Галилео Галилей срещу Католическата църквата
Галилео Галилей, по подигравка на ориста, посещава учебно заведение в локалния манастир и по-късно е на път да стане доктор – татко му Винченцо има огромни очаквания за сина си и му урежда да учи медицина в университета в Пиза от 1581 година Въпреки това, Галилей не се интересува изключително от биологиятаза сметка на философията и математиката. Срещу желанието на татко си той неотложно сменя специалностите и в никакъв случай не поглежда обратно.
Учи интензивно в продължение на четири години, а по-късно напуща университета без тапия и се насочва към частни уроци. През това време написва късия си етюд „ Космография “, с който преподава на своите възпитаници за мистериозните небесни тела. „ Космографията “ се придържа към необятно признатите обичайни геоцентрични философии на Аристотел и Птолемей, които слагат Земята в центъра на Вселената. През 1589 година се връща в Университета в Пиза, където прекарва идващите три години като професор по математика. Вероятно тогава опровергава теорията на Аристотел, че обекти с друга маса падат с друга скорост, макар че дали фактически прави известния си опит с стартиране на топки от Наклонената кула в Пиза не се знае, защото единственото удостоверение, което имаме за него, е биография, написана от ученика му Винченцо Вивиани през 1717г.
Средният пръст на дясната ръка на Галилео
За страдание, ексцентричните му открития вършат Галилей неуместна фигура, тъй че договорът му с университета не е възобновен. Той се реалокира за следващ път през 1592 година и пътува на север до Падуя, където заема нова, по-високо платена служба като професор по математика в градския университет. Тук Галилей в действителност стартира да усъвършенства своите проучвания. Той организира редица опити, доста от които са в региона на механиката.
От 1602 година натам той прави някои от първите научни наблюдения във връзка с махалата. Той също по този начин разкрива правилото на изохронизма, което в крайна сметка ще докара до изобретяването на точния машинален часовник през 1656 година – устройство, на което цялото човечество разчита.
След няколко години опити всичко се трансформира. През 1609 година Галилео чува клюки, че в Холандия е изобретено устройство, което може да направи отдалечени обекти да наподобяват близо: телескопът. След като научава, че е изработен просто от тръба и леща в двата края, незабавно се заема да направи един и за себе си. До 1610 година той към този момент има телескоп, който може да усили 20 пъти.
На тази страница Галилей за първи път отбелязва наблюдението на спътниците на Юпитер
Галилей взема решение да показа новите си открития, започвайки с книгата си Sidereus Nuncius през 1610 година Тя предизвиква огромен интерес и издига популярността му до нови висоти. Същата година той е назначен на влиятелната служба велможа математик на Козимо II Медичи, популярен херцог на Тоскана, един от някогашните му възпитаници. Книгата обаче провокира и доста рецензии. Изводът на Галилей, че Слънцето е в центъра на Вселената, не е признат от Католическата черква – най-мощната институция в Италия – като тя твърдо поддържа обичайните геоцентрични възгледи на Аристотел и Птолемей.
Но всичко още не е изгубено за Галилей. Той не се сблъсква с цялостно опълчване на астрономическите си открития – да вземем за пример, йезуитските астрономи съумяват сами да повторят неговите наблюдения. Галилео има и няколко фенове от Църквата, най-много кардинал Мафео Барберини. Въпреки че е изправена пред всичките му доказателства, Църквата отхвърля да се помири с модела на Коперник. Някои църковни астрономи, както йезуитите, се застъпват за системата на астронома Тихо Брахе, която математически поддържа проучванията на Галилей, само че също по този начин поддържа статуквото. Според Брахе Слънцето и Луната се въртят към Земята, само че останалите планети обикалят към Слънцето – композиция от двете теории.
Безкрайно отчаян от това, че неговите доказателства се пренебрегват, Галилей отхвърли да отстъпи. Той води непрекъсната акция в интерес на теориите си и се сблъсква с богослови, които пък обезверено се придържат към техните геоцентрични възгледи. Въпреки че предизвика вниманието, борбеното му държание му изиграва неприятна смешка и йезуитите му обръщат тил. В един миг католическата черква взема решение, че Галилей се вихри към този момент задоволително дълго и е време да тропнат с крайник.
В резултат следва едно от най-важните събития в историята във връзка с връзката сред религията и науката: „ аферата Галилео “. През 1616 година римокатолическата инквизиция проверява работата на Галилей и той е упрекнат в разкол. Група богослови sа помолени да създадат оценка на теорията за хелиоцентризма, която Галилей толкоз предизвикателно пази и дали тя има някакви достолепия.
Галилей пред Римската инквизиция
Възможните последствия от заключенията на Галилей са ужасяващи за католическата черква. Протестантската промяна господства в Европа през 16 век, разтърсвайки западното християнство. За да резервира престижа си по време на огромната неустойчивост, католическата черква се придържа към традицията доста по-строго от всеки път.
Последното, от което се нуждае папството, е Галилей, който освен заплашва обичайното пояснение на Свещеното писание, само че и престижа на самата Църква. Това е рисков момент човек да се изправи против католицизма, както Галилей открива. Въпреки възбраната обаче той към момента има право да разисква теориите се (и тези на Коперник) при изискване, че се отнася към тях в чисто предполагаем смисъл.
Изчаквайки безшумно всичко да отмине, Галилей продължава работата си. Въпреки несъгласията, той не се отхвърля от поддръжката си за хелиоцентризма, само че в този миг към този момент е в 50-те си години и страда от влошено здраве, което кара проучванията му да се забавят доста.
Pрез 1623 година, 7 години след присъдата му, наподобява шансът на Галилей най-сетне е на път да се промени. Неговият дълготраен другар и покровител кардинал Барберини – който го пази по време на инквизицията – е определен за глава на католическата черква като папа Урбан VIII. Галилей е в възторг. Въпреки че към момента му е неразрешено да отстоява намерено хелиоцентризма, той има вяра, че с неговия другар като глава на църквата опцията да бъде признато проучването му към този момент е напълно действителна.
Ще отнеме на католическата черква обаче повече от три века, с цел да признаят, че Галилей е бил прав.
