Очертанията на войната: Как ще завърши бунтът на Пригожин?
Генерал Франко, Жана д`Арк, Наполеон, Степан Разин, нашият Ивайло, Аугусто Пиночет, Граф Штауфенберг, Фидел Кастро... Списъкът може да продължава още дълго. Това, което сплотява гореизброените персони, както и доста други, невключени в него, са опитите, обезверени, спонтанни или добре премислени, с оръжие в ръка да се противпоставят на съществуващото статукво в техните страни и да се опитат генерално да трансформират нещо. Какви тъкмо са били техните претекстове, дали са съумели или не, до какви генерални промени е довел техният протест? Това сякаш не е от чак толкоз огромно значение и дано по тези аспекти се произнесат историците. Но в случай че има нещо, което ги слага под общ знаменател, това несъмнено е месианството, усешането че си посочен от висша мощ да промениш ориста на цялостен един народ, че си богопомазан и съдбоносен. От късните часове на петък, 23 юни 2023 година, в дългия лист на самопровазгласилите се месии попадна още едно име - Евгений Пригожин.
Спонтанен протест или плануван прелом?
Изминало е по-малко от денонощение от началото на нещо, което към момента не мога да дефинирам, и почнало с почтена на пръв взор декларация в интернет. Избягвам да се върша на оракул и даже, когато давам прогнози се придържам към така наречен закостенял метод. Така че в случай че кажа, че съм предвиждал тъкмо подобен процес събитията ще излъжа. Дори, когато съм си мислел, че може да има прелом в Москва постоянно съм добавял към него прилагателното „ дворцов “, т.е. че някой от непосредственото обграждане на Путин я ще го убие, я ще му постави белезници и арестува под стража. Но протест в армията? Движение на огромни въоръжени маси хора напред-назад из Русия като през Гражданската война преди 100 години? За мен това бе по-скоро парадокс или просто yiutube - бълнуванията на отегчени съветски авторитетни политолози съумели овереме да си плюят на петите от Путинския Мордор. Но не щеш ли се случи и мой дълг като ваш коментатор и анализатор е да кажа нещо за протичащо се във постоянно загадъчната съветска страна.
Какво е известното досега и с огромна меродавност?
И по този начин, за насочна точка се смята декларацията, която Пригожин направи в петък вечерта в интернет, обвинявайки министъра на защитата Шойгу и началника на Генералния шаб Герасимов, че са разпоредили ракетна офанзива против някои от лагерите на ЧВК " Вагнер " в прифронтовата зона в Украйна. Загинали били 90 души. Показани бяха и фрагменти с някакви шубраци и някакви пламъци, само че на никое място не се виждаха трупове. Пригожин сподели, че потегля към Москва с цел да смъква Шойгу и да постави различен министър на защитата, който нямало да бъде обвързван с олигарсите и нямало да се облагодетелства посредством обири и корупция. От Москва отхвърлиха да е имало нахлуване, приканиха за успокоение и за всеки случай изкараха органите на реда по улиците на столицата. Това беше към среднощ.
Междувременно Вагнеровниците (внушителна мощ в случай че се има вяра на достоверни източници – към 25,000 души и към 1,700 бронирани и небронирани машини), резделени на две групи напущат Украйна и се устремяват към довенната съветска територия. Северната група завива на североизток, към Воронеж, а южната потегля към Ростов-на-Дон. Все още никой не ги взима толкоз насериозно, само че управляващите в Санкт-Пербург въпреки всичко провежадт обиск в централата на „ Вагнер “. Пригожин, обаче, не е там. Той е с южната група и скоро по-късно ще се появи в Ростов.
В ранните часове на съботния ден южната група, в която се намира и Пригожин, навлиза в Ростов. Тук-там за малко избухва спорадична пукотевица, само че като цяло всичко протича спокойно и с първите лъчи на слънцето милионният град е овладян от вагнеровците. В техни ръце попадат и всички институции, в това число и щабът на съветския Южен Военен Окръг.
Пригожин снима следващото си послание, а главната част от групировката към този момент се движи по автомагистралата към Москва. Следващата им цел е Воронеж.
В утринните часове Путин най-сетне излиза с дълго чаканото си изказване. Той декларира, че налице е опит за въоръжен бунт и устоите на държавността са под опасност. Вече е ясно, че ще има единствено един победител – или той или Пригожин. Междувременно на пътищата, воедещи към столицата, се издигат блокади, а съветската авиация се пробва да нанся удари по метежниците. Те, обаче, са въоръжени до зъби и очевидно готови за подобен сюжети. Отвръщат на огъня и смъкват три хеликоптера. Опитът с реактивни самолети да се спре колоната на вагнеровците също се проваля – единственото тъкмо попадение е в граждански камион инцидентно оказал се на това място на пътя (за страдание и двамата мъже в него са загинали), а всичко останло не попада в задачата.
На земята опозиция няма. Изпратените от формалната власт елементи (наборници, полиция, вътрешни войски) или се разбягват или просто не оказват опозиция.
Към обед в ръцете на Пригожин попада и Воронеж, различен град с население над милион, както и военното летище Милерово.
Междувременно безспокойството пораства и настава суматоха. Във Воронеж мнозина изоставят домовете си и бягат накъдето им видят очите, в Ростов магазинте вкарват предел за артикули. Има и другарски жестове – мнозина от локалните гледат на вагнеровците като на освободители, подаряват им плодове, храна и вода. Вагнеровците, от своя страна, приготвят града за защита, в това число срещу офанзиви с бронирани машини.
Междувременно настава и есклация. Руската авиация нанася сполучлив удар против горивните резервоари във Воронеж, в следствие, на което избухва огромен пожар. Целта е явна - да се лишат метежниците от гориво. Повторните опити за въздушни удари по бунтовната колона обаче още веднъж приключват с цялостно крушение. Вагнеровците, употребявайки портативни ракети „ Игла “ и мобилни системи „ Панцир “ смъкват още три хеликоптера и дори декларират за унищожаването на транспортен аероплан. Машините им не престават неуклонно да съкратяват дистанцията със столицата.
Идва време и за заявления за преданост. Пръв се обажда милиардерът-емигрант и авторитетен видео блогър Ходорковски: „ Поддържайте Пригожин. “. „ Честната и самостоятелна “ журналистка Ксения Собчак, обаче, упорства, че всички би трябвало да застанат зад Путин. Това вършат и някои изявени пропагандисти като Соловьов, а други си траят. Явно се ослушват за това накъде ще духне вятърът. След дълго безмълвие се обажда и Кадиров: „ И аз съм за Путин “. И с цел да поддържа думите си с каузи декларира, че изпраща обилни сили към Ростов. Явно, с цел да въртнат контрола над града.
Интересни истории за раздвоени лоялности идват и от Украйна, и то от зоната на спора. Старши офицери се кълнат, че ще останат правилни до гроб на Путин, само че обособени групи войнци не се тормозят да показват благосклонностите си в интерес на Пригожин. При това на видео. При така наречен въоръжена съветска съпротива – цялостно разцепление. От легиона „ Свобода на Русия “ споделиха, че Пригожин е престъпник и палач и никога не въплъщава бъдещето на Русия. Главатарят на Руския Доброволчески Корпус, обаче, е на друго мнение и намерено пожела на тогавашния пандизчия и готвач триумф. При това дори нещо май му се подмаза. Иначе на фронта май война много-много нямаше и сякаш всчики се бяха втренчили в телефоните си. Явно на никой не му се умира в дванайсет без пет.
С напредването на деня напредваха и челните отряди на вагнеровците към столицата. В ранния следобяд те доближиха Тулска област, има-няма 300 км от Червения площад. Пред тях към този момент бяха построени съществени блокади, а се заприказва, че мостовете през река Ока са готови за взривяване. На супер-смелия Путин май това равнище на сигурност не му бе задоволително и се появиха известия, че самолетът му бил изхвърчал в посока Санкт-Петрбург (обаче скоро по-късно загадъчно липсващ от радарите). Последвали го били самолетът на премиера Мишустин, както и някои бизнес джетове. Един от вицепремиерите, пък, напряко отпрашил в странство.
Новините свързани с държавни самолети не свършват дотук. Диспечерските уеб сайтове разкриват, че този на Беларус още в ранна доба е отпрашил към Турция, очевидно пренасящ фамилията на картофения фюрер Лукашенко към по-безопасна дестинация. Правителствен полет от Минск в посока Москва бе зафиксирант и по обяд, само че самолетът мистериозно се върна назад без да стигне до съветската столица.
17:42 е. Вагнеровците към този момент са в Барбаново, Московска област. Съпротива няма. До Червения площад остават към два часа път.
И по този начин...
И по този начин, какво още? Ами да стартира от там, че тази работа със спонтанността и неочакваното импулсивно решение ми се коства нещо съмнителна. Повече ми намирисва на от дълго време плануван преверат. В един подобен пуч, доста огромна роля играят и лоялностите на локалните велможи (губернатори, кметове и дори чиноввнци междинна ръка). Ако те имат смелостта да защитят централната влас, всичко пропада. Путин обаче от години се обкръжава с безгръбначни лизачи на подметки, а те са последните, които ще тръгнат с голи гърди да го бранят от професионални главорези. Вярвайте ми, сега всички те си мислят единствено за едно – дали ще съумеят да си спасят паричките и да си оттърват кожите.
Пригожин се движи от град на град, тъй като там има бази с оръжие, гориво и боеприпаси. Ако патакламата стане огромна, те в действителност ще му трябват. Единственият метод да го спрат е да разрежат групировката му на части. Засега обаче сякаш няма изгледи това да стане факт. Просто Кремъл няма други войски с изключение на тези в Украйна.
В момента ЧВК " Вагнер " са овладели подобен кулоар, който на процедура отделя цялата съветска войска в Украйна от Русия , т.е. той собственоръчно и евентуално предумишлено е изолирал силите на Шойгу от централната власт. Значи имаме министър на защитата без войска и главнокомандващ (Путин) без армия. Пригожин също по този начин управлява и всички тилови връзки и снабдителни линии (без Кримския мост). Сами си направете извода какво значи това.
Ако Путин в действителност е избягал от Москва, той най-вероятно в никакъв случай повече няма да се върне там. Всякави триумфални пристигания назад в Кремъл като краен победител ми се костват прекомерно нереалистични. Спомнете си, че Зеленски остана в Киев, макар всички и все пак. И завоюва. Но Путин не е Зеленски.
Ако въпреки всичко Пригожин надделее, доста неща към момента са неразбираеми. Например, по какъв начин ще се споделя новият държавен глава? Аз мисля, че това ще бъде Пригожин. Или какво ще стане с войната? Най-разумно ще бъде да я спре. Или какво ще се случи с политическите пандизчии като Навални? Най-логично ще бъде да ги освободят. Или какво ръководство ще им Русия? Военна хунта? Правен и равномерен преход към народна власт? Едно нещо, обаче, май е несъмнено – в случай че Пригожин вземе властта на картата на света евентуално ще се появи нова самостоятелна страна. Тя ще се споделя Чечня.
В момента остава един въпрос на дневен ред – Путин или Пригожин. Какъвто и да бъде окончателният отговор, занапред е ясно, че Русия ще има своя следващ самопровъзгласил се месия-спасител. Ако това бъде Пригожин, той завинаги ще влезе в историята. Ако това бъде Путин, той повече в никакъв случай няма да има същата власт и въздействие. Да не приказваме, че евентуално има разполагаем не повече от 24 часа да възвърне реда. След това ще бъде късно.
Иска ми се да завърша тази моя изключителна публикация с нещо като безшумно прошепване на моя съкровенна вяра:
Това беше. Свърши се. И с войната, и с Путин.
Дано да съм прав.
Спонтанен протест или плануван прелом?
Изминало е по-малко от денонощение от началото на нещо, което към момента не мога да дефинирам, и почнало с почтена на пръв взор декларация в интернет. Избягвам да се върша на оракул и даже, когато давам прогнози се придържам към така наречен закостенял метод. Така че в случай че кажа, че съм предвиждал тъкмо подобен процес събитията ще излъжа. Дори, когато съм си мислел, че може да има прелом в Москва постоянно съм добавял към него прилагателното „ дворцов “, т.е. че някой от непосредственото обграждане на Путин я ще го убие, я ще му постави белезници и арестува под стража. Но протест в армията? Движение на огромни въоръжени маси хора напред-назад из Русия като през Гражданската война преди 100 години? За мен това бе по-скоро парадокс или просто yiutube - бълнуванията на отегчени съветски авторитетни политолози съумели овереме да си плюят на петите от Путинския Мордор. Но не щеш ли се случи и мой дълг като ваш коментатор и анализатор е да кажа нещо за протичащо се във постоянно загадъчната съветска страна.
Какво е известното досега и с огромна меродавност?
И по този начин, за насочна точка се смята декларацията, която Пригожин направи в петък вечерта в интернет, обвинявайки министъра на защитата Шойгу и началника на Генералния шаб Герасимов, че са разпоредили ракетна офанзива против някои от лагерите на ЧВК " Вагнер " в прифронтовата зона в Украйна. Загинали били 90 души. Показани бяха и фрагменти с някакви шубраци и някакви пламъци, само че на никое място не се виждаха трупове. Пригожин сподели, че потегля към Москва с цел да смъква Шойгу и да постави различен министър на защитата, който нямало да бъде обвързван с олигарсите и нямало да се облагодетелства посредством обири и корупция. От Москва отхвърлиха да е имало нахлуване, приканиха за успокоение и за всеки случай изкараха органите на реда по улиците на столицата. Това беше към среднощ.
Междувременно Вагнеровниците (внушителна мощ в случай че се има вяра на достоверни източници – към 25,000 души и към 1,700 бронирани и небронирани машини), резделени на две групи напущат Украйна и се устремяват към довенната съветска територия. Северната група завива на североизток, към Воронеж, а южната потегля към Ростов-на-Дон. Все още никой не ги взима толкоз насериозно, само че управляващите в Санкт-Пербург въпреки всичко провежадт обиск в централата на „ Вагнер “. Пригожин, обаче, не е там. Той е с южната група и скоро по-късно ще се появи в Ростов.
В ранните часове на съботния ден южната група, в която се намира и Пригожин, навлиза в Ростов. Тук-там за малко избухва спорадична пукотевица, само че като цяло всичко протича спокойно и с първите лъчи на слънцето милионният град е овладян от вагнеровците. В техни ръце попадат и всички институции, в това число и щабът на съветския Южен Военен Окръг.
Пригожин снима следващото си послание, а главната част от групировката към този момент се движи по автомагистралата към Москва. Следващата им цел е Воронеж.
В утринните часове Путин най-сетне излиза с дълго чаканото си изказване. Той декларира, че налице е опит за въоръжен бунт и устоите на държавността са под опасност. Вече е ясно, че ще има единствено един победител – или той или Пригожин. Междувременно на пътищата, воедещи към столицата, се издигат блокади, а съветската авиация се пробва да нанся удари по метежниците. Те, обаче, са въоръжени до зъби и очевидно готови за подобен сюжети. Отвръщат на огъня и смъкват три хеликоптера. Опитът с реактивни самолети да се спре колоната на вагнеровците също се проваля – единственото тъкмо попадение е в граждански камион инцидентно оказал се на това място на пътя (за страдание и двамата мъже в него са загинали), а всичко останло не попада в задачата.
На земята опозиция няма. Изпратените от формалната власт елементи (наборници, полиция, вътрешни войски) или се разбягват или просто не оказват опозиция.
Към обед в ръцете на Пригожин попада и Воронеж, различен град с население над милион, както и военното летище Милерово.
Междувременно безспокойството пораства и настава суматоха. Във Воронеж мнозина изоставят домовете си и бягат накъдето им видят очите, в Ростов магазинте вкарват предел за артикули. Има и другарски жестове – мнозина от локалните гледат на вагнеровците като на освободители, подаряват им плодове, храна и вода. Вагнеровците, от своя страна, приготвят града за защита, в това число срещу офанзиви с бронирани машини.
Междувременно настава и есклация. Руската авиация нанася сполучлив удар против горивните резервоари във Воронеж, в следствие, на което избухва огромен пожар. Целта е явна - да се лишат метежниците от гориво. Повторните опити за въздушни удари по бунтовната колона обаче още веднъж приключват с цялостно крушение. Вагнеровците, употребявайки портативни ракети „ Игла “ и мобилни системи „ Панцир “ смъкват още три хеликоптера и дори декларират за унищожаването на транспортен аероплан. Машините им не престават неуклонно да съкратяват дистанцията със столицата.
Идва време и за заявления за преданост. Пръв се обажда милиардерът-емигрант и авторитетен видео блогър Ходорковски: „ Поддържайте Пригожин. “. „ Честната и самостоятелна “ журналистка Ксения Собчак, обаче, упорства, че всички би трябвало да застанат зад Путин. Това вършат и някои изявени пропагандисти като Соловьов, а други си траят. Явно се ослушват за това накъде ще духне вятърът. След дълго безмълвие се обажда и Кадиров: „ И аз съм за Путин “. И с цел да поддържа думите си с каузи декларира, че изпраща обилни сили към Ростов. Явно, с цел да въртнат контрола над града.
Интересни истории за раздвоени лоялности идват и от Украйна, и то от зоната на спора. Старши офицери се кълнат, че ще останат правилни до гроб на Путин, само че обособени групи войнци не се тормозят да показват благосклонностите си в интерес на Пригожин. При това на видео. При така наречен въоръжена съветска съпротива – цялостно разцепление. От легиона „ Свобода на Русия “ споделиха, че Пригожин е престъпник и палач и никога не въплъщава бъдещето на Русия. Главатарят на Руския Доброволчески Корпус, обаче, е на друго мнение и намерено пожела на тогавашния пандизчия и готвач триумф. При това дори нещо май му се подмаза. Иначе на фронта май война много-много нямаше и сякаш всчики се бяха втренчили в телефоните си. Явно на никой не му се умира в дванайсет без пет.
С напредването на деня напредваха и челните отряди на вагнеровците към столицата. В ранния следобяд те доближиха Тулска област, има-няма 300 км от Червения площад. Пред тях към този момент бяха построени съществени блокади, а се заприказва, че мостовете през река Ока са готови за взривяване. На супер-смелия Путин май това равнище на сигурност не му бе задоволително и се появиха известия, че самолетът му бил изхвърчал в посока Санкт-Петрбург (обаче скоро по-късно загадъчно липсващ от радарите). Последвали го били самолетът на премиера Мишустин, както и някои бизнес джетове. Един от вицепремиерите, пък, напряко отпрашил в странство.
Новините свързани с държавни самолети не свършват дотук. Диспечерските уеб сайтове разкриват, че този на Беларус още в ранна доба е отпрашил към Турция, очевидно пренасящ фамилията на картофения фюрер Лукашенко към по-безопасна дестинация. Правителствен полет от Минск в посока Москва бе зафиксирант и по обяд, само че самолетът мистериозно се върна назад без да стигне до съветската столица.
17:42 е. Вагнеровците към този момент са в Барбаново, Московска област. Съпротива няма. До Червения площад остават към два часа път.
И по този начин...
И по този начин, какво още? Ами да стартира от там, че тази работа със спонтанността и неочакваното импулсивно решение ми се коства нещо съмнителна. Повече ми намирисва на от дълго време плануван преверат. В един подобен пуч, доста огромна роля играят и лоялностите на локалните велможи (губернатори, кметове и дори чиноввнци междинна ръка). Ако те имат смелостта да защитят централната влас, всичко пропада. Путин обаче от години се обкръжава с безгръбначни лизачи на подметки, а те са последните, които ще тръгнат с голи гърди да го бранят от професионални главорези. Вярвайте ми, сега всички те си мислят единствено за едно – дали ще съумеят да си спасят паричките и да си оттърват кожите.
Пригожин се движи от град на град, тъй като там има бази с оръжие, гориво и боеприпаси. Ако патакламата стане огромна, те в действителност ще му трябват. Единственият метод да го спрат е да разрежат групировката му на части. Засега обаче сякаш няма изгледи това да стане факт. Просто Кремъл няма други войски с изключение на тези в Украйна.
В момента ЧВК " Вагнер " са овладели подобен кулоар, който на процедура отделя цялата съветска войска в Украйна от Русия , т.е. той собственоръчно и евентуално предумишлено е изолирал силите на Шойгу от централната власт. Значи имаме министър на защитата без войска и главнокомандващ (Путин) без армия. Пригожин също по този начин управлява и всички тилови връзки и снабдителни линии (без Кримския мост). Сами си направете извода какво значи това.
Ако Путин в действителност е избягал от Москва, той най-вероятно в никакъв случай повече няма да се върне там. Всякави триумфални пристигания назад в Кремъл като краен победител ми се костват прекомерно нереалистични. Спомнете си, че Зеленски остана в Киев, макар всички и все пак. И завоюва. Но Путин не е Зеленски.
Ако въпреки всичко Пригожин надделее, доста неща към момента са неразбираеми. Например, по какъв начин ще се споделя новият държавен глава? Аз мисля, че това ще бъде Пригожин. Или какво ще стане с войната? Най-разумно ще бъде да я спре. Или какво ще се случи с политическите пандизчии като Навални? Най-логично ще бъде да ги освободят. Или какво ръководство ще им Русия? Военна хунта? Правен и равномерен преход към народна власт? Едно нещо, обаче, май е несъмнено – в случай че Пригожин вземе властта на картата на света евентуално ще се появи нова самостоятелна страна. Тя ще се споделя Чечня.
В момента остава един въпрос на дневен ред – Путин или Пригожин. Какъвто и да бъде окончателният отговор, занапред е ясно, че Русия ще има своя следващ самопровъзгласил се месия-спасител. Ако това бъде Пригожин, той завинаги ще влезе в историята. Ако това бъде Путин, той повече в никакъв случай няма да има същата власт и въздействие. Да не приказваме, че евентуално има разполагаем не повече от 24 часа да възвърне реда. След това ще бъде късно.
Иска ми се да завърша тази моя изключителна публикация с нещо като безшумно прошепване на моя съкровенна вяра:
Това беше. Свърши се. И с войната, и с Путин.
Дано да съм прав.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ