Първият гръцки дипломат Никос Дендиас лично ще оглави хуманитарна мисия в опустошения от сраженията Мариупол
Генка Маркова за " 24 часа "
Много преди да измислят узото, в Атина имат дипломация. И кураж Мариупол през днешния ден е кървяща рана. Грозното лице на войната в Украйна. Разбирачите от военните дейности споделят, че падне ли
Мариупол, пътят към Харков и Киев за съветските войски е открит. Сто хиляди към момента са там - в разбомбения град, в който единствено допреди месец живееха над 450 хиляди души. Нямат ток, вода, отопление. Да си купиш самун, е мотив за тържествуване. Защото макар патроните и бомбите си оживял.
Имаш още ден-два вяра. А вярата е по-дефицитна от патроните и ракетите в Мариупол. И защото там живее огромна гръцка общественост, последният посланик, който напусна този град, беше гръцкият консул, останал оптимално дълго, с цел да избавя хора, като им оказва помощ да се изтеглят. Сега за Мариупол се готви да пътува гръцкият първи посланик. Никос Дендиас персонално ще оглави филантропична задача в разрушения от сраженията Мариупол, откакто получи позволение от Украйна и съветските военни, заяви вестник " Катимерини ".
Дендиас отива, с цел да покаже взаимност и да занесе вяра на хората в Мариупул. Заедно с това гърците дават обещание - освен на своите сънародници там, само че и на всички жители, че ще възстановят разрушената болница, че отново ще има родилно за бебета. Някой ден, когато войната свърши. А щом обещаваш, че ще има родилно за децата, това значи, че казваш на хората там: Не се опасявайте, животът тук отново ще се върне, ще има възкресение рано или късно. Ще има Мариупол, ще има Украйна.
Това споделят в един глас гръцкият външен министър и гръцкият министър председател Мицотакис, който също даде обещание, че възобновяване на родилното ще бъде първото, което Гърция ще направи след войната, с цел да помогне. Впрочем сходен жест с дипломатически кураж за украинците пристигна и след визитата на трима европейски министър председатели в Киев - с трен и, несъмнено, при засилени ограничения за сигурност, там отидоха премиер-министрите на Полша, Чехия и Словения.
Съдбата постоянно си търси оправдания с интернационалното състояние, а ние в България изключително обичаме да прилагаме този изхабен номер. Та и в този момент, за войната все по този начин с интернационалното състояние едностранчиво се оправдаваме, че няма да пращаме нито един патрон и нито една ракета за Украйна. Дърпахме се и за натовски бойци в България, съвсем невъзпитано се опитахме да прогоним и изтребителите от Испания и Нидерландия, които пазят небето ни.
Помагаме на Украйна, споделяме ние, само че в случай че може - без крайни стъпки, да не разсърдим Кремъл. Пак в тази тоналност прозвуча и концепцията на президента Радев да пратим в Украйна каски и бронежилетки, но да са " единствено за цивилните ". Не е доста ясна картинката по кое време и по какъв начин ще стигнат каските и жилетките до украинските баби, останали в Мариупол, само че концепцията може би си коства. Най-малкото като ноу-хау. Такива едни работи с помощта за Украйна в най-различните проявления.
Гърците най-малко се пробват. Защото, като се изключи че желаят да се държат като уважаваща себе си цивилизована европейска страна, мислят и за своите стотици хиляди сънародници там. И ние имаме в Украйна сънародници. Поне три пъти повече от гръцките. В спокойно време всякакви хора от властта се скъсват да вървят при тях - играят хора, раздават букварчета и книги, тупат се в гърдите какъв брой са значими за България и какъв брой доста желае да направи за тях българската страна.
Сега същите хора са лимитирали периметъра на разходките си до жълтите павета на " Дондуков ". А за външната ни политика да приказваме ли? Особено във връзка с войната в Украйна? Май е по-добре да замълчим. От образование, не друго. А в случай че някой желае да прави съпоставения - доста преди да измислят узото, в Атина имат дипломация. И кураж. Или може би ще се появи някой искащ (официално лице) и от България да поведе ескорт с помощи за Мариупол. Преди да е станала цялостна филантропичната злополука там.
Много преди да измислят узото, в Атина имат дипломация. И кураж Мариупол през днешния ден е кървяща рана. Грозното лице на войната в Украйна. Разбирачите от военните дейности споделят, че падне ли
Мариупол, пътят към Харков и Киев за съветските войски е открит. Сто хиляди към момента са там - в разбомбения град, в който единствено допреди месец живееха над 450 хиляди души. Нямат ток, вода, отопление. Да си купиш самун, е мотив за тържествуване. Защото макар патроните и бомбите си оживял.
Имаш още ден-два вяра. А вярата е по-дефицитна от патроните и ракетите в Мариупол. И защото там живее огромна гръцка общественост, последният посланик, който напусна този град, беше гръцкият консул, останал оптимално дълго, с цел да избавя хора, като им оказва помощ да се изтеглят. Сега за Мариупол се готви да пътува гръцкият първи посланик. Никос Дендиас персонално ще оглави филантропична задача в разрушения от сраженията Мариупол, откакто получи позволение от Украйна и съветските военни, заяви вестник " Катимерини ".
Дендиас отива, с цел да покаже взаимност и да занесе вяра на хората в Мариупул. Заедно с това гърците дават обещание - освен на своите сънародници там, само че и на всички жители, че ще възстановят разрушената болница, че отново ще има родилно за бебета. Някой ден, когато войната свърши. А щом обещаваш, че ще има родилно за децата, това значи, че казваш на хората там: Не се опасявайте, животът тук отново ще се върне, ще има възкресение рано или късно. Ще има Мариупол, ще има Украйна.
Това споделят в един глас гръцкият външен министър и гръцкият министър председател Мицотакис, който също даде обещание, че възобновяване на родилното ще бъде първото, което Гърция ще направи след войната, с цел да помогне. Впрочем сходен жест с дипломатически кураж за украинците пристигна и след визитата на трима европейски министър председатели в Киев - с трен и, несъмнено, при засилени ограничения за сигурност, там отидоха премиер-министрите на Полша, Чехия и Словения.
Съдбата постоянно си търси оправдания с интернационалното състояние, а ние в България изключително обичаме да прилагаме този изхабен номер. Та и в този момент, за войната все по този начин с интернационалното състояние едностранчиво се оправдаваме, че няма да пращаме нито един патрон и нито една ракета за Украйна. Дърпахме се и за натовски бойци в България, съвсем невъзпитано се опитахме да прогоним и изтребителите от Испания и Нидерландия, които пазят небето ни.
Помагаме на Украйна, споделяме ние, само че в случай че може - без крайни стъпки, да не разсърдим Кремъл. Пак в тази тоналност прозвуча и концепцията на президента Радев да пратим в Украйна каски и бронежилетки, но да са " единствено за цивилните ". Не е доста ясна картинката по кое време и по какъв начин ще стигнат каските и жилетките до украинските баби, останали в Мариупол, само че концепцията може би си коства. Най-малкото като ноу-хау. Такива едни работи с помощта за Украйна в най-различните проявления.
Гърците най-малко се пробват. Защото, като се изключи че желаят да се държат като уважаваща себе си цивилизована европейска страна, мислят и за своите стотици хиляди сънародници там. И ние имаме в Украйна сънародници. Поне три пъти повече от гръцките. В спокойно време всякакви хора от властта се скъсват да вървят при тях - играят хора, раздават букварчета и книги, тупат се в гърдите какъв брой са значими за България и какъв брой доста желае да направи за тях българската страна.
Сега същите хора са лимитирали периметъра на разходките си до жълтите павета на " Дондуков ". А за външната ни политика да приказваме ли? Особено във връзка с войната в Украйна? Май е по-добре да замълчим. От образование, не друго. А в случай че някой желае да прави съпоставения - доста преди да измислят узото, в Атина имат дипломация. И кураж. Или може би ще се появи някой искащ (официално лице) и от България да поведе ескорт с помощи за Мариупол. Преди да е станала цялостна филантропичната злополука там.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ