ГЕОРГИ ДРАМБОЗОВ е роден на 26 декември 1945 г. в

ГЕОРГИ ДРАМБОЗОВ е роден на 26 декември 1945 година в Свищов. Завършил е машинно инженерство в Русе и педагогика в Санкт Петербург. Работил е като инженер-конструктор, шеф на Професионалната гимназия по строителство, заместник-кмет в родния си град и читалищен активист. Автор е на над 20 стихосбирки, измежду които " Два въглена от музика и стих ", " Реката на забравата ", " Кръстопът на музите ", " Безлюбие ", " Апология на тъгата " и други Негови стихове са превеждани на съветски, украински и маджарски. Член е на Съюза на българските писатели.

Песните на " застоя "

Събуждах те с Доменико Модуньо,           
приспивах те с рефрен от Далида,
припявах Челентано, след това и Котуньо -  
безбрежна младост, сладка независимост...

Наричат го " години на застоя ",   
а то е спокоен рефрен от младостта.
Изцяло - твой, а ти напълно беше моя,
обхваната от заплаща на нощта...
Велика ария - песента за любов! -
обичахме се чак до сутринта...
Ни капка злоба черна, нито капка завист -
там, измежду градините на любовта.
Благословени песни на застоя! -
отмина век, само че ви припявам отново,
ще пея безшумно, ще ти наруша покоя,
самички сме, вън се разстила мрак...

Красиви песни! - Бийтълс, Ролинг Стоунс -
нека огласят този свят навсякъде...
Във времената са родени на застоя,
само че те ни бяха крачката напред.

Парнас

Аз знам, че си небесен знак на гения,
че девет вдъхновения там от кръв и плът,
след музагета Аполон - хубав, любезен -
ще пеят и танцуват в своя път.

И той ще свири дълго с лирата на Хермес,
аз ще подтиквам своя кон-пегас,
иска ми се смеят тези девет нимфи антични,
тъй като голи ги заварих аз.

От извора ще скочи единствено тя, Ерато,
че аз съм неин гражданин, Поет -
едно момче - поетче някакво сакато,
само че за Ерато момък съм гиздав.

Ще яхне кончето зад мен, ще ме обгърне,
ще цвили гордо този кон-пегас...
Поне една фантазия изпълнена ще зърна...
по какъв начин и недъгав, се качвам на Парнас!

Мярката на поета

    На Александър Пергелов

Големината на гения е конвенционалност! -
Димитър Точев беше " точица " човек,
само че песните му - тъжни и любовни -
те ще се пеят още, век след век.

Мой Боже, не измервай растежа на поета! -
поетът е Поет даже с единствен стих.
Не значи нищо позата предвзета -
кой отново крещи тук, пред олтара спокоен?...

С теб не понасяме през днешния ден лирата крещяща! -
не може Дебелянов тя да заглуши,
а фалшът, който моят слух прихваща,
не ще ме трогне или утеши.

И аз ти изпращам ария на Димитър Точев! -
andante и piano - всичко е наред.
Аршин не би трябвало, мярка или прочие...
Димитър Точев просто е Поет!

Адажио

Адажио, адажио, адажио! -
по този начин се остарява в този свят...
Обичай постепенно и бавно, блага... Даже
в очите ти ще ставам все по-млад.

Адажио, адажио, адажио! -
ще свърши и последната война...
Навярно някой бард ще може да опише -
аз бях твой Мъж, ти беше ми Жена.

Адажио, адажио, адажио! -
ще написа композитор в си бемол,
а пък художникът в очерк ще ни покаже -
ти - голичка и аз съвсем съм гол.

Адажио, адажио, адажио! -
стареем си в лирика и пристрастеност...
Тук долу всичко беше мижи да те лажем,
само че ще се обичан с теб и на... Парнас!

Думички и ноти

    На Хайгашод Агасян

Когато с нотички целуваш тези строфи -
Полихимния целува буйно мен...
Не съм Петрарка  аз и ти не си Бетовен,
само че този сив живот е нов и въодушевен.

Приятелю, за музика си ти основан:
безпределно непретенциозен, надарен, добър и спокоен.
От провидението с тебе ни се пада -
посредством нас да се целуват Музика и Стих.
   
У мен ще прозвучат китара и пиано,
ще се повтори в теб лиричният рефрен...
Ще тананикат те - призвани, непризвани,
от теб - акомпанимент хубав, а пък стихът - от мен.

И дано пишем!... Господ периода ще съкратява -
допрени сърца и влюбени очи...
И думички, и ноти - единствено те остават! -
лирика изпята и след нас звучи.

Монолог на Казанова

   На художника Иван Бонев

Атлетът сексуален?... Аз съм, Казанова! -
и в младежки сънища съм бил...
Момински мечти - още веднъж и още веднъж,
Офелии и Беатричета съм покорил!

Тъй както индианец, скалпа турях
на пояса, даже не ги броях -
милейди, лейди, с абревиатури...
Почти не осъзнавах, че това е в действителност грях.

А те белким това го осъзнаха? -
едни робини бяха на пристрастеността.
Аз съм почтен! - те ме оправдаха -
за тях аз бях физическият сановник на любовта.

Аз ги привързвах към фамилно ложе,
с виновност - изневерили са един път!
Изневерилата жена, мой Боже,
до гроба ще обича единствено своя личен мъж...

И по тази причина - от мен го запомнете,
аз бях един Учител по морал! -
обичайте жена си, тя е нежно цвете...
Дори когато Казанова с нея е преспал!