Кой е лекарят, който спаси гласа на Хитлер?
Германският доктор Карл Ото декор Айкен лекувал гласните струни на Адолф Хитлер в продължение на 10 години и се доближил до фюрера по този начин както единствено малко на брой могли .
Години по-късно швейцарски потомък на лекаря намерил непубликувани писма , които ни дават по-добра визия за света на Хитлер.
На 23 май 1935 година Катл Ото декор Айкен оперирал Адолф Хитлер в Берлин.
Операцията "мина извънредно безпрепятствено ", написа Карл Ото декор Айкен, най-известният експерт по уши, нос и гърло в Германия по това време , в едно от писмата до братовчедка му Мари Стенеберг, които сега са в "NZZ am Sonntag ".
Отстраняването на почти един сантиметър полип от гласните струни на неговия пациент протекло без затруднения и по този начин историята от двадесети век поела своя колосален ход.
Въпреки че в досиетата се загатва за „ Адолф Мюлер “, 46-годишният пациент с отличителния мустак в действителност е бил Адолф Хитлер .
За здравословното положение на Хитлер се знае доста, има книги за неговата привързаност към амфетамините, само че един от най-големите му принадлежности на властта постоянно е бил пропускан - гласът му, който става все по-дрезгав от 1935 година нататък заради речите му, с които той активизира хората . Хитлер е бил хипохондрик - непрекъснато се страхувал да не се разболее от рак на гърлото и да загуби гласа си като император Фридрих III.
„ Това ме очарова толкоз доста “, споделя Робърт Допген - „ че някой от фамилията ми е могъл да начертае историята “. 21-годишният Допген е израснал в Базел и е пра-правнук на Карл Ото декор Айкен.
Допген споделя, че е бил в час по история и неговият преподавател в гимназията говорел за персоналния доктор на Хитлер - Теодор Морел, когато му хрумнало, че един от предците му също е лекувал Хитлер. И защото търсил тематика за матурата си и схванал, че не е писано доста за декор Айкен, той решил да направи фамилно изследване. Той бил угрижен за въпроса дали декор Айкен е трябвало да работи по друг метод.
С помощта на майка си - журналистката Валери Венденбург, Допген събрал непубликуваната до момента преписка, в която докторът гордо рапортува в детайли за срещите си с Хитлер.
Карл Ото декор Айкен израства в семейство на тютюневи бизнесмени от горната класа в Хамбург, учи медицина в Кийл и се образова за експерт по уши, нос и гърло в университетските лечебни заведения в Базел и Фрайбург. Той претърпява четири политически режима в Германия – и се помирява с тях, както написа неговият потомък Допген: от ерата на императорите до Ваймарската република и диктатурата на Хитлер до Германска демократична република.
Допген намерил в писмата точни описания на интервенциите и подробни мнения за фамилията, само че лекарят не казвал и дума за международната обстановка, лишенията и страданията. „ Той е бил аполитичен човек “, заключил Допген - наподобява е бил съвсем кьорав за протичащото се към него, тъй като можел да си го разреши: той произхождал от положително семейство и имал шанс - като „ арийски “ мъж - цялостен живот е бил на печелившата страна.
През 1922 година Карл декор Айкен е бил назначен в Берлинската „ Шарите “ - известна университетска клиника. Заедно със брачната половинка си и деветте си деца, той се преместил в апартамент на чудесно място на Курфюрстендам, а по-късно във вила в Далем, когато към този момент се считал за величие с интернационална известност.
Когато Хитлер завзел властта, неговата фикс идея за расовата непорочност се популяризира из лечебните заведения. От 1939 година под името „ Action T4 “ болните хора и нуждаещите се от грижи систематично се записвали като „ баластни същества “ - „ паразити в немското общество “ и били убивани.
Вината на лекарите
Бившият президент на Германската здравна асоциация Йорг-Дитрих Хопе, който е разследвал присъединяване на лекарите в политиката на нацистите за евтаназия, също е сигурен, че убийствата не биха могли да се извършат без дейното присъединяване или най-малко пасивното единодушие на немски лекари . Хопе стигнал до заключението, че лекарите са водени освен от плашливост или опортюнизъм, само че и от убеждения. "Огромното болшинство от лекарите мълчали или се съгласявали. "
Трудно е да се реши дали Карл Ото декор Айкен е подкрепял расовата доктрина на Хитлер. Според проучването на Робърт Допген и майка му, той се включил към Нацистката здравна асоциация на 20 февруари 1942 година, което демонстрира известно безпокойствие. Също по този начин е под въпрос дали той е бил член на Националсоциалистическа немска работническа партия - както към 45 % от немската лекарска специалност. На въпросник през 1936 година той отхвърля участие в партията, само че партиен номер се появява в персоналното му досие.
Това, което е несъмнено обаче, е, че като почитан член на медицинския факултет на Берлинската „ Шарите “ от 1933 година, той следил по какъв начин неговите еврейски сътрудници по медицина са били уволнявани и изчезвали и по какъв начин новата водеща идеология на социално-дарвинистката расова хигиена подкопавала Хипократовата клетва да се оказва помощ на всички.
Също толкоз сигурен е фактът, че доближените на Хитлер подробно ревизирали политическите пристрастености на декор Айкен, преди да му разрешат да се приближи до врата на техния фюрер със скалпел в ръка .
На 15 май 1935 година за първи път са били изследвани гласните струни на Хитлер. Фюрерът явно е бил уверен, че е съществено болен. "Ако се случва нещо неприятно, аз наложително би трябвало да знам за това “, споделя той на Айкен.
Първата сполучлива интервенция върху гласните струни на Хитлер е била последвана от десетки съвещания и срещи до гибелта на Хитлер и края на войната.
Водачът не бил единственият, който бил впечатлен от уменията на лекаря. Йозеф Гьобелс, немски политик и министър на пропагандата и просвещението на Нацистка Германия, писал в дневника си в края на юни 1935 година, откакто декор Айкен още веднъж е прегледал Хитлер: „ Той е изцяло възобновен. Притеснявахме се да няма рак на гърлото. А то беше безопасен напредък. "
Десет години по-късно, когато войната завършила и Европа била в руини, декор Айкен бил разпитан от американската загадка работа и запитан за отношението му към националсоциализма, той дал отговор: „ Намерих гоненето на евреите за възмутително “.
Хитлер знаел силата на своя глас. За политически цели говорът е доста по-добър от писането, написа самият той в своята книга "Моята битка " - „ Знам, че всяко огромно придвижване на тази земя дължи своя напредък на великите оратори, а не на великите писатели. "
Години по-късно швейцарски потомък на лекаря намерил непубликувани писма , които ни дават по-добра визия за света на Хитлер.
На 23 май 1935 година Катл Ото декор Айкен оперирал Адолф Хитлер в Берлин.
Операцията "мина извънредно безпрепятствено ", написа Карл Ото декор Айкен, най-известният експерт по уши, нос и гърло в Германия по това време , в едно от писмата до братовчедка му Мари Стенеберг, които сега са в "NZZ am Sonntag ".
Отстраняването на почти един сантиметър полип от гласните струни на неговия пациент протекло без затруднения и по този начин историята от двадесети век поела своя колосален ход.
Въпреки че в досиетата се загатва за „ Адолф Мюлер “, 46-годишният пациент с отличителния мустак в действителност е бил Адолф Хитлер .
За здравословното положение на Хитлер се знае доста, има книги за неговата привързаност към амфетамините, само че един от най-големите му принадлежности на властта постоянно е бил пропускан - гласът му, който става все по-дрезгав от 1935 година нататък заради речите му, с които той активизира хората . Хитлер е бил хипохондрик - непрекъснато се страхувал да не се разболее от рак на гърлото и да загуби гласа си като император Фридрих III.
„ Това ме очарова толкоз доста “, споделя Робърт Допген - „ че някой от фамилията ми е могъл да начертае историята “. 21-годишният Допген е израснал в Базел и е пра-правнук на Карл Ото декор Айкен.
Допген споделя, че е бил в час по история и неговият преподавател в гимназията говорел за персоналния доктор на Хитлер - Теодор Морел, когато му хрумнало, че един от предците му също е лекувал Хитлер. И защото търсил тематика за матурата си и схванал, че не е писано доста за декор Айкен, той решил да направи фамилно изследване. Той бил угрижен за въпроса дали декор Айкен е трябвало да работи по друг метод.
С помощта на майка си - журналистката Валери Венденбург, Допген събрал непубликуваната до момента преписка, в която докторът гордо рапортува в детайли за срещите си с Хитлер.
Карл Ото декор Айкен израства в семейство на тютюневи бизнесмени от горната класа в Хамбург, учи медицина в Кийл и се образова за експерт по уши, нос и гърло в университетските лечебни заведения в Базел и Фрайбург. Той претърпява четири политически режима в Германия – и се помирява с тях, както написа неговият потомък Допген: от ерата на императорите до Ваймарската република и диктатурата на Хитлер до Германска демократична република.
Допген намерил в писмата точни описания на интервенциите и подробни мнения за фамилията, само че лекарят не казвал и дума за международната обстановка, лишенията и страданията. „ Той е бил аполитичен човек “, заключил Допген - наподобява е бил съвсем кьорав за протичащото се към него, тъй като можел да си го разреши: той произхождал от положително семейство и имал шанс - като „ арийски “ мъж - цялостен живот е бил на печелившата страна.
През 1922 година Карл декор Айкен е бил назначен в Берлинската „ Шарите “ - известна университетска клиника. Заедно със брачната половинка си и деветте си деца, той се преместил в апартамент на чудесно място на Курфюрстендам, а по-късно във вила в Далем, когато към този момент се считал за величие с интернационална известност.
Когато Хитлер завзел властта, неговата фикс идея за расовата непорочност се популяризира из лечебните заведения. От 1939 година под името „ Action T4 “ болните хора и нуждаещите се от грижи систематично се записвали като „ баластни същества “ - „ паразити в немското общество “ и били убивани.
Вината на лекарите
Бившият президент на Германската здравна асоциация Йорг-Дитрих Хопе, който е разследвал присъединяване на лекарите в политиката на нацистите за евтаназия, също е сигурен, че убийствата не биха могли да се извършат без дейното присъединяване или най-малко пасивното единодушие на немски лекари . Хопе стигнал до заключението, че лекарите са водени освен от плашливост или опортюнизъм, само че и от убеждения. "Огромното болшинство от лекарите мълчали или се съгласявали. "
Трудно е да се реши дали Карл Ото декор Айкен е подкрепял расовата доктрина на Хитлер. Според проучването на Робърт Допген и майка му, той се включил към Нацистката здравна асоциация на 20 февруари 1942 година, което демонстрира известно безпокойствие. Също по този начин е под въпрос дали той е бил член на Националсоциалистическа немска работническа партия - както към 45 % от немската лекарска специалност. На въпросник през 1936 година той отхвърля участие в партията, само че партиен номер се появява в персоналното му досие.
Това, което е несъмнено обаче, е, че като почитан член на медицинския факултет на Берлинската „ Шарите “ от 1933 година, той следил по какъв начин неговите еврейски сътрудници по медицина са били уволнявани и изчезвали и по какъв начин новата водеща идеология на социално-дарвинистката расова хигиена подкопавала Хипократовата клетва да се оказва помощ на всички.
Също толкоз сигурен е фактът, че доближените на Хитлер подробно ревизирали политическите пристрастености на декор Айкен, преди да му разрешат да се приближи до врата на техния фюрер със скалпел в ръка .
На 15 май 1935 година за първи път са били изследвани гласните струни на Хитлер. Фюрерът явно е бил уверен, че е съществено болен. "Ако се случва нещо неприятно, аз наложително би трябвало да знам за това “, споделя той на Айкен.
Първата сполучлива интервенция върху гласните струни на Хитлер е била последвана от десетки съвещания и срещи до гибелта на Хитлер и края на войната.
Водачът не бил единственият, който бил впечатлен от уменията на лекаря. Йозеф Гьобелс, немски политик и министър на пропагандата и просвещението на Нацистка Германия, писал в дневника си в края на юни 1935 година, откакто декор Айкен още веднъж е прегледал Хитлер: „ Той е изцяло възобновен. Притеснявахме се да няма рак на гърлото. А то беше безопасен напредък. "
Десет години по-късно, когато войната завършила и Европа била в руини, декор Айкен бил разпитан от американската загадка работа и запитан за отношението му към националсоциализма, той дал отговор: „ Намерих гоненето на евреите за възмутително “.
Хитлер знаел силата на своя глас. За политически цели говорът е доста по-добър от писането, написа самият той в своята книга "Моята битка " - „ Знам, че всяко огромно придвижване на тази земя дължи своя напредък на великите оратори, а не на великите писатели. "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ