Кое е вярното: Наистина ли ГЕРБ са започнали и ще завършат решаването на спора със Скопие
ГЕРБ „ са почнали и ще завършат “ решаването на разногласието със Северна Македония. Изречение с този смисъл е повтаряно постоянно от представители на партията на Бойко Борисов през последните дни.
Каза го самият Борисов, когато заяви, че депутатите от групировката ще поддържат така наречен френски оферти за решение на разногласието сред София и Скопие.
„ Кой стартира разширението към Балканите? Кой направи контракта за добросъседство? ГЕРБ “, сподели Борисов .
Каза го и председателката на парламентарната група на партията Десислава Атанасова от парламентарната естрада по време на дебатите за така наречен френско предложение за решение на разногласието.
„ Борисов и нашето държавно управление започнаха този развой. И Борисов и народните представители от ГЕРБ-СДС в 47-ото Народно заседание ще го завършат “, сподели Атанасова .
Наистина ли ГЕРБ „ започнаха и ще завършат “ решаването на разногласието със Скопие, както настояват представителите на партията? Фактите от последните години сочат тъкмо противоположното.
Кой наложи ветото?
Правителството на ГЕРБ и „ Обединени патриоти “ с министър председател Бойко Борисов. Това стана през ноември 2020 година Така София блокира началото на договарянията на Скопие за участие в Европейския съюз (ЕС).
Активна роля в определянето на политиката на България по тази тематика играеше дребният съдружен сътрудник на ГЕРБ – Вътрешна македонска революционна организация . Лидерът на партията Красимир Каракачанов се трансформира в главен представител на държавното управление по тази тематика, макар че заемаше поста вицепремиер и министър на защитата, а не беше външен министър. Той пръв изиска още през септември 2019 година държавното управление да наложи несъгласие на началото на договарянията и заплаши, че в противоположен случай Вътрешна македонска революционна организация ще напусне ръководещата коалиция.
През септември 2020 година, откакто страните членки на Европейски Съюз, в това число и България, бяха дали зелена светлина на началото на договарянията със Северна Македония и Албания, Каракачанов беше, който сподели, че България ще блокира насрочването на първата междуправителствена конференция. Той посочи, че приказва „ от името на държавното управление “. Ветото стана факт през ноември, месец по-късно.
Ветото беше доказано няколко пъти по-късно от държавното управление на Борисов.
бяха свързани със разногласията за историята, езика и настояванията на София Скопие да не предявява искания за признание на македонско малцинство в България.
Кой одобри позицията?
Правителството на ГЕРБ и „ Обединени патриоти “ и Народното събрание, в който те имаха болшинство. Това стана през 2019 година В така наречен рамкова позиция са изброени българските претенции към Северна Македония.
Тази позиция стана основа за ветото.
Съгласно България слага към Северна Македония претенции по отношение на името и езика ѝ, образователните стратегии по история и география. Освен това се показват българските претенции, които София упорства да бъдат включени в рамката за договаряния на Северна Македония за участие в Европейски Съюз. Това включва добросъседството да бъде аршин за оценка на напредъка, осъществяването на Договора за добросъседство да бъде включено в изискванията към Скопие, а в документите на Европейски Съюз да се употребява фразата „ формален език на Република Северна Македония “ вместо „ македонски език “.
След това обаче представителите на държавното управление в България поставяха в свои изявления и претенции, свързани напълно с историята и езика на Северна Македония.
„ Както ние признаваме действителността, по този начин те би трябвало да признаят предишното “, година тогавашната външна министърка Екатерина Захариева от ГЕРБ.
Това предизвика ответни реакции от ръководещите в Скопие, които споделяха, че страната няма да направи компромис с идентичността и езика си. През цялото време националистическата съпротива в Северна Македония от ВМРО-ДПМНЕ използваше напрежението с България, с цел да нападна държавното управление.
Кой направи тематиката приоритет?
Европейското участие на страните от Западните Балкани е на дневен ред от 2003 г . На среща на върха в Солун Европейски Съюз уточни, че бъдещето на страните от района е да бъдат част от блока.
Оттогава Сърбия и Черна гора започнаха договаряния за участие, а Северна Македония и Албания получиха статут на страни кандидатки за участие.
Те обаче и досега не са почнали договаряния поради българското несъгласие, наложено през 2020 година То е единствено за Скопие, само че Брюксел не желае да разделя страните по пътя им към участие в Европейски Съюз.
Представителите на ГЕРБ споделят, че заслугата за връщането на въпроса в дневния ред на Европейски Съюз е на третото държавно управление на Бойко Борисов. То беше на власт по време на българското ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз и сложи връзките със Западните Балкани като приоритет. В София се организира среща на върха сред Европейски Съюз и Западните Балкани през май 2018 година В нейните изводи беше доказана „ европейската вероятност “ на страните от района.
Европейската комисия с двете страни да стартират през 2019 година
След това Франция за малко блокира началото на договарянията с искане за реформиране на преговорния развой. България тогава утвърди началото на договарянията. След като настояванията на Франция бяха изпълнени, тя даде зелена светлина. България тогава наложи несъгласие.
След това няколко европейски страни трансфораха в собствен приоритет свалянето на българското несъгласие. София обаче го удостовери неведнъж и договарянията по този начин и не започнаха.
ГЕРБ сочи и различен свои триумф по тематиката с европейската интеграция на Северна Македония – сключването на Договора за другарство, добросъседство и съдействие със Северна Македония. Това стана през 2017 година, по време на ръководството на Бойко Борисов. После София упрекна Скопие, че не съблюдава контракта. Северна Македония упрекна България в същото.
Как се стигна до „ френското “ предложение?
Всички изявления сочат, че по така наречен френско предложение е работило Министерството на външните работи в държавното управление на Кирил Петков.
В началото на мандата си като министър председател Петков уточни подобряването на връзките със Северна Македония. Първото му публично посещаване в чужбина беше в Скопие. Представители на ГЕРБ подлагаха на критика това решение на Петков.
В средата на юни беше обявено за съществуването на така наречен френско предложение за решение на разногласието сред София и Скопие. То планува българските условия пред Скопие да се трансфорат в част от уговорките на Северна Македония пред Европейски Съюз, а Европейската комисия да е поръчител за осъществяването им. Този вид стана прочут като “френско предложение ”, тъй като идва по време на френското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Предложението пристигна на фона на държавна рецесия в България, провокирана от отдръпването на „ ИТН “ от ръководещата коалиция. Един от причините на партията на Слави Трифонов беше политиката на Петков по отношение на Северна Македония. По-късно външната министърка от държавното управление на Петков Теодора Генчовска (от квотата на ИТН) сподели, че ръководеното от нея министерство е и го дефинира като.
Кабинетът падна след избор на съмнение, иницииран от ГЕРБ.
Точно преди вота водачът на, че депутатите му ще поддържат френското предложение, в случай че държавното управление внесе собствен план на решение. Депутатите от ГЕРБ, дружно с Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и „ Възраждане “ по външна политика в Народното събрание, която щеше да разисква въпроса. След това те внесоха собствен план, който не беше подсилен.
, което разрешава на държавното управление да утвърди така наречен френски оферти, беше признато с гласовете на ГЕРБ, „ Продължаваме промяната “, Движение за права и свободи и „ Демократична България “.
Изводът е, че ГЕРБ фактически поддържа решението за решение на разногласието със Скопие. Преди това обаче точно държавното управление на ГЕРБ наложи и поддържаше в продължение на повече от година ветото, което блокира договарянията на Северна Македония за участие в Европейски Съюз.
Каза го самият Борисов, когато заяви, че депутатите от групировката ще поддържат така наречен френски оферти за решение на разногласието сред София и Скопие.
„ Кой стартира разширението към Балканите? Кой направи контракта за добросъседство? ГЕРБ “, сподели Борисов .
Каза го и председателката на парламентарната група на партията Десислава Атанасова от парламентарната естрада по време на дебатите за така наречен френско предложение за решение на разногласието.
„ Борисов и нашето държавно управление започнаха този развой. И Борисов и народните представители от ГЕРБ-СДС в 47-ото Народно заседание ще го завършат “, сподели Атанасова .
Наистина ли ГЕРБ „ започнаха и ще завършат “ решаването на разногласието със Скопие, както настояват представителите на партията? Фактите от последните години сочат тъкмо противоположното.
Кой наложи ветото?
Правителството на ГЕРБ и „ Обединени патриоти “ с министър председател Бойко Борисов. Това стана през ноември 2020 година Така София блокира началото на договарянията на Скопие за участие в Европейския съюз (ЕС).
Активна роля в определянето на политиката на България по тази тематика играеше дребният съдружен сътрудник на ГЕРБ – Вътрешна македонска революционна организация . Лидерът на партията Красимир Каракачанов се трансформира в главен представител на държавното управление по тази тематика, макар че заемаше поста вицепремиер и министър на защитата, а не беше външен министър. Той пръв изиска още през септември 2019 година държавното управление да наложи несъгласие на началото на договарянията и заплаши, че в противоположен случай Вътрешна македонска революционна организация ще напусне ръководещата коалиция.
През септември 2020 година, откакто страните членки на Европейски Съюз, в това число и България, бяха дали зелена светлина на началото на договарянията със Северна Македония и Албания, Каракачанов беше, който сподели, че България ще блокира насрочването на първата междуправителствена конференция. Той посочи, че приказва „ от името на държавното управление “. Ветото стана факт през ноември, месец по-късно.
Ветото беше доказано няколко пъти по-късно от държавното управление на Борисов.
бяха свързани със разногласията за историята, езика и настояванията на София Скопие да не предявява искания за признание на македонско малцинство в България.
Кой одобри позицията?
Правителството на ГЕРБ и „ Обединени патриоти “ и Народното събрание, в който те имаха болшинство. Това стана през 2019 година В така наречен рамкова позиция са изброени българските претенции към Северна Македония.
Тази позиция стана основа за ветото.
Съгласно България слага към Северна Македония претенции по отношение на името и езика ѝ, образователните стратегии по история и география. Освен това се показват българските претенции, които София упорства да бъдат включени в рамката за договаряния на Северна Македония за участие в Европейски Съюз. Това включва добросъседството да бъде аршин за оценка на напредъка, осъществяването на Договора за добросъседство да бъде включено в изискванията към Скопие, а в документите на Европейски Съюз да се употребява фразата „ формален език на Република Северна Македония “ вместо „ македонски език “.
След това обаче представителите на държавното управление в България поставяха в свои изявления и претенции, свързани напълно с историята и езика на Северна Македония.
„ Както ние признаваме действителността, по този начин те би трябвало да признаят предишното “, година тогавашната външна министърка Екатерина Захариева от ГЕРБ.
Това предизвика ответни реакции от ръководещите в Скопие, които споделяха, че страната няма да направи компромис с идентичността и езика си. През цялото време националистическата съпротива в Северна Македония от ВМРО-ДПМНЕ използваше напрежението с България, с цел да нападна държавното управление.
Кой направи тематиката приоритет?
Европейското участие на страните от Западните Балкани е на дневен ред от 2003 г . На среща на върха в Солун Европейски Съюз уточни, че бъдещето на страните от района е да бъдат част от блока.
Оттогава Сърбия и Черна гора започнаха договаряния за участие, а Северна Македония и Албания получиха статут на страни кандидатки за участие.
Те обаче и досега не са почнали договаряния поради българското несъгласие, наложено през 2020 година То е единствено за Скопие, само че Брюксел не желае да разделя страните по пътя им към участие в Европейски Съюз.
Представителите на ГЕРБ споделят, че заслугата за връщането на въпроса в дневния ред на Европейски Съюз е на третото държавно управление на Бойко Борисов. То беше на власт по време на българското ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз и сложи връзките със Западните Балкани като приоритет. В София се организира среща на върха сред Европейски Съюз и Западните Балкани през май 2018 година В нейните изводи беше доказана „ европейската вероятност “ на страните от района.
Европейската комисия с двете страни да стартират през 2019 година
След това Франция за малко блокира началото на договарянията с искане за реформиране на преговорния развой. България тогава утвърди началото на договарянията. След като настояванията на Франция бяха изпълнени, тя даде зелена светлина. България тогава наложи несъгласие.
След това няколко европейски страни трансфораха в собствен приоритет свалянето на българското несъгласие. София обаче го удостовери неведнъж и договарянията по този начин и не започнаха.
ГЕРБ сочи и различен свои триумф по тематиката с европейската интеграция на Северна Македония – сключването на Договора за другарство, добросъседство и съдействие със Северна Македония. Това стана през 2017 година, по време на ръководството на Бойко Борисов. После София упрекна Скопие, че не съблюдава контракта. Северна Македония упрекна България в същото.
Как се стигна до „ френското “ предложение?
Всички изявления сочат, че по така наречен френско предложение е работило Министерството на външните работи в държавното управление на Кирил Петков.
В началото на мандата си като министър председател Петков уточни подобряването на връзките със Северна Македония. Първото му публично посещаване в чужбина беше в Скопие. Представители на ГЕРБ подлагаха на критика това решение на Петков.
В средата на юни беше обявено за съществуването на така наречен френско предложение за решение на разногласието сред София и Скопие. То планува българските условия пред Скопие да се трансфорат в част от уговорките на Северна Македония пред Европейски Съюз, а Европейската комисия да е поръчител за осъществяването им. Този вид стана прочут като “френско предложение ”, тъй като идва по време на френското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Предложението пристигна на фона на държавна рецесия в България, провокирана от отдръпването на „ ИТН “ от ръководещата коалиция. Един от причините на партията на Слави Трифонов беше политиката на Петков по отношение на Северна Македония. По-късно външната министърка от държавното управление на Петков Теодора Генчовска (от квотата на ИТН) сподели, че ръководеното от нея министерство е и го дефинира като.
Кабинетът падна след избор на съмнение, иницииран от ГЕРБ.
Точно преди вота водачът на, че депутатите му ще поддържат френското предложение, в случай че държавното управление внесе собствен план на решение. Депутатите от ГЕРБ, дружно с Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и „ Възраждане “ по външна политика в Народното събрание, която щеше да разисква въпроса. След това те внесоха собствен план, който не беше подсилен.
, което разрешава на държавното управление да утвърди така наречен френски оферти, беше признато с гласовете на ГЕРБ, „ Продължаваме промяната “, Движение за права и свободи и „ Демократична България “.
Изводът е, че ГЕРБ фактически поддържа решението за решение на разногласието със Скопие. Преди това обаче точно държавното управление на ГЕРБ наложи и поддържаше в продължение на повече от година ветото, което блокира договарянията на Северна Македония за участие в Европейски Съюз.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ