саудитска Арабия в в разстояние на доста години ще останат най-големият в света експортьор на нефт. Що се касае до търсенето на нефт и разпространяването на електрическите автомобили. Тук има положителни и не доста положителни вести за моите сътрудници, които са огромни последователи на електрическите автомобили.

Добрата вест се заключава в това, че през днешния ден в света броят на електрическите автомобили приближава 5 млн. броя. При това половината от тях са в Китай – Китай заема първо място в света по сбор коли. И по този начин, пет милиона електрически автомобили. Много считат, че това е огромно достижение. Това е по този начин. Но какво трансформира това в проектите за търсенето на нефт?

Дайте да погледнем на тази обстановка в подтекста на търсенето на нефт. През тази година, съгласно оценката на МАЕ, търсенето на нефт в света ще се усили с 1,3 млн. барела дневно. Какъв резултат оказват върху търсенето на нефт 5 млн. електрически автомобили? Става дума примерно за ползване на 50-тина хиляди барела дневно, в случай че това са коли с вътрешно горене. Сравнете сами – 50 хиляди барела дневно от една страна и нарастване на търсенето с 1,3 млн. барела дневно – от друга.

Нещо повече – 5 млн. електрическия автомобил – това на практика е нищо, защото първо в света през днешния ден има 1 милиарда автомобила с мотори с вътрешно горене. И второ – и то е основното – колите като такива не са мотори на търсенето на нефт. Точка. Двигатели на търсенето на нефт са тежките камиони, нефтохимическата индустрия и авиацията. Затова диалозите, че развиването на електрическите автомобили значи завършек на петролната епоха несъмнено са илюзия – без значение дали това ви харесва или не. Възможно е на някой да не му харесва.

По-нататък. Въпросът се състои в това по какъв начин да произвеждате електрическа енергия, когато заявявате, че електрическите автомобили ще оказват помощ за решаването на казуса с изменението на климата? Днес броят на електрическите автомобили наброява 5 млн. Дори в случай че тази цифра нарасне до 300 млн. - поради актуалната конструкция за международните енергийни индустриални мощности, внедряването на подобен брой електрически автомобили ще докара до понижаване на излъчванията на СО2 с по-малко от 1 %. Въпросът се заключава освен в електрическите автомобили, а в това какво ще е решението в енергийната система като цяло: какъв ще е главният източник на електрическа енергия?

Ако вие не можете да намалите потреблението на въглеводороди в производството на сила – излъчванията на СО2 няма да се намаляват. Възможно е да се следи избран резултат на локално равнище, само че в световен проект излъчванията няма да намалеят.

Затова, аз бих отбелязал още един път – развиването на електрическите автомобили през днешния ден не е „ край “ на петролната епоха. Ако приказваме по тематиката за различната енергетика, то тук също има положителни вести. През предходната година този бранш сподели много мощен растеж както във връзка с слънчевата, по този начин и на вятърната енергетика. В сегмента на слънчевата енергетика бяха конфигурирани 100 ГВт нови мощности, във вятърната енергетика – 50 ГВт.
Но още веднъж – дайте да оценим тези числа в действителен подтекст. Търсенето на електрическа енергия в света приблизително се покачва с 1 % на година. 150 ГВт нови мощности в слънчевата и вятърната енергетика – това е единствено половината. 1 % от този растеж в търсенето на електрическа енергия. Другата част от тези 2 % се пада на нарастването на енергийното произвеждане на основата на въглища и природен газ.
Затова, в случай че очаквате, че при сходен ритъм на растеж на различната енергетика ще се намали каузи на въглеводородите в структурата на международното енергопотребление, то това е извънредно оптимистично. Производството на електрическа енергия – това е единствено част от общата енергосистема. В проекта за излъчванията СО2 на каузи на производството на електрическа енергия се падат по-малко от 40 % от излъчванията, до момента в който другите 60 % се падат на други източници.

Това ни връща към тематиката за електрическите автомобили. Няма да оповестявам съответното име на страна, само че дайте да оценим такава обстановка – в избрана страна примерно от 40 % до 50 % от общите мощности за електрическа енергия са на въглища.

Ако в сходна страна, където огромна част от енергийните мощности са на въглища, пред вас стои изборът за покупка сред автомобил с дизелов мотор от порядъка на 1990-те години и електрически автомобил от 2019 година - т.е., съгласно мен по-добре е да се купи кола от 1990-те години с дизелов мотор. Точка.

Ново не значи по-добро, в случай че вие не можете да избягате от зависимостта от въглеводороди. Ако желаете да се избавите от тази взаимозависимост в превоза, тази задача би трябвало да обгръща освен колите, ще ви се наложи да прецените от какво ще произвеждате електричество.

В този поражда въпрос във връзка това какво да вършиме с енергийните мощности на основата на въглища. Днес значителен дял от мощности на въглища има в страни като Китай, Индия, Индонезия. Те обезпечават електричество за своите жители, огромна част от които са хора с ниски приходи. Ние не може да им кажем: „ Взехме решение в Давос. Моля изключете своите ТЕЦ-ове, работещи на въглища “. Това е невероятно.

Тук има един доста значим въпрос: в Съединени американски щати и Европа междинната възраст на ТЕЦ-овете е 42 години. Те доближават пенсионна възраст, както и доста в тази публика. Но в страните от Азия, въглищните ТЕЦ-ове са приблизително на 11 години. Те би трябвало да отработят вложенията си, които са били направени в тях при строителството. Как може да желаеме от тези страни – апелирам, затворете ги. Аз не би се съгласил на сходна молба, в случай че някой се обърне към мен с нещо сходно. Може да пробваме да намерим някакво решение в тази обстановка, в случай че оборудваме дадени въглищни ТЕЦ-ове с технологии за хващане на въглеродните излъчвания. Но главното е - належащо е да се откри финансов тласък, с цел да се компенсират загубите, в случай че желаете от тези страни да спрат по-рано дадените ТЕЦ-ове.

В противоположен случай ние може да вземем какво е комфортно за нас решение в Давос, в Париж, в Брюксел, само че страните няма да го изпълнят, защото би трябвало да обезпечат електрическа енергия за своите жители. Те към този момент са създали своите вложения в тези ТЕЦ-ове, и те няма да си възвърнат изхарчените пари, в случай че ги позволим да ги затворят. Те няма да подхващат тези ограничения.

Според мен по този въпрос не би трябвало да има двойни стандарти.

По непознатия щемпел, със редуциране