Габрово. 23-ти Шипченски пехотен полк пръв се включва във Първата

Габрово. 23-ти Шипченски пехотен полк пръв се включва във Първата международна война. Това сподели в изявление за Радио „ Фокус “ – Велико Търново Иван Постомпиров, основен организатор в отдел „ Фондове и архиви “ в Регионален исторически музей – Габрово. Той уточни, че на 1 октомври 1915 година България публично се включва във военните дейности. Още на 28 септември 23-ти Шипченски полк, в който вземат участие поданици на Габровска околия, е концентриран на северозападната българо-сръбска граница. „ Тъй като сръбски елементи са минали и са завзели гранични постове, Полкът минава в нахлуване, като съумява да ги изтласка. След това, от 1 октомври, когато към този момент публично е оповестена война на Сърбия, Полкът минава в нахлуване по самата сръбска граница, минава през река Тимок и по долината на река Морава извършва своята задача като доближава до съюзните немски и австрийски войски “, добави Иван Постомпиров. Той напомни, че към края на октомври 23-ти Шипченски полк е трансфериран в Македония, където продължава преследването на сърбите в посока към Охрид. „ Интересното е, че преследването продължава и на територията на днешна Албания, като една от дружините на Полка доближава до град Елбасан по същото време, когато сред силите от Тройния съюз се водят договаряния за слагането на принц Кирил – брата на цар Борис, за княз на Албания. Това очевидно не се е осъществило, само че са се водили такива договаряния “, добави Постомпиров. Той уточни, че „ шипченци “ доближават до Берат, а след няколко дни и до адриатическото крайбрежие. „ По този метод се реализира концепцията за България на три морета, защото по това време България има изход към Бяло море, към Черно море и към Адриатическо море. Това обаче е за относително малко време, защото заради липса на запас българските войски през април месец се изтеглят от Елбасан и от Албания “, уточни уредникът от габровския музей. До средата на август 1916 година бойците си почиват в региона на Охрид и Струга. След това 23-ти Шипченски полк, дружно с цялата 8-а Тунджанска дивизия, са включени в така наречен „ Леринска “ или „ Чеганска “ настъпателна интервенция на Първа българска войска. „ Водят се извънредно тежки боеве в региона на Лерин, който през днешния ден е на територията на Гърция. На 19 септември при контраофанзива съумяват да разбият 175 френски колониален полк като вземат доста пленници и военни материали. След това за жалост, българските войски минават в защита и през октомври доникъде на ноември, т.е. към 45 дни, Полкът е на позиции при село Кенали, на подстъпите към Битоля, където отбива офанзивите на френските и сръбски елементи. Принуден е да отстъпи на север от Битоля. 23-ти Шипченски и 12-ти Балкански полк, които са към 8-ма дивизия, в които служат доста габровци, губят съвсем половината от персоналния си състав, което е към 5000 души. На идната година се водят кръвопролитни боеве при завоя на река Черна, по време на пролетната атака на Антантата през април-май 1917 година “, уточни Постомпиров. Той означи, че 8-а Тунджанска дивизия е една от най-пострадалите и остатъците от нея са изтеглени в региона на Егейска Македония, където заемат позиции, които остават непроменени до края на войната.
Надежда КРЪСТЕВА

Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "