Икономистът Георги Ганев: Няма гаранция, че ще пазаруваме с ...
- Г-н Ганев, какво значи въвеждане на еврото без преход от 2024 година, съгласно заложения народен проект за смяна на валутата?
- Самият проект е продължение на декларираната тактика на страната да се опита да одобри еврото допустимо най-бързо и в това няма никаква изненада. А " без преход " е чисто механически термин - за относително малко време редом ще циркулират левът и еврото, откакто се вкара единната европейска валута. После ще се мине единствено на евро, тези, които имат левове в кеш, ще могат да ги обменят в банките, а след още избран интервал от време ще ги обменя единствено Българска народна банка.
- А България дали ще е подготвена да одобри еврото от 2024 година?
- Тепърва следва да забележим дали България ще е подготвена да одобри еврото. Това не преценяме ние, а нашите сътрудници от Европейски Съюз.
Не можем еднолично да въведем еврото,
въпреки че през годините е имало разсъждаване по въпроса дали страната ни може еднолично да го вкара. Бе обещано ясно да се разбере, че едностранната евроизация ще се одобри отрицателно от нашите сътрудници, както и от Европейската централна банка, тъй че този вид не съществува.
- Какво следва оттук насетне?
- Извън политическото решение дали страната ни извършва критериите, би трябвало да пристъпим към логистична подготовка, а тя е заложена в самия проект - належащо е превалутиране на банкови сметки и всички софтуери.
Необходима е и доста сериозна осведомителна акция
- всички българи би трябвало да са осведомени с еврото като банкноти и монети, не че не ги познаваме. Независимо че имаме 19 страни с опит в това отношение, основно значимо е да се слагат на място най-подходящите за България механизми - за това какъв брой време редом ще вървят цените от преди да се вкара еврото, което нормално е интервал от 6 месеца. Тогава всички продавачи са задължени редом да поставят цени и в лв., и в евро. Важно е в този интервал да се следи дали няма търговци, които се пробват да ловят риба в мътна вода, т.е. изкуствено да подвигат цените, а контролът нормално упражнява гражданското общество.
- Точно това са опасенията от нечиста сделка с цените.
Във всяко общество има калпазани и това е неизбежно
Някои търговци ще се опитат да закръглят. Действително, при въвеждане на еврото се вижда повишение на цените, само че този резултат, където го има, изчезва до 6 месеца. Никъде до момента в 19-е страни, приели еврото, не е имало ускорение на инфлацията, дори противоположното. Най-известният случай е с Естония, където се видя намаляване на инфлацията, тъй че градски митове е големият скок с цените след въвеждане на еврото.
- В политически проект Нидерландия и Финландия бяха най-големите съперници България да вкара еврото. Възможно ли е двете страни да продължат да подклаждат напрежение и да ни спънат в тази тенденция?
- Предполагам, че ще има напрежение. Това мое съмнение се базира на формулировката в самия пресрелийз на ЕЦБ, в който беше оповестено, че България влиза в обменнокурсовия механизъм и в банковия съюз. В този документ за България само бе упоменат казусът за
битката с корупцията и правораздавателната промяна.
Така че това ще бъде строго следено и едно от нещата, които ще са в основата на решението на някои страни в Европейски Съюз дали да одобрят присъединението на България, или не към еврозоната, без значение дали изпълняваме числовите критерии. А Нидерландия и Финландия бяха срещу и за влизането на България в Шенген, само че е допустимо зад тях и други страни да се крият.
- Тоест нямаме никаква гаранция, че ще въведем еврото от 2024 година
- Естествено, че нямаме никаква гаранция. Освен това, сега сме в епизод, в който има ускорение на инфлацията в света като цяло. България като много дребна стопанска система няма въздействие върху тези придвижвания, на второ място сме на стопанска система, която е доста подвластна от износа, и трето - България е настигаща стопанска система в ценово ниво, което е най-ниско в Европейски Съюз, т.е. темпът ни за настигане би трябвало да е по-висок. Така че навлизаме в интервал, в който България няма да извършва и числови критерии за инфлация, само че по справедливи аргументи. Но ще забележим какво ще се случи през лятото на 2023 година, когато би трябвало да се вземе решение дали ще вкарваме еврото от 1 януари 2024 година, и дали тогава България ще извършва този и останалите критерии.
- А до каква степен икономическата рецесия у нас, повлияна от коронавирус пандемията, може да ни попречва по пътя към еврото?
Не виждам коронавирус епизодът да се отрази дълготрайно в осъществяването на критериите от страна на България
По принцип при рецесии и рецесии има наклонност да се натиска ценовото ниво надолу. Когато бяха рецесиите в Европа през 2009-2010 година и по-късно в Европа - през 2013 година, която не засегна съществено България, тогава бяхме в дефлация. И отпред изпълнявахме инфлационни критерии, тъй че по-скоро рецесиите, колкото и да са неприятни в това отношение, оказват помощ на по-малките страни като България да им се укроти инфлацията. Да се надяваме, че до идната година ще сме се справили и, дай Боже стопанската система да се възвърне.
- Самият проект е продължение на декларираната тактика на страната да се опита да одобри еврото допустимо най-бързо и в това няма никаква изненада. А " без преход " е чисто механически термин - за относително малко време редом ще циркулират левът и еврото, откакто се вкара единната европейска валута. После ще се мине единствено на евро, тези, които имат левове в кеш, ще могат да ги обменят в банките, а след още избран интервал от време ще ги обменя единствено Българска народна банка.
- А България дали ще е подготвена да одобри еврото от 2024 година?
- Тепърва следва да забележим дали България ще е подготвена да одобри еврото. Това не преценяме ние, а нашите сътрудници от Европейски Съюз.
Не можем еднолично да въведем еврото,
въпреки че през годините е имало разсъждаване по въпроса дали страната ни може еднолично да го вкара. Бе обещано ясно да се разбере, че едностранната евроизация ще се одобри отрицателно от нашите сътрудници, както и от Европейската централна банка, тъй че този вид не съществува.
- Какво следва оттук насетне?
- Извън политическото решение дали страната ни извършва критериите, би трябвало да пристъпим към логистична подготовка, а тя е заложена в самия проект - належащо е превалутиране на банкови сметки и всички софтуери.
Необходима е и доста сериозна осведомителна акция
- всички българи би трябвало да са осведомени с еврото като банкноти и монети, не че не ги познаваме. Независимо че имаме 19 страни с опит в това отношение, основно значимо е да се слагат на място най-подходящите за България механизми - за това какъв брой време редом ще вървят цените от преди да се вкара еврото, което нормално е интервал от 6 месеца. Тогава всички продавачи са задължени редом да поставят цени и в лв., и в евро. Важно е в този интервал да се следи дали няма търговци, които се пробват да ловят риба в мътна вода, т.е. изкуствено да подвигат цените, а контролът нормално упражнява гражданското общество.
- Точно това са опасенията от нечиста сделка с цените.
Във всяко общество има калпазани и това е неизбежно
Някои търговци ще се опитат да закръглят. Действително, при въвеждане на еврото се вижда повишение на цените, само че този резултат, където го има, изчезва до 6 месеца. Никъде до момента в 19-е страни, приели еврото, не е имало ускорение на инфлацията, дори противоположното. Най-известният случай е с Естония, където се видя намаляване на инфлацията, тъй че градски митове е големият скок с цените след въвеждане на еврото.
- В политически проект Нидерландия и Финландия бяха най-големите съперници България да вкара еврото. Възможно ли е двете страни да продължат да подклаждат напрежение и да ни спънат в тази тенденция?
- Предполагам, че ще има напрежение. Това мое съмнение се базира на формулировката в самия пресрелийз на ЕЦБ, в който беше оповестено, че България влиза в обменнокурсовия механизъм и в банковия съюз. В този документ за България само бе упоменат казусът за
битката с корупцията и правораздавателната промяна.
Така че това ще бъде строго следено и едно от нещата, които ще са в основата на решението на някои страни в Европейски Съюз дали да одобрят присъединението на България, или не към еврозоната, без значение дали изпълняваме числовите критерии. А Нидерландия и Финландия бяха срещу и за влизането на България в Шенген, само че е допустимо зад тях и други страни да се крият.
- Тоест нямаме никаква гаранция, че ще въведем еврото от 2024 година
- Естествено, че нямаме никаква гаранция. Освен това, сега сме в епизод, в който има ускорение на инфлацията в света като цяло. България като много дребна стопанска система няма въздействие върху тези придвижвания, на второ място сме на стопанска система, която е доста подвластна от износа, и трето - България е настигаща стопанска система в ценово ниво, което е най-ниско в Европейски Съюз, т.е. темпът ни за настигане би трябвало да е по-висок. Така че навлизаме в интервал, в който България няма да извършва и числови критерии за инфлация, само че по справедливи аргументи. Но ще забележим какво ще се случи през лятото на 2023 година, когато би трябвало да се вземе решение дали ще вкарваме еврото от 1 януари 2024 година, и дали тогава България ще извършва този и останалите критерии.
- А до каква степен икономическата рецесия у нас, повлияна от коронавирус пандемията, може да ни попречва по пътя към еврото?
Не виждам коронавирус епизодът да се отрази дълготрайно в осъществяването на критериите от страна на България
По принцип при рецесии и рецесии има наклонност да се натиска ценовото ниво надолу. Когато бяха рецесиите в Европа през 2009-2010 година и по-късно в Европа - през 2013 година, която не засегна съществено България, тогава бяхме в дефлация. И отпред изпълнявахме инфлационни критерии, тъй че по-скоро рецесиите, колкото и да са неприятни в това отношение, оказват помощ на по-малките страни като България да им се укроти инфлацията. Да се надяваме, че до идната година ще сме се справили и, дай Боже стопанската система да се възвърне.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ