Манол Глишев пред Фрог: На ПП и ДБ им липсва кураж. Нужно ни е контрареволюционно лидерство
Г-н Глишев, вие бяхте един от дейните протестъри през 2020 година. Като виждате какво се случва след две години в политически проект, смятате ли, че цялата социална сила за промени и смяна е окончателно изгубена?
Самата дума “протестър ” е проблематична, тъй като тя омаловажава нещата, които доста хора са правили през годините. Протестите у нас не са били единствено през 2020 година и не са били ориентирани единствено против тогавашното държавно управление. Протести имаше от 2012 - 2013 година по най-различни аргументи. И без значение кой тъкмо е на власт - дали Борисов с неговите основни прокурори Цацаров и Гешев или ще е някое посткомунистическо обучение на Българска социалистическа партия. И в двата случая има за какво да се стачкува - корупцията в България е невероятна, съветската взаимозависимост е гибелна. А що се касае за силата на митингите - тя се събира и разпилява. Има аргументи за яд.
Какво води до разпиляването й?
Разпиляването става от неприятно водачество. А събирането на тази сила става от неприятно ръководство.
Да разбираме ли, че откакто не виждаме доста недоволни хора по площадите, това значи, че сега има неприятно водачество?
Определено имаме липса на демократично водачество и затова съм сериозно надъхан както към “Демократична България ”, по този начин и към “Продължаваме смяната ”. Действително имаме потребност от доста пламенно, гражданско водачество, което да е амбициозно. Директно ще си послужа с думата - да е контрареволюционно. Но за жалост това не се следи, а е извънредно належащо. България има потребност да се ръководи демократично, да се отърве от корупцията и да бъде по-лоялна по отношение на своите съдружници.
Стигнахме до там да се търсят взаимни отстъпки сред Демократична България и ГЕРБ, Политическа партия и ГЕРБ. Виждаме, че основният прокурор Иван Гешев е на поста си непреклонен, даже си прави дейна пиар акция. Какво би трябвало да се направи, с цел да се случи по този начин жадуваната смяна у нас?
На нашите демократични сили - условно да кажа Демократична България и Политическа партия - доста им липсва кураж и проект във времето. Тези хора желаят някакво присъединяване във властта и то в този момент. Ако изобщо я желаят. Те може даже да са се отчаяли от това. Този вид мислене е временен, не е разумен. Този метод на мислене ги кара да желаят обединения ту с някакво производно на Българска социалистическа партия, условно казано някаква открита русофилска мощ, ту с ГЕРБ. Която пък е прикрита русофилска мощ. В последна сметка това постоянно се оказва унищожително. И постоянно се оказва неточност. Защото в случай че ръководи някакво производно на Българска социалистическа партия, това е открита съветска взаимозависимост. А в случай че ръководи ГЕРБ, в каквато и да е коалиция, това е скрита съветска взаимозависимост, плюс голяма корупция. И няма смисъл от този вид ангажименти и взаимни отстъпки. Те унищожават демократичната идея в България. Ако се работи трайно за основаване на огромно, необятно, демократично придвижване у нас срещу мутрите и срещу съветската взаимозависимост, тогава мисля, че имаме някакъв късмет за независимост и правдивост.
Но това не става от през днешния ден за на следващия ден. В какъв небосвод би могло да се сътвори и развие сходно придвижване?
Тези неща се градят първо с кураж и второ - с години. Ние, за жалост, имаме пропуснати едни 10 години, в които това можеше да се направи. Но в случай че би трябвало още веднъж да се работи за тази идея, би трябвало да се стартира още веднъж. За страдание съвсем от нулата, защото множеството хора в Демократична България и Политическа партия нямат нужното равнище на упоритост и блян към водачество, към водачество. Така, че би трябвало да се стартира от нищото. Ще ни отнеме години, по този начин е.
Ще ни стигне ли един човешки живот или би трябвало да се гледа по-дълго във времето?
Разбира се, че би трябвало да стигне. Като приказвам за години, нямам поради десетилетия. В доста други Централно и Източноевропейски страни тези промени станаха извънредно бързо, те са почнали още от 1989 година и до 1992 година са завършили. В Чехия и Полша бе извършена сполучлива лустрация. Това е доста значима тематика, с цел да не се стигне от неналичието на лустрация до мутризиране на обществото. Тъй като днешните олигарси са вчерашните мутри. А те пък са наследници на Държавна сигурност. У нас, с цел да се работи за основаване на контрареволюционна конюнктура, би трябвало да се мисли за лустрация в границите на 4-5 години.
Въпреки, че десетки съветски шпиони бяха изгонени и се ограничи вноса на енергийни запаси, България продължава да е в плен на ползите на Кремъл и Путин. Защо е толкоз мъчно да скъсаме с този вид окови?
Факт е, че съветското въздействие последователно поотслабна. Беше по-силно преди откритата фаза на руско-украинската война - преди февруари 2021 година Но по едно и също време отслабвайки, то става по-шумно и по-агресивно. Руското въздействие в България е доста намерено показано дори не толкова посредством обичайното Българска социалистическа партия, колкото посредством партията на Копейкин - “Възраждане ”. Не мисля, че те са чак толкоз рискови. Има едно положително нещо у нас - бе извадено нескрито кой кой е. Темата за Украйна галванизира мненията. Това демонстрира, че хората ясно си споделят за своите възгледи, никой не се крие и преструва.Освен може би гербаджиите. Те се вършат, че не са подвластни от Русия, само че действително са.
Само като си намерения човек за метода по който се построи “Турски поток ”, в главата му незабавно пораждат куп въпроси за съветски обвързаности.
Това имам поради и освен. В Пловдив герберският кмет подарява Пловдивския панаир на проруски предприемач. Това е явно. Наяве излезе проекта за основаване на проруска паравоенна формация у нас. Може би сте чували за така наречен БНО “Шипка ”. Тази организация дълги години работеше без да бъде закачена от българските институции. В един миг, обаче тя излезе нескрито. А случи ли се това, такава организация става по-безопасна. У нас Кримският сюжет - окупацията на част от българската територия става доста по-малко допустимо. Това е положителен факт. Руското въздействие може да бъде отслабено и преодоляно. Всяка една украинска военна победа и всяко изпращане на нови колета с оръжия от Съединени американски щати и Западна Европа за Украйна, както и всяка поредност от наказания против Русия отслабват съветското въздействие, в това число и у нас. В един миг на съветските служби ще им намалее доста бюджета, с цел да устоят своите протежета в България. И тогава хора като Волгин, Копейкин и т. н. няма да имат финансов тласък да са дейни обществено. Така, че можем да се оправим с тези хора. Но би трябвало воля.
Да разбирам ли, че всичко зависи от протичащото се на фронтовата линия?
Да, само че освен. Не би трябвало да разчитаме единствено на външния свят да ни оправя бакиите. За тези от нас, които сме срещу съветското въздействие в България, обстановката в света е положителна. Преди няколко години не беше по този начин.
Как разчитате посланията на най-голямата политическа мощ - ГЕРБ, която намерено декларира, че сякаш гледа на Запад, само че по дейностите й през последните 12 години подозираме, че служи на Путин? Можем ли да се оправим с прикритите политически играчи?
Има един метод и той е следния- демократичните сили, които сега не са толкоз огромни, биха могли да проявят повече дух, упоритост и воля за власт. И по този метод да откажат съдействие с ГЕРБ. Ако тези хора носят този темперамент в себе си, нещо което е подозрително, те биха могли за стартират да натрупат известност с по-смели послания и с отвод от съдействие с корумпирани политици. Тогава има късмет в границите на няколко години да се сътвори нужната конюнктура за смяна в България - антируска, антикорупционна и античенгеджийска.
Звучите повече като оптимист, знаете ли?
Умерен.
Защото?
Защото всяка една обстановка може да се развие както положително, по този начин и отрицателно. В общ международен проект ситуацията по-скоро върви на добре. Но в България има прекомерно мощна инерция на неспособността, неувереността, неинформираността. И поради това ние имаме едва водачество, което може да се промени от вътрешната страна. Може да е належащо да се основат нови политически сили у нас?!
Имате ли образци за водачи у нас?
Много положително усещане обществено със смелостта, държанието, персоналния образец, реториката и дейностите си прави Манол Пейков от Пловдив. Той показва превъзходни качества и огромна увереност. Действията му са вярно ориентирани. Той показва този кураж, който ни е липсвал. Манол Пейков има огромно бъдеще и аз се надявам той да мисли за това. Този вид държание е безпределно скъп.
Видях, че сте изразили позиция и за кино лентата “Ботев ” на Максим Генчев.
Вижте, има две чувствителности у нас, две естетически прослойки. Има два усета. Единият е фасулски, на ниска цена. Той е късният Бай Тошо. Ужким е родолюбив, само че е елементарно смилаем - няколко хора да се изтанцуват, да се хапне обичайната българска кухня. Тя е прелестна. Да се изпее “Бяла роза ”.
Да се снимаме до прасенце с лимон в устата.
Чудесно казано. И когато вършим филм за нашето възобновление, да го създадем по най-бързия, елементарен, на ниска цена и наличен метод. Това се назовава популизъм. Лош усет. Боя се, че този господин Генчев, е съвършен представител на този неприятен усет. Това е ниска топка. Разбира се, това се оказва обвързвано с една доста дълбока, путинистка русофилия. Това са персоналните желания на господин Генчев, които са си негова работа. Но те съответстват по време с едно гигантско закононарушение, което Русия прави - войната в Украйна. Има съвпадане сред хората, които обичат този на ниска цена, псевдонародняшки усет и хората, които виждат бъдещето на България с Русия. Тези хора са в дълбока неточност - както в своята хармония, по този начин и в своите политически възгледи. Тези хора до момента са управлявали без спиране от 1944 година до през днешния ден и от тях в никакъв случай нищо положително не е произлязло за България.
Какви са прогнозите ви за хода на войната?
Не съм боен специалист, само че чета съветски, украински и американски източници. Според тях, споделям като дилетант, наподобява, че съветското командване се надява да може да задържи сухоземния кулоар от Крим до съветската граница. Това са Запорожка, Донецка и Луганска области. Да задържи Мелитопол, Мариупол, вероятно да се опитат да си върнат Херсон, въпреки да не ми се има вяра. Дали това е допустимо - зависи от силите на двете воюващи армии. В момента тече сериозен опит за съветска атака при Бахмут и Соледар и там жертвите са много съществени и от двете страни. Изходът от сражението не е доста явен. По-скоро времето работи не в интерес на Русия. Най-вероятно през 2023 година може да стане по този начин, че Крим да се върне под украински надзор. Което би бил най-позитивния сюжет.
Интервю на Катя Илиева
Самата дума “протестър ” е проблематична, тъй като тя омаловажава нещата, които доста хора са правили през годините. Протестите у нас не са били единствено през 2020 година и не са били ориентирани единствено против тогавашното държавно управление. Протести имаше от 2012 - 2013 година по най-различни аргументи. И без значение кой тъкмо е на власт - дали Борисов с неговите основни прокурори Цацаров и Гешев или ще е някое посткомунистическо обучение на Българска социалистическа партия. И в двата случая има за какво да се стачкува - корупцията в България е невероятна, съветската взаимозависимост е гибелна. А що се касае за силата на митингите - тя се събира и разпилява. Има аргументи за яд.
Какво води до разпиляването й?
Разпиляването става от неприятно водачество. А събирането на тази сила става от неприятно ръководство.
Да разбираме ли, че откакто не виждаме доста недоволни хора по площадите, това значи, че сега има неприятно водачество?
Определено имаме липса на демократично водачество и затова съм сериозно надъхан както към “Демократична България ”, по този начин и към “Продължаваме смяната ”. Действително имаме потребност от доста пламенно, гражданско водачество, което да е амбициозно. Директно ще си послужа с думата - да е контрареволюционно. Но за жалост това не се следи, а е извънредно належащо. България има потребност да се ръководи демократично, да се отърве от корупцията и да бъде по-лоялна по отношение на своите съдружници.
Стигнахме до там да се търсят взаимни отстъпки сред Демократична България и ГЕРБ, Политическа партия и ГЕРБ. Виждаме, че основният прокурор Иван Гешев е на поста си непреклонен, даже си прави дейна пиар акция. Какво би трябвало да се направи, с цел да се случи по този начин жадуваната смяна у нас?
На нашите демократични сили - условно да кажа Демократична България и Политическа партия - доста им липсва кураж и проект във времето. Тези хора желаят някакво присъединяване във властта и то в този момент. Ако изобщо я желаят. Те може даже да са се отчаяли от това. Този вид мислене е временен, не е разумен. Този метод на мислене ги кара да желаят обединения ту с някакво производно на Българска социалистическа партия, условно казано някаква открита русофилска мощ, ту с ГЕРБ. Която пък е прикрита русофилска мощ. В последна сметка това постоянно се оказва унищожително. И постоянно се оказва неточност. Защото в случай че ръководи някакво производно на Българска социалистическа партия, това е открита съветска взаимозависимост. А в случай че ръководи ГЕРБ, в каквато и да е коалиция, това е скрита съветска взаимозависимост, плюс голяма корупция. И няма смисъл от този вид ангажименти и взаимни отстъпки. Те унищожават демократичната идея в България. Ако се работи трайно за основаване на огромно, необятно, демократично придвижване у нас срещу мутрите и срещу съветската взаимозависимост, тогава мисля, че имаме някакъв късмет за независимост и правдивост.
Но това не става от през днешния ден за на следващия ден. В какъв небосвод би могло да се сътвори и развие сходно придвижване?
Тези неща се градят първо с кураж и второ - с години. Ние, за жалост, имаме пропуснати едни 10 години, в които това можеше да се направи. Но в случай че би трябвало още веднъж да се работи за тази идея, би трябвало да се стартира още веднъж. За страдание съвсем от нулата, защото множеството хора в Демократична България и Политическа партия нямат нужното равнище на упоритост и блян към водачество, към водачество. Така, че би трябвало да се стартира от нищото. Ще ни отнеме години, по този начин е.
Ще ни стигне ли един човешки живот или би трябвало да се гледа по-дълго във времето?
Разбира се, че би трябвало да стигне. Като приказвам за години, нямам поради десетилетия. В доста други Централно и Източноевропейски страни тези промени станаха извънредно бързо, те са почнали още от 1989 година и до 1992 година са завършили. В Чехия и Полша бе извършена сполучлива лустрация. Това е доста значима тематика, с цел да не се стигне от неналичието на лустрация до мутризиране на обществото. Тъй като днешните олигарси са вчерашните мутри. А те пък са наследници на Държавна сигурност. У нас, с цел да се работи за основаване на контрареволюционна конюнктура, би трябвало да се мисли за лустрация в границите на 4-5 години.
Въпреки, че десетки съветски шпиони бяха изгонени и се ограничи вноса на енергийни запаси, България продължава да е в плен на ползите на Кремъл и Путин. Защо е толкоз мъчно да скъсаме с този вид окови?
Факт е, че съветското въздействие последователно поотслабна. Беше по-силно преди откритата фаза на руско-украинската война - преди февруари 2021 година Но по едно и също време отслабвайки, то става по-шумно и по-агресивно. Руското въздействие в България е доста намерено показано дори не толкова посредством обичайното Българска социалистическа партия, колкото посредством партията на Копейкин - “Възраждане ”. Не мисля, че те са чак толкоз рискови. Има едно положително нещо у нас - бе извадено нескрито кой кой е. Темата за Украйна галванизира мненията. Това демонстрира, че хората ясно си споделят за своите възгледи, никой не се крие и преструва.Освен може би гербаджиите. Те се вършат, че не са подвластни от Русия, само че действително са.
Само като си намерения човек за метода по който се построи “Турски поток ”, в главата му незабавно пораждат куп въпроси за съветски обвързаности.
Това имам поради и освен. В Пловдив герберският кмет подарява Пловдивския панаир на проруски предприемач. Това е явно. Наяве излезе проекта за основаване на проруска паравоенна формация у нас. Може би сте чували за така наречен БНО “Шипка ”. Тази организация дълги години работеше без да бъде закачена от българските институции. В един миг, обаче тя излезе нескрито. А случи ли се това, такава организация става по-безопасна. У нас Кримският сюжет - окупацията на част от българската територия става доста по-малко допустимо. Това е положителен факт. Руското въздействие може да бъде отслабено и преодоляно. Всяка една украинска военна победа и всяко изпращане на нови колета с оръжия от Съединени американски щати и Западна Европа за Украйна, както и всяка поредност от наказания против Русия отслабват съветското въздействие, в това число и у нас. В един миг на съветските служби ще им намалее доста бюджета, с цел да устоят своите протежета в България. И тогава хора като Волгин, Копейкин и т. н. няма да имат финансов тласък да са дейни обществено. Така, че можем да се оправим с тези хора. Но би трябвало воля.
Да разбирам ли, че всичко зависи от протичащото се на фронтовата линия?
Да, само че освен. Не би трябвало да разчитаме единствено на външния свят да ни оправя бакиите. За тези от нас, които сме срещу съветското въздействие в България, обстановката в света е положителна. Преди няколко години не беше по този начин.
Как разчитате посланията на най-голямата политическа мощ - ГЕРБ, която намерено декларира, че сякаш гледа на Запад, само че по дейностите й през последните 12 години подозираме, че служи на Путин? Можем ли да се оправим с прикритите политически играчи?
Има един метод и той е следния- демократичните сили, които сега не са толкоз огромни, биха могли да проявят повече дух, упоритост и воля за власт. И по този метод да откажат съдействие с ГЕРБ. Ако тези хора носят този темперамент в себе си, нещо което е подозрително, те биха могли за стартират да натрупат известност с по-смели послания и с отвод от съдействие с корумпирани политици. Тогава има късмет в границите на няколко години да се сътвори нужната конюнктура за смяна в България - антируска, антикорупционна и античенгеджийска.
Звучите повече като оптимист, знаете ли?
Умерен.
Защото?
Защото всяка една обстановка може да се развие както положително, по този начин и отрицателно. В общ международен проект ситуацията по-скоро върви на добре. Но в България има прекомерно мощна инерция на неспособността, неувереността, неинформираността. И поради това ние имаме едва водачество, което може да се промени от вътрешната страна. Може да е належащо да се основат нови политически сили у нас?!
Имате ли образци за водачи у нас?
Много положително усещане обществено със смелостта, държанието, персоналния образец, реториката и дейностите си прави Манол Пейков от Пловдив. Той показва превъзходни качества и огромна увереност. Действията му са вярно ориентирани. Той показва този кураж, който ни е липсвал. Манол Пейков има огромно бъдеще и аз се надявам той да мисли за това. Този вид държание е безпределно скъп.
Видях, че сте изразили позиция и за кино лентата “Ботев ” на Максим Генчев.
Вижте, има две чувствителности у нас, две естетически прослойки. Има два усета. Единият е фасулски, на ниска цена. Той е късният Бай Тошо. Ужким е родолюбив, само че е елементарно смилаем - няколко хора да се изтанцуват, да се хапне обичайната българска кухня. Тя е прелестна. Да се изпее “Бяла роза ”.
Да се снимаме до прасенце с лимон в устата.
Чудесно казано. И когато вършим филм за нашето възобновление, да го създадем по най-бързия, елементарен, на ниска цена и наличен метод. Това се назовава популизъм. Лош усет. Боя се, че този господин Генчев, е съвършен представител на този неприятен усет. Това е ниска топка. Разбира се, това се оказва обвързвано с една доста дълбока, путинистка русофилия. Това са персоналните желания на господин Генчев, които са си негова работа. Но те съответстват по време с едно гигантско закононарушение, което Русия прави - войната в Украйна. Има съвпадане сред хората, които обичат този на ниска цена, псевдонародняшки усет и хората, които виждат бъдещето на България с Русия. Тези хора са в дълбока неточност - както в своята хармония, по този начин и в своите политически възгледи. Тези хора до момента са управлявали без спиране от 1944 година до през днешния ден и от тях в никакъв случай нищо положително не е произлязло за България.
Какви са прогнозите ви за хода на войната?
Не съм боен специалист, само че чета съветски, украински и американски източници. Според тях, споделям като дилетант, наподобява, че съветското командване се надява да може да задържи сухоземния кулоар от Крим до съветската граница. Това са Запорожка, Донецка и Луганска области. Да задържи Мелитопол, Мариупол, вероятно да се опитат да си върнат Херсон, въпреки да не ми се има вяра. Дали това е допустимо - зависи от силите на двете воюващи армии. В момента тече сериозен опит за съветска атака при Бахмут и Соледар и там жертвите са много съществени и от двете страни. Изходът от сражението не е доста явен. По-скоро времето работи не в интерес на Русия. Най-вероятно през 2023 година може да стане по този начин, че Крим да се върне под украински надзор. Което би бил най-позитивния сюжет.
Интервю на Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ