Ако бяха направили Цецка Цачева генерал, сeга щеше да е президент
Г-н Трифонов, да обърнем прозата в лирика, това е задачата ни през днешния ден. Звучи като онази чалга от 90-те - „ Левовете в марки “.
Обичам постоянно да виждам на нещата откъм хубавата им страна.
То не е неприятно левовете да са в марки, само че марки към този момент няма.
Като казвате марки, припомням си първите 50 марки, които изкарах в Германия като служащ, беше 1991 година. Обадих се по телефона на жена ми, хвалих й се за възнаграждението два часа и те свършиха.
Понастоящем ходите ли в Германия?
Мислено съм там непрестанно. А по време на карантината един другар артист, който живее там, през телефона ми показваше разликите в ограниченията, които се взимат. Видях, че той се разхождаше в градината на театъра без маска, до момента в който ние седяхме затворени у дома, видях също група от десетина индивида, налягали на тревата в парка.
Сменихте доста артистични поприща, по какъв начин се озовахте в зоната на поезията?
Бях посветил преди десетина години едно стихотворение на жена ми. То гласеше по този начин: „ Черна котка ми пресече път, ужасих се,/ опашката й беше бяла – успокоих се. “ Оттам започнах.
Някои хора мъчно могат да схванат по кое време сте сериозен и по кое време се шегувате.
Парцалев беше споделил, че смехът е доста съществено нещо.
Бъстър Кийтън пък предизвикваше смях с „ каменно лице “. Какво роди пандемията у вас?
Готвим план „ Карантина “ с Вичо Балабанов, Ники Гундеров и Матей Стоянов. Първата част е полемична, аз споделям стихотворение по тематиката, един ме подлага на критика, различен ме хвали. Във втората част Матей пее „ Конски вагон “, след това каним публиката да съучаства със свои куплети. Виртуозът Марио Василев ще пристигна особено от Падуа за музикален акомпанимент. Ето един сюжет, споделя се „ Готови за война “:
Във епохата на вирус/ със корона на глава,/ ние сме със шлем и маска/ и подготвени за война!
Вируса ще го преборим:/ Ако у дома се затворим,/ Под домашна карантина,/ Да не мислим за чужбина./
Кучето в случай че разходим,/ с никого да не приказваме, / да забравим джинджифила,/ че поскъпнал и във БИЛА.
Топъл чай в случай че пропием,/ вируса ще доубием./ Аз пък пия и коняк/ и съм постоянно във крак/ със международната тенденция/ „ алкохол против предварителна защита “!
Много изстрадано произведение.
Така е, слушайки щаба, се замислих дали да не си направя наследство, само че нотариусите също не работеха. Контактът с хора от Германия ме поуспокои. "Радио Гласът на Америка “ също – това е ролята през днешния ден на фейсбук, най-малко не го заглушават, към този момент.
С какво трансформира живота ни настоящето "Радио Гласът на Америка “?
Все отново човек проглежда, има опция за избор.
Обратно към мерената тирада.
Подготвям едно зрелище в жанр „ стендъп комеди “, в стихотворна форма, ненапълно автобиографично. Да ги има и епохите, тъй като младите нямат хабер. Ето история от детството ми: Варна, тогава гр. Сталин, през погледа на 6-годишния Филип. Случката е до гигантския монумент на други Сталин, който сочеше накъде би трябвало да гледаме всички:
До чичко Сталин, кат негово дете,/ на фотографията наподобявам „ на седмото небе “./ Във панталонки къси, нагизден и напет/ към него съм в мащаб едно към петдесет./ Изправен аз до него, съм дребен, само че голям/ тъй като чичко Сталин до мене не е самичък./ Небето се навъси и дори загърмя,/ „ каквото и да стане, до него ще заставам “,/ само че мама се намеси и бързо ме прибра/ не искаше наподобява да стана вир вода/ „ Тоз монумент от камък не може да настине “/ - ми сподели тя – „ не се опасявай сине “/ А баща ни пресрещна с чадър и велосипед/ с кебапчета на скара и с млечен сладолед. “
Наскоро бях във Виена и срещнах моя близка, невъзвращенка по тези години. Тя ме върна към друга преживелица, обвързвана с мен. Звучи по този начин:
Братовчедка ми Зорница/ с мама бе на вуйна Мица,/ помни в целия квартал/ по какъв начин за Сталин съм ревал./ Вместо да чествам с „ хопа-тропа “.../ аз скимтя като прасе по кое време го колят.../ та съседите пристигнали да се помолят/ на прасето да се „ спре да вие,/ а сестра ми желала да ме убие./ „ Татко-мале “, татко ми е починал “,/ плакал съм за този човекоядец./ А пък чичо Жан, татко ти,/ откакто съседите изпрати,/ гледаше като в небрано лозе/ и стартира вуйна Мица да тормози./ Да я пита „ от кого е туй дете/ дето лятос водим на море/ и за какво не е с мустаци/ като храним го със раци “?/ Това описа ми Зорница,/ със мама бе на вуйна Мица/ а на чичо Жан с татко ми/ и да лъже ме, надали. “
Какво споделя тази стихотворна автобиография за най-новите времена?
Не всичко съм описал. Но към този момент 30 години ми се желае да има закон за лустрацията, а не ми се желае да има АЕЦ “Белене “. Като виждам здравния щаб пък си мисля, че май в някои връзки бяхме по-добре преди Десети ноември. В Хипократовата клетва има едно изречение, което гласи, че лекарят би трябвало да направлява болните съгласно качествата си, да ги защищава от нездравословни за тях неща и т. н. А нашият щаб, съгласно качествата си, съумя да наплаши всичко живо. Статистиката регистрира по-ниска смъртност за тези месеци, спрямо предни години, и то тъй като хората не пътуваха и нямаше произшествия. Не мисля, че това бяха най-подходящите хора, а от "Радио Гласът на Америка “ (фейсбук) разбирам, че имаме доста по-подходящи и способни експерти. В град, който е единствено на 150 км от Ухан, обстановката се управлява от вирусолог и там нямат нито един смъртен случай от COVID-19. Тук направиха от коремен хирург основен вирусен експерт, тъй като бил военачалник и ставал за президент, а у нас единствено генерали избирали на управителни постове. Сега несъмнено ги е гняв, че не създадоха навреме Цецка Цачева военачалник, та да стане президент.
Виждам, че всеки акт на щаба ви е вдъхновявал. Какво вижда поетичното око на Фипо отвън карантината?
„ Кой не скача е червен “ - / вика някакъв глупак./ Аз не скачам и съм син/ на татко ми Веселин./ А кретена дето вика/ хванал за рогата бика/ замязя ми на диня/ с връзката чавдарска синя.../ Значи по тази причина е наследник,/ не че баща му е Веселин./ Аз чавдарче не съм бил/ баща ми е Богомил/ кат пионерче още свързах/ от страната, че не вързах./ За което скърбя,/ цялостен живот се упреквам./ Но пък имах синя „ Лада “,/ и брачната половинка си млада,/ Тя била е май чавдарче/ мойто радостно другарче./ Но я няма тук да скача/ и ми идва да заплача./ А пък оня дето вика/ със алена връзка в джоба/ си е лика и прилика/ със „ прислужниците на народа “.
Как се разви одисеята с вашата неосъществена креативна пенсия?
Персонални пенсии у нас се дават или на тежко заболели, или на партийни членове. Чакам някой ден естествен човек да стане министър на културата.
Вашият сътрудник Робърт де Ниро споделя, че има три вида хора – едни са част от казуса, други са част от решението на казуса, останалите са част от пейзажа. Вие уверено не сте от третия вид?
Изглежда, че съм част от казуса.
Разговора води Емил Янев
Филип Трифонов, кино и сценичен артист.
Обичам постоянно да виждам на нещата откъм хубавата им страна.
То не е неприятно левовете да са в марки, само че марки към този момент няма.
Като казвате марки, припомням си първите 50 марки, които изкарах в Германия като служащ, беше 1991 година. Обадих се по телефона на жена ми, хвалих й се за възнаграждението два часа и те свършиха.
Понастоящем ходите ли в Германия?
Мислено съм там непрестанно. А по време на карантината един другар артист, който живее там, през телефона ми показваше разликите в ограниченията, които се взимат. Видях, че той се разхождаше в градината на театъра без маска, до момента в който ние седяхме затворени у дома, видях също група от десетина индивида, налягали на тревата в парка.
Сменихте доста артистични поприща, по какъв начин се озовахте в зоната на поезията?
Бях посветил преди десетина години едно стихотворение на жена ми. То гласеше по този начин: „ Черна котка ми пресече път, ужасих се,/ опашката й беше бяла – успокоих се. “ Оттам започнах.
Някои хора мъчно могат да схванат по кое време сте сериозен и по кое време се шегувате.
Парцалев беше споделил, че смехът е доста съществено нещо.
Бъстър Кийтън пък предизвикваше смях с „ каменно лице “. Какво роди пандемията у вас?
Готвим план „ Карантина “ с Вичо Балабанов, Ники Гундеров и Матей Стоянов. Първата част е полемична, аз споделям стихотворение по тематиката, един ме подлага на критика, различен ме хвали. Във втората част Матей пее „ Конски вагон “, след това каним публиката да съучаства със свои куплети. Виртуозът Марио Василев ще пристигна особено от Падуа за музикален акомпанимент. Ето един сюжет, споделя се „ Готови за война “:
Във епохата на вирус/ със корона на глава,/ ние сме със шлем и маска/ и подготвени за война!
Вируса ще го преборим:/ Ако у дома се затворим,/ Под домашна карантина,/ Да не мислим за чужбина./
Кучето в случай че разходим,/ с никого да не приказваме, / да забравим джинджифила,/ че поскъпнал и във БИЛА.
Топъл чай в случай че пропием,/ вируса ще доубием./ Аз пък пия и коняк/ и съм постоянно във крак/ със международната тенденция/ „ алкохол против предварителна защита “!
Много изстрадано произведение.
Така е, слушайки щаба, се замислих дали да не си направя наследство, само че нотариусите също не работеха. Контактът с хора от Германия ме поуспокои. "Радио Гласът на Америка “ също – това е ролята през днешния ден на фейсбук, най-малко не го заглушават, към този момент.
С какво трансформира живота ни настоящето "Радио Гласът на Америка “?
Все отново човек проглежда, има опция за избор.
Обратно към мерената тирада.
Подготвям едно зрелище в жанр „ стендъп комеди “, в стихотворна форма, ненапълно автобиографично. Да ги има и епохите, тъй като младите нямат хабер. Ето история от детството ми: Варна, тогава гр. Сталин, през погледа на 6-годишния Филип. Случката е до гигантския монумент на други Сталин, който сочеше накъде би трябвало да гледаме всички:
До чичко Сталин, кат негово дете,/ на фотографията наподобявам „ на седмото небе “./ Във панталонки къси, нагизден и напет/ към него съм в мащаб едно към петдесет./ Изправен аз до него, съм дребен, само че голям/ тъй като чичко Сталин до мене не е самичък./ Небето се навъси и дори загърмя,/ „ каквото и да стане, до него ще заставам “,/ само че мама се намеси и бързо ме прибра/ не искаше наподобява да стана вир вода/ „ Тоз монумент от камък не може да настине “/ - ми сподели тя – „ не се опасявай сине “/ А баща ни пресрещна с чадър и велосипед/ с кебапчета на скара и с млечен сладолед. “
Наскоро бях във Виена и срещнах моя близка, невъзвращенка по тези години. Тя ме върна към друга преживелица, обвързвана с мен. Звучи по този начин:
Братовчедка ми Зорница/ с мама бе на вуйна Мица,/ помни в целия квартал/ по какъв начин за Сталин съм ревал./ Вместо да чествам с „ хопа-тропа “.../ аз скимтя като прасе по кое време го колят.../ та съседите пристигнали да се помолят/ на прасето да се „ спре да вие,/ а сестра ми желала да ме убие./ „ Татко-мале “, татко ми е починал “,/ плакал съм за този човекоядец./ А пък чичо Жан, татко ти,/ откакто съседите изпрати,/ гледаше като в небрано лозе/ и стартира вуйна Мица да тормози./ Да я пита „ от кого е туй дете/ дето лятос водим на море/ и за какво не е с мустаци/ като храним го със раци “?/ Това описа ми Зорница,/ със мама бе на вуйна Мица/ а на чичо Жан с татко ми/ и да лъже ме, надали. “
Какво споделя тази стихотворна автобиография за най-новите времена?
Не всичко съм описал. Но към този момент 30 години ми се желае да има закон за лустрацията, а не ми се желае да има АЕЦ “Белене “. Като виждам здравния щаб пък си мисля, че май в някои връзки бяхме по-добре преди Десети ноември. В Хипократовата клетва има едно изречение, което гласи, че лекарят би трябвало да направлява болните съгласно качествата си, да ги защищава от нездравословни за тях неща и т. н. А нашият щаб, съгласно качествата си, съумя да наплаши всичко живо. Статистиката регистрира по-ниска смъртност за тези месеци, спрямо предни години, и то тъй като хората не пътуваха и нямаше произшествия. Не мисля, че това бяха най-подходящите хора, а от "Радио Гласът на Америка “ (фейсбук) разбирам, че имаме доста по-подходящи и способни експерти. В град, който е единствено на 150 км от Ухан, обстановката се управлява от вирусолог и там нямат нито един смъртен случай от COVID-19. Тук направиха от коремен хирург основен вирусен експерт, тъй като бил военачалник и ставал за президент, а у нас единствено генерали избирали на управителни постове. Сега несъмнено ги е гняв, че не създадоха навреме Цецка Цачева военачалник, та да стане президент.
Виждам, че всеки акт на щаба ви е вдъхновявал. Какво вижда поетичното око на Фипо отвън карантината?
„ Кой не скача е червен “ - / вика някакъв глупак./ Аз не скачам и съм син/ на татко ми Веселин./ А кретена дето вика/ хванал за рогата бика/ замязя ми на диня/ с връзката чавдарска синя.../ Значи по тази причина е наследник,/ не че баща му е Веселин./ Аз чавдарче не съм бил/ баща ми е Богомил/ кат пионерче още свързах/ от страната, че не вързах./ За което скърбя,/ цялостен живот се упреквам./ Но пък имах синя „ Лада “,/ и брачната половинка си млада,/ Тя била е май чавдарче/ мойто радостно другарче./ Но я няма тук да скача/ и ми идва да заплача./ А пък оня дето вика/ със алена връзка в джоба/ си е лика и прилика/ със „ прислужниците на народа “.
Как се разви одисеята с вашата неосъществена креативна пенсия?
Персонални пенсии у нас се дават или на тежко заболели, или на партийни членове. Чакам някой ден естествен човек да стане министър на културата.
Вашият сътрудник Робърт де Ниро споделя, че има три вида хора – едни са част от казуса, други са част от решението на казуса, останалите са част от пейзажа. Вие уверено не сте от третия вид?
Изглежда, че съм част от казуса.
Разговора води Емил Янев
Филип Трифонов, кино и сценичен артист.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ