Най-смъртоносната гъба завладява света с армия от клонинги
Гъбата „ зелена мухоморка “, известна още като " смъртоносна шапка ", е причина за повече от 90% от смъртните случаи, свързани с гъби в международен мащаб. Сега научната колегия открива, че нейното навсякъде разпространяване се дължи на чудноват генетичен трик за клониране, оповестява „ Лайф Сайънс “.
Най-смъртоносната гъба в света е навлязла в Калифорния, като се е клонирала, демонстрира ново проучване.
Отровната гъба " смъртоносна шапка " (Amanita phalloides) е инвазивна гъба, чийто гибелен аматоксин е причина за повече от 90% от смъртните случаи от гъби по света, само че от дълго време е мистерия по какъв начин се е популяризирала от европейския си генезис, с цел да колонизира всички континенти като се изключи Антарктида.
Сега изследване, оповестено на 31 януари в сървъра за предпечатна подготовка biorXiv, открива повода за това: калифорнийската версия на смъртоносната шапка може да се самоопложда и да създава съвършени копия, заобикаляйки нуждата от чифтосване, преди да разнесе спорите си над незавладян район.
" Разнообразните репродуктивни тактики на инвазивните смъртоносни шапки евентуално улесняват бързото им разпространяване, разкривайки дълбока аналогия сред растителните, животинските и гъбичните нашествия ", пишат откривателите в предпечатната обява.
Зелените мухоморки са неугледни гъби: с пънчета с размер на ръкохватка на врата и бледозелена, бяла или бронзова шапка и копринена мембрана, сходна на пола. Твърди се, че гъбата е приятна на усет, тъй че когато смъртоносните ѝ резултати настъпят 6 до 72 часа по-късно, те постоянно са изненада. Отровата аматоксин на гъбата навлиза в черния дроб през чревния тракт, където се свързва с ензими, употребявани за производството на нови протеини, и ги инактивира. Тъй като постоянното произвеждане на протеини е спряно, черният дроб стартира да умира, причинявайки гадене и диария, които постоянно са последвани от бърза органна непълнота, кома и гибел.
Учените считат, че гъбата е импортирана в Северна Америка в края на XIX век от фенове на дървета, когато гъбичните спори на A. phalloides са се пренесли в почвата със засадените в саксии фиданки на европейски дървета.
В Европа A. phalloides пораства, като се заравя в корените на дъбовете (Quercus robur) и основава симбиотична връзка, известна като ектомикориза - взема съществени захари от корените на дърветата в подмяна на това, че им оказва помощ да намират вода и хранителни субстанции, както и прехваща химически сигнали от прилежащите дървета.
През 1938 година в хотел " Дел Монте " в Монтерей, Калифорния, е открито, че от корените на украсителен дъб (Q. suber) израстват смъртоносни шапки . Оттам гъбата прескача до дивите калифорнийски живи дъбове (Q. agrifolia), по-късно до локалните калифорнийски борове и даже до буковите, кестеновите, брезовите, еловите и габъровите дървета. Скоро гъбата се среща на всички места в региона на залива и по-нагоре по крайбрежието, като става по-разпространена, в сравнение с в родната си Европа.
Как тъкмо е съумяла да реализира този триумф, до момента не беше ясно. В Европа ДНК секвенцията демонстрира, че смъртоносните шапки се развъждат по сексуален път. Но в новото проучване ДНК секвенциите демонстрират, че доста от калифорнийските смъртоносни шапки съдържат еднакъв генетичен материал и че те могат да се развъждат безполово до 30 години. Изследователите допускат, че в нова среда те стартират да се развъждат безполово като метод да се закрепят, а след сполучлива колонизация се връщат към полово размножаване.
" Някои от потомците на тези гъби се чифтосват, а други не, и цикълът се повтаря ", пишат откривателите в проучването.
Сега, откакто тази странна дарба за клониране е разкрита, откривателите имат и други въпроси по отношение на гъбния завоевател. Пробите, събрани в Ню Джърси и Ню Йорк, не демонстрират признаци на безполово размножаване, което може да значи, че то се задейства единствено в избрани моменти и в избрана среда. Освен това към момента е мистерия дали способността за прекосяване към самооплождане е неповторима за смъртоносната шапка или е тактика, употребена от всички инвазивни гъби. По-нататъшни проучвания биха могли да разкрият какъв брой необятно е публикувана тази тактика или да хвърлят светлина върху други странни способи на размножаване, които гъбите практикуват.
Най-смъртоносната гъба в света е навлязла в Калифорния, като се е клонирала, демонстрира ново проучване.
Отровната гъба " смъртоносна шапка " (Amanita phalloides) е инвазивна гъба, чийто гибелен аматоксин е причина за повече от 90% от смъртните случаи от гъби по света, само че от дълго време е мистерия по какъв начин се е популяризирала от европейския си генезис, с цел да колонизира всички континенти като се изключи Антарктида.
Сега изследване, оповестено на 31 януари в сървъра за предпечатна подготовка biorXiv, открива повода за това: калифорнийската версия на смъртоносната шапка може да се самоопложда и да създава съвършени копия, заобикаляйки нуждата от чифтосване, преди да разнесе спорите си над незавладян район.
" Разнообразните репродуктивни тактики на инвазивните смъртоносни шапки евентуално улесняват бързото им разпространяване, разкривайки дълбока аналогия сред растителните, животинските и гъбичните нашествия ", пишат откривателите в предпечатната обява.
Зелените мухоморки са неугледни гъби: с пънчета с размер на ръкохватка на врата и бледозелена, бяла или бронзова шапка и копринена мембрана, сходна на пола. Твърди се, че гъбата е приятна на усет, тъй че когато смъртоносните ѝ резултати настъпят 6 до 72 часа по-късно, те постоянно са изненада. Отровата аматоксин на гъбата навлиза в черния дроб през чревния тракт, където се свързва с ензими, употребявани за производството на нови протеини, и ги инактивира. Тъй като постоянното произвеждане на протеини е спряно, черният дроб стартира да умира, причинявайки гадене и диария, които постоянно са последвани от бърза органна непълнота, кома и гибел.
Учените считат, че гъбата е импортирана в Северна Америка в края на XIX век от фенове на дървета, когато гъбичните спори на A. phalloides са се пренесли в почвата със засадените в саксии фиданки на европейски дървета.
В Европа A. phalloides пораства, като се заравя в корените на дъбовете (Quercus robur) и основава симбиотична връзка, известна като ектомикориза - взема съществени захари от корените на дърветата в подмяна на това, че им оказва помощ да намират вода и хранителни субстанции, както и прехваща химически сигнали от прилежащите дървета.
През 1938 година в хотел " Дел Монте " в Монтерей, Калифорния, е открито, че от корените на украсителен дъб (Q. suber) израстват смъртоносни шапки . Оттам гъбата прескача до дивите калифорнийски живи дъбове (Q. agrifolia), по-късно до локалните калифорнийски борове и даже до буковите, кестеновите, брезовите, еловите и габъровите дървета. Скоро гъбата се среща на всички места в региона на залива и по-нагоре по крайбрежието, като става по-разпространена, в сравнение с в родната си Европа.
Как тъкмо е съумяла да реализира този триумф, до момента не беше ясно. В Европа ДНК секвенцията демонстрира, че смъртоносните шапки се развъждат по сексуален път. Но в новото проучване ДНК секвенциите демонстрират, че доста от калифорнийските смъртоносни шапки съдържат еднакъв генетичен материал и че те могат да се развъждат безполово до 30 години. Изследователите допускат, че в нова среда те стартират да се развъждат безполово като метод да се закрепят, а след сполучлива колонизация се връщат към полово размножаване.
" Някои от потомците на тези гъби се чифтосват, а други не, и цикълът се повтаря ", пишат откривателите в проучването.
Сега, откакто тази странна дарба за клониране е разкрита, откривателите имат и други въпроси по отношение на гъбния завоевател. Пробите, събрани в Ню Джърси и Ню Йорк, не демонстрират признаци на безполово размножаване, което може да значи, че то се задейства единствено в избрани моменти и в избрана среда. Освен това към момента е мистерия дали способността за прекосяване към самооплождане е неповторима за смъртоносната шапка или е тактика, употребена от всички инвазивни гъби. По-нататъшни проучвания биха могли да разкрият какъв брой необятно е публикувана тази тактика или да хвърлят светлина върху други странни способи на размножаване, които гъбите практикуват.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ