Г-н Николов, малко тривиално, но наистина, кажете как се чувствате

Г-н Николов, малко банално, само че в действителност, кажете по какъв начин се чувствате на 65 години?

- Супер се усещам. Дори преди няколко дни играх футболен мач, малко по противен мотив, за Бранко Кочев (б.а. - умрял през 2021 година) в Петрич. Поиграхме малко и съм доста добре. Това е най-важното.

Вие сте един от огромните капитани на Левски, печелите четири трофеи, толкоз купи и сте определен за футболист №1 за 1984 година. Как оценявате кариерата си?

- Може би оценката ще я дадат тези, които са играли футбол и не са имали тези достижения. Хората би трябвало да кажат. За мен това са доста положителни резултати, изключително футболист на годината. Тогава конкуренцията беше доста жестока и аз да получа тази премия означаваше доста за мен. Сега е друго. Някой да изиграе два-три положителни мача и незабавно става футболист на годината, тъй като няма кой, просто няма играчи.

Какво означаваше за вас да сте капитан на един от най-силните тимове на Левски?

- Може би съм единственият капитан на Левски, който е вдигал и трите купи в един сезон (б.а. - купата, Купата на Съветската войска и Купата на България). Това стана през 1984 година и се гордея доста с това. Като се връщам обратно във времето и виждам фотосите, виждам с какви огромни футболисти съм играл. С две прелестни генерации съм бил съотборник в Левски. Преди да се причисли поколението на мощните юноши на Левски, съм играл с великите футболисти на сините като Кирил Ивков, Стефан Аладжов и други. През 1977 година ме взеха на " Герена " и беше мъчно да пробиеш, само че се веселя, че съумях да се преборя и натрупах близо 300 мача за Левски. Чувството е неописуемо, че съм играл за сините. Но доста неприятности сме имали по-късно ветераните с връзките на другите управления на клуба към нас. Тези, които си мислят, че когато дойдат на власт, надали освен те са играли в Левски, грубо се лъжат. Има си история, която никой не може да промени.

Сега трансформирало ли се е това отношение?

- Не знам, само че няма значение, тъй като значимото е, че сега Левски върви напред и стана мощен тим. За мен това е с помощта на почитателите. Най-голямата заслуга клубът да се избави и да играе по този начин е напълно заслуга на последователите. В момента Левски излиза пред своя аудитория на всички места - дали като хазаин, или посетител. Фантастичните последователи заслужават сините идната година да станат първенци. Мисля, че може да се получи това нещо.

Да ви върна малко по-назад в годините. Споменатата 1984 година ли е най-силната в кариерата ви?

-Да, това е най-силната, откакто подвигнах трите купи през този сезон. Станах и футболист на годината. Това може да е единствено фантазия. Имаше и доста с по-добри футболисти от мен, само че очевидно, тъй като играех със сърце и душа за Левски, това е наклонило везните. Опитвах се да давам всичко от себе си във всеки мач.

А идната 1985 година ли е най-лошата за вас, откакто разформироват Левски и и ЦСКА след злощастния край за купата и се проваля прехвърлянето ви в Порто?

- Може да се каже по този начин. През с тази година с националния тим победихме настоящия европейски първенец Франция (б.а. - 2:0). Половината от въпросната беше добра (смее ce), а другата бе неприятна. Това е животът и не скърбя за нищо. Тогава бяха решили от Политбюро да създадат по този начин. Минало и отпътувало. Важното е в този момент Левски да се върне там, където е мястото му, и да гони шампионска купа. Да, предходната година сините взеха Купата на България след дълги години, само че тимът би трябвало да е първенец, почитателите заслужават това. За мен 80 % от триумфа на клуба е от последователите, които подкрепят финансово и карат футболистите да играят пред такава гореща атмосфера. Не може да имаш такава аудитория и да се влачиш на терена. Вярвам в спечелването на купата. Видя се, че може, въпреки че има какво още да се желае от Левски. Фактически има четири тима, които да са съперници на сините, другите са доста обратно. Най-вече се вижда от равнището на националния тим. Много е ниско.

Левски сега е построен от доста млади футболисти. Прави ли ви някой по-специално усещане?

- Има доста положителни гении. Мога да дам образец с Марин Петков и Андриан Краев. Това са футболисти, които би трябвало да играят непрекъснато, с цел да могат да бъдат продадени за положителни пари в чужбина и Левски да завоюва от тях. Само да не тръгнем още веднъж в другата посока с привличането на чужденци. Стане ли това, значи край. Дори и сините да станат първенци с подобен тим, няма ли го левскарското в сърцето, не е добре. Не му давам препоръки на Мъри, само че Левски има добра детско-юношеска школа и има доста млади момчета, на които да се дава късмет. Спомням си по какъв начин се даде подобен, когато бях на " Герена ", на мощното потомство през 80-те на Боби Михайлов, Наско Сираков, Гибона, Краси Коев, Емо Велев, Ники Илиев, които започнаха да играят доста мощно. След една година тимът бе страховит и може би по тази причина ни наказаха и смениха името, с цел да ни спрат. Много пъти поред победихме ЦСКА и алените нямаха никакъв късмет. Отборът играеше все по-силно, набираха самочувствие тези млади момчета и можеше да се реализира нещо в Европа. Победихме на два пъти Щутгарт, само че по-късно стана това с разформироването.

Вярвате ли, че Левски може да в профил ПАОК в Лигата на конференциите?

- Разбира се, че може. ПАОК ще подцени Левски. Чета, че приказват непрекъснато за слабите резултати на сините в Европа и неучастието от години в шампионатите. Но Левски си е Левски. Дано да ни подценят и постоянно има късмет. Надявам се и съм окуражен, че може сините да ги отстранят. Гръцкият и кипърският футбол ни изпревариха, само че Левски може да победи ПАОК.