Глаголически букви рисуват думите българския, дух, вечен
Глаголически букви изписват думите " българския ", " дух ", " безконечен " в изложбата " Българските писмености ". Тя може да бъде забелязана и през днешния ден в Градската градина пред Народния спектакъл.
Институтът по български език " Проф. Любомир Андрейчин " към Българска академия на науките я посвети на Деня на светите братя Кирил и Методий - 11 май, 1150 години след успението на свети Кирил.
Показани са 20 изображения на глаголически букви и техните сходства в старобългарската кирилица и актуалната ни писменост. Допълват ги табла с изображения на думите " ние ", " светлина ", " положително ", " напредък ", в които са вградени детайли от старобългарски ръкописи.
Кирилицата резервира съвършения модел на глаголицата - на всеки тон да подхожда писмен знак. Сега кирилицата се употребява от 250 милиона души в Европа и Азия, показват уредниците на изложбата.
Какво значи " глагол ", питаха учени от Института по литература, които се срещаха с посетителите. И отговаряха на тези, които не знаят - дума.
Глаголицата е въображаема като свещено писмо, посредством което да се преведат богослужебни книги, напомни гл.ас.д-р Магдалена Абаджиева. Кръстът е на първо мяст, писмен знак А. Кръгът и триъгълникът са също типични глаголически знаци, в които можем да прозрем божествената същина и Светата Троица.
Азбуката е доста повече от това да разбираем и открием в нея обособени детайли, споделя Магдалена Абаджиева. Азбуката действа като целокупност, като единност, опора, върху която можем да построим и структурираме нашето схващане. Всичко в човешкото битие се нуждае от опорна точка, върху която да се крепи и развива. Азбуката е опората на човешкия разум. Когато знаем буквите, ние в действителност виждаме през тях - не се стопираме поотделно на всяка писмен знак, а ги възприемаме като смисъл. Да знаеш буквите е да спреш да мислиш за тях, а да мислиш за словото, което достигаш посредством тях. Това е единството на материалното и духовното, което индивидът се пробва да реализира посредством съществуването си. Буквата е материалното измерение на езика, тялото на езика, а той има също и духовна страна.
Институтът по български език " Проф. Любомир Андрейчин " към Българска академия на науките я посвети на Деня на светите братя Кирил и Методий - 11 май, 1150 години след успението на свети Кирил.
Показани са 20 изображения на глаголически букви и техните сходства в старобългарската кирилица и актуалната ни писменост. Допълват ги табла с изображения на думите " ние ", " светлина ", " положително ", " напредък ", в които са вградени детайли от старобългарски ръкописи.
Кирилицата резервира съвършения модел на глаголицата - на всеки тон да подхожда писмен знак. Сега кирилицата се употребява от 250 милиона души в Европа и Азия, показват уредниците на изложбата.
Какво значи " глагол ", питаха учени от Института по литература, които се срещаха с посетителите. И отговаряха на тези, които не знаят - дума.
Глаголицата е въображаема като свещено писмо, посредством което да се преведат богослужебни книги, напомни гл.ас.д-р Магдалена Абаджиева. Кръстът е на първо мяст, писмен знак А. Кръгът и триъгълникът са също типични глаголически знаци, в които можем да прозрем божествената същина и Светата Троица.
Азбуката е доста повече от това да разбираем и открием в нея обособени детайли, споделя Магдалена Абаджиева. Азбуката действа като целокупност, като единност, опора, върху която можем да построим и структурираме нашето схващане. Всичко в човешкото битие се нуждае от опорна точка, върху която да се крепи и развива. Азбуката е опората на човешкия разум. Когато знаем буквите, ние в действителност виждаме през тях - не се стопираме поотделно на всяка писмен знак, а ги възприемаме като смисъл. Да знаеш буквите е да спреш да мислиш за тях, а да мислиш за словото, което достигаш посредством тях. Това е единството на материалното и духовното, което индивидът се пробва да реализира посредством съществуването си. Буквата е материалното измерение на езика, тялото на езика, а той има също и духовна страна.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ