Лъчезар Танев: В нашия футбол има твърде много его и твърде малко мисъл за бъдещето
Футболният управител и активист,, даде извънредно изявление за уеб страницата Nostrabet.com. Танев разяснява по какъв начин пандемията е трансформирала футболните действителности, както и агентската работа, разкривайки любопитни детайлности по отношение на загубите и финансовите преустройства в най-големите европейски грандове. Агентът даже показа упованията си за бъдещето на Лионел Меси в Барселона.
Легендата на ЦСКА не пропусна да засегне и тематиката за българския футбол, изразявайки откровеното си отвращение от неспособността на нашите ръководители да провеждат Конгрес на БФС в продължение на над година към този момент. Той натърти, че статуквото сега е комфортно за прекалено много футболни деятели и че самият не вижда увереност измежду ръководителите от потребността за смяна в работата на родния футбол, с цел да може още веднъж да си върнем славата и триумфите си на интернационалната сцена.
Здравейте, господин Танев! Вече над година живеем в извънредно странни условия и привидно не се вижда по кое време това ще се промени. Как оценявате този интервал през Вашата призма?
За моя офис и бизнес не мисля, че следствията са огромни. Има разлика в метода, по който се работи, търсенето на играчи и други, само че за момента мисля, че удържахме ситуацията, доколкото да си плащаме разноските и да живеем обикновено. Бизнесът обаче при нас е обвързван и с това с какви играчи разполагаш. Като цяло обаче през тези 12 месеца успяхме да задържим много обичайно равнище.
Вие сте човек, който работи с много от най-големите клубове в света. Как съумяват те да се приспособяват към обстановката и намерили ли са модел, който да им разреши и отсега нататък да се оправят, даже и в случай че ограниченията продължат?
Доста клубове, в Испания да вземем за пример, подписаха съглашения за разсрочено заплащане на отговорностите към своите играчи за този и за предходния сезон, с цел да се изчака досега, в който почитателите се върнат на стадионите. Вие сте прав, че най-големите губещи са точно огромните клубове, защото огромна част от бюджета се оформя от абонаментни карти, мърчъндайзинг, както и съглашения за потреблението на комерсиалните им марки. Затова се стигна и до това разсрочване на отговорности към играчите. Именно за заплати на футболисти се изразходват 50-60% от бюджетите на клубовете.
Другата смяна беше обвързвана с по-внимателна работа на трансферния прозорец и при подновяването на договорите на играчите. Виждате, че прехвърляния от порядъка на 100 милиона и нагоре съществено понижиха и за бъдеще няма да има такива.
Два трансферни прозореца към този момент минаха под сянката на коронакризата. Къде забелязахте най-големите аномалии по връзките на търсенето и предлагането на трансферния пазар?
Клубовете не престават да харчат съществени суми, просто надалеч по-малки от тези до преди 1-2 години. Мога да Ви кажа, че от март месец предходната година насам, Барселона е изгубил над 300 милиона евро. Това е резултат от невъзможността да се употребява оборота на клубните магазини и спада в приходите от билети. Мога да Ви дам образец – клубният магазин на „ Камп Ноу “ прави по към 500 хиляди евро приблизително на всеки един домашен мач. Става въпрос единствено за магазина на стадиона. Огромни загуби. Неслучайно новият президент ще има тежката задача да балансира приходите и разноските.
В момента клубовете разчитат най-много на доходи от телевизионните компании, както и на спонсорските контракти.
Тъй като засегнахме и тематиката Барселона – ще остане ли Лионел Меси в клуба и след лятото, по Вашите наблюдения?
Лео Меси или ще си замине като свободен трансфер, или ще подпише нов контракт. Всички желаят да убедят Меси да остане още 1-2 година най-малко. Лапорта има доста положителни връзки с него и със фамилията му, тъй че възможностите са налице. Семейството на Меси се усеща добре, тимът стартира да набира скорост, тъй че мисля, че е допустимо.
Срещнахте ли се със случаи, през последните месеци, в които футболисти са отказвали прехвърляния, заради боязън от ситуацията в съответната страна, от която имат оферта?
Имаше един трансфер, в който бях медиатор. Бяхме покрай договорка, само че не се случиха нещата. Ставаше въпрос за наемна договорка сред Барселона и Фулъм за Жан-Клеър Тодибо. Клубовете се бяха договорили, само че играчът се отхвърли в последния миг и отиде в Бенфика. Нямах пояснение за какво се случи. Може би смяташе, че ще играе по-често там, само че това не се случи на процедура.
Това беше сериозен трансфер, който се провали, само че това е рискът при посредническата активност. Хвърляш доста старания, с цел да доближиш всички три страни към договорка, само че най-после не зависи от теб. Това е отликата сред посредничеството и това да си сътрудник на състезател.
Да обърнем взор и към българската реалност. Забелязахте ли разлика в трансферната тактика на водещите български клубове около променената икономическа конюнктура?
Лично аз не бих споделил, че може да се прави действителна политика на прехвърляния, откакто си толкоз подвластен от изходящите прехвърляния. Ако имаш добър състезател и ти предложат добра оферта за него, то мъчно може да я отхвърлиш, точно тъй като клубовете не могат да набират средства от продажба на продукти и билети. Телевизионните пари също наподобяват доста, само че действително са нищо.
За грандовете в България телевизионните средства са безусловно нищо. Ако бюджетът ти е 15-20 милиона на година, то какво ти носят 700-800 хиляди лв. от телевизионни права? В България няма икономическа основа, с цел да може и телевизионните права да са по-високи. Има накъде да се усъвършенства това обаче.
Доколкото знам телевизионните права на всички шампионати в България са вкарани в един пакет. Ако тези артикули се показват вярно, то може да се реализира завишаване на парите от телевизионни права. В българския медиен бранш, изключително във връзка с спорта, има сериозна конкуренция сега. Възможно е да се реализиран по-добри стопански условия, само че това е работата на футболната лига, която, за жалост, съвсем не действа.
Моделът „ бащица “ е известен у нас. Ситуацията в Левски обаче демонстрира, че постоянно политическите земетресения на деня може да хвърлят именити клубове в цялостен безпорядък за негативно време. Виждате ли решение на въпроса?
Моделът е извънредно сложен за премахване. Въпросът е кои клубове може да си разрешат да съществуват без този модел. Това са по-големите клубове, с повече последователи. Левски, да вземем за пример, свърши много работа в тази тенденция, в сложен миг. Дейността на Павел Колев, Тити Папазов и Наско Сираков донесе много средства от странични действия.
Проблемът е, че освен това състояние, в случай че различен има „ бащица “, то още веднъж не си конкурентноспособен. Клубове като Левски и ЦСКА може да живеят без „ бащица “, в случай че се работи професионално в няколко насоки – продажба на продукти, привличане на рекламодатели и производство на лични фрагменти. Тези клубове може да заработват по 10 милиона лв. на година по този метод. Не мисля, че това ще е задоволително обаче, в случай че съперниците имат зад тила си компания или човек със съществени средства. Не подсигурявам, че ще е равнище, което да се бори за първо място.
В предходно изявление Вие споменахте, че клубовете носят огромна виновност за неналичието на подготовка у младите играчи. Носи ли виновност и страната за обстановката в родния футбол?
Разбира се, това е несъмнено. Разликата в качеството на създаваните играчи е видно, това съм го видял още преди 10 години, без да се върша на някакъв огромен ценител. Виждаш какви обороти си имал преди 15 години и в този момент какви имаш. Това нещо не е ново за мен.
Преди време разговарях с Борислав Михайлов, беше преди към 2 години. Разговаряхме по отношение на това, че би трябвало да се подхващат дейности във връзка с обновяването на метода на работа с деца и юноши. С мое подпомагане беше реализирана тази опция и щеше да включва един високоинтелигентен испанец, който да управлява процеса. Беше признато и на първо четене от Изпълкома, само че единствено седмица по-късно Михайлов подаде оставка. Знаете какви бяха събитията. Имаше план, който беше реализиран със съдействието на Балъков, Емо Костадинов и други.
Няма какво да се заблуждаваме. Много рядко се работи по метод, по който да се построяват конкурентноспособни играчи за западния пазар. Неслучайно нямаме представители в топ шампионатите, като се изключи Италия. Не се работи задоволително отговорно от клубовете, употребява се методология, която е прочетена три пъти в интернет и към този момент имаме вяра, че всичко ни е ясно. Не ни е ясно и е необходим екип от хора, извън, с цел да се направи това, което се направи в Германия, Швейцария, Франция и Англия, когато тези страни бяха в рецесия.
Ако продължим по този начин, то ще продължим по същия метод – няма да произвеждаме фрагменти, които да ни класират за огромни шампионати. Нужно е самообладание и работа, с цел да се създават фрагменти и футболния съюз значително е виновен за това. Федерацията може да помогне на клубовете и без сходна интервенция няма да имаме положителни вероятности.
През януари бяхме очевидци на няколко изходящи прехвърляния на млади български играчи в чужбина – Филип Кръстев, Вальо Антов и Станислав Иванов. Добър индикатор за бъдещето на родния футбол ли е това, или може да се окаже стратегическа неточност?
Ако приказваме за ползите на националния тим, то постоянно излизането на млади играчи в чужбина спомага за повдигането на класата на съответния тим. Това е пътят. Когато имахме съществени триумфи, през 2004-та и 2006-та година, да вземем за пример, може да погледнете къде играеха нашите играчи.
Като се замислим обаче нищо нелогично не се случва. Извинявайте, само че в продължение на година и половина ние не можем да организираме Конгрес на футболния съюз. Това е безусловно несериозна работа. Оправдаваме се с пандемията, а в това време всички други сфери на живота работят съвсем по естествен метод. Знаете ли какви рестрикции има тук в Западна Европа, само че нещата отново се случват, намират се способи. Статуквото е угодно на краткотрайно ръководещите и на клубовете.
Повтарям, нямаме мощна професионална лига, която да управлява шампионата. Не е работа на федерацията да управлява шампионата, а по-скоро да се грижи за юношеския футбол и да прави тактика за развиването на спорта. Федерацията би трябвало да комуникира всекидневно с министерствата на спорта и образованието, с цел да се намират средства и да се направи модерна методология. Не би трябвало федерацията да се занимава с това кой арбитър ще свири и кой състезател ще влезе в националния тим, с цел да му се вдигне цената. Срам ме е да ги разясня тези неща дори. Нищо от това не се случва обаче.
Лигата по целия свят се управлява от футболните клубове. Тези хора нямат никаква ясна концепция нито по спортно-техническите въпроси, нито по финансовите такива. Положението е орел, рак и щука.
Може ли влизането на хора като Стилиян Петров, Димитър Бербатов и други огромни наши играчи от предишното да даде подтик към смяна? Виждате ли в някой от тях добър вид за президент на БФС?
Аз персонално не мога да нахвърлям имена, без да съм уверен. Това, в което съм сигурен обаче е, че играчи от ранга на Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови, които са играли на най-високото равнище във футбола, сигурно имат своите визии. Вашият въпрос обаче се връща към една остаряла наша народопсихологическа линия – чакаме някой да пристигна и да ни реши проблемите. Това важи за всяка област на живота. Първо би трябвало да имаме убеждението от футболните клубове, че структурата би трябвало да е друга. В противоположен случай нищо няма да стане, тези хора не са Господ. Ако няма увереност на високо държавно равнище, както и от клубовете, то няма по какъв начин да стане.
От друга страна, би трябвало да имаш метод към младите играчи, с цел да ги запазиш в спорта. Около тях в днешно време има доста други разсейващи фактори. Те би трябвало да виждат смисъл в работата си, треньорите да имат положителна конфигурация и да желаят да работят с тях. Детето би трябвало да е влюбено в треньора си и да има почитание към него. Няма по какъв начин другояче.
Означава ли това, че сходна увереност за основаването на тактика за футбола ни изцяло липсва, съгласно Вас?
По никакъв метод. Аз съм уверен, че всеки дърпа към себе си, без да мисли за някакъв стратегически проект за нашия футбол. Изключително доста его има в нашите клубове и футбол, генерално. Един арбитър разпъвахме на 10 кръста, а ние приказваме за увереност. Никой не мисли за стратегическите въпроси и това по какъв начин да действат клубовете по-добре и по какъв начин да получават повече пари от активността си.
Чували ли сте някой от нашите футболни деятели да каже, че футболът е артикул? За да му се подвига цената, то този артикул би трябвало да е оптимално добър. Каква цена желаеме на този артикул, откакто ежедневно виждаме такива нелепости по медиите сред клубовете. Нашият футбол е една махленска работа. За 20 години работа в Испания не съм виждал толкоз заявления, колкото се изписаха за 3 дни в България. Да не разясня въобще наличието, плачевно е.
На фона на казаното от Вас допускам, че не сте и оптимист за задаващия се квалфикационен цикъл?
Винаги би трябвало да има оптимизъм. Всичко може да се случи във футбола, само че би трябвало да имаш някакви минимални основи, които при нас, персонално аз, не откривам.
Добър ли е моментът за подмладяване на националния тим?
Тази дума я чувам от 20 години и тя по-скоро служи за опрощение. В националния тим би трябвало да играят най-хубавите. Подмладяването не става с помощта на желанията на Изпълкома или БФС. Това се случва, в случай че млади и надарени играчи са си извоювали мястото. Това не се случва по заповед. С какво ще подмадяваме, в случай че нямаме качеството? Това би трябвало да е натурален развой. Да не би на Иван Вуцов, Гибона, аз, Боби Михайлов да ни е обещано на тепсия мястото в националния тим? Ние си го извоювахме и то при доста по-сериозна конкуренция!
В националния тим би трябвало да играят най-хубавите, само че най-хубавите в този момент не са това, което бяха преди 15-20 години. Тези неща не стават автоматизирано. Става с работа и неизменност.
И за край, господин Танев – какво си пожелавате в персонален проект и за българския футбол в идващите месеци?
В персонален проект, несъмнено, си поисквам здраве, нека отмине тази пандемия и след години да забравим, че тя в миналото е съществувала. Същевременно обаче не би трябвало в никакъв случай да забравяме, че би трябвало да сме стъпили крепко на земята. Дано имаме повече здраве и отговорност и нека скоро имаме Конгрес на БФС. Надявам се да излезе добър претендент, който да направи няколко промени, за които към този момент говорех. Дано сложи организацията на ново равнище и след 4-5 години да забележим резултатите от това нещо.
Легендата на ЦСКА не пропусна да засегне и тематиката за българския футбол, изразявайки откровеното си отвращение от неспособността на нашите ръководители да провеждат Конгрес на БФС в продължение на над година към този момент. Той натърти, че статуквото сега е комфортно за прекалено много футболни деятели и че самият не вижда увереност измежду ръководителите от потребността за смяна в работата на родния футбол, с цел да може още веднъж да си върнем славата и триумфите си на интернационалната сцена.
Здравейте, господин Танев! Вече над година живеем в извънредно странни условия и привидно не се вижда по кое време това ще се промени. Как оценявате този интервал през Вашата призма?
За моя офис и бизнес не мисля, че следствията са огромни. Има разлика в метода, по който се работи, търсенето на играчи и други, само че за момента мисля, че удържахме ситуацията, доколкото да си плащаме разноските и да живеем обикновено. Бизнесът обаче при нас е обвързван и с това с какви играчи разполагаш. Като цяло обаче през тези 12 месеца успяхме да задържим много обичайно равнище.
Вие сте човек, който работи с много от най-големите клубове в света. Как съумяват те да се приспособяват към обстановката и намерили ли са модел, който да им разреши и отсега нататък да се оправят, даже и в случай че ограниченията продължат?
Доста клубове, в Испания да вземем за пример, подписаха съглашения за разсрочено заплащане на отговорностите към своите играчи за този и за предходния сезон, с цел да се изчака досега, в който почитателите се върнат на стадионите. Вие сте прав, че най-големите губещи са точно огромните клубове, защото огромна част от бюджета се оформя от абонаментни карти, мърчъндайзинг, както и съглашения за потреблението на комерсиалните им марки. Затова се стигна и до това разсрочване на отговорности към играчите. Именно за заплати на футболисти се изразходват 50-60% от бюджетите на клубовете.
Другата смяна беше обвързвана с по-внимателна работа на трансферния прозорец и при подновяването на договорите на играчите. Виждате, че прехвърляния от порядъка на 100 милиона и нагоре съществено понижиха и за бъдеще няма да има такива.
Два трансферни прозореца към този момент минаха под сянката на коронакризата. Къде забелязахте най-големите аномалии по връзките на търсенето и предлагането на трансферния пазар?
Клубовете не престават да харчат съществени суми, просто надалеч по-малки от тези до преди 1-2 години. Мога да Ви кажа, че от март месец предходната година насам, Барселона е изгубил над 300 милиона евро. Това е резултат от невъзможността да се употребява оборота на клубните магазини и спада в приходите от билети. Мога да Ви дам образец – клубният магазин на „ Камп Ноу “ прави по към 500 хиляди евро приблизително на всеки един домашен мач. Става въпрос единствено за магазина на стадиона. Огромни загуби. Неслучайно новият президент ще има тежката задача да балансира приходите и разноските.
В момента клубовете разчитат най-много на доходи от телевизионните компании, както и на спонсорските контракти.
Тъй като засегнахме и тематиката Барселона – ще остане ли Лионел Меси в клуба и след лятото, по Вашите наблюдения?
Лео Меси или ще си замине като свободен трансфер, или ще подпише нов контракт. Всички желаят да убедят Меси да остане още 1-2 година най-малко. Лапорта има доста положителни връзки с него и със фамилията му, тъй че възможностите са налице. Семейството на Меси се усеща добре, тимът стартира да набира скорост, тъй че мисля, че е допустимо.
Срещнахте ли се със случаи, през последните месеци, в които футболисти са отказвали прехвърляния, заради боязън от ситуацията в съответната страна, от която имат оферта?
Имаше един трансфер, в който бях медиатор. Бяхме покрай договорка, само че не се случиха нещата. Ставаше въпрос за наемна договорка сред Барселона и Фулъм за Жан-Клеър Тодибо. Клубовете се бяха договорили, само че играчът се отхвърли в последния миг и отиде в Бенфика. Нямах пояснение за какво се случи. Може би смяташе, че ще играе по-често там, само че това не се случи на процедура.
Това беше сериозен трансфер, който се провали, само че това е рискът при посредническата активност. Хвърляш доста старания, с цел да доближиш всички три страни към договорка, само че най-после не зависи от теб. Това е отликата сред посредничеството и това да си сътрудник на състезател.
Да обърнем взор и към българската реалност. Забелязахте ли разлика в трансферната тактика на водещите български клубове около променената икономическа конюнктура?
Лично аз не бих споделил, че може да се прави действителна политика на прехвърляния, откакто си толкоз подвластен от изходящите прехвърляния. Ако имаш добър състезател и ти предложат добра оферта за него, то мъчно може да я отхвърлиш, точно тъй като клубовете не могат да набират средства от продажба на продукти и билети. Телевизионните пари също наподобяват доста, само че действително са нищо.
За грандовете в България телевизионните средства са безусловно нищо. Ако бюджетът ти е 15-20 милиона на година, то какво ти носят 700-800 хиляди лв. от телевизионни права? В България няма икономическа основа, с цел да може и телевизионните права да са по-високи. Има накъде да се усъвършенства това обаче.
Доколкото знам телевизионните права на всички шампионати в България са вкарани в един пакет. Ако тези артикули се показват вярно, то може да се реализира завишаване на парите от телевизионни права. В българския медиен бранш, изключително във връзка с спорта, има сериозна конкуренция сега. Възможно е да се реализиран по-добри стопански условия, само че това е работата на футболната лига, която, за жалост, съвсем не действа.
Моделът „ бащица “ е известен у нас. Ситуацията в Левски обаче демонстрира, че постоянно политическите земетресения на деня може да хвърлят именити клубове в цялостен безпорядък за негативно време. Виждате ли решение на въпроса?
Моделът е извънредно сложен за премахване. Въпросът е кои клубове може да си разрешат да съществуват без този модел. Това са по-големите клубове, с повече последователи. Левски, да вземем за пример, свърши много работа в тази тенденция, в сложен миг. Дейността на Павел Колев, Тити Папазов и Наско Сираков донесе много средства от странични действия.
Проблемът е, че освен това състояние, в случай че различен има „ бащица “, то още веднъж не си конкурентноспособен. Клубове като Левски и ЦСКА може да живеят без „ бащица “, в случай че се работи професионално в няколко насоки – продажба на продукти, привличане на рекламодатели и производство на лични фрагменти. Тези клубове може да заработват по 10 милиона лв. на година по този метод. Не мисля, че това ще е задоволително обаче, в случай че съперниците имат зад тила си компания или човек със съществени средства. Не подсигурявам, че ще е равнище, което да се бори за първо място.
В предходно изявление Вие споменахте, че клубовете носят огромна виновност за неналичието на подготовка у младите играчи. Носи ли виновност и страната за обстановката в родния футбол?
Разбира се, това е несъмнено. Разликата в качеството на създаваните играчи е видно, това съм го видял още преди 10 години, без да се върша на някакъв огромен ценител. Виждаш какви обороти си имал преди 15 години и в този момент какви имаш. Това нещо не е ново за мен.
Преди време разговарях с Борислав Михайлов, беше преди към 2 години. Разговаряхме по отношение на това, че би трябвало да се подхващат дейности във връзка с обновяването на метода на работа с деца и юноши. С мое подпомагане беше реализирана тази опция и щеше да включва един високоинтелигентен испанец, който да управлява процеса. Беше признато и на първо четене от Изпълкома, само че единствено седмица по-късно Михайлов подаде оставка. Знаете какви бяха събитията. Имаше план, който беше реализиран със съдействието на Балъков, Емо Костадинов и други.
Няма какво да се заблуждаваме. Много рядко се работи по метод, по който да се построяват конкурентноспособни играчи за западния пазар. Неслучайно нямаме представители в топ шампионатите, като се изключи Италия. Не се работи задоволително отговорно от клубовете, употребява се методология, която е прочетена три пъти в интернет и към този момент имаме вяра, че всичко ни е ясно. Не ни е ясно и е необходим екип от хора, извън, с цел да се направи това, което се направи в Германия, Швейцария, Франция и Англия, когато тези страни бяха в рецесия.
Ако продължим по този начин, то ще продължим по същия метод – няма да произвеждаме фрагменти, които да ни класират за огромни шампионати. Нужно е самообладание и работа, с цел да се създават фрагменти и футболния съюз значително е виновен за това. Федерацията може да помогне на клубовете и без сходна интервенция няма да имаме положителни вероятности.
През януари бяхме очевидци на няколко изходящи прехвърляния на млади български играчи в чужбина – Филип Кръстев, Вальо Антов и Станислав Иванов. Добър индикатор за бъдещето на родния футбол ли е това, или може да се окаже стратегическа неточност?
Ако приказваме за ползите на националния тим, то постоянно излизането на млади играчи в чужбина спомага за повдигането на класата на съответния тим. Това е пътят. Когато имахме съществени триумфи, през 2004-та и 2006-та година, да вземем за пример, може да погледнете къде играеха нашите играчи.
Като се замислим обаче нищо нелогично не се случва. Извинявайте, само че в продължение на година и половина ние не можем да организираме Конгрес на футболния съюз. Това е безусловно несериозна работа. Оправдаваме се с пандемията, а в това време всички други сфери на живота работят съвсем по естествен метод. Знаете ли какви рестрикции има тук в Западна Европа, само че нещата отново се случват, намират се способи. Статуквото е угодно на краткотрайно ръководещите и на клубовете.
Повтарям, нямаме мощна професионална лига, която да управлява шампионата. Не е работа на федерацията да управлява шампионата, а по-скоро да се грижи за юношеския футбол и да прави тактика за развиването на спорта. Федерацията би трябвало да комуникира всекидневно с министерствата на спорта и образованието, с цел да се намират средства и да се направи модерна методология. Не би трябвало федерацията да се занимава с това кой арбитър ще свири и кой състезател ще влезе в националния тим, с цел да му се вдигне цената. Срам ме е да ги разясня тези неща дори. Нищо от това не се случва обаче.
Лигата по целия свят се управлява от футболните клубове. Тези хора нямат никаква ясна концепция нито по спортно-техническите въпроси, нито по финансовите такива. Положението е орел, рак и щука.
Може ли влизането на хора като Стилиян Петров, Димитър Бербатов и други огромни наши играчи от предишното да даде подтик към смяна? Виждате ли в някой от тях добър вид за президент на БФС?
Аз персонално не мога да нахвърлям имена, без да съм уверен. Това, в което съм сигурен обаче е, че играчи от ранга на Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови, които са играли на най-високото равнище във футбола, сигурно имат своите визии. Вашият въпрос обаче се връща към една остаряла наша народопсихологическа линия – чакаме някой да пристигна и да ни реши проблемите. Това важи за всяка област на живота. Първо би трябвало да имаме убеждението от футболните клубове, че структурата би трябвало да е друга. В противоположен случай нищо няма да стане, тези хора не са Господ. Ако няма увереност на високо държавно равнище, както и от клубовете, то няма по какъв начин да стане.
От друга страна, би трябвало да имаш метод към младите играчи, с цел да ги запазиш в спорта. Около тях в днешно време има доста други разсейващи фактори. Те би трябвало да виждат смисъл в работата си, треньорите да имат положителна конфигурация и да желаят да работят с тях. Детето би трябвало да е влюбено в треньора си и да има почитание към него. Няма по какъв начин другояче.
Означава ли това, че сходна увереност за основаването на тактика за футбола ни изцяло липсва, съгласно Вас?
По никакъв метод. Аз съм уверен, че всеки дърпа към себе си, без да мисли за някакъв стратегически проект за нашия футбол. Изключително доста его има в нашите клубове и футбол, генерално. Един арбитър разпъвахме на 10 кръста, а ние приказваме за увереност. Никой не мисли за стратегическите въпроси и това по какъв начин да действат клубовете по-добре и по какъв начин да получават повече пари от активността си.
Чували ли сте някой от нашите футболни деятели да каже, че футболът е артикул? За да му се подвига цената, то този артикул би трябвало да е оптимално добър. Каква цена желаеме на този артикул, откакто ежедневно виждаме такива нелепости по медиите сред клубовете. Нашият футбол е една махленска работа. За 20 години работа в Испания не съм виждал толкоз заявления, колкото се изписаха за 3 дни в България. Да не разясня въобще наличието, плачевно е.
На фона на казаното от Вас допускам, че не сте и оптимист за задаващия се квалфикационен цикъл?
Винаги би трябвало да има оптимизъм. Всичко може да се случи във футбола, само че би трябвало да имаш някакви минимални основи, които при нас, персонално аз, не откривам.
Добър ли е моментът за подмладяване на националния тим?
Тази дума я чувам от 20 години и тя по-скоро служи за опрощение. В националния тим би трябвало да играят най-хубавите. Подмладяването не става с помощта на желанията на Изпълкома или БФС. Това се случва, в случай че млади и надарени играчи са си извоювали мястото. Това не се случва по заповед. С какво ще подмадяваме, в случай че нямаме качеството? Това би трябвало да е натурален развой. Да не би на Иван Вуцов, Гибона, аз, Боби Михайлов да ни е обещано на тепсия мястото в националния тим? Ние си го извоювахме и то при доста по-сериозна конкуренция!
В националния тим би трябвало да играят най-хубавите, само че най-хубавите в този момент не са това, което бяха преди 15-20 години. Тези неща не стават автоматизирано. Става с работа и неизменност.
И за край, господин Танев – какво си пожелавате в персонален проект и за българския футбол в идващите месеци?
В персонален проект, несъмнено, си поисквам здраве, нека отмине тази пандемия и след години да забравим, че тя в миналото е съществувала. Същевременно обаче не би трябвало в никакъв случай да забравяме, че би трябвало да сме стъпили крепко на земята. Дано имаме повече здраве и отговорност и нека скоро имаме Конгрес на БФС. Надявам се да излезе добър претендент, който да направи няколко промени, за които към този момент говорех. Дано сложи организацията на ново равнище и след 4-5 години да забележим резултатите от това нещо.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ