Без плода на духа няма живот ╫ Слово на Велики Понеделник
(Fresco from the Pec monastery, Serbia,14th Century)
╫ Московски и на цяла Русия патриарх Кирил
Слово на Велики Понеделник
Всеки ден от Страстната седмица е маркиран с особени възпоменания. След тържествения вход в Йерусалим Господ всяка вечер, откакто прекарвал деня в Светия град, се отправял с учениците Си на Елеонската планина. В тези дни Той се обръщал към тях с изключително мощни, изпълнени с най-дълбок смисъл слова, откривайки тайните на Царството Божие, пооткрехвайки завесата на бъдещето на целия човешки жанр.
С понеделника е обвързвано изключително събитие. По пътя за Йерусалим Господ и Неговите възпитаници видели смоковница - смокинено дърво, покрито с богати листа. Изгладнелите пасажери пристигнали до това дърво и Господ почнал да търси плод, само че не намерил нито един. И тогава Той проклел смоковницата.
Известно е по какъв начин критици на Евангелието - хора, които по разнообразни аргументи не могли и не могат да одобряват словото, предадено на човешкия жанр от Господ Иисус Христос, подлагали на критика този фрагмент. Забележително дава отговор на тази рецензия свети Инокентий Херсонски. Според неговите думи, работата, несъмнено, не е в това, че Господ се обидил на смоковницата: „ желало Му се да вкуси плод, а няма – тъй че бъди ти проклета ”. Съвсем не това е желал да каже Спасителят, само че осъдил смоковницата, с цел да ни даде образец за това, че безплодието е наказуемо.
И напълно неслучайно в същия ден Той споделя притчата за злите лозари - тези същите, които не желали да отдават плодовете на лозето на своя стопанин и пребивали пратените при тях и, най-после, умъртвили сина му. В директния смисъл тази история се отнасяла към юдейския народ, който в своя набожен живот престанал, по това време, да дава плодове; по тази причина и пристигнал Спасителят, с цел да се окажат и този народ, и всички нации по земята, способни да принесат плод. И притчата за лозарите ни оказва помощ да разберем смисъла на осъждането на смоковницата. Господ осъжда безплодието, когато човек не принася плод, когато целият му живот минава, а плод няма.
Всеки човек може да има собствен плод. Някой плод е забележим единствено за околните, за роднините. Има и такива плодове, на които мнозина се любуват - най-големите изобретения, креативните прозрения, забележителните творби на изкуството. Има удивителни гении, които са надарени от Бога, с цел да управляват другите хора, тогава плодът е общо деяние на мнозина, ориентирано към възстановяване на живота. Но Господ, осъждайки и смоковницата, и лозарите, имал поради, на първо време, други плодове, а точно плодовете на духа. Всеки от нас би трябвало да принесе плод, който съзрява в дълбочината на човешката душа; и в случай че ние се явим на Страшния съд, нямайки такива плодове, ще бъдем наказани и проклети също като безплодната смоковница.
Може би страшните думи, отправени от Господа към това дърво, станали наставление за мнозина, ще ни оказват помощ и на нас, при започване на Страстната седмица, да разберем, че без плода на духа няма живот и няма безконечен живот. Ние знаем що за плод е това. И деятел Павел ни учи; и църковната проповед ни внушава, що е то плод на духа. Страстната седмица ни се дава на нас, та преминавайки попрището на Светата Четиридесетница, и може би нищо не съумели да създадем за тези четиридесет дни на Великия пост, ние в тези свети дни, прониквайки се от смисъла за всичко, което Бог в Христа е направил поради нашето избавление, да подтикнем себе си, с цел да принесем плод на Господа, плода на нашия живот, с който и ще се оправдаем на Страшния Божи съд. Амин.
Източник:, превод: Прот. Йоан Карамихалев
Изображение: Fresco from the Pec monastery, Serbia (14th Century), iconreader.wordpress.com
