Георги Бенковски: И жеравите още плачат за него
През есента на 1875 година е участник присъединяване в сформирането на Гюргевския комитет, който взима решение за реализиране на въстание в България през 1876 г. Първоначално е определен като асистент на основния деятел Панайот Волов в Пловдивския революционен окръг, само че след това самият Волов отстъпва лидерството на Бенковски.
На 20 април 1876 година е оповестено априлското въстание в Копривщица и Бенковски, който по това време е в Панагюрище, събира от съседните села своята, към този момент станала митична, Хвърковата чета. След кървавото потушаване на въстанието, Бенковски разпуска остатъка от четата си и на 25 май е погубен при опита на групата му (заедно със Захари Стоянов, Стефан Далматинеца, отец Кирил) да преминат Костина. И тук, уви, не минава без изменничество – това е Вълю или Велю Стоилов Мечката, който Захари Стоянов посещава след Освобождението, за да му напомни за злостното му действие.
В наши дни може да отдадете респект на Бенковски на паметника му в местността над Тетевен, където е погубен и да помълчите пред „ Кървавото кладенче ”, където е измита главата му след гибелта му.
Ето по какъв начин разказва първата си среща с него Захари Стоянов в „ Записки по българските въстания ”:
„ Докато Бенковски даваше заповеди на четири страни, аз успях да го прегледам от краката до главата. Той можеше да има възраст приблизително 28-30 години, растеж тъничък, висок, гърди изпъкнали нанапред, глава вирната наназад, с дълъг врат, лице обичайно, малко изсъхнало, усмивка сдържана и увлекателна, руси мустаки, тънки и предостатъчно дълги, закривени от единствено себе си нагоре към очите, които придаваха особена представителност на лицето му; очи ясносини, взор остроумен, коса и вежди руси, както и мустаките му, въобще човек персонален и внушителен, човек, който беше в положение да притегли всекиго смъртен единствено с външните си качества. При това, като се прибавят още неговите движения, пъргавината му, строгата му тирада, разправянието с ръкомахание, обръщенията му с хората, които не оставаше да се почесват и да излагат своите мнения напространно и да го учат на разум, което е взаимна отстъпка, и прочие, вие ще да имате почти незадълбочено разбиране за портрета на Бенковски.
…Аз благоговеех напредя му, чаках да ме попита, та тогава да се обадя, непринудено признавах, че той е популярен, с една тирада - изповядвам се чистосърдечно, - аз бях заслепен от Георги Бенковски. ”
„ И жеравите още плачат за него "
Още за Бенковски прочети в този брой
