Преди 80 години започва депортацията на евреите от Берлин
Франк-Валтер Щайнмайер поставя бяла роза на 17-и коловоз в Берлин. В знак на вяра и с цел да не бъдат забравени милионите жертви на нацистките издевателства. Точно преди 80 години нацистите изпращат от тази гара в Берлин първите евреи към неизвестността, към лишаването от права, към страданието, към гибелта. От 10 години насам 18-и октомври е денят за възпоменание на жертвите, потеглили от 17-и коловоз: " За да не бъдат забравени, с цел да се помни ориста им, да се помнят страданията и гибелта им тъкмо както и закононарушенията на палачите и техните помощници - по тази причина имаме дни като този и места като тези ", сподели президентът.
На първия ред са седнали са Франц и Петра Михалски, задачите в черно. Те от години не пропущат този възпоменателен ден. Франц и Петра Михалскиса са почетни посетители, очевидци на събитията, жертви на геноцида, осъществен от нацистите по отношение на евреите. " На този ден мислим за нашите другари и родственици. За хората, които сме познавали, които въпреки всичко съумяха да избягат или да се спасят от гибелта. Както и за тези, които преди този момент се самоубиха ", споделя Петра Михалски. Тя се изрича и от името на брачна половинка си - 87-годишния Франц Михалски, който след прекаран инсулт не може да приказва добре. Като момче той съумява в последната минута да се измъкне от нацистите и да избегне сигурната гибел.
С товарни вагони към концентрационния лагер
Системната депортация на евреите от Германия на изток стартира през есента на 1941-а година - месеци преди конференцията на Ванзее, при която систематичното изтребване на евреите е планувано в детайли и невъзмутимо. В служебните документи на нацистите за депортацията се употребяват евфемизми като " преселване ", " евакуация " или " отклоняване ". Всъщност хората са извозвани с железниците към гибелта - в гета, в трудовите и концентрационните лагери на нацистите. Първоначално ги транспортират с бракувани пътнически вагони, по-късно - с препълнени товарни вагони. Първата комбинация от Берлин напуща гарата " Грюневалд " на 18-и октомври 1941-а година. 1089 деца, дами и мъже са отпратени оттова към Лодз в Полша. В края на нацисткия гнет броят на евреите, които са депортирани от три берлински гари и които стават жертви на нацистките изведателства, надвишава 50 000.
Изпитанията на семейство Михалски
Франц Михалски се е трансформирал в нещо като институция на очевидците на това време. Той съумява да оцелее, съумява да избяга от нацистите. И до момента в който е в положение, споделя за своите прекарвания. В учебни заведения, на конференции, пред медиите. Дъждовни води се среща със фамилията в тяхното жилище в Берлин. Майката на Франц Михалски е еврейка, татко му е католик. Майката още преди брака си приела католическата религия, само че все пак когато Франц се родил във Вроцлав през 1934-а година, го записали като дете от " разбъркан брак ", в сходство с циничната расистка идеология на нацистите.
Семейството било заможно. Но все пак все по-често ставали жертва на дискриминация: в службата, в магазините, в детската градина. След което навръх десетия рожден ден на Франц Михалски през 1944-а година Гестапо застава пред вратата, желае да задържи фамилията и да го депортира. Успяват да избягат в последния миг. Това е началото на дълга авантюра през Чехия, Австрия и Саксония до Берлин, където фамилията съумява да оцелее с шанс и благодарение на доста помощници.
Тихите герои
По време на изявлението за Дъждовни води Франц Михалски внезапно скача и взима от лавицата една книга, която е написал самичък. Тя е за неговата история, за неговото оцеляване: " Когато Гестапо позвъни на вратата ". Той отваря на 89-а страница, на която има лист под заглавието " Моите тихи герои ". Шест имена, които няма да не помни в никакъв случай. Шестимата, които са помогнали на него и на фамилията му да спасят живота си. Сред тях е бавачката Ерна Шарф, която краткотрайно прибира в дома си Франц и брат му. Колежката на бащата Герда Мец, която скрито провежда пътуванията на фамилията. Един служител на реда ги предизвестява, че Гестапо се готви да щурмува жилището им. Именно на него дължат това, че са съумели навреме да се спасят с бягство.
През 2012-а година Ерна Шарф и Герда Мец посмъртно са оповестени за " Праведници на народите на света " от Яд Вашем, йерусалимския мемориал в памет на евреите, жертви на Холокоста. И Франц Михалски се е погрижил за това. " Няма потребност да си учил - стига да имаш сърце и да изпитваш обич към хората. И би трябвало да си интелигентен - тогава можеш да окажеш помощ на другите. Именно това направиха нашите помощници. И заради това всяка година идваме на 17-и коловоз, с цел да си спомним за всички тези тихи герои ", споделя Петра Михалски.
" Това в никакъв случай не трябва да се повтаря "
" Искаме да се надигнем против антисемитизма ", споделят Михалски. И описват за един от внуците си, който преди четири години станал жертва на антисемитско нахлуване. 14-годишното момче било душено и удряно - в границите на инсценирана екзекуция, единствено поради еврейската му религия. И поради случаи като този федералният президент Фрак-Валтер Щайнмайер предизвести категорично по време на възпоменанието на 17-и коловоз: " Антисемитизмът не би трябвало в никакъв случай повече да има място в нашето общество. Антисемитските мисли и дейности в никакъв случай не трябва да остават необорени и без социална реакция. " Семейство Михалски нееднократно са чували думи като тези. Но са и наясно, че през последните месеци и години броят на антисемитските прояви пораства. С известно обезсърчение те споделят: " Дискриминацията и терорът не би трябвало да се повтарят в никакъв случай, само че ние не имаме вяра. Тъй като откогато съществува човечеството, това се случва още веднъж и още веднъж ".
Автор: Фолкер Витинг
На първия ред са седнали са Франц и Петра Михалски, задачите в черно. Те от години не пропущат този възпоменателен ден. Франц и Петра Михалскиса са почетни посетители, очевидци на събитията, жертви на геноцида, осъществен от нацистите по отношение на евреите. " На този ден мислим за нашите другари и родственици. За хората, които сме познавали, които въпреки всичко съумяха да избягат или да се спасят от гибелта. Както и за тези, които преди този момент се самоубиха ", споделя Петра Михалски. Тя се изрича и от името на брачна половинка си - 87-годишния Франц Михалски, който след прекаран инсулт не може да приказва добре. Като момче той съумява в последната минута да се измъкне от нацистите и да избегне сигурната гибел.
С товарни вагони към концентрационния лагер
Системната депортация на евреите от Германия на изток стартира през есента на 1941-а година - месеци преди конференцията на Ванзее, при която систематичното изтребване на евреите е планувано в детайли и невъзмутимо. В служебните документи на нацистите за депортацията се употребяват евфемизми като " преселване ", " евакуация " или " отклоняване ". Всъщност хората са извозвани с железниците към гибелта - в гета, в трудовите и концентрационните лагери на нацистите. Първоначално ги транспортират с бракувани пътнически вагони, по-късно - с препълнени товарни вагони. Първата комбинация от Берлин напуща гарата " Грюневалд " на 18-и октомври 1941-а година. 1089 деца, дами и мъже са отпратени оттова към Лодз в Полша. В края на нацисткия гнет броят на евреите, които са депортирани от три берлински гари и които стават жертви на нацистките изведателства, надвишава 50 000.
Изпитанията на семейство Михалски
Франц Михалски се е трансформирал в нещо като институция на очевидците на това време. Той съумява да оцелее, съумява да избяга от нацистите. И до момента в който е в положение, споделя за своите прекарвания. В учебни заведения, на конференции, пред медиите. Дъждовни води се среща със фамилията в тяхното жилище в Берлин. Майката на Франц Михалски е еврейка, татко му е католик. Майката още преди брака си приела католическата религия, само че все пак когато Франц се родил във Вроцлав през 1934-а година, го записали като дете от " разбъркан брак ", в сходство с циничната расистка идеология на нацистите.
Семейството било заможно. Но все пак все по-често ставали жертва на дискриминация: в службата, в магазините, в детската градина. След което навръх десетия рожден ден на Франц Михалски през 1944-а година Гестапо застава пред вратата, желае да задържи фамилията и да го депортира. Успяват да избягат в последния миг. Това е началото на дълга авантюра през Чехия, Австрия и Саксония до Берлин, където фамилията съумява да оцелее с шанс и благодарение на доста помощници.
Тихите герои
По време на изявлението за Дъждовни води Франц Михалски внезапно скача и взима от лавицата една книга, която е написал самичък. Тя е за неговата история, за неговото оцеляване: " Когато Гестапо позвъни на вратата ". Той отваря на 89-а страница, на която има лист под заглавието " Моите тихи герои ". Шест имена, които няма да не помни в никакъв случай. Шестимата, които са помогнали на него и на фамилията му да спасят живота си. Сред тях е бавачката Ерна Шарф, която краткотрайно прибира в дома си Франц и брат му. Колежката на бащата Герда Мец, която скрито провежда пътуванията на фамилията. Един служител на реда ги предизвестява, че Гестапо се готви да щурмува жилището им. Именно на него дължат това, че са съумели навреме да се спасят с бягство.
През 2012-а година Ерна Шарф и Герда Мец посмъртно са оповестени за " Праведници на народите на света " от Яд Вашем, йерусалимския мемориал в памет на евреите, жертви на Холокоста. И Франц Михалски се е погрижил за това. " Няма потребност да си учил - стига да имаш сърце и да изпитваш обич към хората. И би трябвало да си интелигентен - тогава можеш да окажеш помощ на другите. Именно това направиха нашите помощници. И заради това всяка година идваме на 17-и коловоз, с цел да си спомним за всички тези тихи герои ", споделя Петра Михалски.
" Това в никакъв случай не трябва да се повтаря "
" Искаме да се надигнем против антисемитизма ", споделят Михалски. И описват за един от внуците си, който преди четири години станал жертва на антисемитско нахлуване. 14-годишното момче било душено и удряно - в границите на инсценирана екзекуция, единствено поради еврейската му религия. И поради случаи като този федералният президент Фрак-Валтер Щайнмайер предизвести категорично по време на възпоменанието на 17-и коловоз: " Антисемитизмът не би трябвало в никакъв случай повече да има място в нашето общество. Антисемитските мисли и дейности в никакъв случай не трябва да остават необорени и без социална реакция. " Семейство Михалски нееднократно са чували думи като тези. Но са и наясно, че през последните месеци и години броят на антисемитските прояви пораства. С известно обезсърчение те споделят: " Дискриминацията и терорът не би трябвало да се повтарят в никакъв случай, само че ние не имаме вяра. Тъй като откогато съществува човечеството, това се случва още веднъж и още веднъж ".
Автор: Фолкер Витинг
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ