- Г-н Георгиев, месец и половина сме в извънредно положение,

- Г-н Георгиев, месец и половина сме в изключително състояние, а сякаш не се вижда скоро краят му. Можем ли към този момент да вършим заключения накъде вървим?

- Според мен още е рано за съществени заключения, защото би трябвало да се разгърне цялата тази обстановка и да забележим трайното отражение на взетите ограничения. Това е и политическото. Разработването на здравна политика за противопоставяне на епидемията и ограничения за минимизиране на отрицателните резултати върху стопанската система и надлежно върху живота на българските жители. Засега виждаме единствено някакви ограничения, които са в развиване и всичко е доста условно, тъй като непрекъснато се движи.

Поне в здравен аспект, в случай че тези обстоятелства, които са обществено притежание, са достоверни, сякаш е реализирана една от задачите на противодействието на епидемията. Именно по-плавният растеж на болестта, тъй че да не се стигне до натоварване на здравната система и респективно ограничението на опциите за качествена терапия на тежките случаи.

Разбира се, в областта на стопанската система и минимизирането на икономическите опасности има доста да чакаме, с цел да преценим доколко сме сполучливи като политика. Там е огромната неизясненост. По няколко аргументи. Кои ще бъдат крайните фактори за оценка на успеваемостта? Състоянието на пазара на труда – какъв брой безработни ще имаме на финала на епидемията, доколко ще бъде изумен икономическият потенциал на страната, т.е. до каква степен ще се срине брутния вътрешен артикул (БВП) и по какъв начин всичко това ще рефлектира върху качеството на живот на българите.

Имам подозрения обаче дали обстоятелствата, които се афишират по отношение на инфектираните у нас, са достоверни. Предвид не необятното потребление на тестванията. Навярно заболелите са повече, само че какъв брой повече, никой не може да каже. Случаите с летален излаз не са толкоз доста спрямо инфектираните. Не са фрапиращи като цяло спрямо Италия, Испания, Белгия и други

Всички тези изолационни и карантинни ограничения обаче потискат кривата на заболеваемостта, само че удължават времето належащо за разрастване на епидемията. Което пък носи доста негативи за живота ни като цяло.

- В този подтекст – тези непрестанни лъкатушения на ръководещите по отношение на ограниченията, в това време министър председателят Борисов не се е спрял от визити и пиар акции из страната, само че пък не отиде на парламентарното чуване, с цел да каже ясно какво се прави, по какъв начин и по кое време ще излезем от това състояние.  Не отиваме ли към една фасадна народна власт?

- Навсякъде по света в обстановка на изключително състояние демокрацията е оставена на назад във времето. Никъде не тържествува, а ръководещите в обособените страни си развързват ръцете за ограничения, които не наподобяват съвършени от демократична позиция. Опозицията съвсем постоянно е изолирана от процеса, необятната аудитория осъществя свободата си само във виртуалното пространство посредством групови или самостоятелни решения. Това е положително време за ръководещите. Навсякъде, без значение дали държавното управление се оправя добре или зле, доколкото и се вършат някакви социологически проучвания, които и не са и съвършени, има прочут растеж на утвърждението към властимащите. Имат някакъв задатък на доверие, защото хората имат нужда да разчитат на някого. Наблюдаваме го и в Испания, и в Италия, даже в Съединени американски щати, които са посочени с пръст като " най-проспали " с реакциите си пандемията.

Расте и доверието към ръководещите и в страни „ отличници “ в оправянето битката против ковид – Южна Корея, Тайланд, Китай, дори и Германия.

Всички ръководещи сега са във възходяща позиция, единствено че това не е дълготрайно. Обръщайки се към историята, постоянно може да се даде образеца с Чърчил, който е един от печелившите във Втората международна война и на върха на доверието. Съвсем малко след края на войната губи пагубно изборите във Англия, когато хората притеглят за себе си какво са претърпяли, по какъв начин са го създали и какво ги чака .

- Тоест можем да чакаме сходен срив на доверието към ГЕРБ, които ръководят към този момент няколко мандата и съвсем цялата власт в страната?

- Да, може. И освен за ГЕРБ, а и за Тръмп, примерно, за всеки ръководещ по света. Особено на финала на пандемията, който не знаем въобще по кое време ще е. С хода на времето все по-значителният дял във образуваната оценка за това по какъв начин се е справило едно държавно управление ще имат тези негови ограничения, които въздействат върху непосредственото съществуване на хората. Тоест икономическите и обществените последствия от случилото се. Безспорно ще завоюват тези, които са съумели да минимизират отрицателните резултати и от здравния аспект на рецесията, и от икономико-социалния.

Ако икономическата цена за хората е прекомерно тежка, тогава картината ще е страшна. Сега към момента доста хора не знаят, че са безработни или пък че ще продължат да работят, само че с доста намелена работна заплата, примерно. Както и доста хора не знаят дали са инфектирани от вируса. Тези неща още не са факт в всеобщото схващане. Тогава ще е и цялостната равносметка за обществото.

- Кога я виждате тази равносметка?

- Преди септември мъчно ще стане явен цялостният размер на провалите. Безспорно ще има доста браншове от стопанската система, които ще са доста тежко наранени. Сферата на услугите – освен тя, само че и хората, които са заети с нея. Там няма отсрочено ползване и даже да тръгнат на следващия ден нещата, няма да компенсира вредите. Силно изумен ще е и туристическият бранш, който е важен в България – и по дял от Брутният вътрешен продукт, и по заети. За цели региони ще е злополука. Изобщо не е ясно дали ще има туристически сезон и в случай че има, само че дали ще има почиващи извън. Границите може да са затворени до септември.

Не е ясно какво ще се случи в индустрията, в експорта от нея. Даже у нас обстановката в този бранш да е от малко малко благополучна, вижте какво стана с производството на коли в международен мащаб. Ние произвеждаме елементи за автомобилни колоси по света. Но няма да има пазар, даже и хората да тръгнат на работа.

Изобщо не знам какво ще е в селското ни стопанство, където се наслагаха и други фактори като суша. Все отново може и да живне, даже и да няма растеж на произвеждане. Тъй като най-вероятно ще има срив на растежа на вноса, който конкурира българското произвеждане.

Нищо положително не ни чака като цяло, а на нашата мощно подвластни стопанска система евентуално ще са й нужни години, с цел да се възвърне.

- Но ръководещите сега имат ли капацитет да минимизират тези вреди, за които говорите?

- Не. Всяко едно ръководство, тъй като в него са всичките властови принадлежности, могат да наложат карантина и да я държиш задоволително дълго време. Това не изисква доста ум. Но дългата карантина значи, че страната трансферира върху жителите цялата тежест на рецесията. Така всеки може. Трудното е и в действителност се нуждае от потенциал и от хрумвания, както и политики, противодействието на огромната рецесия. Не виждам потенциал, не е ясно дали имаме и запас.

За финансовия запас – на здравна каса, на обществени фондове, на бюджет като цяло, в никакъв случай не е несъмнено каква е истината. Винаги леко се колебая в докладваните величини. Външен дълг може да се направи и за него имат потенциал освен нашите ръководещи. Но него отново ние ще ги плащаме. Отново се трансферира към българския народ тежестта.

Не виждам и воля за взаимно търсене на решения от страна на ръководещите с останалите политически играчи. Поне на този стадий на рецесията ръководещите са мощно изкушени да монополизират търсенето на предписания. Навярно ще потърсят повече съвместност на финала, когато материализираме вредите. Тогава ще желаят шерване.

- От всичко това, за което говорите, излиза, че ни чака и тежка политическа зима, а по-късно пролетта се задават и нови парламентарни избори… В същото време ми се коства, че по-голяма част от обществото ни е на прага на силите си и до каква степен можем да издържим по този начин?

- Само с политическа зима да се разминем. Нямам към този момент индикации въобще дали се мисли съществено за политика на противопоставяне на невижданата рецесия. Търси се по-скоро обезболяваща, а не същинска терапия. Не съм оптимист, само че в края на краищата освен ръководещите, само че и останалите, ще би трябвало да търсят съответни тактики за справяне. Рано или късно обществото ни ще е изправено пред избор на предписания за оцеляване.

Отгоре на всичко съвсем несъмнено е, че ще има втора вълна на ковид през ноември. Ние, както смачкахме първата, можем да ги съберем двете едновременно.