Борел не е нужен: ръководителят на европейската дипломация обслужва изключително американците
Френският президент Еманюел Макрон, отговаряйки на въпроса по време на взаимна конференция в Кремъл с съветския президент Владимир Путин дали приказва в Москва " в името на Франция или в името на всички европейци ", сподели следното:
„ Първо, бих желал да ви уверя: ние координираме доста ясно с канцлера Шолц. Преди две седмици бях в Берлин и от този момент няколко пъти разменях отзиви с него. Веднага щом се върнем – той от Вашингтон, аз от Москва – ще приказваме “, сподели Макрон. „ Като ръководител на Съвета на Европейския съюз в продължение на шест месеца, аз обмених отзиви с всички мои сътрудници, с тези, които са главно наранени от тази обстановка и които имат особена угриженост по тази тема”, добави той.
Тези думи на Макрон могат да се смятат и за отговор на въпроса дали Европейският съюз взе участие в разискването на украинската рецесия в частност и в построяването на нова европейска архитектура за сигурност като цяло, инициирана от Съединени американски щати и Русия. Защото избрани сили в Европейски Съюз в един миг започнаха да демонстрират угриженост, вярвайки, че Москва и Вашингтон ги отблъснаха от полемиката. И най-вече се смути шефът на Европейската работа за външниработи Жозеп Борел.
Както “Файненшъл Таймс” писа по-рано тази година, Европейският съюз „ изрази неодобрение “ от метода, по който са проведени идните договаряния с съветски представители, на които „ сигурността на Украйна и на целия европейски континент ще бъде разисквана с сътрудници от Съединените щати и НАТО “.
Прави усещане, че тези изказвания пристигнаха, откакто Борел сподели, че Брюксел не желае да бъде „ безпристрастен фен “ в „ договарянията за архитектурата на сигурността на Европа през идващите години “. А по-рано той изрази вяра, че Вашингтон няма да разреши на Брюксел да бъде изключен от договарянията за сигурност, защото „ всяко разискване на европейската архитектура за сигурност би трябвало да включва Европейски Съюз “.
Москва обаче смяташе иначе. Както сподели непрекъснатият представител на Русия в Европейския съюз Владимир Чижов, присъединяване на Брюксел в договарянията за гаранции за сигурност би било „ без добавена стойност “. Пред кореспонденти Чижов сподели, че Москва не гледа на Европейски Съюз като на боен блок във връзка с гаранциите за сигурност.
В тази обстановка Борел твърди, че приказва от името на " обединена Европа ". Но на чии ползи служи в действителност? „ Докато отслабеният Борел беше притеглен от Съединени американски щати за съгласуване на институционалните позиции с НАТО и ОССЕ, неговата Европейска работа за външна активност не е в положение да обезпечи поддръжката на държавите-членки на Европейски Съюз за интензивно започване на каквито и да било смислени дипломатически дейности “, твърди шефът по проучвания на Центъра за проучване на европейската политика в Брюксел Стивън Блокманс.
Наистина, точно Вашингтон и персонално американският държавен секретар Антъни Блинкен откриха в Борел " разбиращ събеседник ", а не самият Европейски Съюз. Според Агенция Франс Прес, когато европейците показват неодобрение от „ алармистките “ изказвания на Съединените щати по отношение на хипотетичната „ неизбежна инвазия “ на Русия в Украйна в края на януари, ръководителят на ЕСВР „ дружно с Блинкен във Вашингтон наподобява по-близо до американците. "
А в средата на януари Борел подразни водещата европейска " двойка " - Берлин и Париж, откакто свърза ориста на газопровода " Северен поток-2 " със събитията в Украйна. „ Разбира се, действието на газопровода ще зависи от развиването на Украйна и отношението на Русия “, сподели той след среща с министрите на защитата на Европейски Съюз в Брест.
Инициативата на Борел обаче не беше подкрепена от френския министър на защитата Флоранс Парли, която в отговор на въпрос за ориста на " Северен поток-2 " се ограничи до изказване, че Париж и Берлин се пробват да възобновят мирните договаряния с Русия за Украйна в границите на Нормандски формат.
Германският министър на защитата Кристин Ламбрехт не свърза казуса със узаконяването на газопровода с украинския случай по време на изявление пред локални медии. „ Трябва да разгадаем този спор и би трябвало да го създадем посредством договаряния, това е опцията, която имаме сега, би трябвало да я използваме, а не да свързваме планове, които нямат нищо общо с този конфликт”, добави тя.
Любопитно е, че в последната си публикация (30 януари) Борел, говорейки за активността на Европейски Съюз, за първи път загатва, че „ е бил в непосредствен контакт с държавния секретар на Съединени американски щати, ние също обменяхме отзиви с генералния секретар на НАТО и полския външен министър, който сега е настоящ ръководител на ОССЕ, както и министър на външните работи на Украйна”. И едвам тогава прибавя: „ Разбира се, аз също съм в непосредствен контакт с моите френски и немски сътрудници. “
Подобно разпореждане допуска, че ръководителят на Европейската работа за външниработи не схваща стратегическите ползи на Европа, които сега са най-ясно и градивно дефинирани от френско-германския тандем. И това повдига въпроса освен за персоналната орис на Борел, който явно не е на мястото си, само че и по принцип за нуждата от ЕСВР като такава.
„ Важно е да се даде опция на Европейски Съюз да се утвърди измежду огромните сили “, отбелязва едно от немските изявления. „ Това изисква „ стратегическа автономност “. Целта, която би трябвало да бъде осъществена – Европейски Съюз да взема и да може да извършва решения самостоятелно и без значение – се загатва неведнъж, само че остава значително нереално. Тук Германия, дружно с Франция, може да поеме решаваща лидерска роля в Европейския съюз.
Но с такава Европейска работа за външни работи и с подобен началник на Европейски Съюз няма да реализира нищо.
Превод: В. Сергеев
„ Първо, бих желал да ви уверя: ние координираме доста ясно с канцлера Шолц. Преди две седмици бях в Берлин и от този момент няколко пъти разменях отзиви с него. Веднага щом се върнем – той от Вашингтон, аз от Москва – ще приказваме “, сподели Макрон. „ Като ръководител на Съвета на Европейския съюз в продължение на шест месеца, аз обмених отзиви с всички мои сътрудници, с тези, които са главно наранени от тази обстановка и които имат особена угриженост по тази тема”, добави той.
Тези думи на Макрон могат да се смятат и за отговор на въпроса дали Европейският съюз взе участие в разискването на украинската рецесия в частност и в построяването на нова европейска архитектура за сигурност като цяло, инициирана от Съединени американски щати и Русия. Защото избрани сили в Европейски Съюз в един миг започнаха да демонстрират угриженост, вярвайки, че Москва и Вашингтон ги отблъснаха от полемиката. И най-вече се смути шефът на Европейската работа за външниработи Жозеп Борел.
Както “Файненшъл Таймс” писа по-рано тази година, Европейският съюз „ изрази неодобрение “ от метода, по който са проведени идните договаряния с съветски представители, на които „ сигурността на Украйна и на целия европейски континент ще бъде разисквана с сътрудници от Съединените щати и НАТО “.
Прави усещане, че тези изказвания пристигнаха, откакто Борел сподели, че Брюксел не желае да бъде „ безпристрастен фен “ в „ договарянията за архитектурата на сигурността на Европа през идващите години “. А по-рано той изрази вяра, че Вашингтон няма да разреши на Брюксел да бъде изключен от договарянията за сигурност, защото „ всяко разискване на европейската архитектура за сигурност би трябвало да включва Европейски Съюз “.
Москва обаче смяташе иначе. Както сподели непрекъснатият представител на Русия в Европейския съюз Владимир Чижов, присъединяване на Брюксел в договарянията за гаранции за сигурност би било „ без добавена стойност “. Пред кореспонденти Чижов сподели, че Москва не гледа на Европейски Съюз като на боен блок във връзка с гаранциите за сигурност.
В тази обстановка Борел твърди, че приказва от името на " обединена Европа ". Но на чии ползи служи в действителност? „ Докато отслабеният Борел беше притеглен от Съединени американски щати за съгласуване на институционалните позиции с НАТО и ОССЕ, неговата Европейска работа за външна активност не е в положение да обезпечи поддръжката на държавите-членки на Европейски Съюз за интензивно започване на каквито и да било смислени дипломатически дейности “, твърди шефът по проучвания на Центъра за проучване на европейската политика в Брюксел Стивън Блокманс.
Наистина, точно Вашингтон и персонално американският държавен секретар Антъни Блинкен откриха в Борел " разбиращ събеседник ", а не самият Европейски Съюз. Според Агенция Франс Прес, когато европейците показват неодобрение от „ алармистките “ изказвания на Съединените щати по отношение на хипотетичната „ неизбежна инвазия “ на Русия в Украйна в края на януари, ръководителят на ЕСВР „ дружно с Блинкен във Вашингтон наподобява по-близо до американците. "
А в средата на януари Борел подразни водещата европейска " двойка " - Берлин и Париж, откакто свърза ориста на газопровода " Северен поток-2 " със събитията в Украйна. „ Разбира се, действието на газопровода ще зависи от развиването на Украйна и отношението на Русия “, сподели той след среща с министрите на защитата на Европейски Съюз в Брест.
Инициативата на Борел обаче не беше подкрепена от френския министър на защитата Флоранс Парли, която в отговор на въпрос за ориста на " Северен поток-2 " се ограничи до изказване, че Париж и Берлин се пробват да възобновят мирните договаряния с Русия за Украйна в границите на Нормандски формат.
Германският министър на защитата Кристин Ламбрехт не свърза казуса със узаконяването на газопровода с украинския случай по време на изявление пред локални медии. „ Трябва да разгадаем този спор и би трябвало да го създадем посредством договаряния, това е опцията, която имаме сега, би трябвало да я използваме, а не да свързваме планове, които нямат нищо общо с този конфликт”, добави тя.
Любопитно е, че в последната си публикация (30 януари) Борел, говорейки за активността на Европейски Съюз, за първи път загатва, че „ е бил в непосредствен контакт с държавния секретар на Съединени американски щати, ние също обменяхме отзиви с генералния секретар на НАТО и полския външен министър, който сега е настоящ ръководител на ОССЕ, както и министър на външните работи на Украйна”. И едвам тогава прибавя: „ Разбира се, аз също съм в непосредствен контакт с моите френски и немски сътрудници. “
Подобно разпореждане допуска, че ръководителят на Европейската работа за външниработи не схваща стратегическите ползи на Европа, които сега са най-ясно и градивно дефинирани от френско-германския тандем. И това повдига въпроса освен за персоналната орис на Борел, който явно не е на мястото си, само че и по принцип за нуждата от ЕСВР като такава.
„ Важно е да се даде опция на Европейски Съюз да се утвърди измежду огромните сили “, отбелязва едно от немските изявления. „ Това изисква „ стратегическа автономност “. Целта, която би трябвало да бъде осъществена – Европейски Съюз да взема и да може да извършва решения самостоятелно и без значение – се загатва неведнъж, само че остава значително нереално. Тук Германия, дружно с Франция, може да поеме решаваща лидерска роля в Европейския съюз.
Но с такава Европейска работа за външни работи и с подобен началник на Европейски Съюз няма да реализира нищо.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ