Франсис Крик и ДНК на живота
Франсис Крик, академик /1916 – 2004/
Произход: Нортхемптън, Англия, богато семейство
Образование: като дете се занимава с химия и снимка в ателието на вуйчо си, учи математика, физика, химия в Мил Хил скуул, Лондон, Университетски лицей в Лондон, докторантура от Кеймбридж
Интереси: молекулярна биология, физиолог, неврология, градежа на ДНК, произхода на живота
Постижения: с Джеймс Уотсън, открива „ двойната серпантина “ - структурата на ДНК, работи по разчитането на човешкия геном, постулира „ централната доктрина “ за посоката на предаване на генетичната информация, работи по тематиката за произхода на живота, като развива теорията за „ панспермията “
Признание: Нобелова премия за медицина през 1962 година
Животът на Франсис Крик e като приказка – умният наследник на бедния обущар минава през премеждия и се дами за царската дъщеря. Е, татко му е обущар, само че не безпаричен. Синът е доста интелигентен, само че в науки с рискови имена – микробиология, биохимия, биофизика. И огромното му достижение не е най-после, а още през 1953 година, когато е на 37.
Тогава той и Джеймс Уотсън откриват Двойната серпантина, моделът на молекулата ДНК. Но този героизъм не води до женитба с царската щерка, а до бурно развиване на генетиката и разчитане на генетичния код.
Гените носят наследствеността, те са елементи дезоксирибонуклеиновата киселина, които управляват биохимичните реакции и дефинират признаците на организма посредством протеините.
Дали сте интелигентен или хубав, дали черният ви дроб устоя на алкохол или ще си докарате ранна цироза – всичко изискуем на гените в нас.
Да, гените в нас, а не нашите гени – има неясноти те ли са наши или ние – техни.
До скоро процесът беше еднопосочен – те можеха да ни трансформират. Сега към този момент и ние можем, само че съвсем не го вършим, заради морал или заради боязън от чудовища. Все отново науката направи смяната допустима и основната роля е на Франсис Крик.
Колкото и иронично да звучи, има нещо в гените на Франсис Крик, което го кара да се занимава с генетика. Дядо му Уолтър е разпален натуралист, той си написа с Дарвин и открива два нови типа изкопаеми коремоноги, наречени на негово име.
Но пламъкът на Франсис се възпламенява от една енциклопедия. Тя го кара да се тормози, че до момента в който порасне, всички открития към този момент ще са направени. И подклажда атеизма му. Още на 12, той отхвърля да върви на черква, твърди, че избира да търси отговори посредством науката, не посредством религията.
На 14 Франсис учи физика, математика и химия в учебно заведение „ Мил Хил “, а през ваканциите се забавлява с избухливи субстанции. Хич го няма по латинския, наложителен за Оксфорд и Кеймбридж, по тази причина приключва физика в Юнивърсити колидж.
Дисертацията му обаче се точи, прекратена от Втората международна война. Тогава Крик има принос за развиването на английските радарни системи и електромагнитните мини. След войната си дава сметка, че има лимитирани благоприятни условия във физиката и се захваща с биологията, като стартира безусловно от нула.
В университета Крик, контактен и отворен човек, води деен обществен живот, възпламенява се по ездата и по Рут от факултета по британска литература. Двамата се женят през 1940 година и имат наследник, само че се развеждат и през 1949 година той се дами за художничката Одил, с която пък има две дъщери.
Крик към този момент е стигнал до двата фундаментални казуса – по какъв начин живото се ражда от неживото и по какъв начин мозъкът се трансформира в схващане. Коя молекула носи наследствената информация и по какъв начин тъкмо става цялата работа с преноса на клетъчно равнище – за тази тематика той се оказва на вярното място, в вярното време и с вярната конфигурация на мозъка.
Крик е на 35 и работи в Кеймбридж по рентгеновата кристалография на протеините. През 1951 година там идва 23-годишният американски талант Джеймс Уотсън. Двамата си харесват и след разногласия, провали и обезсърчение, вършат прецизен макет на Двойната серпантина, формата на молекулата ДНК, която прави клетките и организмите такива, каквито са. Впрочем, най-първата проява е пред инцидентна аудитория в бар, само че това не е изненада за мъдро село като Кеймбридж.
Иначе нещата са много комплицирани: „ Двойната серпантина на ДНК е дясно въртящ се витлообразен полимер от нуклеинови киселини, който се поддържа обвързван от нуклеотидите, групирани по двойки “.
Това е определението. За да стане малко по-ясно, нуклеотидите са аденин, гуанин, цитозин и тимин. Те са свързани два по два с водородни връзки по метод, който разрешава репликация и транспорт на информацията. Именно за откриването на спиралата Крик и Уотсън, дружно с Уилкинс, получават Нобел през 1962 година
След това Крик прави още открития в молекулярната биология и формулира Закон на Крик, така наречен "централна доктрина ": "Предаването на генетична информация сред макромолекулите е еднопосочно и върви от ДНК, към РНК и оттова към протеините, в никакъв случай назад ".
Той работи и по разчитането на генетичния код. През 1966 година изнася отчет по тематиката, а след това пада огромно пиянство по случай 50-годишнината му. Идва и подарък от Уотсън – съвсем голо момиче в кутия. Да, Крик има уязвимост към дамите, един път даже е упрекнат в "сексуален тормоз ", тъй като се занимава с бюста на някаква стажантка, до момента в който почтено я пита с какво се занимава.
С напредването в генетиката и тематиката за началото на живота обаче, Крик се убеждава, че преходът от нежива към жива материя не е случайност и развива доктрина за панспермията. Това е концепцията, че няма по какъв начин животът да се е зародил на Земята, а е дохвърчал от Космоса.
През 1976 година той се мести в Сан Диего и отново съвсем от нулата се втурва в невробиологията. Мъчи го въпросът в кой миг се появява съзнанието и какви са механизмите, по които то работи. Умира през 2004 година от рак на дебелото черво.
Произход: Нортхемптън, Англия, богато семейство
Образование: като дете се занимава с химия и снимка в ателието на вуйчо си, учи математика, физика, химия в Мил Хил скуул, Лондон, Университетски лицей в Лондон, докторантура от Кеймбридж
Интереси: молекулярна биология, физиолог, неврология, градежа на ДНК, произхода на живота
Постижения: с Джеймс Уотсън, открива „ двойната серпантина “ - структурата на ДНК, работи по разчитането на човешкия геном, постулира „ централната доктрина “ за посоката на предаване на генетичната информация, работи по тематиката за произхода на живота, като развива теорията за „ панспермията “
Признание: Нобелова премия за медицина през 1962 година
Животът на Франсис Крик e като приказка – умният наследник на бедния обущар минава през премеждия и се дами за царската дъщеря. Е, татко му е обущар, само че не безпаричен. Синът е доста интелигентен, само че в науки с рискови имена – микробиология, биохимия, биофизика. И огромното му достижение не е най-после, а още през 1953 година, когато е на 37.
Тогава той и Джеймс Уотсън откриват Двойната серпантина, моделът на молекулата ДНК. Но този героизъм не води до женитба с царската щерка, а до бурно развиване на генетиката и разчитане на генетичния код.
Гените носят наследствеността, те са елементи дезоксирибонуклеиновата киселина, които управляват биохимичните реакции и дефинират признаците на организма посредством протеините.
Дали сте интелигентен или хубав, дали черният ви дроб устоя на алкохол или ще си докарате ранна цироза – всичко изискуем на гените в нас.
Да, гените в нас, а не нашите гени – има неясноти те ли са наши или ние – техни.
До скоро процесът беше еднопосочен – те можеха да ни трансформират. Сега към този момент и ние можем, само че съвсем не го вършим, заради морал или заради боязън от чудовища. Все отново науката направи смяната допустима и основната роля е на Франсис Крик.
Колкото и иронично да звучи, има нещо в гените на Франсис Крик, което го кара да се занимава с генетика. Дядо му Уолтър е разпален натуралист, той си написа с Дарвин и открива два нови типа изкопаеми коремоноги, наречени на негово име.
Но пламъкът на Франсис се възпламенява от една енциклопедия. Тя го кара да се тормози, че до момента в който порасне, всички открития към този момент ще са направени. И подклажда атеизма му. Още на 12, той отхвърля да върви на черква, твърди, че избира да търси отговори посредством науката, не посредством религията.
На 14 Франсис учи физика, математика и химия в учебно заведение „ Мил Хил “, а през ваканциите се забавлява с избухливи субстанции. Хич го няма по латинския, наложителен за Оксфорд и Кеймбридж, по тази причина приключва физика в Юнивърсити колидж.
Дисертацията му обаче се точи, прекратена от Втората международна война. Тогава Крик има принос за развиването на английските радарни системи и електромагнитните мини. След войната си дава сметка, че има лимитирани благоприятни условия във физиката и се захваща с биологията, като стартира безусловно от нула.
В университета Крик, контактен и отворен човек, води деен обществен живот, възпламенява се по ездата и по Рут от факултета по британска литература. Двамата се женят през 1940 година и имат наследник, само че се развеждат и през 1949 година той се дами за художничката Одил, с която пък има две дъщери.
Крик към този момент е стигнал до двата фундаментални казуса – по какъв начин живото се ражда от неживото и по какъв начин мозъкът се трансформира в схващане. Коя молекула носи наследствената информация и по какъв начин тъкмо става цялата работа с преноса на клетъчно равнище – за тази тематика той се оказва на вярното място, в вярното време и с вярната конфигурация на мозъка.
Крик е на 35 и работи в Кеймбридж по рентгеновата кристалография на протеините. През 1951 година там идва 23-годишният американски талант Джеймс Уотсън. Двамата си харесват и след разногласия, провали и обезсърчение, вършат прецизен макет на Двойната серпантина, формата на молекулата ДНК, която прави клетките и организмите такива, каквито са. Впрочем, най-първата проява е пред инцидентна аудитория в бар, само че това не е изненада за мъдро село като Кеймбридж.
Иначе нещата са много комплицирани: „ Двойната серпантина на ДНК е дясно въртящ се витлообразен полимер от нуклеинови киселини, който се поддържа обвързван от нуклеотидите, групирани по двойки “.
Това е определението. За да стане малко по-ясно, нуклеотидите са аденин, гуанин, цитозин и тимин. Те са свързани два по два с водородни връзки по метод, който разрешава репликация и транспорт на информацията. Именно за откриването на спиралата Крик и Уотсън, дружно с Уилкинс, получават Нобел през 1962 година
След това Крик прави още открития в молекулярната биология и формулира Закон на Крик, така наречен "централна доктрина ": "Предаването на генетична информация сред макромолекулите е еднопосочно и върви от ДНК, към РНК и оттова към протеините, в никакъв случай назад ".
Той работи и по разчитането на генетичния код. През 1966 година изнася отчет по тематиката, а след това пада огромно пиянство по случай 50-годишнината му. Идва и подарък от Уотсън – съвсем голо момиче в кутия. Да, Крик има уязвимост към дамите, един път даже е упрекнат в "сексуален тормоз ", тъй като се занимава с бюста на някаква стажантка, до момента в който почтено я пита с какво се занимава.
С напредването в генетиката и тематиката за началото на живота обаче, Крик се убеждава, че преходът от нежива към жива материя не е случайност и развива доктрина за панспермията. Това е концепцията, че няма по какъв начин животът да се е зародил на Земята, а е дохвърчал от Космоса.
През 1976 година той се мести в Сан Диего и отново съвсем от нулата се втурва в невробиологията. Мъчи го въпросът в кой миг се появява съзнанието и какви са механизмите, по които то работи. Умира през 2004 година от рак на дебелото черво.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ