Макрон - новият водач на Европа
Френският президент е един от дребното политици в Европа, който има и военната мощност и решителността, с цел да бъде световен състезател. И последователно Макрон измества центъра на тежестта от Берлин към Париж, написа Макс Хофман, представен от " Дойче веле ".
Еманюел Макрон твърди, че точно той е убедил американския президент Тръмп да предприеме въздушните удари в Сирия в отговор на химическата офанзива в град Дума. Това беше второто огромно изявление на френския президент в една паметна седмица. Очевидно Макрон не е желал да наподобява на своя предходник Оланд, който през 2013 година беше подготвил всичко, с цел да вкара Франция във войната дружно с американците. Още тогава режимът на Асад извършваше офанзиви с бойни отровни субстанции. Но предшественикът на Тръмп Барак Обама се отхвърли в последния миг да работи и французинът се почувства предаден.
Сега Еманюел Макрон съумя да избегне тази обърканост. Нито пък повтори грешката на Обама да следи бездейно по какъв начин някой нарушава алената линия. Спорно е дали това е пътят за възстановяване на ситуацията в Сирия. Ясно е обаче едно - френският президент се демонстрира като мощен общественик. Като човек, който извършва това, което е споделил. Макрон обаче би трябвало да е схванал и това, че доста бързо европейският лидер може да се окаже изцяло самичък - изключително пък когато нещата опират до война или мир.
Макрон се пробва да прави нещо
Приетата този понеделник декларация на европейските външни министри звучи повече от познато - там се приказва да вземем за пример за допускане в Сирия на филантропични задачи, за помирение и за потребността от политическо решение. Липсва единствено настояването за въвеждане на неразрешена за полети зона.
Всички тези неща, които европейците в този момент изтупват от прахта, се разискват от години. Да, предложенията са градивни, само че те надали ще трансформират нещо за хората в Сирия. Западът се провали и Макрон знае това. Той обаче желае да сътвори усещането, че в Европа има най-малко един политик, който се пробва най-накрая да стори нещо. И за таза цел употребява всички благоприятни условия.
По всички канали
Освен двете си обширни изявленията отпреди няколко дни през вчерашния ден той държа тирада в европарламента за бъдещето на Европейски Съюз. В четвъртък се среща с немския канцлер в Берлин, която Макрон явно не желае да оставя отвън играта. Това обаче няма да е толкоз елементарно - сега френският президент участва на всички места толкоз масирано, че ще би трябвало много да се потруди, с цел да остави усещането за тясно съдействие с Германия. Така беше и до момента в който той търпеливо чакаше съставянето на новото държавно управление в Берлин. Когато обаче става дума за военни въпроси, Германия съвсем автоматизирано е отвън играта.
Това апропо се отнася до съвсем всички огромни страни - членки на Европейски Съюз. Когато нещата опират до потреблението на военна мощ или до защита, всяка страна би трябвало да разчита сама на себе си макар всички проекти за обща европейска външна политика и политика на сигурността.
Това се вижда и от общата декларация на европейските външни министри - всички дадоха сдържана поддръжка за въздушните удари. И нищо не се е трансформирало - по военните въпроси черната работа по предписание правят единствено Франция и Англия. Всички други европейски страни нямат нито волята, нито техническите благоприятни условия да правят въздушни удари като тези от предходната събота в Сирия. Мнозина намират това за добре. Но това не е задоволително, с цел да бъдат вземани на съществено на интернационалната сцена.
Центърът на тежестта се измества към Париж
Освен жар, харизма и необятни пълномощия френският президент е един от дребното политици в Европа, който има и военната мощност, с цел да бъде приет в световен мащаб. Това, което прави Германия в областта на стопанската система, е извънредно значимо. Но в сирийския спор страната в действителност не играе никаква роля. Това систематизиране на функциите може да работи в Европейски Съюз, само че във властовата мощност, съсредоточена у Берлин и Париж, Макрон последователно измества центъра на тежестта към себе си. И той демонстрира, че се отнася доста съществено към думите си. Изстрелването на ракети е доста друго от търсенето на формула за един общ европейски финансов министър. По този метод Макрон се разделя дефинитивно със своята младежка непрестореност, която също му оказа помощ за изборната победа предходната година.
Европейски Съюз и светът виждат един нов френски президент. Той е по-трезв, по-сериозен и по-решителен. Те виждат Макрон като престиж и главнокомандващ. По този метод той се трансформира в модел и за доста от европейските му сътрудници. Може би не по всички въпроси, само че сигурно по доста. И най-много по външнополитическите. Тази позиция обаче не му носи единствено преимущества. Водач в действителност е оня, който другите с наслада следват. Макрон обаче е и водачът, зад който доста други обичат да се крият.
Еманюел Макрон твърди, че точно той е убедил американския президент Тръмп да предприеме въздушните удари в Сирия в отговор на химическата офанзива в град Дума. Това беше второто огромно изявление на френския президент в една паметна седмица. Очевидно Макрон не е желал да наподобява на своя предходник Оланд, който през 2013 година беше подготвил всичко, с цел да вкара Франция във войната дружно с американците. Още тогава режимът на Асад извършваше офанзиви с бойни отровни субстанции. Но предшественикът на Тръмп Барак Обама се отхвърли в последния миг да работи и французинът се почувства предаден.
Сега Еманюел Макрон съумя да избегне тази обърканост. Нито пък повтори грешката на Обама да следи бездейно по какъв начин някой нарушава алената линия. Спорно е дали това е пътят за възстановяване на ситуацията в Сирия. Ясно е обаче едно - френският президент се демонстрира като мощен общественик. Като човек, който извършва това, което е споделил. Макрон обаче би трябвало да е схванал и това, че доста бързо европейският лидер може да се окаже изцяло самичък - изключително пък когато нещата опират до война или мир.
Макрон се пробва да прави нещо
Приетата този понеделник декларация на европейските външни министри звучи повече от познато - там се приказва да вземем за пример за допускане в Сирия на филантропични задачи, за помирение и за потребността от политическо решение. Липсва единствено настояването за въвеждане на неразрешена за полети зона.
Всички тези неща, които европейците в този момент изтупват от прахта, се разискват от години. Да, предложенията са градивни, само че те надали ще трансформират нещо за хората в Сирия. Западът се провали и Макрон знае това. Той обаче желае да сътвори усещането, че в Европа има най-малко един политик, който се пробва най-накрая да стори нещо. И за таза цел употребява всички благоприятни условия.
По всички канали
Освен двете си обширни изявленията отпреди няколко дни през вчерашния ден той държа тирада в европарламента за бъдещето на Европейски Съюз. В четвъртък се среща с немския канцлер в Берлин, която Макрон явно не желае да оставя отвън играта. Това обаче няма да е толкоз елементарно - сега френският президент участва на всички места толкоз масирано, че ще би трябвало много да се потруди, с цел да остави усещането за тясно съдействие с Германия. Така беше и до момента в който той търпеливо чакаше съставянето на новото държавно управление в Берлин. Когато обаче става дума за военни въпроси, Германия съвсем автоматизирано е отвън играта.
Това апропо се отнася до съвсем всички огромни страни - членки на Европейски Съюз. Когато нещата опират до потреблението на военна мощ или до защита, всяка страна би трябвало да разчита сама на себе си макар всички проекти за обща европейска външна политика и политика на сигурността.
Това се вижда и от общата декларация на европейските външни министри - всички дадоха сдържана поддръжка за въздушните удари. И нищо не се е трансформирало - по военните въпроси черната работа по предписание правят единствено Франция и Англия. Всички други европейски страни нямат нито волята, нито техническите благоприятни условия да правят въздушни удари като тези от предходната събота в Сирия. Мнозина намират това за добре. Но това не е задоволително, с цел да бъдат вземани на съществено на интернационалната сцена.
Центърът на тежестта се измества към Париж
Освен жар, харизма и необятни пълномощия френският президент е един от дребното политици в Европа, който има и военната мощност, с цел да бъде приет в световен мащаб. Това, което прави Германия в областта на стопанската система, е извънредно значимо. Но в сирийския спор страната в действителност не играе никаква роля. Това систематизиране на функциите може да работи в Европейски Съюз, само че във властовата мощност, съсредоточена у Берлин и Париж, Макрон последователно измества центъра на тежестта към себе си. И той демонстрира, че се отнася доста съществено към думите си. Изстрелването на ракети е доста друго от търсенето на формула за един общ европейски финансов министър. По този метод Макрон се разделя дефинитивно със своята младежка непрестореност, която също му оказа помощ за изборната победа предходната година.
Европейски Съюз и светът виждат един нов френски президент. Той е по-трезв, по-сериозен и по-решителен. Те виждат Макрон като престиж и главнокомандващ. По този метод той се трансформира в модел и за доста от европейските му сътрудници. Може би не по всички въпроси, само че сигурно по доста. И най-много по външнополитическите. Тази позиция обаче не му носи единствено преимущества. Водач в действителност е оня, който другите с наслада следват. Макрон обаче е и водачът, зад който доста други обичат да се крият.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ