Гласът на писателката Теодора Димова е ясен, чуваем, очакван, тревожен.

Гласът на писателката Теодора Димова е явен, чуваем, предстоящ, обезпокоителен. Това е гласът на един същински интелектуалец, който влага в книгите всичко от себе си и не стопира да бърка в раните на обществото. Защото намира смисъл от това да предизвика читателя да мисли, да се терзае, до момента в който търси отговорите. " Емине ", " Адриана ", " Майките ", " Марма, Мариам ", " Влакът за Емаус ", " Поразените "... книги, в които героите живеят отвън времето, изпълнени със своя вътрешна активност, облечени от създателката си в животворни думи. Именно те, съгласно дъщерята на класика Димитър Димов, лекуват. Какво вижда тя в днешната рецесия, резултат от епидемията от ковид? Ето какво сподели  пред Момичетата от града.

Всяко потомство минава през своите тествания, събития, които го раздрусват радикално. До каква степен сегашната обстановка се трансформира в тест за устоите на обществото, в което живеем?

Рано е още да се вършат изводи, да се обобщава. Но аз виждам една наклонност, която ме вълнува до сълзи – изгубената ни взаимност като общество сякаш стартира да се възстановява. Много хора оказват помощ на своите възрастни съседи – оставят бележки на входа, че те могат да разчитат на тях за извършване на покупки и за снабдяване на храна.

Всички усещаме, че е пристигнало време да обърнем взора си във вътрешността, да преподредим полезностите си.

Един мой непосредствен другар, който е на 30 години, ми сподели – " какъв брой надменно сме живели до момента! " Да, това би могло да звучи като изповед на всички ни.

Къде може да открием тези скрити сили и запаси, които да ни оказват помощ да се оправим?

В мисълта за другите, освен за себе си. В това щастливо преборване със личния ни нарцисизъм и надменност. Но вижте какво бесовско хейтърство събра единствено за няколко дни военачалник Мутафчийски. Един човек, който прави всичко допустимо, с цел да оказва помощ на другите. Това е извънредно тъжно, извънредно плебейско държание. В такива тежки дни да имаш мощ да мразиш и да ругаеш човек, който работи за теб и прави всичко по силите си?! Абсолютно неразбираема народопсихология. Тоест понятна е, само че думите, които могат да се изрекат по този мотив, ще са тежки.

Вашите героини са мощни, смели дами, способни да се оттласнат от дъното и да се трансфорат в основател на смяната. Вие самата подготвена ли сте за това?

Доста публикувано е мнението, че нашите генерации не са познали истински бедствия и война. Да, популярност Богу, по този начин е. Но ние минахме през Чернобил – няма да не помни по какъв начин се лутах из магазините, по какъв начин обезверено купувах бурканчета детски храни, изсъхнало мляко, минерална вода, щерка ми тогава беше на две годинки.

Вътрешният смут, вътрешната суматоха, че няма да успееш да опазиш детето си, това е прекарване с доста бездънен отпечатък.

После преминахме през цялостната липса на храна през Лукановата зима, когато в три часа през нощта се нареждахме на опашка за мляко. После през 96-та година, през инфлацията, когато парите се стопяваха до момента в който отиваш от един магазин в различен, най-после заплатата ми беше всичко на всичко четири $...

Един от най-красивите романи в българската литература – „ Осъдени души “ на вашия татко Димитър Димов, споделя за красива, въпреки и невъзможна обич по време на злополучие. ( Гражданската война в Испания и епидемията от тиф. ) Любовта ли е най-силното оръжие против страха, омразата и отчаянието?

Да, в случай че успеем да мислим за другите най-малко толкоз, колкото и за себе си, тогава ще съумеем да излезем от личния си пашкул.

Доколко книгите ще ни оказват помощ да намерим отговорите на всички мъчителни въпроси, които ни тревожат?

Книгите, естествено, оказват помощ. На смълчаването, затихването, кроткия размисъл върху всичко, което се случва, са също наши другари.
 Георги Лозанов: " Авторитети ще се срутят, ще се родят нови герои "