Най-бързият бегач
Гепардът e бозайник, член на семейство Котки. Освен в Африка, гепардът се среща и в Азия.
В Червения лист на Международния съюз за отбрана на природата гепардът е подложен измежду застрашените типове. Основните закани за просъществуването на типа са свързани с човешката активност – загуба и фрагментиране на местообитанията, както и изтребване от скотовъдци като „ зложелател “ на домашните животни.
Дори и най-хубавите спортисти не могат да се похвалят с сходен връх. Никой не може да надбяга Негово величество гапарда. При бяг гепардът развива скорост до 125 км/ч на къси дистанции, което го трансформира в най-бързия сухоземен бозайник. Ускорението му е от 0 до 110 км/ч за 3 секунди – по-бързо от множеството спортни суперавтомобили. Спокойно може да се мери със състезателите във Формула 1, където най-бързите коли развиват такова ускоряване за 2.5 секунди време. Животното реализира тази невероятна скорост, като забива нокти в земята, което му обезпечава съвършената стойка за спринт. За бързината на гепарда оказват помощ и други белези на тялото – по този начин да вземем за пример, с цел да е екипиран с повече О2, носната празнина е с повишен размер за сметка на зъбните алвеоли. Ноктите пък не се прибират в лапите, като по този метод играят роля на шпайкове при спринтиране. Стъпалата са покрити с груба люспеста кожа, която работи за крепко сцепление със земята при тичане. Също по този начин от всички огромни котки най-дълги крайници има гепардът.
Всичко това му оказва помощ да се трансформира в бърза суперкотка.
Интересен факт е, че гепардите не издават плач, присъщ за огромните котки, а вместо това възпроизвеждат други звуци, зад които се крият избрани послания:
* Чуруликане или цвъртене – този тон се издава от майката и дребните, когато те се търсят един различен.
* Хъркане – издаван е от възрастни човеци по време на размножителния интервал.
* Ръмжане – това е тон, издаван от гепард при положение на дискомфорт или когато се усеща заплашен. При огромна заплаха този тон минава във виене .
* Мъркане – тон, присъщ за всички котки - знак на доволство.
