Ще полети ли „българският дракон“?
Г-н Лорер, от една страна вие заявявате лист на вложители за доста съществени числа, от друга вашите злобари тръбят, че всички планове за милиардни непознати вложения са ПР-блъф. Как стоят нещата в реалност и във времето, откакто и нововъведенията, и растежа бяха в изострен недостиг през последните 10-15 години?
- Прав сте, постоянно си приказваме за напредък, а за мен е значимо в България да стартира нападателен догонващ напредък.
Очаква се той да бъде и високо темпов.
- Нашата съседка Румъния може да се похвали с напредък от 7%, ние приказваме за 5% през 2022 година, което надвишава това, което сме виждали в околните години.
(Вижте целия диалог с Даниел Лорер )
Да се върнем на вложенията. Обвиниха ви, че вършиме опити да засилват комерсиалните аташета в Европа и по света, само че чисто официално, и че от тази акция няма да произлезе нищо съществено.
- Хейтовете са неприятна страст. За страната е значимо да се концентрира върху градивния детайл. Говоренето за огромни числа е говорене за разнообразни стадии на капиталовия развой. Първоначално събираме писма за планове, които съдържат доста огромни числа. След това част от тези писма се материализират в съответен интерес и действителни срещи, след това още по-малка част не престават като капиталови планове, а последната част от тях биват осъществени. Това е целият развой. Много е значимо цялата тази фуния от капиталови благоприятни условия да бъде постоянно цялостна във всеки един собствен стадий. Главната тактика на България е да стане деен изследовател на инвеститорски благоприятни условия. А това се случва, когато има държавна политика в тази посока – през Агенцията за вложения, през търговски аташета и дипломати, през всички министри - всеки от нас е дипломат на България.
Както и българският бизнес.
- Както и българският бизнес. Не приказваме единствено за задгранични вложения, а за вложения на територията на страната. Законът за поощряване на вложенията работи еднообразно добре и за задгранични, и за родни бизнесмени. Една от аргументите да създадем Министерството на нововъведенията и растежа (МИР) е да съсредоточим в него всички принадлежности за ускорение на растежа и поощряване на вложенията. А точно: ББР – за дребния и междинен бизнес, Фонда на фондовете – за работа по европейските стратегии, Националният иновационен фонд - за иновиране на български компании, Държавната организация за просвета и нововъведения – за връзката сред науката и бизнеса. Последната частица на този развой е Министерството на образованието, с неговия Фонд за научни вложения, които подкрепят научни разработки.
В тази връзка някои споделят, че след новото преструктуриране, при вас в МИР ще останат ресурсите, а при Нинова в МИ – проблемите. Чували ли сте този укор?
- Чувал съм го. Според разделянето, при Нинова остават огромните индустриални предприятия, множеството от тях държавни.
Повечето от тях и мощно проблематични.
- Някои от тях са проблематични, други се оправят относително добре. В МИ остават и редица контролни органи.
От Хърватия, въпреки и съвсем неусетно, дойде новината, че някогашни казарми са преустроени в съвременен софтуерен и иновационен център с бизнес развъдник и че самодейността е подкрепена от Брюксел с безплатни 6.3 милиарда евро – 12.5 “% от Брутният вътрешен продукт на страната, което я прави най-мащабната поддръжка в целия Европейски Съюз. У нас, като завещание от Варшавския контракт, сигурно има повече изоставени казарми, само че сходни планове липсват. По-несръчни ли сме от хърватите в това отношение?
- Много страни умеят да вършат европрограми по-добре от нас. Това е превъзходен въпрос, който би трябвало да зададем на ръководещите от предходните 10-12 години. Имали сме голям запас от европейски фондове, които са употребявани най-малкото неефективно. Относно усвояването на остарели казарми, ние имаме дребен опит в това, само че „ София тех парк “ е завещание на тази методология.
Може би е обикновено страната да разполага не с един, а с цяло съзвездие от сходни паркове.
- Затова „ София тех парк “ би трябвало да даде положителния образец.
Пак от Хърватия доближи името на към този момент нашумелия Мате Римац, именуван балканския Илън Мъск, който прави неповторими и работещи планове още веднъж с евросредства. Въпросът е ние какво можем да вземем за образец от хърватските практики?
- Добре се оправят хърватите. Може би най-интересен образец от последните няколко месеца бяха няколко български стартъпа, които създадоха чудесни вести. Едните сътвориха първия български безпилотен карго дрон за дълги дистанции. Ако България излезе на картата на безпилотната карго авиация, това би било съществено достижение. Други две компании сътвориха капиталов рунд от над 100 млн. лв.. Не сме надалеч от първите български „ еднорози “. А с тях идва и забележимата смяна, за която приказваме.
Очевидно основната дума е движение. Какво движение ни е нужно, с цел да се задвижат всички тези механизми? Ако приказваме за догонващо развиване, даже и 7% растеж са незадоволителни.
- Всички в Политическа партия считаме, че най-големият базов растеж в стопанската система, ще пристигна от смяната на правната среда у нас. Това е крайъгълният камък, от който ще се построи новият имидж на България. Еднакво значим и за задграничния вложител, и за българския предприемач.
Отпушването на правосъдната система може да се забави доста. Какъв период за промените си давате освен това състояние?
- Дори смяната в правосъдната система да отнеме повече време, посланието към подопечните ни институции е ясно: корупция и обири не се толерират на никакво равнище. Днес беше първата илюстрация по какъв начин стартира да работи ББР, известно е в какво положение я заварихме през лятото. Сега банката предлага нов кредитен артикул, обезпечен на 70%, особено за наранени от рецесията хотелиери и ресторантьори. Това е действителна поддръжка за дребни и междинни предприятия.
Министърът на енергетиката заяви, че в индустриална зона „ Тракия “ в Пловдив ще има цех за произвеждане на слънчеви панели и напълно въглеродно безпристрастен промишлен парк. Комбинирате ли напъните си с останалите министерства?
- В скоро време ще имаме доста сходни послания. Производството на фотоволтаици е залегнало в тактиката по зеления преход. Говорим за зелено и цифрово развиване.
Тъй като плъзнаха доста клюки, каква е истината за завода за електрически автомобили в Ловеч, открит от Кирил Петков, когато беше длъжностен стопански министър?
- Всичко се движи по проект. Интелектуалната благосъстоятелност зад тази разработка е много сериозна. Надявам се през март да имаме следващо развиване на плана.
Далече ли сте от мисълта за далекоизточни заемки: там се доближават двуцифрени стопански растежи, въпреки че и политическите системи имат разнообразни характерности?
- Дали българският змей ще полети ли питате? Защо не! Само че азиатските страни са работили в друга административна среда и друга политическа система. Ние сме в границите на Европейски Съюз и НАТО и би трябвало да оперираме в пазарна народна власт. Демокрацията е поръчител за стабилността на процеса, въпреки от време на време това да забавя темпото. И подсигурява, че няма да се върнем в тирания.
Склонни ли сте да гледате на страната като на наедрял капиталист и пазарен състезател – това се практикува във Франция, да вземем за пример?
- Ролята на страната в бизнеса се мени, според от историческата и икономическата обстановка. Искаме или не желаеме, сега ролята на страната ще бъде извънредно огромна. Говоря за страната на всички места по света. Франция обичайно има огромно държавно присъединяване. Но даже в Съединени американски щати през днешния ден страната изключително интензивно взе участие в икономическия живот. И това е подбудено от коронавирус рецесията. В момента, когато страната отпечата по-голямо количество пари, с цел да подкрепи стопанската система, тя неизбежно се трансформира в главен състезател. Нашата задача е да не позволим на страната да се трансформира в монополист, който извива ръцете на частния бизнес.
Отделено ли е уместно място на нововъведенията в българския проект за възобновяване и резистентност, който беше импортиран в Брюксел?
- Искреното ми предпочитание е да забележим съзряване на българската стопанска система, където все по-голяма част от европейските пари да не са еднократни грантове, а финансови принадлежности – дялово присъединяване или заеми, които дисциплинират бизнеса да мисли дълготрайно.
В кои ниши съгласно вас би трябвало да се влеят капиталовите потоци? Земеделието измежду тях ли е – ние сме обичайно земеделска страна с разсипано земеделие?
- Да. У нас в този момент работи главно зърнопроизводството и то на нискокачествена зърнена продукция. Можем да възвърнем българската традиция. Защо не и биопродукцията. Това ще бъде част от нашата земеделска политика.
Разговора води: Емил Янев
- Прав сте, постоянно си приказваме за напредък, а за мен е значимо в България да стартира нападателен догонващ напредък.
Очаква се той да бъде и високо темпов.
- Нашата съседка Румъния може да се похвали с напредък от 7%, ние приказваме за 5% през 2022 година, което надвишава това, което сме виждали в околните години.
(Вижте целия диалог с Даниел Лорер )
Да се върнем на вложенията. Обвиниха ви, че вършиме опити да засилват комерсиалните аташета в Европа и по света, само че чисто официално, и че от тази акция няма да произлезе нищо съществено.
- Хейтовете са неприятна страст. За страната е значимо да се концентрира върху градивния детайл. Говоренето за огромни числа е говорене за разнообразни стадии на капиталовия развой. Първоначално събираме писма за планове, които съдържат доста огромни числа. След това част от тези писма се материализират в съответен интерес и действителни срещи, след това още по-малка част не престават като капиталови планове, а последната част от тях биват осъществени. Това е целият развой. Много е значимо цялата тази фуния от капиталови благоприятни условия да бъде постоянно цялостна във всеки един собствен стадий. Главната тактика на България е да стане деен изследовател на инвеститорски благоприятни условия. А това се случва, когато има държавна политика в тази посока – през Агенцията за вложения, през търговски аташета и дипломати, през всички министри - всеки от нас е дипломат на България.
Както и българският бизнес.
- Както и българският бизнес. Не приказваме единствено за задгранични вложения, а за вложения на територията на страната. Законът за поощряване на вложенията работи еднообразно добре и за задгранични, и за родни бизнесмени. Една от аргументите да създадем Министерството на нововъведенията и растежа (МИР) е да съсредоточим в него всички принадлежности за ускорение на растежа и поощряване на вложенията. А точно: ББР – за дребния и междинен бизнес, Фонда на фондовете – за работа по европейските стратегии, Националният иновационен фонд - за иновиране на български компании, Държавната организация за просвета и нововъведения – за връзката сред науката и бизнеса. Последната частица на този развой е Министерството на образованието, с неговия Фонд за научни вложения, които подкрепят научни разработки.
В тази връзка някои споделят, че след новото преструктуриране, при вас в МИР ще останат ресурсите, а при Нинова в МИ – проблемите. Чували ли сте този укор?
- Чувал съм го. Според разделянето, при Нинова остават огромните индустриални предприятия, множеството от тях държавни.
Повечето от тях и мощно проблематични.
- Някои от тях са проблематични, други се оправят относително добре. В МИ остават и редица контролни органи.
От Хърватия, въпреки и съвсем неусетно, дойде новината, че някогашни казарми са преустроени в съвременен софтуерен и иновационен център с бизнес развъдник и че самодейността е подкрепена от Брюксел с безплатни 6.3 милиарда евро – 12.5 “% от Брутният вътрешен продукт на страната, което я прави най-мащабната поддръжка в целия Европейски Съюз. У нас, като завещание от Варшавския контракт, сигурно има повече изоставени казарми, само че сходни планове липсват. По-несръчни ли сме от хърватите в това отношение?
- Много страни умеят да вършат европрограми по-добре от нас. Това е превъзходен въпрос, който би трябвало да зададем на ръководещите от предходните 10-12 години. Имали сме голям запас от европейски фондове, които са употребявани най-малкото неефективно. Относно усвояването на остарели казарми, ние имаме дребен опит в това, само че „ София тех парк “ е завещание на тази методология.
Може би е обикновено страната да разполага не с един, а с цяло съзвездие от сходни паркове.
- Затова „ София тех парк “ би трябвало да даде положителния образец.
Пак от Хърватия доближи името на към този момент нашумелия Мате Римац, именуван балканския Илън Мъск, който прави неповторими и работещи планове още веднъж с евросредства. Въпросът е ние какво можем да вземем за образец от хърватските практики?
- Добре се оправят хърватите. Може би най-интересен образец от последните няколко месеца бяха няколко български стартъпа, които създадоха чудесни вести. Едните сътвориха първия български безпилотен карго дрон за дълги дистанции. Ако България излезе на картата на безпилотната карго авиация, това би било съществено достижение. Други две компании сътвориха капиталов рунд от над 100 млн. лв.. Не сме надалеч от първите български „ еднорози “. А с тях идва и забележимата смяна, за която приказваме.
Очевидно основната дума е движение. Какво движение ни е нужно, с цел да се задвижат всички тези механизми? Ако приказваме за догонващо развиване, даже и 7% растеж са незадоволителни.
- Всички в Политическа партия считаме, че най-големият базов растеж в стопанската система, ще пристигна от смяната на правната среда у нас. Това е крайъгълният камък, от който ще се построи новият имидж на България. Еднакво значим и за задграничния вложител, и за българския предприемач.
Отпушването на правосъдната система може да се забави доста. Какъв период за промените си давате освен това състояние?
- Дори смяната в правосъдната система да отнеме повече време, посланието към подопечните ни институции е ясно: корупция и обири не се толерират на никакво равнище. Днес беше първата илюстрация по какъв начин стартира да работи ББР, известно е в какво положение я заварихме през лятото. Сега банката предлага нов кредитен артикул, обезпечен на 70%, особено за наранени от рецесията хотелиери и ресторантьори. Това е действителна поддръжка за дребни и междинни предприятия.
Министърът на енергетиката заяви, че в индустриална зона „ Тракия “ в Пловдив ще има цех за произвеждане на слънчеви панели и напълно въглеродно безпристрастен промишлен парк. Комбинирате ли напъните си с останалите министерства?
- В скоро време ще имаме доста сходни послания. Производството на фотоволтаици е залегнало в тактиката по зеления преход. Говорим за зелено и цифрово развиване.
Тъй като плъзнаха доста клюки, каква е истината за завода за електрически автомобили в Ловеч, открит от Кирил Петков, когато беше длъжностен стопански министър?
- Всичко се движи по проект. Интелектуалната благосъстоятелност зад тази разработка е много сериозна. Надявам се през март да имаме следващо развиване на плана.
Далече ли сте от мисълта за далекоизточни заемки: там се доближават двуцифрени стопански растежи, въпреки че и политическите системи имат разнообразни характерности?
- Дали българският змей ще полети ли питате? Защо не! Само че азиатските страни са работили в друга административна среда и друга политическа система. Ние сме в границите на Европейски Съюз и НАТО и би трябвало да оперираме в пазарна народна власт. Демокрацията е поръчител за стабилността на процеса, въпреки от време на време това да забавя темпото. И подсигурява, че няма да се върнем в тирания.
Склонни ли сте да гледате на страната като на наедрял капиталист и пазарен състезател – това се практикува във Франция, да вземем за пример?
- Ролята на страната в бизнеса се мени, според от историческата и икономическата обстановка. Искаме или не желаеме, сега ролята на страната ще бъде извънредно огромна. Говоря за страната на всички места по света. Франция обичайно има огромно държавно присъединяване. Но даже в Съединени американски щати през днешния ден страната изключително интензивно взе участие в икономическия живот. И това е подбудено от коронавирус рецесията. В момента, когато страната отпечата по-голямо количество пари, с цел да подкрепи стопанската система, тя неизбежно се трансформира в главен състезател. Нашата задача е да не позволим на страната да се трансформира в монополист, който извива ръцете на частния бизнес.
Отделено ли е уместно място на нововъведенията в българския проект за възобновяване и резистентност, който беше импортиран в Брюксел?
- Искреното ми предпочитание е да забележим съзряване на българската стопанска система, където все по-голяма част от европейските пари да не са еднократни грантове, а финансови принадлежности – дялово присъединяване или заеми, които дисциплинират бизнеса да мисли дълготрайно.
В кои ниши съгласно вас би трябвало да се влеят капиталовите потоци? Земеделието измежду тях ли е – ние сме обичайно земеделска страна с разсипано земеделие?
- Да. У нас в този момент работи главно зърнопроизводството и то на нискокачествена зърнена продукция. Можем да възвърнем българската традиция. Защо не и биопродукцията. Това ще бъде част от нашата земеделска политика.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ