Как един ТВ водещ помогна да се създаде недостига на тоалетна хартия
Гари ВанденБерг, помощник-управител на магазина за хранителни артикули Пигли Уиглил в Апълтън, Уисконсин, е привикнал да посреща желанията на клиентите си и да се грижи всички да си тръгнат удовлетворени. Но през декември 1973 година е изправен пред странна обстановка.
В магазина му свършва тоалетната хартия. И то бързо.
Клиентите грабят рулата от рафтовете по-бързо, в сравнение с Гари смогва да зарежда. Една жена му споделя, че е пристигнала да купи 10 пакета. Ръководството на магазина взема решение да утрои естествената си поръчка. Но това също не стига и Пигли Уигли е – необяснимо – обсаден от хора, които се запасяват с значимата салфетка.
Само няколко дни по-късно тази локална зараза се трансформира в народен проблем. И за всичко е отговорен телевизионния водещ Джони Карсън.
През 1973 година Съединените щати стартират да привикват с нямането: цените на петрола бяха скочили заради ембарго; фондовият пазар се сриваше…
В разгара на това Харолд Фройлих – републикански конгресмен от гъсто залесения осми окръг на Уисконсин – стартира да получава недоволства от гласоподавателите си, че целулозната хартия става все по-трудна за намиране. Приблизително по същото време Фройлих вижда и някои новинарски известия за сходен дефицит в Япония. Той проверява въпроса и стига до извода, че източникът на тези изказвания са компании, които изнасят повече целулозна хартия от Съединените щати, с цел да избегнат федералните такси за вътрешни продажби.
Вярвайки, че това може да докара до сериозен дефицит на всевъзможен тип хартия, конгресменът издава известие за пресата на 16 ноември 1973 година – само че малко новинарски издания му обръщат някакво внимание. Тогава Фройлих открива, че Националният център по покупките на федералното държавно управление не е съумял да обезпечи естествения си брой предложения за доставка на тоалетна хартия за четири месеца, предопределена за бойци и държавни чиновници. Тогава той издава второ прессъобщение на 11 декември, като то се концентрира повече върху капацитета за дефицит освен на хартия, само че и на единствения потребителски артикул, без който никой американец не може да живее: „ Съединени американски щати може да се изправят пред сериозен дефицит на тоалетна хартия в границите на няколко месеца “, написа той. „ Надяваме се, че няма да се наложи да издаваме купони за тоалетна хартия… това изобщо не е за смях. “
Намерението на Фройлих беше да притегли внимание към това, което той възприема като индустриален проблем, като показва дефицит, който ще засегне всяко домакинство в страната.
И усилието му дава резултат – новинарските медии стартират да отразяват историята по малкия екран и в печата. Но в хода на разпространяването на вест, колкото повече новинарски излъчвания я отразяват, толкоз повече думи като „ евентуално “ се губят и изпускат.
На 19 декември, почти седмица след второто и по-страшно предизвестие на Фройлих, водещият на „ Tonight Show “ Джони Карсън загатва историята в своя монолог. „ От всички дефицити, които имаме в момента… има дефицит на бензин “, споделя той. „ Знаете ли какво още изчезва от рафтовете на супермаркетите? Тоалетна хартия! Ха, ха, ха! В положителните остарели Съединени щати има изострен дефицит на тоалетна хартия. Трябва да спрем да пишем върху нея. Но аз Искам да ви кажа, че нещата са съществени. Преди малко видях реклама, където госпожа Олсън [героиня от реклама за кафе] минава по улицата с пазарска чанта и една стопанка й споделя: „ Забравете кафето, дайте ми пазарската чанта. “
С публика от към 20 милиона фенове, тази част от монолога на Карсън задейства суматоха в националните вестници и рафтовете с ролки в магазините се опразват незабавно. Един супермаркет в Сиатъл поръчва 21 пакета, само че получава единствено 3, което прибавя към нервността. Една жена споделя, че е поискала тоалетна хартия вместо дарове за рождения си ден. Някои магазини се пробват да слагат ограничавания от 2 до 4 ролки на клиент. Други покачват цените от 39 на 69 цента на ролка. В процеса, други хартиени артикули като салфетки и чаши също са в дефицит. Има даже клюки, че се е появил черен пазар на тоалетна хартия, където дилъри предложили ролки с голяма надценка.
„ Свикнала съм да мога да вървя, когато си желая, само че внезапно си мисля, че ще би трябвало да стартира да лимитирам този табиет “, споделя една жена.
Колкото повече тоалетна хартия се изкупува, толкоз повече има клиенти, които не съумяват да си набират и надлежно остават уверени, че в действителност има дефицит. Фройлих в действителност се оказва прав за рецесията – единствено дето той беше този, който несъзнателно я провокира.
Лудостта продължава през 1974 година, само че в последна сметка потребителите схващат, че опасенията на политика просто не се материализират. Уважаваният ефирен публицист на CBS Уолтър Кронкайт приканва за успокоение в новинарската си емисия и излъчи фрагменти от компанията Scott Paper, които демонстрират, че тоалетната хартия излиза от фабричната линия без закъснение. Дори самият конгресмен се отхвърля от мненията си, макар че третото му известие за пресата не получава съвсем никакво внимание.
Когато се завръща от ваканцията си, Карсън се усеща задължен да се извини. „ Никога през целия си живот в развлекателния бизнес не съм желал да бъда запомнен като индивида, който сътвори подправен боязън от липса на тоалетна хартия “, споделя той на феновете. „ Просто попаднах на новината от вестника и я преувеличих донякъде… няма дефицит. “ Фурорът скоро отшумява.
Странно, само че това няма да е единственият скандал на Карсън, в който вземат участие тоалетни. През 1977 година водещият съумява да завоюва дело против Ърл Бракстън, предприемач от Мичиган, който продава портативни тоалетни под фраза, която е позната на феновете от „ Tonight Show “ – Ето го Джони.
