Гл.ас.д-р Магдалена Баймакова пред БНРЛаймската болест е бактериално инфекциозно заболяване,

Гл.ас.д-р Магдалена Баймакова пред БНР

Лаймската болест е бактериално инфекциозно заболяване, което се предизвиква от захапване на кърлеж, който е преносител на тази болест. Тя има сезонен темперамент – случаите зачестяват през лятото и есента, което съответствува с интервала на интензивност на кърлежите. Какъв е механизмът на заразяването и има ли забележими признаци за заразяване с Лаймска болест?

„ Заразяването става посредством възпален кърлеж, като причинителя на лаймската борелиоза е бактерията спирохета от комплекса Borrelia burgdorferi,като имаме разновидности във типа борелия за Европа и Северна Америка. Трябва да са налице така наречен соресови кърлежи, които са инфектирани с този заразен извършител спирохета борелия, след което се реализира захапване от кърлежа на индивида. Самото предаване не може да се реализира единствено с допиране до кожата и облеклата, патогена не може да се съобщи по този метод на човек. В хода на храненето на кърлежа, напояването му с кръв -в този развой се реализира заразяването на индивида от инфектирания кърлеж. Попадайки в организма минава избран интервал от време, който може да бъде с друга трансформация, и би трябвало да следим проявата на клинични признаци “ – сподели в месечното издание на рубриката „ Инфекциозен навигатор “ гл. ас. доктор Магдалена Баймакова от Катедра „ Инфекциозни заболявания “ във Военномедицинска академия - –София. Тя добави, че все още на захапване от кърлежа няма забележими признаци за заразяване с Лаймска болест, тъй като в множеството случаи ухапването е незабележимо, не провокира дискомфорт. Ако целеустремено не оглеждаме тялото си и не търсим кърлежи по облеклата си,не сме бдителни, можем да го пропуснем.

Кои са етапите, през които минава Лаймската болест?

„ Болестта се разделя на 3 стадия: ранна локализирана, ранна десиминирана и късна фаза. Границата сред обособените стадии са припокриващи се и доста относителни – от момента на захапване до първите признаци, които са най-чести за локалните прояви на заболяването – кожните прояви, за които ние сигнализираме пациентите да се следят и да търсят здравна помощ. Те са от дни до седмици. След което с разпространяването на заболяването се визира нервна система, сърце и в късния стадий на заболяването за нашите географски ширини, са присъщи кожните прояви, неврологичните и ставните. Когато приказваме за минуси и компликации в диагностиката първо е трансмисията – ние нямаме спомен за това захапване, второ – времето от ухапването до поява на признаците е доста огромен и е мъчно да се фиксира. Трето -грешката на пациентите, че ненавреме търсят помощ и от време на време се самолекуват и самодиагностицират, което може да сътвори огромен проблем “.

Въз основа на какво се слага диагнозата Лаймска болест, проучванията, които удостоверяват или отхвърлят диагнозата?

„ Трудна е диагностиката освен това заболяване. Най-категорични сме, когато имаме ранните прояви на заболяването – ранната кожна демонстрация с присъщ обрив. Наличието на еритема мигранс ни слага диагнозата без да е належащо да организираме спомагателни кръвни проучвания. Когато е налице този присъщ кожен обрив, тогава кръвните проби в множеството случаи ще бъдат негативни, защото е прекомерно рано да търсим имунния отговор в нашия организъм. Затова е належащо през летния сезон и в този момент, когато е най-активно размножаването на нимфичките, които са главните преносители на борелията, при посещаване на рискови места да търсим появяването на обрив и алено леке, които не ни основават неприятности. Когато се развият прояви от страна на нервната система с парези на черепно-мозъчни нерви, с периферна симптоматика, с прояви на менингит – тогава се правятхарактерни кръвни проби и вероятно проучване на ликвор и експерт би трябвало да интерпретира резултатите. Клиничните – в комбиниране с анамнеза, данни от пациента за допустимо захапване от кърлеж и престой в рискова среда и кръвни проби – когато имаме разнообразни симпоми, разнообразни проби ще бъдат направени и би трябвало доста деликатно да се интерпретират “.

Заразна ли е заболяването и придвижва ли се от човек на човек?

„ Няма такива потвърдени случаи. Не може посредством нашите телесни течности да се придвижва заболяването. Нужен е медиатор и този медиатор е кърлежът. Това малконезабележимо членестоного, което ни основава доста неприятности, тъй като е допустимо с изключение на лаймската борелиоза, този кърлеж да бъде възпален с други инфекциозни патогени. Тогава клиничната картина става още по-трудна. Затова следим обриви, температура, неразположение, неврологични прояви, сърдечни, AV блок миокардит, ставни прояви, присъщи кожни лезии. Това би трябвало да се оповестява на лекуващия доктор от пациента. Не е казано, че това ще бъде диагнозата, само че от време на време се пропуща.

Профилактика и рекомендации:

„ Те постоянно изхождат от това какъв е механизма на заразяване. Целта е предварителната защита и нашата отбрана от бъдещо захапване от кърлеж. На първо място – да заобикаляме рискови региони, на второ – да носим нужното защитно облекло, трето – да използваме репеленти, от които има разнообразни типове. Както на напръскаме облеклата си, по този начин и тялото. Практичен съвет: всеки, който е посещавал гори, поляни, рискови места, тъйкато по облеклата е допустимо да имаме кърлежи ида избегнем вкарването им в нашия дом на първо време да ги изперем, след коетода използваме сушилна машина с високи градуси “.