Работата на полето ме изгради като човек: Антонио Бандерас
Г-н Бандерас, по какъв начин се справяте със страха?
Ще бъде страховит отговор, в случай че кажа, че отвръщам доста на страха, само че това не е правилно. Действам по вътрешен глас. Просто оставям интуицията си в обстановки на боязън. Живея от сърцето си. Аз не съм мисловен човек. Никога няма да бъда. Аз съм на 63 години. Ще продължа да върша нещата по този начин, както съм ги правил цялостен живот. И най-много ми даде ужасно време. Харесвам живота доста. Представете си ме на 15 години на канара: виждам хора да скачат. Ужасен съм, само че виждам повече хора да скачат и виждам, че един мой другар също скача - тъй че скачам.
Бихте ли се държали по същия метод през днешния ден?
Все по същия метод. Започнах да карам ски, когато бях на 40 години. Сега се състезавам. Не се гордея с това, което направих една предходна Коледа, тъй като ме дисквалифицираха от надпревари, само че карах ски доста тежко и доста бързо. Бях шокиран от случилото се с Михаел Шумахер тогава, само че продължих напред.
Надяваме се, че това няма да Ви застигне скоро...
От друга страна, има натурален развой в живота, което значи, че в случай че живеете естествено, ще приемате тези ограничавания от ден на ден и повече. Пиша повече, в сравнение с преди, чета повече, композирам музика. Имам възприятието, че порастват естествено до момента. Започнах да продуцирам. Намирам голямо задоволство да виждам хора, в които имам вяра, които имат гений, и да им отпущам инструментите, от които се нуждаят, с цел да разцъфтяват, да процъфтяват, да вършат това, което желаят. Умът ви стартира да се трансформира. Виждал съм хора, които са заболели, които постоянно желаят да са на 20 години, това е неверно, това е апел за страдалчество, тъй като природата е тирания. Природата не е демократична, природата те кара да остарееш. Тя те прави мъж или жена и това е.
Но значи ли това, че просто приемате това, което Ви е обещано?
С това, което е обективно и несъмнено, да. Това не значи, че не сънувам. Сънувам. Но аз сънувам съгласно разпоредбите на играта. Вярвам в свободата, която би трябвало да правиш избор в едно свободно общество. Разбира се, има хора, които нямат това и не мисля, че сме ръководени от хората, за които сме дали своят вот. Ние сме ръководени от пазари, корпорации и лобита, само че имаме избор – изборът да използваме опиати, изборът да скочим от постройка, изборът да учим крепко, да реализираме цел. Имам надзор над уменията си. Може да се случи случай, само че аз не обичам да скачам с парашут, тъй като това е нещо, което не мога да управлявам. Просто го дърпам и не знам дали е прегънат вярно. Но не всичко е черно и бяло и не обичам да съм фундаменталист на каквото и да било.
Все още ли сте упорит?
Когато бях по-млад, имах по-голямо предпочитание да върша неща. Но има моменти, в които получавате тези неща и по-късно се отпускате. Има нещо забавно, когато наблюдавате други артисти, други хора на позиции с публично самопризнание, осъзнавате, че е доста по-умно и по-добре за живота ви, в случай че не сте номер едно, номер две или номер три. По-добре е, в случай че сте на място, където можете да живеете с прочут комфорт, без да бъдете преследвани, и в това време вършите работа, която желаете. Трябва да сте доста егоистични и амбициозни, с цел да се опитате да запазите тази позиция номер едно. Защото не си коства.
Как се научихте да не се вземате прекомерно насериозно?
Смееш се на всичко. Хуморът е доста значим. Например не мога да бъда с хора, които нямат възприятие за комизъм. Хуморът е еднакъв на подигравка, а иронията в последна сметка е равна на просветеност. Смехът е доста значим за мен. И стартира със смях към себе си. Поставяне на значимите неща преди всичко. И значимото сте вие самите и хората към вас, фамилията ви и какво тъкмо желаете да вършиме.
Баща Ви беше служител на реда. Той поддържа ли Ви да станете артист?
Баща ми беше може би индивидът, който най-вече ми оказа помощ да бъда артист. Когато отидох в Мадрид и нямах никакви пари, той непрестанно ми изпращаше - не доста, тъй като не правеше доста пари - само че постоянно ми изпращаше малко, с цел да мога да хапвам и да пребивавам в интернат. И той го видя. Преди да почине, той ме видя в Холивуд, видя ме на Бродуей и беше доста хубаво да видя татко ми, доста остарял мъж, да седи там и да се усмихва. Беше доста приемливо, че видя сина си да има триумф на Бродуей. Беше доста красиво. Когато татко ми пристигна в театъра, като че ли нямаше никой различен. В театъра имаше 2500 души, само че аз направих представлението единствено за татко ми.
Мислите ли, че скромните Ви корени са Ви създали по-добър артист?
Не произхождам от доста оскъдно семейство — в никакъв случай не ми липсваше храната и облеклото ми, когато бях дете — само че въобще не бяхме богати. Имам членове на фамилията ми, които са работили на полето като селяни, тъй че знам какво е да работиш с ръцете си всеки ден. Аз съм по-близо до тази действителност, в сравнение с в случай че бях роден в друг вид действителност. Това ме накара да схвана героите, които в този момент се пробвам да играя. Ако бях роден в богато семейство, щеше да има повече отдалеченост в разбирането на непознатата действителност.
Явно сте желал да станете футболист, до момента в който не си чупите крайници на 14 години и едвам по-късно се захващате съществено с актьорство. Вярвате ли в ориста?
Не, нямам доверие в ориста, въобще. Съдбата може да бъде трансформирана от нас самите.
Кариерата Ви наподобява удостоверява това, съдейки по това по какъв начин си проправихте път в Холивуд, без даже да можете да говорите британски доста добре.
Това евентуално е част от моята андалуска просвета, отразена от всички художници, Пикасо, Федерико Гарсия Лорка. За жителите на Андалусия фактът, че единствената сигурност в живота е гибелта, е доста настоящ. Всичко друго е релативно. Откакто бях доста дребен, знаех това доста ясно: Има единствено един живот. Какво ще правиш? Исках да знам, тъй че бях доста любопитен през целия си живот. Исках да пътувам до разнообразни места. Имам възприятието, че ще умра остарял - може би в случай че спра да пуша - и мисля, че към момента ще бъда дете. Много рядко се случва нещо да убие любознанието ми. Така че любознанието е моторът, който ме кара да се движа през живота без боязън.
Какво мислите, че се случва откакто умрем?
Нямам концепция. Но имам възприятието, че няма да е давност и нищо. Има нещо там. Отвъд гибелта има тайнственост, от време на време покрита от арогантността на нашата интелектуалност. Вярвам, че има нещо, което не разбираме. Живея доста комфортно в тази тайнственост.
Източник: The Talks
създател: СЛАВА
...
Ще бъде страховит отговор, в случай че кажа, че отвръщам доста на страха, само че това не е правилно. Действам по вътрешен глас. Просто оставям интуицията си в обстановки на боязън. Живея от сърцето си. Аз не съм мисловен човек. Никога няма да бъда. Аз съм на 63 години. Ще продължа да върша нещата по този начин, както съм ги правил цялостен живот. И най-много ми даде ужасно време. Харесвам живота доста. Представете си ме на 15 години на канара: виждам хора да скачат. Ужасен съм, само че виждам повече хора да скачат и виждам, че един мой другар също скача - тъй че скачам.
Бихте ли се държали по същия метод през днешния ден?
Все по същия метод. Започнах да карам ски, когато бях на 40 години. Сега се състезавам. Не се гордея с това, което направих една предходна Коледа, тъй като ме дисквалифицираха от надпревари, само че карах ски доста тежко и доста бързо. Бях шокиран от случилото се с Михаел Шумахер тогава, само че продължих напред.
Надяваме се, че това няма да Ви застигне скоро...
От друга страна, има натурален развой в живота, което значи, че в случай че живеете естествено, ще приемате тези ограничавания от ден на ден и повече. Пиша повече, в сравнение с преди, чета повече, композирам музика. Имам възприятието, че порастват естествено до момента. Започнах да продуцирам. Намирам голямо задоволство да виждам хора, в които имам вяра, които имат гений, и да им отпущам инструментите, от които се нуждаят, с цел да разцъфтяват, да процъфтяват, да вършат това, което желаят. Умът ви стартира да се трансформира. Виждал съм хора, които са заболели, които постоянно желаят да са на 20 години, това е неверно, това е апел за страдалчество, тъй като природата е тирания. Природата не е демократична, природата те кара да остарееш. Тя те прави мъж или жена и това е.
Но значи ли това, че просто приемате това, което Ви е обещано?
С това, което е обективно и несъмнено, да. Това не значи, че не сънувам. Сънувам. Но аз сънувам съгласно разпоредбите на играта. Вярвам в свободата, която би трябвало да правиш избор в едно свободно общество. Разбира се, има хора, които нямат това и не мисля, че сме ръководени от хората, за които сме дали своят вот. Ние сме ръководени от пазари, корпорации и лобита, само че имаме избор – изборът да използваме опиати, изборът да скочим от постройка, изборът да учим крепко, да реализираме цел. Имам надзор над уменията си. Може да се случи случай, само че аз не обичам да скачам с парашут, тъй като това е нещо, което не мога да управлявам. Просто го дърпам и не знам дали е прегънат вярно. Но не всичко е черно и бяло и не обичам да съм фундаменталист на каквото и да било.
Все още ли сте упорит?
Когато бях по-млад, имах по-голямо предпочитание да върша неща. Но има моменти, в които получавате тези неща и по-късно се отпускате. Има нещо забавно, когато наблюдавате други артисти, други хора на позиции с публично самопризнание, осъзнавате, че е доста по-умно и по-добре за живота ви, в случай че не сте номер едно, номер две или номер три. По-добре е, в случай че сте на място, където можете да живеете с прочут комфорт, без да бъдете преследвани, и в това време вършите работа, която желаете. Трябва да сте доста егоистични и амбициозни, с цел да се опитате да запазите тази позиция номер едно. Защото не си коства.
Как се научихте да не се вземате прекомерно насериозно?
Смееш се на всичко. Хуморът е доста значим. Например не мога да бъда с хора, които нямат възприятие за комизъм. Хуморът е еднакъв на подигравка, а иронията в последна сметка е равна на просветеност. Смехът е доста значим за мен. И стартира със смях към себе си. Поставяне на значимите неща преди всичко. И значимото сте вие самите и хората към вас, фамилията ви и какво тъкмо желаете да вършиме.
Баща Ви беше служител на реда. Той поддържа ли Ви да станете артист?
Баща ми беше може би индивидът, който най-вече ми оказа помощ да бъда артист. Когато отидох в Мадрид и нямах никакви пари, той непрестанно ми изпращаше - не доста, тъй като не правеше доста пари - само че постоянно ми изпращаше малко, с цел да мога да хапвам и да пребивавам в интернат. И той го видя. Преди да почине, той ме видя в Холивуд, видя ме на Бродуей и беше доста хубаво да видя татко ми, доста остарял мъж, да седи там и да се усмихва. Беше доста приемливо, че видя сина си да има триумф на Бродуей. Беше доста красиво. Когато татко ми пристигна в театъра, като че ли нямаше никой различен. В театъра имаше 2500 души, само че аз направих представлението единствено за татко ми.
Мислите ли, че скромните Ви корени са Ви създали по-добър артист?
Не произхождам от доста оскъдно семейство — в никакъв случай не ми липсваше храната и облеклото ми, когато бях дете — само че въобще не бяхме богати. Имам членове на фамилията ми, които са работили на полето като селяни, тъй че знам какво е да работиш с ръцете си всеки ден. Аз съм по-близо до тази действителност, в сравнение с в случай че бях роден в друг вид действителност. Това ме накара да схвана героите, които в този момент се пробвам да играя. Ако бях роден в богато семейство, щеше да има повече отдалеченост в разбирането на непознатата действителност.
Явно сте желал да станете футболист, до момента в който не си чупите крайници на 14 години и едвам по-късно се захващате съществено с актьорство. Вярвате ли в ориста?
Не, нямам доверие в ориста, въобще. Съдбата може да бъде трансформирана от нас самите.
Кариерата Ви наподобява удостоверява това, съдейки по това по какъв начин си проправихте път в Холивуд, без даже да можете да говорите британски доста добре.
Това евентуално е част от моята андалуска просвета, отразена от всички художници, Пикасо, Федерико Гарсия Лорка. За жителите на Андалусия фактът, че единствената сигурност в живота е гибелта, е доста настоящ. Всичко друго е релативно. Откакто бях доста дребен, знаех това доста ясно: Има единствено един живот. Какво ще правиш? Исках да знам, тъй че бях доста любопитен през целия си живот. Исках да пътувам до разнообразни места. Имам възприятието, че ще умра остарял - може би в случай че спра да пуша - и мисля, че към момента ще бъда дете. Много рядко се случва нещо да убие любознанието ми. Така че любознанието е моторът, който ме кара да се движа през живота без боязън.
Какво мислите, че се случва откакто умрем?
Нямам концепция. Но имам възприятието, че няма да е давност и нищо. Има нещо там. Отвъд гибелта има тайнственост, от време на време покрита от арогантността на нашата интелектуалност. Вярвам, че има нещо, което не разбираме. Живея доста комфортно в тази тайнственост.
Източник: The Talks
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ