Разликата между гръцките и нашите политици е от земята до небето
Гърците за следващ път на 4 февруари в Атина демонстрираха, че имат непоколебима воля да отстояват своите ползи, въпреки и извънредно националистически, без да се преценяват с мнението на каквито и да било столици или централи. Те потвърдиха многовековната процедура в интернационалните връзки, съгласно която се почитат освен мощните, само че и достойните страни на международната сцена. Гърция не е от огромните и мощни страни, само че постоянно се е държала почтено. Затова, въпреки и една от най-критикуваните, тя е и измежду най-уважаваните и ухажвани страни. И то, както от Вашингтон, Брюксел, Париж и Лондон, по този начин и от Москва и Пекин. Няма страна в Европа, която повече да е подлагала на критика Вашингтон от Гърция. Но и няма европейска страна, която да е получавала повече американска помощ от Атина.
Ръководена извънредно от личния си интерес, Гърция, въпреки и член на НАТО, организира една високо професионална, уравновесена, прагматична и строго подчинена на гръцките ползи, даже и жестоко националистически, външна политика. А когато тези ползи са наранени извън, гръцките държавни управления, без съмнение и без изключение, са влизали в остри интернационалните спорове. Така да вземем за пример, разногласията с Турция по морската граница и някои острови са няколкократно прераствали в предвоенно напрежение сред двете страни, в това число и подготвеност за боен конфликт.
Един от най-важните заключения от последния протест в Атина е освен неговата многочисленост, каквато към този момент е невиждана за Европа, само че и тесният контакт сред политическия хайлайф и обществеността. Гръцките политици постоянно са разчитали на нея. От своя страна те са необятно уведомили всички свои сънародници за целите на гръцката външна политика, за методите и средствата за отстояване на националните цели и идеали. Тази тясна връзка бе засвидетелствана от многочислените изказвания на гръцки жители, участници в митинга, които единомислещо считат Македония за изконна гръцка земя и името й не може, съгласно тях, да бъде използвано от Скопие.
Освен тясната връзка на политическия хайлайф с гражданското общество от десетилетия се следи едно координирано взаимоотношение на самите политици, принадлежащи към разнообразни партии, или споделящи противоположни убеждения или хрумвания. Не са необичайност и случаите, когато в полза на Гърция ръководещи и съпротива се договарят за взаимни дейности и общи изяви, ориентирани против външни фактори, даже против Европейски Съюз или НАТО. Това вътрешнополитическо единение по основни външни посоки и въпроси свидетелства за отговорността на политическия хайлайф към ползите на гръцката страна. Каквито и разлики да имат гръцките партии в сферата от вътрешнополитически, социално-икономически или боен темперамент, то във външната политика техните позиции са единни. Точно това единение на политическите сили – от извънредно десните до извънредно левите, изяснява големия брой участници в митингите, защитаващи гръцките позиции по избрани въпроси.
Както в този момент, по този начин и в предишното, Гърция е ръководена от опитни и обиграни политици и държавници, които организират далновидна, сполучлива и преференциална за гръцката страна външна политика. В резултат на това от водените през XX век пет войни Гърция е на страната на спечелилите в четири от тях и съумява да удвои територията си.
Високото си професионално равнище, изключително възприятието за отговорност пред личния си народ и страна, гръцкият управителен екип сподели в годините след Втората международна война и след кръвопролитната революция. Въпреки многочислените жертви от двете страни и острата борба измежду гръцкото общество, политическият хайлайф на Гърция съумя да реализира впечатляващо национално помиряване. Този исторически акт дава мощен подтик на националното сближение, на политическия и социално-икономическия разцвет на гръцката страна. Милионните манифестации, провеждани в гръцката столица, са явна проява на националното единение на гръцкия народ, въпреки и по един много противоречив от историческа и юридическа гледна въпрос, като да вземем за пример името „ Македония “.
А имат ли право гърците да претендират за Македония като част от гръцката страна? Историческите свидетелства и обстоятелства дават отговор на този въпрос. До 1912 година т.е. до Балканската война, над 60% от популацията на Македония е с българско национално схващане. След разделянето й Гърция получава Вардарския дял от към 32 хиляди кв. км със 750 000 души българско население, Сърбия заграбва 25 хиляди кв. км с 1 200 000 българи, а на България са отстъпени единствено 8 хиляди кв. км с население от към 270 000 души. Веднага след Първата международна война българите в Егейска Македония стават славяногласни елини, т.е. гърци, а българите от Вардарска Македония – „ прави сърби “. Наред с смяната на националността и имената върху българското население от Егейска и Вардарска Македония се упражнява жесток гнет и са избити десетки хиляди за сломяване на българското национално схващане.
След Втората международна война бруталната политика на обезбългаряване на Егейска и Вардарска Македония продължава, като жертвите надвишиха десетки хиляди. Поради голямата опозиция на българското население, останало в рамките на Югославия, против посърбяването Белград е заставен да наложи македонизма като по-ефикасна форма за смазване на българския дух във Вардарска Македония.
Кратките исторически бележки изрично опровергават правото на Гърция да си присвоява и афишира Македония като антична гръцка земя. Освен констатациите и оценките на гръцката външна политика и на националистическите настройки на гръцкото общество разногласието сред Атина и Скопие за името „ Македония “ е мотив да се хвърли взор и върху българската външна политика. Колкото и обезпокоително да звучи, тя е много по-различна, а в някои връзки и противоположна на тази, която организира Гърция.
Факт е, че през последното столетие България е ръководена от едни от най-посредствените, най-сервилните и продажни политици в Европа. Резултатът от тяхната външна политика е вцепеняващ. Три поредно изгубени огромни войни, с големи човешки, материални и териториални загуби. Случай без аналог в европейската история. А тази бездарна антинационална политика нанася тежки провали върху българското национално схващане и достолепие.
Българските политици предизвикат най-продължителната революция измежду българския народ, която постанова дълбока разграничителна линия измежду обществото. Дори и през последните години българската политическа каста (не споделям „ политически хайлайф “, тъй като през последното столетие подобен в България не съществува) вместо да поставя старания да търси благоприятни условия за национално помиряване, употребява и даже подклажда борбата, като най-ефикасно средство за налагане в политиката и продобиване на властта.
Българската външна политика съвсем постоянно е била сфера табу за необятната общност, тъй като на нея ръководещите са гледали не като сфера на отстояване на ползите на България, а като средство с външна помощ и благословия да се доберат до властови позиции и постове. Затова българите, даже огромна част от политиците, не познават значими страни от най-новата българска история. Те не познават даже и възникването, развиването и положението на Македонския въпрос. Затова, в случай че някой основател реши да свика протест в поддръжка на българската позиция по Македония, то не един милион, а и хиляда индивида няма да се съберат.
Маломерието на огромна част от българските политици е явно, а дребнотемието е смисълът на тяхното битие. Тях не ги вълнуват песимистичните прогнози за бъдещето на българския народ, а са се захванали да фалшифицират предишното и да идеологизират сегашното. Те се интересуват не от това, което е в полза на българската страна, а по какъв начин по-добре да угодят на външни сили. Всъщност, и това е най-голямата разлика сред българската политическа каста и политическия хайлайф на Гърция.
Ръководена извънредно от личния си интерес, Гърция, въпреки и член на НАТО, организира една високо професионална, уравновесена, прагматична и строго подчинена на гръцките ползи, даже и жестоко националистически, външна политика. А когато тези ползи са наранени извън, гръцките държавни управления, без съмнение и без изключение, са влизали в остри интернационалните спорове. Така да вземем за пример, разногласията с Турция по морската граница и някои острови са няколкократно прераствали в предвоенно напрежение сред двете страни, в това число и подготвеност за боен конфликт.
Един от най-важните заключения от последния протест в Атина е освен неговата многочисленост, каквато към този момент е невиждана за Европа, само че и тесният контакт сред политическия хайлайф и обществеността. Гръцките политици постоянно са разчитали на нея. От своя страна те са необятно уведомили всички свои сънародници за целите на гръцката външна политика, за методите и средствата за отстояване на националните цели и идеали. Тази тясна връзка бе засвидетелствана от многочислените изказвания на гръцки жители, участници в митинга, които единомислещо считат Македония за изконна гръцка земя и името й не може, съгласно тях, да бъде използвано от Скопие.
Освен тясната връзка на политическия хайлайф с гражданското общество от десетилетия се следи едно координирано взаимоотношение на самите политици, принадлежащи към разнообразни партии, или споделящи противоположни убеждения или хрумвания. Не са необичайност и случаите, когато в полза на Гърция ръководещи и съпротива се договарят за взаимни дейности и общи изяви, ориентирани против външни фактори, даже против Европейски Съюз или НАТО. Това вътрешнополитическо единение по основни външни посоки и въпроси свидетелства за отговорността на политическия хайлайф към ползите на гръцката страна. Каквито и разлики да имат гръцките партии в сферата от вътрешнополитически, социално-икономически или боен темперамент, то във външната политика техните позиции са единни. Точно това единение на политическите сили – от извънредно десните до извънредно левите, изяснява големия брой участници в митингите, защитаващи гръцките позиции по избрани въпроси.
Както в този момент, по този начин и в предишното, Гърция е ръководена от опитни и обиграни политици и държавници, които организират далновидна, сполучлива и преференциална за гръцката страна външна политика. В резултат на това от водените през XX век пет войни Гърция е на страната на спечелилите в четири от тях и съумява да удвои територията си.
Високото си професионално равнище, изключително възприятието за отговорност пред личния си народ и страна, гръцкият управителен екип сподели в годините след Втората международна война и след кръвопролитната революция. Въпреки многочислените жертви от двете страни и острата борба измежду гръцкото общество, политическият хайлайф на Гърция съумя да реализира впечатляващо национално помиряване. Този исторически акт дава мощен подтик на националното сближение, на политическия и социално-икономическия разцвет на гръцката страна. Милионните манифестации, провеждани в гръцката столица, са явна проява на националното единение на гръцкия народ, въпреки и по един много противоречив от историческа и юридическа гледна въпрос, като да вземем за пример името „ Македония “.
А имат ли право гърците да претендират за Македония като част от гръцката страна? Историческите свидетелства и обстоятелства дават отговор на този въпрос. До 1912 година т.е. до Балканската война, над 60% от популацията на Македония е с българско национално схващане. След разделянето й Гърция получава Вардарския дял от към 32 хиляди кв. км със 750 000 души българско население, Сърбия заграбва 25 хиляди кв. км с 1 200 000 българи, а на България са отстъпени единствено 8 хиляди кв. км с население от към 270 000 души. Веднага след Първата международна война българите в Егейска Македония стават славяногласни елини, т.е. гърци, а българите от Вардарска Македония – „ прави сърби “. Наред с смяната на националността и имената върху българското население от Егейска и Вардарска Македония се упражнява жесток гнет и са избити десетки хиляди за сломяване на българското национално схващане.
След Втората международна война бруталната политика на обезбългаряване на Егейска и Вардарска Македония продължава, като жертвите надвишиха десетки хиляди. Поради голямата опозиция на българското население, останало в рамките на Югославия, против посърбяването Белград е заставен да наложи македонизма като по-ефикасна форма за смазване на българския дух във Вардарска Македония.
Кратките исторически бележки изрично опровергават правото на Гърция да си присвоява и афишира Македония като антична гръцка земя. Освен констатациите и оценките на гръцката външна политика и на националистическите настройки на гръцкото общество разногласието сред Атина и Скопие за името „ Македония “ е мотив да се хвърли взор и върху българската външна политика. Колкото и обезпокоително да звучи, тя е много по-различна, а в някои връзки и противоположна на тази, която организира Гърция.
Факт е, че през последното столетие България е ръководена от едни от най-посредствените, най-сервилните и продажни политици в Европа. Резултатът от тяхната външна политика е вцепеняващ. Три поредно изгубени огромни войни, с големи човешки, материални и териториални загуби. Случай без аналог в европейската история. А тази бездарна антинационална политика нанася тежки провали върху българското национално схващане и достолепие.
Българските политици предизвикат най-продължителната революция измежду българския народ, която постанова дълбока разграничителна линия измежду обществото. Дори и през последните години българската политическа каста (не споделям „ политически хайлайф “, тъй като през последното столетие подобен в България не съществува) вместо да поставя старания да търси благоприятни условия за национално помиряване, употребява и даже подклажда борбата, като най-ефикасно средство за налагане в политиката и продобиване на властта.
Българската външна политика съвсем постоянно е била сфера табу за необятната общност, тъй като на нея ръководещите са гледали не като сфера на отстояване на ползите на България, а като средство с външна помощ и благословия да се доберат до властови позиции и постове. Затова българите, даже огромна част от политиците, не познават значими страни от най-новата българска история. Те не познават даже и възникването, развиването и положението на Македонския въпрос. Затова, в случай че някой основател реши да свика протест в поддръжка на българската позиция по Македония, то не един милион, а и хиляда индивида няма да се съберат.
Маломерието на огромна част от българските политици е явно, а дребнотемието е смисълът на тяхното битие. Тях не ги вълнуват песимистичните прогнози за бъдещето на българския народ, а са се захванали да фалшифицират предишното и да идеологизират сегашното. Те се интересуват не от това, което е в полза на българската страна, а по какъв начин по-добре да угодят на външни сили. Всъщност, и това е най-голямата разлика сред българската политическа каста и политическия хайлайф на Гърция.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ