Нешка Робева споделя първите си впечатления от работата в Германия
Германският отбор по художествена гимнастика няма да взе участие на туррина за Световната купа в София от 30 март до 4 април, разгласи треньорът му Нешка Робева. Тя е убедила локалната федерация, че девойките към момента не са подготвени за проявление пред публиката. Робева споделя и проблемите, с които се сблъсква в Германия, където художествената гимнастика е аматьорски спорт и приоритет пред тренировките са матурите и кандидатстването в университет.
Ето какво написа Нешка във Facebook:
" Здравейте, другари
Вече една седмица съм в Германия. „ Бурите “ по идването ми тук, отминаха и стартира всекидневието. Времето отлита бързо и то с помощта на това, че с мен са двете левскарчета - Лъчи и Изабел.
Цяла заран сме дружно, подготовката за квалификациите в България, върви на високи обороти. Разпределили сме си отговорностите – в свободното време те учат и пазарят. Аз сготвям - те обезателно хвалят гозбите ми. Радвам се, че нямат проблеми с килограмите… И в случай че по никакъв начин не държа на комплиментите, като треньор, то като готвач - в случай че не помнят да ми ги създадат, си ги искам…
Спомням си един случай в Япония със Стела Салапатийска. Бяхме на лагер… Реших да ги развеселявам, като им направя зеле на фурна с кайма. Японското зеле по никакъв начин не искаше да уври и аз цяла нощ го приготвях и дебнех да не загори.
На сутринта, когато ги премерих, Стела беше с 2кг. от горната страна. Сами разбирате, че полудях. Бях готвила цяла нощ, а тя да не може да яде.
„ Двеста клякания! “ Стела клекна и седна?! Така разбрах, че не може да кляка... До вечерта се научи, смъкна двата проклети кг и най-важното, аз си получих похвалата за среднощното готвене, което си беше героизъм.
С немския тим работим, само че времето, което е отделено за тренировки, съгласно равнището на подготовка и идните надпревари, е прекомерно малко.
Тук на художествената гимнастика никой не гледа съществено - натъртва се на учебното заведение и в случай че сме почтени в отношението си към децата - по този начин би трябвало. Художествената гимнастика в Германия е аматьорски спорт, а влизането във висше образователно заведение, изисква сериозна подготовка. На някои от девойките предстоят матури…
си получих похвалата за среднощното готвене, което си беше героизъм.
С немския тим работим, само че времето, което е отделено за тренировки, съгласно равнището на подготовка и идните надпревари, е прекомерно малко.
Тук на художествената гимнастика никой не гледа съществено - натъртва се на учебното заведение и в случай че сме почтени в отношението си към децата - по този начин би трябвало. Художествената гимнастика в Германия е аматьорски спорт, а влизането във висше образователно заведение, изисква сериозна подготовка. На някои от девойките предстоят матури…
приятелите и феновете, чудеса в спорта не стават. Знам по какъв начин се работи, по какъв начин сме работили, съпоставям и в този момент работата си. И все пак се веселя, че мога нещичко да дам на тези деца, тъй като го заслужават... Вярвам, че ще си издействаме малко повече време за тренировки.
Никой от приятелите, не ми задава въпроса, не се ли опасявам, че в случай че тимът не се показа добре, незабавно ще бъда посочена с пръст и заклеймена… Не, не се опасявам. Харесва ми да работя, самият развой ми харесва…
Създаването на една комбинация, последователното й изясняване, построяването й, първото й показване пред аудитория, реакциите, корекциите… Докато стигнем до представянето й на надпреварите.
Спомням си, че когато поставях новите композиции, горях от неспокойствие да ги покажа и нормално канех Марги Рангелова да ги види… Тя мълчеше, до момента в който не й зададях въпроса - „ Харесва ли ти? “ Отговорът постоянно беше един – „ Не! Кое да ми хареса, та тя (или те), не може да си хване уреда. “
Веднага започвах да описвам, това ще е по този начин, а това – иначе… Марги непроменяемо споделяше - „ Направи ги, създаде ги и тогава ме кани, аз не мога да проникна нито в мислите ти, нито във фантазиите… “
И по този начин се научих, че в случай че желая да покажа нещо, на първо време би трябвало да го докарам до типа, в който няма да се постанова да изяснявам, кое по какъв начин ще наподобява, когато го изработим. “
И защото ние към момента сме надалеч от типа, в който ставаме за проявление, убедих немското управление, да не участваме на Световната купа в София.
Храня тайната вяра, че до европейското състезание, ще се докараме до по-приличен вид… А до международното?... Ще се постараем.
А в този момент лек ден, другари и не се подлъгвайте по японското зеле. Трудно увира! ".
Ето какво написа Нешка във Facebook:
" Здравейте, другари
Вече една седмица съм в Германия. „ Бурите “ по идването ми тук, отминаха и стартира всекидневието. Времето отлита бързо и то с помощта на това, че с мен са двете левскарчета - Лъчи и Изабел.
Цяла заран сме дружно, подготовката за квалификациите в България, върви на високи обороти. Разпределили сме си отговорностите – в свободното време те учат и пазарят. Аз сготвям - те обезателно хвалят гозбите ми. Радвам се, че нямат проблеми с килограмите… И в случай че по никакъв начин не държа на комплиментите, като треньор, то като готвач - в случай че не помнят да ми ги създадат, си ги искам…
Спомням си един случай в Япония със Стела Салапатийска. Бяхме на лагер… Реших да ги развеселявам, като им направя зеле на фурна с кайма. Японското зеле по никакъв начин не искаше да уври и аз цяла нощ го приготвях и дебнех да не загори.
На сутринта, когато ги премерих, Стела беше с 2кг. от горната страна. Сами разбирате, че полудях. Бях готвила цяла нощ, а тя да не може да яде.
„ Двеста клякания! “ Стела клекна и седна?! Така разбрах, че не може да кляка... До вечерта се научи, смъкна двата проклети кг и най-важното, аз си получих похвалата за среднощното готвене, което си беше героизъм.
С немския тим работим, само че времето, което е отделено за тренировки, съгласно равнището на подготовка и идните надпревари, е прекомерно малко.
Тук на художествената гимнастика никой не гледа съществено - натъртва се на учебното заведение и в случай че сме почтени в отношението си към децата - по този начин би трябвало. Художествената гимнастика в Германия е аматьорски спорт, а влизането във висше образователно заведение, изисква сериозна подготовка. На някои от девойките предстоят матури…
си получих похвалата за среднощното готвене, което си беше героизъм.
С немския тим работим, само че времето, което е отделено за тренировки, съгласно равнището на подготовка и идните надпревари, е прекомерно малко.
Тук на художествената гимнастика никой не гледа съществено - натъртва се на учебното заведение и в случай че сме почтени в отношението си към децата - по този начин би трябвало. Художествената гимнастика в Германия е аматьорски спорт, а влизането във висше образователно заведение, изисква сериозна подготовка. На някои от девойките предстоят матури…
приятелите и феновете, чудеса в спорта не стават. Знам по какъв начин се работи, по какъв начин сме работили, съпоставям и в този момент работата си. И все пак се веселя, че мога нещичко да дам на тези деца, тъй като го заслужават... Вярвам, че ще си издействаме малко повече време за тренировки.
Никой от приятелите, не ми задава въпроса, не се ли опасявам, че в случай че тимът не се показа добре, незабавно ще бъда посочена с пръст и заклеймена… Не, не се опасявам. Харесва ми да работя, самият развой ми харесва…
Създаването на една комбинация, последователното й изясняване, построяването й, първото й показване пред аудитория, реакциите, корекциите… Докато стигнем до представянето й на надпреварите.
Спомням си, че когато поставях новите композиции, горях от неспокойствие да ги покажа и нормално канех Марги Рангелова да ги види… Тя мълчеше, до момента в който не й зададях въпроса - „ Харесва ли ти? “ Отговорът постоянно беше един – „ Не! Кое да ми хареса, та тя (или те), не може да си хване уреда. “
Веднага започвах да описвам, това ще е по този начин, а това – иначе… Марги непроменяемо споделяше - „ Направи ги, създаде ги и тогава ме кани, аз не мога да проникна нито в мислите ти, нито във фантазиите… “
И по този начин се научих, че в случай че желая да покажа нещо, на първо време би трябвало да го докарам до типа, в който няма да се постанова да изяснявам, кое по какъв начин ще наподобява, когато го изработим. “
И защото ние към момента сме надалеч от типа, в който ставаме за проявление, убедих немското управление, да не участваме на Световната купа в София.
Храня тайната вяра, че до европейското състезание, ще се докараме до по-приличен вид… А до международното?... Ще се постараем.
А в този момент лек ден, другари и не се подлъгвайте по японското зеле. Трудно увира! ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ