Георги Милков: Войната в Украйна може и да спре. Но няма да приключи никога | EuronewsPodcast Еп. IV
Георги Милков е дълготраен публицист в " 24 часа ", където към този момент близо 30 години отразява и проучва горещите външнополитически тематики. Особен афинитет има към Близкия изток и арабския свят. Но огромната му пристрастеност са пътешествията, в които " влага " през целия си живот. Жоро е обиколил съвсем цялото земно кълбо, откъдето си е донесъл хиляди истории. Част от тях той събра в книгата " Истории от ръчния багаж ", която показа на 8 март по случай своя 50-и рожден ден.
- Спомням си, че обратно в годините, когато сме работили в „ 24 часа “, по кое време на смешка, по кое време напълно в действителност, сме ти казвали: „ Хайде бе, Жоро, по кое време ще напишеш тая книга! “ И ти някак си се дърпаше. Защо си промени решението в този момент?
- Сигурно тъй като станах на 50 години, а преди съм си казвал: „ Това писането на книги е за възрастни хора “. Но пък доста се надявам, че тази книга не е завършек на приключенията. И тази годишнина.
- Пътуваш откогато те помня. Много хора си мечтаят да обиколят света, само че малко на брой съумяват да го създадат. Ти съумя ли?
- Аз не съм спрял да обикалям света, само че обикалянето на света е разположение на духа. Готовност да прекрачиш бариерите, които самичък си поставяш. Защото, в случай че едно време имаше някой различен, който ни поставяше бариери – аз съм от това потомство, в което не беше толкоз елементарно да се пътува, тъй като някой различен те възпираше – дали партията, дали страната, дали това, че страната ти не е призната в този свят, където искаш да отидеш, и би трябвало да аплайваш за виза. Сега с персонална карта в джоба тръгваш, когато си поискаш за Европа, където си пожелаеш, и няма никакъв проблем човек да пътува.
А по необятния свят към този момент идват личните предразсъдъци – в този момент да вървя ли там, но има някаква амеба във водата, какво ще стане...
Снимки: Личен списък на Георги Милков, списък на " 24 часа "
- Другите бариери.
- Другите, които са ни в личната глава. И когато човек се поотърси от тези бариери, които в действителност са най-големи, най-тежки и възпиращи, светът е на една ръка разстояние.
- „ Истории от ръчния багаж “ е формирана от същински истории от твоите пътувания, огромна част отдадени на хора, които са отровили живота на доста други хора. Например Муамар Кадафи, Саддам Хюсеин, Владимир Путин. Други са за напълно елементарни хора от Нигерия или Алжир. Аз имам една друга обичана история, и тя е радостна. Разкажи ми за гостуването ти при племето Зулу и красивата Слингиле.
- Тази история съм озаглавил „ Булка за 11 крави “ и в действителност заглавието споделя всичко. Беше забавен поход в странните традиции на племето Зулу. Уверявам ви, всички, които считат, че женските права са нарушени в ислямския свят или другаде, би трябвало да отидат при племето Зулу, с цел да видят по какъв начин всичко там се крепи на дамата.
Дори към този момент не вървят на лов, както едно време.
- А Слингиле?
- Слингиле беше очарователна, само че нямаше по какъв начин по никакъв метод да я изплатя, тъй като просто бях безпаричен българин.
- Нямаше 11 крави…
- 11 крави са доста сериозна цена, убеждавам те. Сега, може би за някой звучи обидно такава замяна, тъй като живеем в политкоректен свят и не знаеш кой може да се обиди от думите ти. Но в този свят там няма политкоректност. Когато ти взимаш жена от фамилията на татко й, ти го лишаваш от работна ръка. Затова би трябвало да го компенсираш с добитък. Смятай каква работа прави Слингиле в фамилията си, с цел да „ коства “ 11 крави.
- Освен тези занимателни и поучителни истории, си бил и на много по-тревожни и плашещи места. Спомням си, че отразяваше процеса с медицинските сестри в Либия, който за наслада завърши наред. Беше неведнъж в Ирак и Афганистан, където нещата все още не наподобяват толкоз благополучни. Безброй са историите, само че имаше ли епизод, един или няколко, които в действителност са те раздрусали, които няма да забравиш, които са те трансформирали по някакъв метод.
- Пътувайки тук-там, на които се сблъскваш с драмата, със страданието... с жестокостта, несъмнено, разбираш, че времената на война са такива, в които хората губят доста огромна част от човешкото си и жестокостта става нормална, банализира се по един непоносим метод. Виждайки всичко това, то няма по какъв начин да не те промени.
Всеки на доктрина би си дал сметка за това, няма потребност да върви да отразява военни спорове. Но някак си войната преследва човечеството от самото му възникване, до наши дни. Сега, когато считаме, че сме извънредно напреднали, най-интелигентни, сякаш осъзнали висотата на културните си постижения, ние сме склонни да се трепем толкоз безчовечен, колкото и първите хора на земята, тези с камъните.
- Има ли някакъв спомен, който, когато да вземем за пример ти се каже основна дума „ Афганистан “, изплува първи?
- Разбира се, те са поредност от мемоари. И като че ли се сменят като машинка за диапозитиви. Щрак-щрак-щрак-щрак.
Първото нещо, което видях от Афганистан, това е първият диапозитив, който имам в главата си и ще остане там, до момента в който съм жив. Едно... аз нямах думи! Ето по този начин мандибулата ми падна, очите ми се ококориха и си споделих: Не! То няма такова място. То е едно като една къртичина, едни хора живеят в едни дупки, има тиня, прахуляк, хора и животни пият вода от едно и също място. Огледах се към мен и си споделих:
И нямам никаква визия за какво се бият тия хора тука.
После идващият диапозитив, пътешестване по едни прашни пътища денем, едни хора, обезверено изглеждащи, деца – боси, без обувки, само че с калашници, фронтовата линия, ужасяващите картини на войната и безчет такива диапозитиви. Затвориха ни в къща, усетих отчаянието, че може би там ще свърши животът ни, след това избавителният хеликоптер, който не можа да излети и паднахме с него, популярност богу не от доста високо. Афганистан е един калейдоскоп от фотоспомени, които са ми се запечатали в главата и ще седят там до края.
- Изпревари ми въпроса, желаех да те попитам имало ли е моменти, в които си си казвал: „ Окей, дотук бяхме “.
- Да, имало е доста такива моменти. В които съм си мислил, че това е краят. После идва угнетението, когато се замислиш...
Но падайки мъртъв в някакъв шубрак за никаква идея... Няма идея зад това, отишъл си да видиш някакви хора, които се бият от памтивека и не стопират, и няма и да спрат да се бият в никакъв случай. Всеки желае да почине умерено. Или да почине героично. С задоволство да склопиш очи. Но да паднеш в прахоляка на Афганистан, това ми се стори извънредно безсмислено.
- „ Истории от ръчния багаж “ е необикновено обилие. Цветно и от всевъзможни места. Но Украйна не видях. Нямаш ли никаква история от Украйна.
- Ако Украйна живееше сега един естествен живот, можех да опиша някаква такава история. Но Украйна минава през извънредно трагично всекидневие. Всеки ден там хора губят живота си. Надявам се да пристигна време, в което да мога да опиша хубава история за Украйна. Но този миг, уви, за момента го няма.
- Всъщност около „ Истории от ръчния багаж “, около разказването на всичките ти прекарвания малко на назад във времето остана фактът, че ти от дълги години си публицист, който се занимава с интернационална политика. Затова и малко взех завоя към Украйна. Искаш ли да споделиш чисто геополитически какво си мислиш този спор, къде ще му излезе краят, беше ли необходим въобще, какво ще ни аргументи?
- Разбира се, че не беше необходим. Нито една война не е нужна, в случай че би трябвало да генерализирам.
Но кой съм аз да проучвам Путин и неговите неточности... Факт е, че това се случи. Къде ще му излезе краят, уви, не знам. Тази история няма да свърши по този начин просто. Дори един ден войната да спре, танковете и кръвопролитията да спрат, Русия да се изтегли оттатък границите на това, което е завзела. Да речем, че подобен ден пристигна, рано или късно. По-скоро късно.
Но си показа по какъв начин тези хора – руснаци и украинци – ще продължат да живеят. Това ще остави диря толкоз дълго напред във времето, че дори не знам по какъв начин да го проучвам. Защото тази война може да бъде разказана единствено по един единствен метод – братоубийствена война. А няма по-тежък грях от братоубийството. Тук към този момент изхождам от библейския прочит. Защото както и да го гледаме, каквато и да било идеология или пояснение да се опитаме да сложим – военно, културно, институционално, финансово – каквото и пояснение да се опитаме да използван на мащаба на руско-украинската война, ние не можем да разбираем тази война, с изключение на връщайки се към библейския прочит.
И защото в „ Битие “ е казано, Господ споделя на Каин, който е умъртвил Авел „ Гласът на братовата ти кръв вика към мене от земята “. И защото няма по-силен глас от братовата кръв, по тази причина и не можем да допускаме – тъй като това е ирационално – по какъв начин с рационални доводи това може да бъде разказано или да завърши. То няма да завърши. Никога няма да завърши.
Как се пътува с камила през Сахара? Кой е Теодор Димитров и за какво завеща три тира съкровища на България? Защо светът на пътешествията се промени? Къде е магията на Арабския свят? Как наподобяват старите африкански пари?
Гледайте целия диалог с Георги Милков във видеото.
Spotify:
Soundcloud:
Apple Podcasts:
Гугъл Podcasts :
- Спомням си, че обратно в годините, когато сме работили в „ 24 часа “, по кое време на смешка, по кое време напълно в действителност, сме ти казвали: „ Хайде бе, Жоро, по кое време ще напишеш тая книга! “ И ти някак си се дърпаше. Защо си промени решението в този момент?
- Сигурно тъй като станах на 50 години, а преди съм си казвал: „ Това писането на книги е за възрастни хора “. Но пък доста се надявам, че тази книга не е завършек на приключенията. И тази годишнина.
- Пътуваш откогато те помня. Много хора си мечтаят да обиколят света, само че малко на брой съумяват да го създадат. Ти съумя ли?
- Аз не съм спрял да обикалям света, само че обикалянето на света е разположение на духа. Готовност да прекрачиш бариерите, които самичък си поставяш. Защото, в случай че едно време имаше някой различен, който ни поставяше бариери – аз съм от това потомство, в което не беше толкоз елементарно да се пътува, тъй като някой различен те възпираше – дали партията, дали страната, дали това, че страната ти не е призната в този свят, където искаш да отидеш, и би трябвало да аплайваш за виза. Сега с персонална карта в джоба тръгваш, когато си поискаш за Европа, където си пожелаеш, и няма никакъв проблем човек да пътува.
А по необятния свят към този момент идват личните предразсъдъци – в този момент да вървя ли там, но има някаква амеба във водата, какво ще стане...
Снимки: Личен списък на Георги Милков, списък на " 24 часа " - Другите бариери.
- Другите, които са ни в личната глава. И когато човек се поотърси от тези бариери, които в действителност са най-големи, най-тежки и възпиращи, светът е на една ръка разстояние.
- „ Истории от ръчния багаж “ е формирана от същински истории от твоите пътувания, огромна част отдадени на хора, които са отровили живота на доста други хора. Например Муамар Кадафи, Саддам Хюсеин, Владимир Путин. Други са за напълно елементарни хора от Нигерия или Алжир. Аз имам една друга обичана история, и тя е радостна. Разкажи ми за гостуването ти при племето Зулу и красивата Слингиле.
- Тази история съм озаглавил „ Булка за 11 крави “ и в действителност заглавието споделя всичко. Беше забавен поход в странните традиции на племето Зулу. Уверявам ви, всички, които считат, че женските права са нарушени в ислямския свят или другаде, би трябвало да отидат при племето Зулу, с цел да видят по какъв начин всичко там се крепи на дамата.
Дори към този момент не вървят на лов, както едно време.
- А Слингиле?
- Слингиле беше очарователна, само че нямаше по какъв начин по никакъв метод да я изплатя, тъй като просто бях безпаричен българин.
- Нямаше 11 крави…
- 11 крави са доста сериозна цена, убеждавам те. Сега, може би за някой звучи обидно такава замяна, тъй като живеем в политкоректен свят и не знаеш кой може да се обиди от думите ти. Но в този свят там няма политкоректност. Когато ти взимаш жена от фамилията на татко й, ти го лишаваш от работна ръка. Затова би трябвало да го компенсираш с добитък. Смятай каква работа прави Слингиле в фамилията си, с цел да „ коства “ 11 крави.
- Освен тези занимателни и поучителни истории, си бил и на много по-тревожни и плашещи места. Спомням си, че отразяваше процеса с медицинските сестри в Либия, който за наслада завърши наред. Беше неведнъж в Ирак и Афганистан, където нещата все още не наподобяват толкоз благополучни. Безброй са историите, само че имаше ли епизод, един или няколко, които в действителност са те раздрусали, които няма да забравиш, които са те трансформирали по някакъв метод.
- Пътувайки тук-там, на които се сблъскваш с драмата, със страданието... с жестокостта, несъмнено, разбираш, че времената на война са такива, в които хората губят доста огромна част от човешкото си и жестокостта става нормална, банализира се по един непоносим метод. Виждайки всичко това, то няма по какъв начин да не те промени.
Всеки на доктрина би си дал сметка за това, няма потребност да върви да отразява военни спорове. Но някак си войната преследва човечеството от самото му възникване, до наши дни. Сега, когато считаме, че сме извънредно напреднали, най-интелигентни, сякаш осъзнали висотата на културните си постижения, ние сме склонни да се трепем толкоз безчовечен, колкото и първите хора на земята, тези с камъните.
- Има ли някакъв спомен, който, когато да вземем за пример ти се каже основна дума „ Афганистан “, изплува първи?
- Разбира се, те са поредност от мемоари. И като че ли се сменят като машинка за диапозитиви. Щрак-щрак-щрак-щрак.
Първото нещо, което видях от Афганистан, това е първият диапозитив, който имам в главата си и ще остане там, до момента в който съм жив. Едно... аз нямах думи! Ето по този начин мандибулата ми падна, очите ми се ококориха и си споделих: Не! То няма такова място. То е едно като една къртичина, едни хора живеят в едни дупки, има тиня, прахуляк, хора и животни пият вода от едно и също място. Огледах се към мен и си споделих:
И нямам никаква визия за какво се бият тия хора тука.
После идващият диапозитив, пътешестване по едни прашни пътища денем, едни хора, обезверено изглеждащи, деца – боси, без обувки, само че с калашници, фронтовата линия, ужасяващите картини на войната и безчет такива диапозитиви. Затвориха ни в къща, усетих отчаянието, че може би там ще свърши животът ни, след това избавителният хеликоптер, който не можа да излети и паднахме с него, популярност богу не от доста високо. Афганистан е един калейдоскоп от фотоспомени, които са ми се запечатали в главата и ще седят там до края.
- Изпревари ми въпроса, желаех да те попитам имало ли е моменти, в които си си казвал: „ Окей, дотук бяхме “.
- Да, имало е доста такива моменти. В които съм си мислил, че това е краят. После идва угнетението, когато се замислиш...
Но падайки мъртъв в някакъв шубрак за никаква идея... Няма идея зад това, отишъл си да видиш някакви хора, които се бият от памтивека и не стопират, и няма и да спрат да се бият в никакъв случай. Всеки желае да почине умерено. Или да почине героично. С задоволство да склопиш очи. Но да паднеш в прахоляка на Афганистан, това ми се стори извънредно безсмислено.
- „ Истории от ръчния багаж “ е необикновено обилие. Цветно и от всевъзможни места. Но Украйна не видях. Нямаш ли никаква история от Украйна.
- Ако Украйна живееше сега един естествен живот, можех да опиша някаква такава история. Но Украйна минава през извънредно трагично всекидневие. Всеки ден там хора губят живота си. Надявам се да пристигна време, в което да мога да опиша хубава история за Украйна. Но този миг, уви, за момента го няма.
- Всъщност около „ Истории от ръчния багаж “, около разказването на всичките ти прекарвания малко на назад във времето остана фактът, че ти от дълги години си публицист, който се занимава с интернационална политика. Затова и малко взех завоя към Украйна. Искаш ли да споделиш чисто геополитически какво си мислиш този спор, къде ще му излезе краят, беше ли необходим въобще, какво ще ни аргументи?
- Разбира се, че не беше необходим. Нито една война не е нужна, в случай че би трябвало да генерализирам.
Но кой съм аз да проучвам Путин и неговите неточности... Факт е, че това се случи. Къде ще му излезе краят, уви, не знам. Тази история няма да свърши по този начин просто. Дори един ден войната да спре, танковете и кръвопролитията да спрат, Русия да се изтегли оттатък границите на това, което е завзела. Да речем, че подобен ден пристигна, рано или късно. По-скоро късно.
Но си показа по какъв начин тези хора – руснаци и украинци – ще продължат да живеят. Това ще остави диря толкоз дълго напред във времето, че дори не знам по какъв начин да го проучвам. Защото тази война може да бъде разказана единствено по един единствен метод – братоубийствена война. А няма по-тежък грях от братоубийството. Тук към този момент изхождам от библейския прочит. Защото както и да го гледаме, каквато и да било идеология или пояснение да се опитаме да сложим – военно, културно, институционално, финансово – каквото и пояснение да се опитаме да използван на мащаба на руско-украинската война, ние не можем да разбираем тази война, с изключение на връщайки се към библейския прочит.
И защото в „ Битие “ е казано, Господ споделя на Каин, който е умъртвил Авел „ Гласът на братовата ти кръв вика към мене от земята “. И защото няма по-силен глас от братовата кръв, по тази причина и не можем да допускаме – тъй като това е ирационално – по какъв начин с рационални доводи това може да бъде разказано или да завърши. То няма да завърши. Никога няма да завърши.
Как се пътува с камила през Сахара? Кой е Теодор Димитров и за какво завеща три тира съкровища на България? Защо светът на пътешествията се промени? Къде е магията на Арабския свят? Как наподобяват старите африкански пари?
Гледайте целия диалог с Георги Милков във видеото.
Spotify:
Soundcloud:
Apple Podcasts:
Гугъл Podcasts :
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ