Всеки ден гледам руска пропаганда, за да не се налага да го правите вие
Франсис Скар е ученик на университета в Кеймбридж, а от 4 години работи като публицист в английската социална телевизия BBC.
Скар приказва чудесно съветски език, живял е в Русия в продължение на няколко години, като споделя, че локалните хора са го приели като собствен еднакъв - без значение от това, че идва от непозната (вече вражеска) страна.
Един от домакините му даже се е трансформирал в негов " втори татко " по време на престоя му в страната. Двамата пробват да поддържат контакт даже след експлоадирането на войната в Украйна, само че неизбежното споменаване на въпроса за военната експанзия прави общуването им " доста комплицирано ".
Това, което Франсис Скар прави във всеки ден от последните четири месеца, е задача, която надали би била по силите на човек, искащ да резервира здравия си разсъдък.
" Гледам съветска агитация, с цел да не се постанова да го вършиме вие ", споделя той в репортаж на съветската секция на BBC.
Денят му стартира с обзор на предаването " 60 минути " с Олга Скабеева, чиято дълготрайност е увеличена до 2 часа и половина след съветската военна инвазия. В " менюто " попадат още предаванията на Дмитрий Кисельов и Владимир Соловьов - двама от най-старите и отявлени рупори на режима на Владимир Путин.
Причината за интереса на BBC към предаванията, ориентирани за обработка на публичното мнение в Русия, е, че те са един от дребното отворени " прозорци " към метода на мислене и проектите в Кремъл.
" Когато пусна фрагменти от тези излъчвания в Twitter, хората от Англия, които в никакъв случай не са се сблъсквали с съветската телевизия, разясняват, че студиата припомнят на английските телевизионни игри - гостите стоят в кръг, всеки си има място, цветовете са доста ярки, камерите наблюдават гостите и водещите от най-различни ракурси. Това е уникаленжанр ", разяснява Скар.
Сред най-странните изявления, които той засича в тези излъчвания, е опитът на един от събеседниците да отбрани пропагандния поток като " естествената действителност ".
Гостът на токшоуто " Время покажет " по " Первий канал " изяснява по какъв начин погледал 10-15 минути от предаване по украинска медия, след което се " уплашил, тъй като усетил, че стартира да изпада според ". Той се самоопределя като " здрав човек ", само че признава, че едвам не е възприел " противниковата " позиция, която разказва ролята на Русия като агресор. " Един мой другар ми сподели, знаеш ли за какво съм естествен? Защото виждам " Первий канал " през VPN, виждам твоите участия, чета съветски канали в Telegram и по тази причина съм естествен ", изяснява прокремълския представител.
Франсис Скар разяснява, че постоянно съветските пропагандисти упрекват Украйна за това, което самите те правят.
Скар споделя, че персоналните му усещания за хората в Русия са били позитивни поради готовността им да го одобряват в своя другарски кръг - макар разликите в културата и макар че " това, което беше значимо за тях в живота, се отличаваше доста ".
Общуването му с приятелите му от Русия след войната обаче става все по-трудно, тъй като британецът чува по какъв начин те преповтарят " едно към едно " изказванията, които той към този момент е чул при своя обзор на пропагандните държавни ТВ-канали.
Най-често повтаряните опорни точки са за това, че в Украйна има " нацита ", " Русия търпеше 30 години и повече не може ", както и че украинците " са си заслужили " пагубната война.
" Всичко това предизвика доста въпроси. На първо място - аз възприемах и евентуално не преставам да схващам тези хора като доста положителни. Те ме одобриха в средата си и другарската си група. Сега си давам сметка, че тези хора имат вяра на безусловно всичко, което им споделят Скабеева, Соловьов и Кисельов ", споделя той.
" Всеки ден слушам по какъв начин съветските публицисти назовават украинците " отпадъци " или " нечовеци " - това са думи, които в никакъв случай не можеш да чуеш по английска телевизия ", споделя още Франсис Скар.
Най-сложният миг за него не е потъването в пропагандните послания - сложното е, когато той излезе от нея и се сблъска с действителността на войната.
" Често ме канят в радиото, с цел да превеждам от съветски език. Наскоро един човек от Луганската област даде изявление - той оглавява организация, която оказва помощ на хора с увреждания. Самият той живееше в Северодонецк - град, който на процедура беше погубен. Когато превеждах неговото изявление, се сблъсках с разкази на същински хора, които изпитват на гърба си следствията от съветската войска в Украйна. Докато виждам Скабеева или Соловьов, те приказват за всичко по този начин, като че ли става дума за игра. Просто изброяват някакви военни обекти, за които се твърди, че са унищожени от съветски ракети. Но в никакъв случай не загатват, че на това място живеят същински хора, които страдат. Техните истории просто отсъстват от тези стратегии. Когато внезапно попаднеш в действителността и разговаряш с човек, чийто живот е погубен дотам, е доста мъчно ", споделя той.
Скар разяснява, че до момента в който гледа съветската агитация, се пробва да се дистанцира - " в случай че възприемах всичко това на прочувствено ниво, щеше да е просто отвратително ".
Журналистът споделя, че обича Русия и се интересува мощно от страната, само че не би се върнал назад в нея, до момента в който една-единствена позиция владее целия публичен дневен ред, а всичко друго към този момент е неразрешено.
Скар приказва чудесно съветски език, живял е в Русия в продължение на няколко години, като споделя, че локалните хора са го приели като собствен еднакъв - без значение от това, че идва от непозната (вече вражеска) страна.
Един от домакините му даже се е трансформирал в негов " втори татко " по време на престоя му в страната. Двамата пробват да поддържат контакт даже след експлоадирането на войната в Украйна, само че неизбежното споменаване на въпроса за военната експанзия прави общуването им " доста комплицирано ".
Това, което Франсис Скар прави във всеки ден от последните четири месеца, е задача, която надали би била по силите на човек, искащ да резервира здравия си разсъдък.
" Гледам съветска агитация, с цел да не се постанова да го вършиме вие ", споделя той в репортаж на съветската секция на BBC.
Денят му стартира с обзор на предаването " 60 минути " с Олга Скабеева, чиято дълготрайност е увеличена до 2 часа и половина след съветската военна инвазия. В " менюто " попадат още предаванията на Дмитрий Кисельов и Владимир Соловьов - двама от най-старите и отявлени рупори на режима на Владимир Путин.
Причината за интереса на BBC към предаванията, ориентирани за обработка на публичното мнение в Русия, е, че те са един от дребното отворени " прозорци " към метода на мислене и проектите в Кремъл.
" Когато пусна фрагменти от тези излъчвания в Twitter, хората от Англия, които в никакъв случай не са се сблъсквали с съветската телевизия, разясняват, че студиата припомнят на английските телевизионни игри - гостите стоят в кръг, всеки си има място, цветовете са доста ярки, камерите наблюдават гостите и водещите от най-различни ракурси. Това е уникаленжанр ", разяснява Скар.
Сред най-странните изявления, които той засича в тези излъчвания, е опитът на един от събеседниците да отбрани пропагандния поток като " естествената действителност ".
Гостът на токшоуто " Время покажет " по " Первий канал " изяснява по какъв начин погледал 10-15 минути от предаване по украинска медия, след което се " уплашил, тъй като усетил, че стартира да изпада според ". Той се самоопределя като " здрав човек ", само че признава, че едвам не е възприел " противниковата " позиция, която разказва ролята на Русия като агресор. " Един мой другар ми сподели, знаеш ли за какво съм естествен? Защото виждам " Первий канал " през VPN, виждам твоите участия, чета съветски канали в Telegram и по тази причина съм естествен ", изяснява прокремълския представител.
Франсис Скар разяснява, че постоянно съветските пропагандисти упрекват Украйна за това, което самите те правят.
Скар споделя, че персоналните му усещания за хората в Русия са били позитивни поради готовността им да го одобряват в своя другарски кръг - макар разликите в културата и макар че " това, което беше значимо за тях в живота, се отличаваше доста ".
Общуването му с приятелите му от Русия след войната обаче става все по-трудно, тъй като британецът чува по какъв начин те преповтарят " едно към едно " изказванията, които той към този момент е чул при своя обзор на пропагандните държавни ТВ-канали.
Най-често повтаряните опорни точки са за това, че в Украйна има " нацита ", " Русия търпеше 30 години и повече не може ", както и че украинците " са си заслужили " пагубната война.
" Всичко това предизвика доста въпроси. На първо място - аз възприемах и евентуално не преставам да схващам тези хора като доста положителни. Те ме одобриха в средата си и другарската си група. Сега си давам сметка, че тези хора имат вяра на безусловно всичко, което им споделят Скабеева, Соловьов и Кисельов ", споделя той.
" Всеки ден слушам по какъв начин съветските публицисти назовават украинците " отпадъци " или " нечовеци " - това са думи, които в никакъв случай не можеш да чуеш по английска телевизия ", споделя още Франсис Скар.
Най-сложният миг за него не е потъването в пропагандните послания - сложното е, когато той излезе от нея и се сблъска с действителността на войната.
" Често ме канят в радиото, с цел да превеждам от съветски език. Наскоро един човек от Луганската област даде изявление - той оглавява организация, която оказва помощ на хора с увреждания. Самият той живееше в Северодонецк - град, който на процедура беше погубен. Когато превеждах неговото изявление, се сблъсках с разкази на същински хора, които изпитват на гърба си следствията от съветската войска в Украйна. Докато виждам Скабеева или Соловьов, те приказват за всичко по този начин, като че ли става дума за игра. Просто изброяват някакви военни обекти, за които се твърди, че са унищожени от съветски ракети. Но в никакъв случай не загатват, че на това място живеят същински хора, които страдат. Техните истории просто отсъстват от тези стратегии. Когато внезапно попаднеш в действителността и разговаряш с човек, чийто живот е погубен дотам, е доста мъчно ", споделя той.
Скар разяснява, че до момента в който гледа съветската агитация, се пробва да се дистанцира - " в случай че възприемах всичко това на прочувствено ниво, щеше да е просто отвратително ".
Журналистът споделя, че обича Русия и се интересува мощно от страната, само че не би се върнал назад в нея, до момента в който една-единствена позиция владее целия публичен дневен ред, а всичко друго към този момент е неразрешено.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ