Трифонов трябва да обговори как вижда политическата промяна
Г-н Панчугов, всичко живо сега се упражнява в парламентарна аритметика, а в дълбочината на политическата картина изпъква огромният двубой сред Борисов и Радев. В подтекста на тази борба, по какъв начин оценявате изявлението на Борисов, че предлага на Трифонов 10 депутати за сформиране на кабинет? Дали зад тази реакция не прозира още веднъж страхът от длъжностен кабинет на президента?
Така наподобява. Притесненията му не са единствено от длъжностен кабинет на Радев, а и от метода, по който ще се оцени неговата фигура при нови избори. Той се възползва от обстоятелството, че до момента водачите в съпротива не намират общ роман за различен модел, до момента в който идващите избори може да дадат по-ефективна консолидация за сформиране на кабинет. Борисов вижда ясно раздялите в сегашната съпротива и се надява възможното обединяване да е по-благосклонно към него и неговото завещание. За мен огромното отчаяние е, че силите анти-ГЕРБ не разискаха общи тематики преди изборите. Вместо това всички показваха страхове – Борисов да не загуби властта, Демократична България да не им откраднат изборите, ИСМВ – да не позволен Борисов да ръководи. Но тези страхове не сътвориха мотивиращ политически роман. Вследствие на което в този момент няма подготвена тактика, нито един от политическите водачи не знае какво следва оттук насетне. А резултатите в огромната си част бяха предвидими много от дълго време и беше ясно какви са вероятните обединения.
Една лятна дата за изключителни избори надали е добра за опозицията – тогава изборната интензивност може да е още по-ниска, а ръководещите да потегнат редиците, без да са получили проверка на ръководството си.
Със сигурност това е по този начин. Добре ще се отрази на кондицията на ГЕРБ и възможната консолидация на патриотичния избор, който още веднъж да попадне в Народното събрание. Това, което няма да има разполагаем Борисов за идващите избори, е държавният запас. Той няма да е в удобната поза да раздава средства на разнообразни групи от обществото. А и не негова администрация ще провежда тези избори.
Евентуална проверка на неговите кабинети би се отразила на Борисов още по-тежко, в случай че тя бъде осъществена още в сегашния парламент.
Затова той сега възприема тактиката на отсрочване, като си дава сметка, че очертаващите се парламентарни болшинства са много спорни. И чака техни неточности. В националното заседание, изключително през Слави Трифонов, влязоха хора, за които съвсем нищо не се знае, само че се допуска, че биха се поддали на стимулиране против поддръжка за ГЕРБ под някаква форма.
Стигнахме и до Радев. Той ли е огромният печеливш от създалата се обстановка?
Зависи напълно от него. Миналата година той пропусна много ходове. Радев подтиква митинга, само че не съумя да се трансформира в негов изразител. Както съвсем всичко в мандата си: повдигаше тематики, само че ги зарязваше посредата незавършени. До в този момент президентът не е посочил задоволително воля или поредност, с цел да нарежда себе си като същинска опция на ръководството на Борисов. Използва всяка обстановка, с цел да провокира спор, само че това опълчване дефинира и двамата с премиера.В момента той е институционална опция. Около Радев няма кръг от хора, които да отъждествим с друг вид ръководство. И това е най-големият му минус.
Щом бяга от нов избор, Борисов евентуално подозира, че този парламент ще стартира с най-малко две значими дейности, без значение дали ще се образува кабинет – ремонт на Избирателния кодекс и следствие на личното му ръководство, което даже да не стигне надалеч, мощно би деформирало имиджа му за последващи избори.
Сто %. Премиерът желае да отсрочи парламентарните избори след президентските, с вярата или той, или различен претендент да в профил Румен Радев. Този сюжет евентуално съществува в неговата глава, само че за мен не е реален.
Спадът в гласовете за Движение за права и свободи също е сериозен признак – освен за бъдещето на статуквото, само че и за метода, по който ще се разпределя мюсюлманският избор отсега нататък.
Абсолютно. И това се случи, когато Движение за права и свободи действително нямаше съперник. Или стратегически са решили да не активизират до дъно своя избор, или неразбираем състезател се е намесил в обстановката. По-вероятен е първият вид. Ситуацията в идния парламент е патова. Нито една от обединенията не желае предварителни избори.
Значи ли това, че щеш не щеш кабинет се обрисува?
Не съм сигурен, че има обстановка, в която опозицията да направи държавно управление.
Няма ли да е политически детско държанието на Трифонов, в случай че откаже мандат за държавно управление – тогава всеки би се запитал за какво въобще се яви на изборите?
Политически детско е, несъмнено. Но е и в огромна степен предопределено.
След като получаваш властта на тепсия, а не я желаеш, това носи огромния риск от неуспех на последващи избори.
Особени са взаимоотношения сред харизматични политически водачи и техните почитатели. Възможно е да проработи и противоположното – връщането на властта, под претекст за отвод от безпринципни покупко-продажби, да усили позициите му. Трифонов очевидно се надява да посъбере още от патриотичния избор. И най-много - да откъсне части от Демократична България и ИСМВ. Хубавото е, че в случай че получи мандата, Трифонов ще бъде заставен да обговори по какъв начин за него наподобява политическата смяна. Ако върне мандата без да уточни съответен път нататък, на идващите избори ще загуби. Но в случай че заявява, че желае цялостно болшинство, с цел да осъществя концепциите си, без да погазва правилата си, и върне мандата с тези доводи, може и да усили вота си.
Трифонов очевидно не е обкръжен с ярки потенциали и е мъчно да се допусна кого би показал за министър председател. Виждате ли в такава позиция Кулеков или Сиромахов, примерно?
Труден въпрос. Той стои и пред съдружната политика оттук насетне. И тримата - Трифонов, Иванов и Манолова - са егоистично настроени водачи, от основаването на политическите им обединения, всичко се е въртяло към техните персони, по какъв начин някой от тях да стане министър председател?
Може би четвърти.
Но тогава кой ще носи отговорността? Някога при Беров не се постановяваше никой да носи отговорност – неопределен кабинет, който да реализира замяна. Сега обстановката не е такава. Обществото е мощно фокусирано върху политическата система и всяко придвижване ще се следи изкъсо.
В същото това общество към този момент вървят версии, че Трифонов е новото лице на задкулисието, което желае да се избави от използвания Борисов, както се случи и с Пеевски. Намирате ли аргумент в това?
Със сигурност дава отговор на модела за харизматичния водач. В антуража на Трифонов се виждат доста хора от бившето царско обграждане. Това демонстрира, че моделът работи безотказно. Но митингът стартира да пренарежда пластовете в обществото и отсега нататък политическите планове ще се вършат изпод нагоре.
Свикнали сме да търсим подтекст в словата, излизащи от Движение за права и свободи. Какво ли има поради доктор Доган с думите на Дарадайъ в изборната нощ за „ съвременно коалиране “? Може би ръката още веднъж се протяга за присъединяване във властта?
Има се поради тъкмо това – обединяване не към партии, не към предишното, не към персони, а към дневен ред. Да кажем Зелената договорка, към която Движение за права и свободи демонстрира необикновен афинитет. Там ще бъде огромна част от финансирането за идващия програмен интервал. По този метод Движение за права и свободи ще предложи поддръжката си по тематики.
За да остане „ покрай масата “?
Точно по този начин. Силно се колебая, че този модел е използван в българската политика, само че явно това е крайната цел.
Вече се появиха и първите автометафори в новата обстановка: Мая Манолова се припозна като парламентарен омбудсман, а Нинова смъкна Българска социалистическа партия от първостепенна политическа мощ до новия балансьор. Как четете тези превъплъщения?
Всеки се пробва да излезе от обстановката по най-хубавия метод и търси новата си роля. Нинова трансформира Българска социалистическа партия в реакционна партия, на която демокрацията е лишила доста. Това предопредели краха на партията.
Как оценявате „ феномена Божков “ – от отдалеченост за нула време заставаш съвсем на входа на Народното събрание? Или въпросът е риторичен?
Извън теорията на конспирацията, където приказваме за проведен и платен избор, само че не можем да го потвърдим, структурата на вота за Божков е доста забавна. Той стана въплъщение на борбата против системата. Голям % от гласувалите за него, както и за Трифонов, са хора, които до момента не са дали своят вот. И в двата случая имаме ролеви модели. Това е притеснително, само че демонстрира какъв брой е належащо българската политическа система да откри нов роман за това по какъв начин се прави политика.
Кое е по-вероятно за идващите избори, когато и да са те – нараненото статукво да се регенерира или да бъде довършено?
Много комплициран въпрос. Зависи по какъв начин партиите ще разиграят картите си в идния парламент.
Партиите анти-ГЕРБ имат нелоши карти в ръцете си, само че наподобява не ги правят оценка задоволително.
Две трети от местата в Народното събрание са за партии, които са се декларирали като анти-ГЕРБ. Обществените настроения явно са против ГЕРБ. Ако тази партия не се реорганизира, ще стане част от пейзажа.
Разговора води: Емил Янев
Така наподобява. Притесненията му не са единствено от длъжностен кабинет на Радев, а и от метода, по който ще се оцени неговата фигура при нови избори. Той се възползва от обстоятелството, че до момента водачите в съпротива не намират общ роман за различен модел, до момента в който идващите избори може да дадат по-ефективна консолидация за сформиране на кабинет. Борисов вижда ясно раздялите в сегашната съпротива и се надява възможното обединяване да е по-благосклонно към него и неговото завещание. За мен огромното отчаяние е, че силите анти-ГЕРБ не разискаха общи тематики преди изборите. Вместо това всички показваха страхове – Борисов да не загуби властта, Демократична България да не им откраднат изборите, ИСМВ – да не позволен Борисов да ръководи. Но тези страхове не сътвориха мотивиращ политически роман. Вследствие на което в този момент няма подготвена тактика, нито един от политическите водачи не знае какво следва оттук насетне. А резултатите в огромната си част бяха предвидими много от дълго време и беше ясно какви са вероятните обединения.
Една лятна дата за изключителни избори надали е добра за опозицията – тогава изборната интензивност може да е още по-ниска, а ръководещите да потегнат редиците, без да са получили проверка на ръководството си.
Със сигурност това е по този начин. Добре ще се отрази на кондицията на ГЕРБ и възможната консолидация на патриотичния избор, който още веднъж да попадне в Народното събрание. Това, което няма да има разполагаем Борисов за идващите избори, е държавният запас. Той няма да е в удобната поза да раздава средства на разнообразни групи от обществото. А и не негова администрация ще провежда тези избори.
Евентуална проверка на неговите кабинети би се отразила на Борисов още по-тежко, в случай че тя бъде осъществена още в сегашния парламент.
Затова той сега възприема тактиката на отсрочване, като си дава сметка, че очертаващите се парламентарни болшинства са много спорни. И чака техни неточности. В националното заседание, изключително през Слави Трифонов, влязоха хора, за които съвсем нищо не се знае, само че се допуска, че биха се поддали на стимулиране против поддръжка за ГЕРБ под някаква форма.
Стигнахме и до Радев. Той ли е огромният печеливш от създалата се обстановка?
Зависи напълно от него. Миналата година той пропусна много ходове. Радев подтиква митинга, само че не съумя да се трансформира в негов изразител. Както съвсем всичко в мандата си: повдигаше тематики, само че ги зарязваше посредата незавършени. До в този момент президентът не е посочил задоволително воля или поредност, с цел да нарежда себе си като същинска опция на ръководството на Борисов. Използва всяка обстановка, с цел да провокира спор, само че това опълчване дефинира и двамата с премиера.В момента той е институционална опция. Около Радев няма кръг от хора, които да отъждествим с друг вид ръководство. И това е най-големият му минус.
Щом бяга от нов избор, Борисов евентуално подозира, че този парламент ще стартира с най-малко две значими дейности, без значение дали ще се образува кабинет – ремонт на Избирателния кодекс и следствие на личното му ръководство, което даже да не стигне надалеч, мощно би деформирало имиджа му за последващи избори.
Сто %. Премиерът желае да отсрочи парламентарните избори след президентските, с вярата или той, или различен претендент да в профил Румен Радев. Този сюжет евентуално съществува в неговата глава, само че за мен не е реален.
Спадът в гласовете за Движение за права и свободи също е сериозен признак – освен за бъдещето на статуквото, само че и за метода, по който ще се разпределя мюсюлманският избор отсега нататък.
Абсолютно. И това се случи, когато Движение за права и свободи действително нямаше съперник. Или стратегически са решили да не активизират до дъно своя избор, или неразбираем състезател се е намесил в обстановката. По-вероятен е първият вид. Ситуацията в идния парламент е патова. Нито една от обединенията не желае предварителни избори.
Значи ли това, че щеш не щеш кабинет се обрисува?
Не съм сигурен, че има обстановка, в която опозицията да направи държавно управление.
Няма ли да е политически детско държанието на Трифонов, в случай че откаже мандат за държавно управление – тогава всеки би се запитал за какво въобще се яви на изборите?
Политически детско е, несъмнено. Но е и в огромна степен предопределено.
След като получаваш властта на тепсия, а не я желаеш, това носи огромния риск от неуспех на последващи избори.
Особени са взаимоотношения сред харизматични политически водачи и техните почитатели. Възможно е да проработи и противоположното – връщането на властта, под претекст за отвод от безпринципни покупко-продажби, да усили позициите му. Трифонов очевидно се надява да посъбере още от патриотичния избор. И най-много - да откъсне части от Демократична България и ИСМВ. Хубавото е, че в случай че получи мандата, Трифонов ще бъде заставен да обговори по какъв начин за него наподобява политическата смяна. Ако върне мандата без да уточни съответен път нататък, на идващите избори ще загуби. Но в случай че заявява, че желае цялостно болшинство, с цел да осъществя концепциите си, без да погазва правилата си, и върне мандата с тези доводи, може и да усили вота си.
Трифонов очевидно не е обкръжен с ярки потенциали и е мъчно да се допусна кого би показал за министър председател. Виждате ли в такава позиция Кулеков или Сиромахов, примерно?
Труден въпрос. Той стои и пред съдружната политика оттук насетне. И тримата - Трифонов, Иванов и Манолова - са егоистично настроени водачи, от основаването на политическите им обединения, всичко се е въртяло към техните персони, по какъв начин някой от тях да стане министър председател?
Може би четвърти.
Но тогава кой ще носи отговорността? Някога при Беров не се постановяваше никой да носи отговорност – неопределен кабинет, който да реализира замяна. Сега обстановката не е такава. Обществото е мощно фокусирано върху политическата система и всяко придвижване ще се следи изкъсо.
В същото това общество към този момент вървят версии, че Трифонов е новото лице на задкулисието, което желае да се избави от използвания Борисов, както се случи и с Пеевски. Намирате ли аргумент в това?
Със сигурност дава отговор на модела за харизматичния водач. В антуража на Трифонов се виждат доста хора от бившето царско обграждане. Това демонстрира, че моделът работи безотказно. Но митингът стартира да пренарежда пластовете в обществото и отсега нататък политическите планове ще се вършат изпод нагоре.
Свикнали сме да търсим подтекст в словата, излизащи от Движение за права и свободи. Какво ли има поради доктор Доган с думите на Дарадайъ в изборната нощ за „ съвременно коалиране “? Може би ръката още веднъж се протяга за присъединяване във властта?
Има се поради тъкмо това – обединяване не към партии, не към предишното, не към персони, а към дневен ред. Да кажем Зелената договорка, към която Движение за права и свободи демонстрира необикновен афинитет. Там ще бъде огромна част от финансирането за идващия програмен интервал. По този метод Движение за права и свободи ще предложи поддръжката си по тематики.
За да остане „ покрай масата “?
Точно по този начин. Силно се колебая, че този модел е използван в българската политика, само че явно това е крайната цел.
Вече се появиха и първите автометафори в новата обстановка: Мая Манолова се припозна като парламентарен омбудсман, а Нинова смъкна Българска социалистическа партия от първостепенна политическа мощ до новия балансьор. Как четете тези превъплъщения?
Всеки се пробва да излезе от обстановката по най-хубавия метод и търси новата си роля. Нинова трансформира Българска социалистическа партия в реакционна партия, на която демокрацията е лишила доста. Това предопредели краха на партията.
Как оценявате „ феномена Божков “ – от отдалеченост за нула време заставаш съвсем на входа на Народното събрание? Или въпросът е риторичен?
Извън теорията на конспирацията, където приказваме за проведен и платен избор, само че не можем да го потвърдим, структурата на вота за Божков е доста забавна. Той стана въплъщение на борбата против системата. Голям % от гласувалите за него, както и за Трифонов, са хора, които до момента не са дали своят вот. И в двата случая имаме ролеви модели. Това е притеснително, само че демонстрира какъв брой е належащо българската политическа система да откри нов роман за това по какъв начин се прави политика.
Кое е по-вероятно за идващите избори, когато и да са те – нараненото статукво да се регенерира или да бъде довършено?
Много комплициран въпрос. Зависи по какъв начин партиите ще разиграят картите си в идния парламент.
Партиите анти-ГЕРБ имат нелоши карти в ръцете си, само че наподобява не ги правят оценка задоволително.
Две трети от местата в Народното събрание са за партии, които са се декларирали като анти-ГЕРБ. Обществените настроения явно са против ГЕРБ. Ако тази партия не се реорганизира, ще стане част от пейзажа.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ