ББР трябва да има широк рисков апетит
Г-н Георгиев, новото ръководство ясно съобщи, че преди старта на измененията, би трябвало да бъдат запушени пробойните в стопанската система. ББР стана нарицателен образец за съмнителни практики. Запушени ли са към този момент течовете в банката за поощряване на дребния и междинен бизнес?
- Първата работа на новото управление в банката беше да прегледа с какво разполага. Както стана ясно, ББР е била ориентирана към едри клиенти – тъкмо противоположното на предназначението ѝ по закон и правилник. Около 85% от кредитния портфейл на банката се състои от 20 заема, което не дава отговор нито на визията, нито на потребностите на българския бизнес, нито на стопанската система на страната. Разбира се, обзор на пробойните беше изработен, вследствие на което банката излезе на съществени загуби, част от които бяха показани още през 2020-2021 година. За страдание, това са заеми, дадени дълготрайно и някои от тях изтичат чак през 2035-а. Така че години наред ще се борим с този кредитен портфейл. Но... това е остарялата част, в този момент затваряме тази врата.
(Вижте цялото видео от диалога с Владимир Георгиев : )
Преди да я пандизите, дано кажем – има ли по какъв начин да се преразгледат тези контракти, подписани в явно нарушаване на концепцията и правилата на ББР?
- От юридическа позиция това не е елементарно. Където има опция сме я употребявали и сме създали опити за преразглеждане. Но в множеството случаи, от позиция на правните правила, договорите са „ правилни “.
Дълги години ББР импровизирано бе наричана „ Банката на Движение за права и свободи “. Имало ли е съображение публичното мнение?
- Трудно ми е да кажа, тъй като ние нямаме опция да проверяваме повече, в сравнение с се вижда при нас. А при нас се виждат формалните лица, които съставляват съответните компании. Нямаме нито пълномощия, нито благоприятни условия да проверяваме по-нататък. Но се надявам, че проверяващите органи, към които ние сме подали съответните сигнали, ще си свършат работата. И ще отговорят на желанието на обществото да разбере дали Движение за права и свободи или хора, свързани с Движение за права и свободи, са взели участие в схемите.
При първите разкрития за огромни заеми, в медиите се появиха имената на Делян Пеевски и Румен Гайтански-Вълка, които недвусмислено са свързани с Движение за права и свободи. Отговаря ли на истината информацията, че двамата са в основата на множеството от огромните заеми?
- Не мога да отговоря с акуратност, а може би и не е редно да го върша. Но има задоволително материали, които ще разрешат на проверяващите органи да си свършат работата.
В началото на годината министър Лорер разгласи: „ Пред вас е новото лице на ББР “. По какво да разпознаем - тази нова физиономия?
- Банката се отваря към дребния и междинния бизнес. Това отваряне обаче е затруднено от обективните фундаменти, да вземем за пример - проблематичният кредитен портфейл и неналичието на клонова мрежа, която затруднява достъпа на бизнеса в страната до банката. И още нещо, което дочувам при контактите си с бизнеса – ББР до момента дори не се е и опитвала да стигне до този бизнес. Преди два дни в Сандански се срещнах с представители на туристическия бранш - по отношение на нашата стратегия за туризма, и един от шефовете на туристическата асоциация сподели, че браншът до момента не е имал достъп до нашата банка, дори не са я виждали. А ние от началото на годината стартирахме три стратегии, ориентирани към дребния и междинен бизнес. В момента вършим роуд-шоу, обикаляме страната, вършим срещи с представители на туризма и с другите бизнеси, с цел да покажем новите си артикули. И че банката е при тях...
Че ББР се връща към своето изначално предопределение...
- И че може да им е от помощ! Защо споделям от помощ? Когато се изправи пред нас, бизнесът споделя добре, вие давате заеми, само че заеми дават и останалите банки.
Така е, само че очевидно има нещо друго. Какво е то?
- Като банка, която работи с публичен запас, ББР не е предопределена да се конкурира с комерсиалните банки. Банката има за цел да обхване тези гапове или сегменти на бизнеса, които имат усложнение да стигнат до друго финансиране – дали тъй като са на загуба, дали тъй като имат просрочени вземания, дали тъй като имат неплатени отговорности към страната или пък са стартъпи. Всичко това е спънка тези хора да доближат до обикновено финансиране от останалите финансови институции. Точно тук се намесва ББР, с цел да покаже, че тези гапове имат къде да отидат.
Това не крие ли опасности ББР да финансира закъсали компании, които могат и да банкрутират?
- Абсолютно правилно. Но предназначението на ББР би трябвало да е точно това: да има необятен рисков вкус и да поема тъкмо такива опасности. Всички знаем, че на десетина стартъпа я има 1-2, които да съумеят, я няма. Това би трябвало да бъде признато като тактика от страна на банката и на нейния принципал. Ако имаме това схващане от страна на принципала и Министерския съвет, няма проблем да се срещнем с този риск.
Но рискът води и до загуби.
- Без подозрение. Това са авансово калкулирани загуби. Не е ужасно банката да е планувала, че ще излезе на избрани загуби и да ги поеме. Давам образец с Ковид-програмата. Там към този момент са осъществени близо 400 млн. лева с партньорските банки. Но това беше планувано, страната даде 100 млн. лева в нарастване на капитала на банката и те бяха предопределени да покрият загубите от тази стратегия.
В момента дейностите на ББР се свързват най-вече с туризма. Това ли е главният ви приоритет?
- Започнахме с туризма и се срещаме из страната с представители на туристическия бизнес, само че това е едната от стратегиите на ББР. Туризмът е измежду най-засегнатите сектори от Ковид-пандемията. След като има проблем, ние като банка заявяваме, че можем да влеем ликвидност и да помогнем на затруднените – да си платят неплатеното и да посрещнат новия сезон актуализирани и заредени.
Във връзка с генералната идея на Зелената договорка, имате ли стратегия, предопределена за бизнесмените в зелената енергетика, която е изключително настояща в актуалната тежка енергетична конюнктура?
- Така е и стратегия имаме. За създаване на дребни фотоволтаични централи, най-вече за лични потребности до 1 МW. Финансираме до 95% от фотоволтаичната централа и единствено 5% самоучастие на бизнесмена, което е неповторимо за българската банкова система. Обезпечение е самата земя, на която се построява инсталацията. Но въпреки всичко лихвата при нас е малко по-висока от другите банки. Ние не би трябвало да се конкурираме с комерсиалните банки и да се борим за ниски лихви, тъй като ББР работи с публичен запас. Привлеченият запас на ББР не е като този в комерсиалните банки. Нашият идва или от страната, или от интернационалните финансови институции, където ние дейно плащаме лихви.
Министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер, който е и принципал на ББР, разпростира необятна стратегия за нововъведения. Какъв принос може да даде банката в тази посока?
- В случая се надявам на държавна помощ, тъй като в областта на нововъведенията нормално приказваме за започващи предприятия. А това значи висок банков риск, който ние - като банка, подлежаща на регулации от Българска народна банка - не можем сами да поемем. Нужна е поддръжка от страната и министър Лорер схваща това. Предстои ни конференция по нововъведенията във Варна, където също ще представим опциите на ББР.
Да вземем повсеместен образец. Как младеж с иновационни хрумвания в бизнеса може да стигне до вас и какво би трябвало да направи, с цел да получи това, на което се надява?
- Иновацията е вид, по който младежът може да пристигна на диалози освен с банката, само че и с нашата дъщерна институция Фонд за финансови вложения. Този фонд влага в капитала на сходни сдружения, след оценка на концепцията и вероятността за развиването й. Естествено, не може да мине без персоналното присъединяване на младежа.
Това значи ли, че фондът става съакционер на младежа?
- Да, Фондът за финансови вложения влиза в капитала на сдружението, само че с миноритарен дял - най-вече до 17% и без да ръководи бизнеса. Целта е да помогне при стартирането и след известно време, посредством ексит тактика да излезе от предприятието.
Обстановката в цяла Европа е тежка, чакат се тежки миграционни процеси от Украйна, а интернационалната оценка е, че украинците в огромна част са добре образовани и квалифицирани хора, които могат да способстват на гостоприемните стопански системи. Имате ли хрумвания за подкрепяне на стъпването им у нас в посока бизнес?
- По тематиката още няма придвижване, войната е от дни. Мислим по въпроса, само че самата банка може да финансира единствено фирмени структури. По принцип не е проблем юридически лица, основани от непознати жители да бъдат финансирани от ББР. Същото се отнася и за македонците. Имахме среща с банката за развиване на Северна Македония, създали сме контакти, имаме виждане по някои тактики да подкрепяме бизнеса, който експортира натам и който импортира насам.
Наскоро протече парещ политически спор за потребността от сходни държавни насърчителни банки, чуха се и гласове за приватизация на ББР. Опонентите отвърнаха, че страната би трябвало да дава рамо на започващи и закъсали бизнеси. Ще аргументирате ли тази позиция?
- Точно по този начин. Аргументите за приватизация са много слаби. Не може при съществуване на 26 огромни търговски банки в България да кажеш, че е нужна още една. Не, не е нужна. Да кажеш, че останалите банки изпитват проблеми с ресурса, също не устоя. Сериозни причини за приватизация няма. Но причини за битие има доста: раждането на стартъпи, проблеми като с коронавирус вълната, военна рецесия, пробутване на държавни политики в избрани браншове – всичко това би трябвало да се прави през държавна банка.
Практика ли е в огромните стопански системи съществуването на такива държавни банки?
- На доста места ги има. Най-известната е немската KfW, която е толкоз огромна и мощна, че преди време, когато руската войска се изтегляше от Германска демократична република, финансира построяването на цели селища в Русия, където да се настанят тези военнослужещи. Много известна също е канадската банка за развиване. Както виждате и в Северна Македония има такава банка. Където има потребност от такива банки, те съществуват.
Казвате, че на ББР липсва клонова мрежа, само че това в днешно време може да бъде преодоляно посредством цифровизация и онлайн банкиране. Докъде сте в това направление?
- Дигитална платформа в ББР се създава от 2018 година и се надявам най-накрая да я внедрим - първо в една от дъщерните ни компании, а след това и в банката. Тя ще даде опция тъкмо за това – банката да участва на всички места, без потребност от клонова мрежа – кандидатстване, събеседване, съвещания, одобрение. До няколко месеца чакаме да проработи.
Да погледнем към света. Като банкер и експерт, по какъв начин оценявате мярката на Запада да извади част от съветския банков бранш от SWIFT – съгласно едни анализатори, това е еднакво на нуклеарен удар, съгласно други е единствено тактически отговор?
- Ударът е сериозен. Не мога да кажа, че е нуклеарен, само че никога не е стандартен, тактически. Махането на избрани банки от SWIFT, прекратяването на обслужване на кредитни карти на клиентите на тези банки беше сериозен удар, който докара до банкрута на най-голямата съветска банка „ Сбербанк “. Тези банки ще имат голям проблем, а когато банките имат проблем, огромна част от стопанската система има проблем. Кредитните линии прекъсват, парите стопират и икономическите субекти не могат да работят.
Чух че в Кипър съветски мултимилионери не могат даже да си напазаруват в питателните вериги.
- Нищо чудно. Няма да жалим тъкмо за тези мултимилионери, те ще си намерят разновидностите за просъществуване. Но казусът е по-голям, тъй като опира до икономическите субекти. Когато огромните компании спрат работа, тогава в действителност става ужасно.
Разговора води: Емил Янев
- Първата работа на новото управление в банката беше да прегледа с какво разполага. Както стана ясно, ББР е била ориентирана към едри клиенти – тъкмо противоположното на предназначението ѝ по закон и правилник. Около 85% от кредитния портфейл на банката се състои от 20 заема, което не дава отговор нито на визията, нито на потребностите на българския бизнес, нито на стопанската система на страната. Разбира се, обзор на пробойните беше изработен, вследствие на което банката излезе на съществени загуби, част от които бяха показани още през 2020-2021 година. За страдание, това са заеми, дадени дълготрайно и някои от тях изтичат чак през 2035-а. Така че години наред ще се борим с този кредитен портфейл. Но... това е остарялата част, в този момент затваряме тази врата.
(Вижте цялото видео от диалога с Владимир Георгиев : )
Преди да я пандизите, дано кажем – има ли по какъв начин да се преразгледат тези контракти, подписани в явно нарушаване на концепцията и правилата на ББР?
- От юридическа позиция това не е елементарно. Където има опция сме я употребявали и сме създали опити за преразглеждане. Но в множеството случаи, от позиция на правните правила, договорите са „ правилни “.
Дълги години ББР импровизирано бе наричана „ Банката на Движение за права и свободи “. Имало ли е съображение публичното мнение?
- Трудно ми е да кажа, тъй като ние нямаме опция да проверяваме повече, в сравнение с се вижда при нас. А при нас се виждат формалните лица, които съставляват съответните компании. Нямаме нито пълномощия, нито благоприятни условия да проверяваме по-нататък. Но се надявам, че проверяващите органи, към които ние сме подали съответните сигнали, ще си свършат работата. И ще отговорят на желанието на обществото да разбере дали Движение за права и свободи или хора, свързани с Движение за права и свободи, са взели участие в схемите.
При първите разкрития за огромни заеми, в медиите се появиха имената на Делян Пеевски и Румен Гайтански-Вълка, които недвусмислено са свързани с Движение за права и свободи. Отговаря ли на истината информацията, че двамата са в основата на множеството от огромните заеми?
- Не мога да отговоря с акуратност, а може би и не е редно да го върша. Но има задоволително материали, които ще разрешат на проверяващите органи да си свършат работата.
В началото на годината министър Лорер разгласи: „ Пред вас е новото лице на ББР “. По какво да разпознаем - тази нова физиономия?
- Банката се отваря към дребния и междинния бизнес. Това отваряне обаче е затруднено от обективните фундаменти, да вземем за пример - проблематичният кредитен портфейл и неналичието на клонова мрежа, която затруднява достъпа на бизнеса в страната до банката. И още нещо, което дочувам при контактите си с бизнеса – ББР до момента дори не се е и опитвала да стигне до този бизнес. Преди два дни в Сандански се срещнах с представители на туристическия бранш - по отношение на нашата стратегия за туризма, и един от шефовете на туристическата асоциация сподели, че браншът до момента не е имал достъп до нашата банка, дори не са я виждали. А ние от началото на годината стартирахме три стратегии, ориентирани към дребния и междинен бизнес. В момента вършим роуд-шоу, обикаляме страната, вършим срещи с представители на туризма и с другите бизнеси, с цел да покажем новите си артикули. И че банката е при тях...
Че ББР се връща към своето изначално предопределение...
- И че може да им е от помощ! Защо споделям от помощ? Когато се изправи пред нас, бизнесът споделя добре, вие давате заеми, само че заеми дават и останалите банки.
Така е, само че очевидно има нещо друго. Какво е то?
- Като банка, която работи с публичен запас, ББР не е предопределена да се конкурира с комерсиалните банки. Банката има за цел да обхване тези гапове или сегменти на бизнеса, които имат усложнение да стигнат до друго финансиране – дали тъй като са на загуба, дали тъй като имат просрочени вземания, дали тъй като имат неплатени отговорности към страната или пък са стартъпи. Всичко това е спънка тези хора да доближат до обикновено финансиране от останалите финансови институции. Точно тук се намесва ББР, с цел да покаже, че тези гапове имат къде да отидат.
Това не крие ли опасности ББР да финансира закъсали компании, които могат и да банкрутират?
- Абсолютно правилно. Но предназначението на ББР би трябвало да е точно това: да има необятен рисков вкус и да поема тъкмо такива опасности. Всички знаем, че на десетина стартъпа я има 1-2, които да съумеят, я няма. Това би трябвало да бъде признато като тактика от страна на банката и на нейния принципал. Ако имаме това схващане от страна на принципала и Министерския съвет, няма проблем да се срещнем с този риск.
Но рискът води и до загуби.
- Без подозрение. Това са авансово калкулирани загуби. Не е ужасно банката да е планувала, че ще излезе на избрани загуби и да ги поеме. Давам образец с Ковид-програмата. Там към този момент са осъществени близо 400 млн. лева с партньорските банки. Но това беше планувано, страната даде 100 млн. лева в нарастване на капитала на банката и те бяха предопределени да покрият загубите от тази стратегия.
В момента дейностите на ББР се свързват най-вече с туризма. Това ли е главният ви приоритет?
- Започнахме с туризма и се срещаме из страната с представители на туристическия бизнес, само че това е едната от стратегиите на ББР. Туризмът е измежду най-засегнатите сектори от Ковид-пандемията. След като има проблем, ние като банка заявяваме, че можем да влеем ликвидност и да помогнем на затруднените – да си платят неплатеното и да посрещнат новия сезон актуализирани и заредени.
Във връзка с генералната идея на Зелената договорка, имате ли стратегия, предопределена за бизнесмените в зелената енергетика, която е изключително настояща в актуалната тежка енергетична конюнктура?
- Така е и стратегия имаме. За създаване на дребни фотоволтаични централи, най-вече за лични потребности до 1 МW. Финансираме до 95% от фотоволтаичната централа и единствено 5% самоучастие на бизнесмена, което е неповторимо за българската банкова система. Обезпечение е самата земя, на която се построява инсталацията. Но въпреки всичко лихвата при нас е малко по-висока от другите банки. Ние не би трябвало да се конкурираме с комерсиалните банки и да се борим за ниски лихви, тъй като ББР работи с публичен запас. Привлеченият запас на ББР не е като този в комерсиалните банки. Нашият идва или от страната, или от интернационалните финансови институции, където ние дейно плащаме лихви.
Министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер, който е и принципал на ББР, разпростира необятна стратегия за нововъведения. Какъв принос може да даде банката в тази посока?
- В случая се надявам на държавна помощ, тъй като в областта на нововъведенията нормално приказваме за започващи предприятия. А това значи висок банков риск, който ние - като банка, подлежаща на регулации от Българска народна банка - не можем сами да поемем. Нужна е поддръжка от страната и министър Лорер схваща това. Предстои ни конференция по нововъведенията във Варна, където също ще представим опциите на ББР.
Да вземем повсеместен образец. Как младеж с иновационни хрумвания в бизнеса може да стигне до вас и какво би трябвало да направи, с цел да получи това, на което се надява?
- Иновацията е вид, по който младежът може да пристигна на диалози освен с банката, само че и с нашата дъщерна институция Фонд за финансови вложения. Този фонд влага в капитала на сходни сдружения, след оценка на концепцията и вероятността за развиването й. Естествено, не може да мине без персоналното присъединяване на младежа.
Това значи ли, че фондът става съакционер на младежа?
- Да, Фондът за финансови вложения влиза в капитала на сдружението, само че с миноритарен дял - най-вече до 17% и без да ръководи бизнеса. Целта е да помогне при стартирането и след известно време, посредством ексит тактика да излезе от предприятието.
Обстановката в цяла Европа е тежка, чакат се тежки миграционни процеси от Украйна, а интернационалната оценка е, че украинците в огромна част са добре образовани и квалифицирани хора, които могат да способстват на гостоприемните стопански системи. Имате ли хрумвания за подкрепяне на стъпването им у нас в посока бизнес?
- По тематиката още няма придвижване, войната е от дни. Мислим по въпроса, само че самата банка може да финансира единствено фирмени структури. По принцип не е проблем юридически лица, основани от непознати жители да бъдат финансирани от ББР. Същото се отнася и за македонците. Имахме среща с банката за развиване на Северна Македония, създали сме контакти, имаме виждане по някои тактики да подкрепяме бизнеса, който експортира натам и който импортира насам.
Наскоро протече парещ политически спор за потребността от сходни държавни насърчителни банки, чуха се и гласове за приватизация на ББР. Опонентите отвърнаха, че страната би трябвало да дава рамо на започващи и закъсали бизнеси. Ще аргументирате ли тази позиция?
- Точно по този начин. Аргументите за приватизация са много слаби. Не може при съществуване на 26 огромни търговски банки в България да кажеш, че е нужна още една. Не, не е нужна. Да кажеш, че останалите банки изпитват проблеми с ресурса, също не устоя. Сериозни причини за приватизация няма. Но причини за битие има доста: раждането на стартъпи, проблеми като с коронавирус вълната, военна рецесия, пробутване на държавни политики в избрани браншове – всичко това би трябвало да се прави през държавна банка.
Практика ли е в огромните стопански системи съществуването на такива държавни банки?
- На доста места ги има. Най-известната е немската KfW, която е толкоз огромна и мощна, че преди време, когато руската войска се изтегляше от Германска демократична република, финансира построяването на цели селища в Русия, където да се настанят тези военнослужещи. Много известна също е канадската банка за развиване. Както виждате и в Северна Македония има такава банка. Където има потребност от такива банки, те съществуват.
Казвате, че на ББР липсва клонова мрежа, само че това в днешно време може да бъде преодоляно посредством цифровизация и онлайн банкиране. Докъде сте в това направление?
- Дигитална платформа в ББР се създава от 2018 година и се надявам най-накрая да я внедрим - първо в една от дъщерните ни компании, а след това и в банката. Тя ще даде опция тъкмо за това – банката да участва на всички места, без потребност от клонова мрежа – кандидатстване, събеседване, съвещания, одобрение. До няколко месеца чакаме да проработи.
Да погледнем към света. Като банкер и експерт, по какъв начин оценявате мярката на Запада да извади част от съветския банков бранш от SWIFT – съгласно едни анализатори, това е еднакво на нуклеарен удар, съгласно други е единствено тактически отговор?
- Ударът е сериозен. Не мога да кажа, че е нуклеарен, само че никога не е стандартен, тактически. Махането на избрани банки от SWIFT, прекратяването на обслужване на кредитни карти на клиентите на тези банки беше сериозен удар, който докара до банкрута на най-голямата съветска банка „ Сбербанк “. Тези банки ще имат голям проблем, а когато банките имат проблем, огромна част от стопанската система има проблем. Кредитните линии прекъсват, парите стопират и икономическите субекти не могат да работят.
Чух че в Кипър съветски мултимилионери не могат даже да си напазаруват в питателните вериги.
- Нищо чудно. Няма да жалим тъкмо за тези мултимилионери, те ще си намерят разновидностите за просъществуване. Но казусът е по-голям, тъй като опира до икономическите субекти. Когато огромните компании спрат работа, тогава в действителност става ужасно.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ