Димитър Ганев: Политическият възел няма да се развърже преди местните избори
Г-н Ганев, остават броени дни до парламентарните избори, а обстановката като да не помръдва. Като изключим форсмажор, какво може да се окаже решаващо или да обърне резултатите.
Към момента обстановката наподобява като паритетна за първото и третото място, изборна интензивност от сред 2,5-2,7 милиона души.
В анкетната карта на всички екзитполове през последните 10 години обаче има един наложителен въпрос: „ Кога взехте решението за кого да гласувате? “. Посочени са четири варианти: преди акцията, по време на акцията, в последните няколко дни преди изборите, в деня на изборите. Когато сумираме последните две варианти се получава % към 20. Т.е. 20 на 100 от гласоподавателите на всички типове избори вземат решение за кого ще гласоподават в последните няколко дни. В безспорни цифри, в случай че имаме интензивност от 2,5 милиона души, това значи, че половин милион към момента не са създали своя избор.
Какъв е профилът на тези половин милион души?
Това е така наречен електорална външна страна – най-много по-млади хора, сред 18 и 40 години, които не са мощно социализирани политически към момента. Ето, от тук могат да дойдат изненадите, и са идвали в годините обратно.
През 2009 година, да вземем за пример, сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия имаше 5-6% разлика преди вота, само че едно изявление на Ахмед Доган възпламени „ вълна “, която изкара всички тези колебаещи се хора, както и хора, които смятаха да не гласоподават. Имаме образец и от 2021 година, когато „ Продължаваме промяната “ съумя да консолидира под знамената си така наречен протестен избор.
Така че въпросът за един милион $ и в този момент е ще има ли „ вълна “ в избрана посока. Засега не виждам такава.
В тези 20 на 100 ли се крие конформисткият избор и каква тежест има той?
Не, той е отвън тези проценти. Засичали сме го в другите години, само че е относително дребен, с цел да се окаже решителен. По-скоро на 2 април подобен избор няма да има точно, тъй като обстановката е паритетна.
Наблюдава ли се миграция на електорат по отношение на 2 октомври м.г.? И има ли колебаещи се сред ГЕРБ и ПП/ДБ.
Миграцията е доста малко, а е още по-пренебрежимо дребен е делът на тези, които се двоумят сред водещите две обединения.
Иначе при обединяването периферията е по-голяма и то може да разчита в по-голяма степен на колебаещи се гласоподаватели, до момента в който ГЕРБ – на твърдото си ядро.
Малко или доста имаме и странични участници в акцията – „ Магнитски “, районният министър с ядките асфалт, прокуратурата с прожектирането на сериали (по Иван Гешев) и споменаването на политически партии и прякори на водачи, Радев с войнолюбците и шарлатаните. Може ли от там, по остаряла традиция, да пристигна този форсмажор, който да промени в последния миг изборните настройки?
Разбира се, че може. Въпросът е, че в последната седмица един подобен ход би бил доста рисков – може да има противоположен резултат. Което не значи, че не може някой просто да направи огромен гаф, за който никой не му е отговорен.
Докъде вотът в чужбина може да дефинира борбата за първото и за третото място?
Този избор е от извънредно значение в тази ситуация, тъй като в борбите и за първото, и за третото място имаме обединения с огромна тежест зад граница.
В борбата ГЕРБ против Политическа партия и Демократична България, вторите имат по-голяма тежест, а в тази сред Движение за права и свободи и „ Възраждане “, тежестта в чужбина е за Движението. Вероятно ПП/ДБ ще има към 40 000 гласа от чужбина, което би могло да се равнява на 1,7%, ГЕРБ - много по-малко. Движение за права и свободи също някъде евентуално към 40 000.
Това е доста забавна обстановка, тъй като има действителен късмет за първи път в България на парламентарни избори Движение за права и свободи да не е първа политическа мощ в чужбина. Това е отворен въпрос, зависи от мобилизацията на партията. Отделно, голямата покруса, която се случи преди няколко месеца със земетресението допуска пропагандата да върви по-трудно, а на хората да не им е до избори тъкмо в този миг.
Може ли „ Възраждане “ да изненада с вота от чужбина следователно?
На последния избор имаше към 18 000 гласа, считам, че в този момент ще увеличи резултата си, само че въпреки всичко ще има доста по-малко от Движение за права и свободи.
Защо борбата за първото място наподобява като на живот и гибел при очертаващата се вероятност за следващи парламентарни избори наесен?
На първо място – поради психологическия резултат. Победил си главния си конкурент и то в тази ситуация преди локалните избори. Победилият след избори постоянно има един бонус от 2-3% в границите на месец-два, а изгубилият – малус. На второ място е това, че чисто официално взимаш първия мандат, т.е. подемаш самодейността.
Ако се абстрахираме от тези два фактора, които не са без значение, който и да е пръв, ще бъде доста надалеч от болшинството в Народното събрание. Първият даже може да не доближи до 80 мандата, което значи, че ще му би трябвало коалиция. Ако не се сформира такава сред първите две обединения (ПП/ДБ и ГЕРБ), би трябвало да се търси настройка от най-малко три.
Ако вземем резултатите от изборите през октомври м.г., ще забележим, че структурата на 49-ото Народно заседание ще е идентична. Резултатът на ГЕРБ няма да бъде друг, този на Политическа партия и Демократична България поотделно, в този момент ще се сумира дружно. Ако може да се образува държавно управление, би трябвало Движение за права и свободи или „ Възраждане “ да бъде част от болшинство. Махаме „ Възраждане “ от уравнението, тъй като нито Костадин Костадинов желае да взе участие в някаква настройка, нито някой желае него. ГЕРБ и Движение за права и свободи независимо не могат да създадат кабинет.
А с Българска социалистическа партия? Или шестият и седмият детайл вероятно – „ Български напредък “ и „ Левицата “?
Какво трансформира това? Според мен нищо.
Да направиш държавно управление с къс небосвод, с цел да си ти този, който ще провежда идващите парламентарни, както и най-важните локални избори.
Или е по-изгодно да не правиш внезапни придвижвания, с цел да не се компрометираш с нелицеприятни обединения преди локалните избори?
Въпросът е по какъв начин обясняваш някаква коалиция. Коалиция сред ГЕРБ и Движение за права и свободи, да вземем за пример, би могла да бъде обяснена с това, че и двете са евроатлантически партии. Проблемът на такава коалиция е, че няма болшинство. Как тогава обясняваш на гласоподавателите си, че си се коалирал с изключение на с Движение за права и свободи - и с Българска социалистическа партия?!
Не е ли Бойко Борисов този, който отиде на среща с Корнелия Нинова, с цел да каже: Ще се допитам до структурите дали да не отпадне възбраната за коалиране?
Нинова играе против еврото, играе против оръжията за Украйна, някакъв „ джендър “ се появи в тази акция... Една коалиция с нея ще значи следния роман: Ние се събрахме партии на статуквото да създадем кабинет. Крайният резултат от такова нещо би бил подарък от страна на ГЕРБ за Политическа партия и Демократична България на идните локални избори. Ако се случи такава коалиция Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов могат да се съберат и да отворят шампанско.
Политическа партия и Демократична България взимат първия мандат, афишират държавно управление на малцинството и търсят поддръжка по политики – римейк от 48-ото Народно събрание. Това може ли да бъде работеща тактика и за 49-ото?
Подкрепа хипотетично може да чакат отново от Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Т.е. имаме огледален сюжет, при който Борисов събира хората си в централата на партията и отварят шампанско.
Така че, в обобщение, нито една настройка, даже и да сформира кабинет, не взема решение политическата рецесия. Политическата рецесия няма да бъде решена под никаква форма на тези избори. Тя може да се позволи само и единствено, откакто минат локалните избори.
Какво се случва с Българска социалистическа партия, която разчиташе на по-висок резултат с връщането на хартиената бюлетина, а виждаме рекордно „ дъно “ в социологическите изследвания?
Текат няколко паралелни процеса. Според данните, с които разполагаме, сред 150 000 и 160 000 души ще се върнат пред изборната урна в резултат на връщането на хартиената бюлетина. Става въпрос за най-вече възрастни хора, само че в тази ситуация с Българска социалистическа партия, тя не може да разчита на повече от 40 000 „ хартиени гласа “ от всички горепосочени. В същия миг тя има съперник на своето политическо поле, с изключение на Политическа партия и Демократична България, и това е „ Левицата “. Новата групировка може би ще има към 80 000 гласа, за които не споделям, че идват непосредствено от Българска социалистическа партия, само че през годините са дали своят вот за нея – алената субкултура.
И още нещо доста значимо – след 2 октомври Българска социалистическа партия продължаваше да бъде в положителни връзки с „ Промяната “ и „ Демократична България “. Това завърши. Вече не се вижда настройка, в която Българска социалистическа партия да е някъде с някого.
А референдумите дадоха ли този подтик, на който се надяваха партиите, които ги предизвикват?
Ясно е, че в България всички референдуми целят да натрупат политически капитал за политическите сили, които ги провеждат. Най-голям капацитет от това да завоюва от референдума си без подозрение имаше „ Възраждане “. Темата за еврото можеше да й даде огромен подтик, в случай че приемането му се приближаваше, т.е. от 1 януари 2024 година Отлагането на еврозоната малко умъртви силата.
Фигурата на президента Румен Радев, водената от него външна политика, обвиняванията в узурпиране на властта, може ли да канализират „ анти Радев “ коалиция?
Президентът не е толкоз мощен дразнител, че да успее да слепи тези противостоящи си детайли. Ако беше подобен решителен фактор, за какво не направиха „ анти Радев “ коалиция след последните избори? Неговите позиции и политика от дълго време са известни.
Всичко това към този момент замязва на тактичност на изтощението. Кой печели от нея?
Политическата логичност при тази тактичност на изтощението е следната: партията с по-твърд електорат, по-мобилизиран, с повече локални структури, би трябвало да устои по-дълго време от тази с по-голяма електорална външна страна, само че с по-малко организационна конструкция.
Още по темата
Към момента обстановката наподобява като паритетна за първото и третото място, изборна интензивност от сред 2,5-2,7 милиона души.
В анкетната карта на всички екзитполове през последните 10 години обаче има един наложителен въпрос: „ Кога взехте решението за кого да гласувате? “. Посочени са четири варианти: преди акцията, по време на акцията, в последните няколко дни преди изборите, в деня на изборите. Когато сумираме последните две варианти се получава % към 20. Т.е. 20 на 100 от гласоподавателите на всички типове избори вземат решение за кого ще гласоподават в последните няколко дни. В безспорни цифри, в случай че имаме интензивност от 2,5 милиона души, това значи, че половин милион към момента не са създали своя избор.
Какъв е профилът на тези половин милион души?
Това е така наречен електорална външна страна – най-много по-млади хора, сред 18 и 40 години, които не са мощно социализирани политически към момента. Ето, от тук могат да дойдат изненадите, и са идвали в годините обратно.
През 2009 година, да вземем за пример, сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия имаше 5-6% разлика преди вота, само че едно изявление на Ахмед Доган възпламени „ вълна “, която изкара всички тези колебаещи се хора, както и хора, които смятаха да не гласоподават. Имаме образец и от 2021 година, когато „ Продължаваме промяната “ съумя да консолидира под знамената си така наречен протестен избор.
Така че въпросът за един милион $ и в този момент е ще има ли „ вълна “ в избрана посока. Засега не виждам такава.
В тези 20 на 100 ли се крие конформисткият избор и каква тежест има той?
Не, той е отвън тези проценти. Засичали сме го в другите години, само че е относително дребен, с цел да се окаже решителен. По-скоро на 2 април подобен избор няма да има точно, тъй като обстановката е паритетна.
Наблюдава ли се миграция на електорат по отношение на 2 октомври м.г.? И има ли колебаещи се сред ГЕРБ и ПП/ДБ.
Миграцията е доста малко, а е още по-пренебрежимо дребен е делът на тези, които се двоумят сред водещите две обединения.
Иначе при обединяването периферията е по-голяма и то може да разчита в по-голяма степен на колебаещи се гласоподаватели, до момента в който ГЕРБ – на твърдото си ядро.
Малко или доста имаме и странични участници в акцията – „ Магнитски “, районният министър с ядките асфалт, прокуратурата с прожектирането на сериали (по Иван Гешев) и споменаването на политически партии и прякори на водачи, Радев с войнолюбците и шарлатаните. Може ли от там, по остаряла традиция, да пристигна този форсмажор, който да промени в последния миг изборните настройки?
Разбира се, че може. Въпросът е, че в последната седмица един подобен ход би бил доста рисков – може да има противоположен резултат. Което не значи, че не може някой просто да направи огромен гаф, за който никой не му е отговорен.
Докъде вотът в чужбина може да дефинира борбата за първото и за третото място?
Този избор е от извънредно значение в тази ситуация, тъй като в борбите и за първото, и за третото място имаме обединения с огромна тежест зад граница.
В борбата ГЕРБ против Политическа партия и Демократична България, вторите имат по-голяма тежест, а в тази сред Движение за права и свободи и „ Възраждане “, тежестта в чужбина е за Движението. Вероятно ПП/ДБ ще има към 40 000 гласа от чужбина, което би могло да се равнява на 1,7%, ГЕРБ - много по-малко. Движение за права и свободи също някъде евентуално към 40 000.
Това е доста забавна обстановка, тъй като има действителен късмет за първи път в България на парламентарни избори Движение за права и свободи да не е първа политическа мощ в чужбина. Това е отворен въпрос, зависи от мобилизацията на партията. Отделно, голямата покруса, която се случи преди няколко месеца със земетресението допуска пропагандата да върви по-трудно, а на хората да не им е до избори тъкмо в този миг.
Може ли „ Възраждане “ да изненада с вота от чужбина следователно?
На последния избор имаше към 18 000 гласа, считам, че в този момент ще увеличи резултата си, само че въпреки всичко ще има доста по-малко от Движение за права и свободи.
Защо борбата за първото място наподобява като на живот и гибел при очертаващата се вероятност за следващи парламентарни избори наесен?
На първо място – поради психологическия резултат. Победил си главния си конкурент и то в тази ситуация преди локалните избори. Победилият след избори постоянно има един бонус от 2-3% в границите на месец-два, а изгубилият – малус. На второ място е това, че чисто официално взимаш първия мандат, т.е. подемаш самодейността.
Ако се абстрахираме от тези два фактора, които не са без значение, който и да е пръв, ще бъде доста надалеч от болшинството в Народното събрание. Първият даже може да не доближи до 80 мандата, което значи, че ще му би трябвало коалиция. Ако не се сформира такава сред първите две обединения (ПП/ДБ и ГЕРБ), би трябвало да се търси настройка от най-малко три.
Ако вземем резултатите от изборите през октомври м.г., ще забележим, че структурата на 49-ото Народно заседание ще е идентична. Резултатът на ГЕРБ няма да бъде друг, този на Политическа партия и Демократична България поотделно, в този момент ще се сумира дружно. Ако може да се образува държавно управление, би трябвало Движение за права и свободи или „ Възраждане “ да бъде част от болшинство. Махаме „ Възраждане “ от уравнението, тъй като нито Костадин Костадинов желае да взе участие в някаква настройка, нито някой желае него. ГЕРБ и Движение за права и свободи независимо не могат да създадат кабинет.
А с Българска социалистическа партия? Или шестият и седмият детайл вероятно – „ Български напредък “ и „ Левицата “?
Какво трансформира това? Според мен нищо.
Да направиш държавно управление с къс небосвод, с цел да си ти този, който ще провежда идващите парламентарни, както и най-важните локални избори.
Или е по-изгодно да не правиш внезапни придвижвания, с цел да не се компрометираш с нелицеприятни обединения преди локалните избори?
Въпросът е по какъв начин обясняваш някаква коалиция. Коалиция сред ГЕРБ и Движение за права и свободи, да вземем за пример, би могла да бъде обяснена с това, че и двете са евроатлантически партии. Проблемът на такава коалиция е, че няма болшинство. Как тогава обясняваш на гласоподавателите си, че си се коалирал с изключение на с Движение за права и свободи - и с Българска социалистическа партия?!
Не е ли Бойко Борисов този, който отиде на среща с Корнелия Нинова, с цел да каже: Ще се допитам до структурите дали да не отпадне възбраната за коалиране?
Нинова играе против еврото, играе против оръжията за Украйна, някакъв „ джендър “ се появи в тази акция... Една коалиция с нея ще значи следния роман: Ние се събрахме партии на статуквото да създадем кабинет. Крайният резултат от такова нещо би бил подарък от страна на ГЕРБ за Политическа партия и Демократична България на идните локални избори. Ако се случи такава коалиция Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов могат да се съберат и да отворят шампанско.
Политическа партия и Демократична България взимат първия мандат, афишират държавно управление на малцинството и търсят поддръжка по политики – римейк от 48-ото Народно събрание. Това може ли да бъде работеща тактика и за 49-ото?
Подкрепа хипотетично може да чакат отново от Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Т.е. имаме огледален сюжет, при който Борисов събира хората си в централата на партията и отварят шампанско.
Така че, в обобщение, нито една настройка, даже и да сформира кабинет, не взема решение политическата рецесия. Политическата рецесия няма да бъде решена под никаква форма на тези избори. Тя може да се позволи само и единствено, откакто минат локалните избори.
Какво се случва с Българска социалистическа партия, която разчиташе на по-висок резултат с връщането на хартиената бюлетина, а виждаме рекордно „ дъно “ в социологическите изследвания?
Текат няколко паралелни процеса. Според данните, с които разполагаме, сред 150 000 и 160 000 души ще се върнат пред изборната урна в резултат на връщането на хартиената бюлетина. Става въпрос за най-вече възрастни хора, само че в тази ситуация с Българска социалистическа партия, тя не може да разчита на повече от 40 000 „ хартиени гласа “ от всички горепосочени. В същия миг тя има съперник на своето политическо поле, с изключение на Политическа партия и Демократична България, и това е „ Левицата “. Новата групировка може би ще има към 80 000 гласа, за които не споделям, че идват непосредствено от Българска социалистическа партия, само че през годините са дали своят вот за нея – алената субкултура.
И още нещо доста значимо – след 2 октомври Българска социалистическа партия продължаваше да бъде в положителни връзки с „ Промяната “ и „ Демократична България “. Това завърши. Вече не се вижда настройка, в която Българска социалистическа партия да е някъде с някого.
А референдумите дадоха ли този подтик, на който се надяваха партиите, които ги предизвикват?
Ясно е, че в България всички референдуми целят да натрупат политически капитал за политическите сили, които ги провеждат. Най-голям капацитет от това да завоюва от референдума си без подозрение имаше „ Възраждане “. Темата за еврото можеше да й даде огромен подтик, в случай че приемането му се приближаваше, т.е. от 1 януари 2024 година Отлагането на еврозоната малко умъртви силата.
Фигурата на президента Румен Радев, водената от него външна политика, обвиняванията в узурпиране на властта, може ли да канализират „ анти Радев “ коалиция?
Президентът не е толкоз мощен дразнител, че да успее да слепи тези противостоящи си детайли. Ако беше подобен решителен фактор, за какво не направиха „ анти Радев “ коалиция след последните избори? Неговите позиции и политика от дълго време са известни.
Всичко това към този момент замязва на тактичност на изтощението. Кой печели от нея?
Политическата логичност при тази тактичност на изтощението е следната: партията с по-твърд електорат, по-мобилизиран, с повече локални структури, би трябвало да устои по-дълго време от тази с по-голяма електорална външна страна, само че с по-малко организационна конструкция.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ