Режисьорът Габор Томпа ще поставя във Варненския драматичен театър
Габор Томпа, едно от огромните имена на международния спектакъл, режисьор с над 100 постановки в разнообразни страни, шеф от 32 години на Унгарския спектакъл в Клуж-Напока в Румъния, академични учител, фестивален шеф и президент от 2018 година на Съюза на театрите в Европа, гостува във Варна.
На срещата с Даниела Димова, шеф на Театрално-музикален продуцентски център Варна, бе реализирана договореност за негова режисура в държавна такса " Стоян Бъчваров ", оповестиха от пресслужбата на театъра за Moreto.net.
Радваме се да посрещнем във Варна господин Габор Томпа, едно от огромните имена на международния спектакъл, режисьор с над 100 постановки в разнообразни страни, шеф от 32 години на Унгарския спектакъл в Клуж-Напока в Румъния, академични учител, фестивален шеф и президент от 2018 година на Съюза на театрите в Европа. Какви цели сплотяват театрите в този съюз?
Театрите, които членуват в Съюза на театрите в Европа, си партнират в общия блян да бъдат съответни на обществените и политически действителности. В продукцията си, без значение дали интерпретират типичен или модерни тематики, те се пробват, употребявайки модерни изразни средства, да предизвикат публиката с настоящи екзистенциални и етични въпроси. Театърът не трябва да не помни, че в него се оглеждат обществото и епохата - в Шекспировите пиеси това е изключително видно. Както преди, по този начин и в този момент, театърът съществува поради публиката, той е предназначен да бъде нейният публичен конгрес за отстояване на правото на глас, правото на избор, на всички човешки права.
Вие в какъв спектакъл вярвате?
Вярвам в одобрените полезности, които не могат да ни опълчват един против различен, нито да ни разочароват. Като основа на класическите произведения, те образоват и построяват добър усет у младежите. Съвременната просвета като цяло страда от незадоволително положителното положение на просветителната система и за жалост това събитие се следи в целия свят.
Наред с класическите драматургични текстове, актуалният спектакъл се обръща и към мощни съвременни пиеси, които се занимават с нови светове и биха могли да създадат по-добър контакт с младежите. Но, съгласно мен, новите произведения не устоят съревнованието с театралната класика, която остава ненадмината във времето. Класическите прозведения са непреходни, нужно е единствено да открием техните модерни послания.
Модните трендове оказват ли значително въздействие?
Съществуват, несъмнено, и фешън трендове, които по предписание бързо изчезват, само че това не ги прави безвредни. Независимо дали се появяват в региона на режисурата, актьорското майсторство или театралното образование, те си наподобяват по това, че са малко или повече изкуствено привнесени. Театралното образование в Болонския университет, фокусирано върху I-Art (Аз-Изкуство), е образец за сходна тенденциозна прекаленост.
Опитът Ви като режисьор и академични учител какво демонстрира?
Мисля, че сега ни липсва една същинска театрална школа, която безапелационно да свързва двете страни в просветителния развой - ментора и студента. Студентът би трябвало да види по какъв начин неговият наставник практикува това, което преподава и в този смисъл не може да се чака доста от преподаватели, които не упражняват специалността. Не може някой, който в никакъв случай не е играл на сцена, да преподава актьорско майсторство - то е като да учиш някого да свири на пиано, без самият ти да владееш инструмента. Примерът е инфекциозен, единствено когато идва от занаятчия в специалността и този предисторически педагогичен способ постоянно дава положителни резултати и в театралното обучение.
Как изкуството трансформира света?
Изкуството не може да промени света, както би го направила една гражданска война, само че в случай че хората виждат себе си в изкуството като в огледало, те биха станали по-човечни, може би даже по-добри и биха се научили да поемат отговорността постоянно да споделят истината. Последното е изключително значимо, тъй като в актуалния информативен свят става все по-трудно да избегнеш операцията и да откриеш истината. Театърът учи по какъв начин да бъдем по-обективни и по-толерантни във взаимоотношенията си с другите, по какъв начин в последна сметка да пазиме свободата си и мира на планетата.
Като посетител на Театрално-музикален продуцентски център Варна, присъствахте на премиерата на държавна такса „ Стоян Бъчваров “ „ Клетка за пеперуди “ от Жан Поаре, реж. Атанас Атанасов. Какви са усещанията Ви?
Допадна ми силата на представлението и уговорката, с който аристите предадоха посланията на торбата и това, което самите те желаят да кажат. Наистина изглеждаха като едно огромно семейство и им личеше, че изпитват наслаждение и се раздават напълно на сцената. В известна степен „ Клетка за пеперуди “ е шоу театър, само че постановката е доста добра и откри подобаващ отзив измежду аудиторията.
Ще гледаме ли Ваши постановки във Варна?
С госпожа Даниела Димова, шеф на ТМПЦ - Варна, се споразумяхме да слага на сцената на държавна такса „ Стоян Бъчваров “ едно от трите, препоръчани от мен, заглавия. Съобразявайки се с препълнения ми календар, планувам премиерата за есента на 2024 година Водихме диалози и за режисура на двете опери на Морис Равел “Испански час ” и “Детето и вълшебствата ”.
ГАБОР ТОМПА (1957, Търгу Муреш) е сценичен режисьор и възпитател. Повече от 30 години е шеф на Унгарския държавен спектакъл в Клуж-Напока Румъния и артистичен шеф на фестивала Interferences. Завършва режисура в Букурещ през 1981 година, негови учители са Ливиу Чулей, Михай Димиу, Каталина Бузояну, основоположници на известната румънска режисьорска школа. От 1989 година преподава в Театралната академия в град Търгу-Муреш. Основател е на Театралния факултет в Клуж-Напока и ръководи катедрата по постановка от 1991 г. Автор е на над 100 театрални постановки в Румъния, Унгария, Канада, Франция, Австрия, Съединени американски щати, Словения, Чехия, Сърбия, Англия. От 2007 година преподава постановка в Калифорнийския университет, Сан Диего.
От 2018 година Габор Томпа е президент на Съюза на театрите в Европа (UTE). По този мотив той посочи, че като президент на най-престижната театрална организация в Европа ще работи за построяването на мостове сред старите и новите полезности, подсилване на репутацията на организацията и културния продан сред театрите, които членуват в UTE.
СЪЮЗЪТ НА ТЕАТРИТЕ В ЕВРОПА е учреден през 1990 година от Жак Ланг (френски министър на културата по това време) и известния режисьор Джорджо Стрелер (директор на Пиколо театро в Милано) в поддръжка на културното и езиково многообразие и инициирането на дълготрайни форми за интернационално съдействие. В момента Съюзът на театрите в Европа има над 40 членове, обединени от правилата на новаторското съдействие и международения продан.
На срещата с Даниела Димова, шеф на Театрално-музикален продуцентски център Варна, бе реализирана договореност за негова режисура в държавна такса " Стоян Бъчваров ", оповестиха от пресслужбата на театъра за Moreto.net.
Радваме се да посрещнем във Варна господин Габор Томпа, едно от огромните имена на международния спектакъл, режисьор с над 100 постановки в разнообразни страни, шеф от 32 години на Унгарския спектакъл в Клуж-Напока в Румъния, академични учител, фестивален шеф и президент от 2018 година на Съюза на театрите в Европа. Какви цели сплотяват театрите в този съюз?
Театрите, които членуват в Съюза на театрите в Европа, си партнират в общия блян да бъдат съответни на обществените и политически действителности. В продукцията си, без значение дали интерпретират типичен или модерни тематики, те се пробват, употребявайки модерни изразни средства, да предизвикат публиката с настоящи екзистенциални и етични въпроси. Театърът не трябва да не помни, че в него се оглеждат обществото и епохата - в Шекспировите пиеси това е изключително видно. Както преди, по този начин и в този момент, театърът съществува поради публиката, той е предназначен да бъде нейният публичен конгрес за отстояване на правото на глас, правото на избор, на всички човешки права.
Вие в какъв спектакъл вярвате?
Вярвам в одобрените полезности, които не могат да ни опълчват един против различен, нито да ни разочароват. Като основа на класическите произведения, те образоват и построяват добър усет у младежите. Съвременната просвета като цяло страда от незадоволително положителното положение на просветителната система и за жалост това събитие се следи в целия свят.
Наред с класическите драматургични текстове, актуалният спектакъл се обръща и към мощни съвременни пиеси, които се занимават с нови светове и биха могли да създадат по-добър контакт с младежите. Но, съгласно мен, новите произведения не устоят съревнованието с театралната класика, която остава ненадмината във времето. Класическите прозведения са непреходни, нужно е единствено да открием техните модерни послания.
Модните трендове оказват ли значително въздействие?
Съществуват, несъмнено, и фешън трендове, които по предписание бързо изчезват, само че това не ги прави безвредни. Независимо дали се появяват в региона на режисурата, актьорското майсторство или театралното образование, те си наподобяват по това, че са малко или повече изкуствено привнесени. Театралното образование в Болонския университет, фокусирано върху I-Art (Аз-Изкуство), е образец за сходна тенденциозна прекаленост.
Опитът Ви като режисьор и академични учител какво демонстрира?
Мисля, че сега ни липсва една същинска театрална школа, която безапелационно да свързва двете страни в просветителния развой - ментора и студента. Студентът би трябвало да види по какъв начин неговият наставник практикува това, което преподава и в този смисъл не може да се чака доста от преподаватели, които не упражняват специалността. Не може някой, който в никакъв случай не е играл на сцена, да преподава актьорско майсторство - то е като да учиш някого да свири на пиано, без самият ти да владееш инструмента. Примерът е инфекциозен, единствено когато идва от занаятчия в специалността и този предисторически педагогичен способ постоянно дава положителни резултати и в театралното обучение.
Как изкуството трансформира света?
Изкуството не може да промени света, както би го направила една гражданска война, само че в случай че хората виждат себе си в изкуството като в огледало, те биха станали по-човечни, може би даже по-добри и биха се научили да поемат отговорността постоянно да споделят истината. Последното е изключително значимо, тъй като в актуалния информативен свят става все по-трудно да избегнеш операцията и да откриеш истината. Театърът учи по какъв начин да бъдем по-обективни и по-толерантни във взаимоотношенията си с другите, по какъв начин в последна сметка да пазиме свободата си и мира на планетата.
Като посетител на Театрално-музикален продуцентски център Варна, присъствахте на премиерата на държавна такса „ Стоян Бъчваров “ „ Клетка за пеперуди “ от Жан Поаре, реж. Атанас Атанасов. Какви са усещанията Ви?
Допадна ми силата на представлението и уговорката, с който аристите предадоха посланията на торбата и това, което самите те желаят да кажат. Наистина изглеждаха като едно огромно семейство и им личеше, че изпитват наслаждение и се раздават напълно на сцената. В известна степен „ Клетка за пеперуди “ е шоу театър, само че постановката е доста добра и откри подобаващ отзив измежду аудиторията.
Ще гледаме ли Ваши постановки във Варна?
С госпожа Даниела Димова, шеф на ТМПЦ - Варна, се споразумяхме да слага на сцената на държавна такса „ Стоян Бъчваров “ едно от трите, препоръчани от мен, заглавия. Съобразявайки се с препълнения ми календар, планувам премиерата за есента на 2024 година Водихме диалози и за режисура на двете опери на Морис Равел “Испански час ” и “Детето и вълшебствата ”.
ГАБОР ТОМПА (1957, Търгу Муреш) е сценичен режисьор и възпитател. Повече от 30 години е шеф на Унгарския държавен спектакъл в Клуж-Напока Румъния и артистичен шеф на фестивала Interferences. Завършва режисура в Букурещ през 1981 година, негови учители са Ливиу Чулей, Михай Димиу, Каталина Бузояну, основоположници на известната румънска режисьорска школа. От 1989 година преподава в Театралната академия в град Търгу-Муреш. Основател е на Театралния факултет в Клуж-Напока и ръководи катедрата по постановка от 1991 г. Автор е на над 100 театрални постановки в Румъния, Унгария, Канада, Франция, Австрия, Съединени американски щати, Словения, Чехия, Сърбия, Англия. От 2007 година преподава постановка в Калифорнийския университет, Сан Диего.
От 2018 година Габор Томпа е президент на Съюза на театрите в Европа (UTE). По този мотив той посочи, че като президент на най-престижната театрална организация в Европа ще работи за построяването на мостове сред старите и новите полезности, подсилване на репутацията на организацията и културния продан сред театрите, които членуват в UTE.
СЪЮЗЪТ НА ТЕАТРИТЕ В ЕВРОПА е учреден през 1990 година от Жак Ланг (френски министър на културата по това време) и известния режисьор Джорджо Стрелер (директор на Пиколо театро в Милано) в поддръжка на културното и езиково многообразие и инициирането на дълготрайни форми за интернационално съдействие. В момента Съюзът на театрите в Европа има над 40 членове, обединени от правилата на новаторското съдействие и международения продан.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ