Икономистът за вятърните турбини и защо в този сектор не се случва очакваният бум?
Генерирането на възобновима сила от вятъра или очаквайки вятър в мелницата, за какво не се случва другояче разумният, предстоящ взрив и не се натрупват заложените облаги. Тази тематика избра проф. доктор Милен Балтов в рубриката „ Икономистът приказва “ по Дарик Югоизток.
„ Ако погледнем стратегически документи и пари, които се чака да се наливат в този бранш – да, нещата наподобяват трагично огромни. През март в Съединени американски щати одобриха така наречен Закон за ограничаване на инфлацията и там са планувани доста милиарди за възобновима сила. По същия метод Европейската комисия през април си преработи част от Стратегията, обвързвана с потреблението напразно като възобновима сила в пространството, което се намира не в сушата, а в границите на крайбрежните зони и в Северно море упованията от 100 гигавата GW мощности се покачиха двойно по отношение на задачите. До 2050 година да набъбнат тези мощности единствено за потреблението на вятър и единствено от зоната, която е вътре в морето до 300 гигавата. За съпоставяне един от двата реактора на „ Козлодуй “ е 1000 мегавата MW или 1 GW “, разяснява икономистът проф. доктор Милен Балтов.
Но обърна внимание, че макар заложените цели и старания на държавните управления, резултатите са разнообразни.
„ На целия този декор упованията са за гневни облаги. Но в действителност четирите огромни компании в света, производители на турбини за превръщане на силата от вятъра, които доставят към 90% от турбините в световен мащаб като изключим Китай, за 2022 година вършат продажби за 40 милиарда евро и в това време са на загуба за 5 милиарда евро за предходната година. Освен, че е учудващо, още по-странно е, че в това време „ Веста “ – единствената компания излязла на облага, въпреки и минимална е задмината от китайски производител “, споделя още проф. Балтов.
Какво се случва и за какво се разминават упованията с облагите, а още повече от къде идват загубите, чуйте повече по тази тематика в звуковия файл от проф. доктор Милен Балтов:
„ Ако погледнем стратегически документи и пари, които се чака да се наливат в този бранш – да, нещата наподобяват трагично огромни. През март в Съединени американски щати одобриха така наречен Закон за ограничаване на инфлацията и там са планувани доста милиарди за възобновима сила. По същия метод Европейската комисия през април си преработи част от Стратегията, обвързвана с потреблението напразно като възобновима сила в пространството, което се намира не в сушата, а в границите на крайбрежните зони и в Северно море упованията от 100 гигавата GW мощности се покачиха двойно по отношение на задачите. До 2050 година да набъбнат тези мощности единствено за потреблението на вятър и единствено от зоната, която е вътре в морето до 300 гигавата. За съпоставяне един от двата реактора на „ Козлодуй “ е 1000 мегавата MW или 1 GW “, разяснява икономистът проф. доктор Милен Балтов.
Но обърна внимание, че макар заложените цели и старания на държавните управления, резултатите са разнообразни.
„ На целия този декор упованията са за гневни облаги. Но в действителност четирите огромни компании в света, производители на турбини за превръщане на силата от вятъра, които доставят към 90% от турбините в световен мащаб като изключим Китай, за 2022 година вършат продажби за 40 милиарда евро и в това време са на загуба за 5 милиарда евро за предходната година. Освен, че е учудващо, още по-странно е, че в това време „ Веста “ – единствената компания излязла на облага, въпреки и минимална е задмината от китайски производител “, споделя още проф. Балтов.
Какво се случва и за какво се разминават упованията с облагите, а още повече от къде идват загубите, чуйте повече по тази тематика в звуковия файл от проф. доктор Милен Балтов:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ