Независимая газета: Русия трябва да бъде готова за всякакви изненади в диалога с Турция
focus-news.net
Три пъти министрите на външните работи на Русия и Турция се пробваха несполучливо да се срещнат през март тази година в границите на съвещанието на Съвместната група за стратегическо обмисляне. В резултат на това външният министър Сергей Лавров съумя да посети сътрудника си Мевлют Чавушоглу единствено в края на месеца. Може да наподобява, че историята на трикратното прекачване на такава значима среща отразява развиването на връзките през днешния ден: страните са толкоз заети с дневния си ред, че надали намират време да се срещнат. Важно е да се помни, че това са честите контакти сред Анкара и Москва - един от ключовете за сполучливото съдействие. Срещата сред Путин и Ердоган на 8 април е удостоверение за това, написа съветският в. „ Независимая газета.
Съветът за съдействие на високо ниво, основан през май 2010 година, е свикан да координира осъществяването на планове за политическо, комерсиално, икономическо, културно и филантропично съдействие. На съвещанието на Съвета, осмият подред, бяха разисквани два съветски мегапроекта в Турция. Първо, това е атомната електроцентрала „ Акую “ в Мерсин. Миналия месец компанията Akuyu Nuklear, която извършва плана, показа документи на турската организация за атомна сила, с цел да получи лиценз за построяването на третия блок. През 2023 година, за 100-годишнината на Република Турция, Русия дава обещание да пусне първия блок на атомната електроцентрала. Второ, страните разискаха построяването на европейския сегмент на втория клон на „ Турски поток “ през България.
Нова точка в дневния ред на Съвета е новината за проектите на Съединени американски щати да преразгледат параметрите на военното си наличие в Северна Сирия. На фона на изказванията на Доналд Тръмп за изтеглянето на американските войски, Анкара изрази предпочитание да организира военна интервенция. През януари тази година съветското управление напомни наредбите на Аданското съглашение, подписано от Турция и Сирия през 1998 година, при което турската страна получи право на трансгранични интервенции при положение на терористична опасност. Всъщност Русия откри подобаващ мотив в интерес на възобновяване на разговора сред Турция и Сирия.
И най-после, най-трудните договаряния сред Турция и Съединените щати за договорката за придобиване на съветски системи С-400 през последните няколко седмици последователно бяха сменени от американски закани и изнудване. При тези условия за Турция става все по-трудно да беседва със съдружниците от НАТО рационално. На срещата бяха разисквани и доставките на С-400, защото осъществяването на този план може да бъде началото на други начинания в региона на военно-техническото съдействие.
На пръв взор позитивната стратегия на Съвета за съдействие на високо ниво би трябвало да сътвори усещането, че Русия и Турция към момента са на вълната на усъвършенствани връзки след рецесията 2015–2016. Това е единствено частично правилно. Политическата воля на управлението на страните, която в последна сметка върна Турция и Русия в орбита на положителен разговор, е под непрекъснат напън както извън, по този начин и от вътрешната страна.
В известна степен Турция е привикнала да се обръща към Русия като ефикасен лост за напън върху Запада. Днес, в изискванията на видимо рисково утежняване на връзките с главния поръчител на НАТО, Съединени американски щати, Турция ясно декларира, че има намерение да развива връзки както с Русия, по този начин и със Запада. За нея тази позиция е естествена и има чертите на прагматизма. Но този прагматизъм е променлив. Когато Анкара е превзета от мечти за възобновяване на Близкия изток, тя приказва за нуждата от съдействие със Съединени американски щати и НАТО. Влиянието на Анкара в района се изравнява от други районни играчи, а вярата за съдействие със Съединени американски щати става все по-слаба.
Но би трябвало да разберете, че политиката на балансиране е изборът на сегашните турски ръководещи елити. Бъдещето на връзките в условия на все по-централизирана власт зависи от бъдещето на обособените политически кръгове.
Руските управляващи от дълго време схващат с кого да приказват в Турция и посредством какви структури идва главният поток от политическа информация. Но както демонстрира вътрешната политическа динамичност в Турция, промени могат да се чакат когато и да е. Логиката на балансиране не се корени в турската дипломатическа администрация, а в изискванията на идните промени на елитите това значи, че двустранните връзки ще се дефинират от други политически ползи.
Взаимната взаимозависимост посредством общи енергийни планове има позитивен резултат върху образуването на общи политически подходи към районните проблеми. Хуманитарното съдействие би трябвало да придава на връзките позитивно наличие, без значение от политическата обстановка.
Срещата сред Путин и Ердоган разрешава на водачите на Русия и Турция още веднъж да сверят часовниците си. Но водещият принцип в турската политика на Русия би трябвало да бъде внимание не толкоз на ползите на ръководещия хайлайф, колкото на ползите на Турция.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:
Три пъти министрите на външните работи на Русия и Турция се пробваха несполучливо да се срещнат през март тази година в границите на съвещанието на Съвместната група за стратегическо обмисляне. В резултат на това външният министър Сергей Лавров съумя да посети сътрудника си Мевлют Чавушоглу единствено в края на месеца. Може да наподобява, че историята на трикратното прекачване на такава значима среща отразява развиването на връзките през днешния ден: страните са толкоз заети с дневния си ред, че надали намират време да се срещнат. Важно е да се помни, че това са честите контакти сред Анкара и Москва - един от ключовете за сполучливото съдействие. Срещата сред Путин и Ердоган на 8 април е удостоверение за това, написа съветският в. „ Независимая газета.
Съветът за съдействие на високо ниво, основан през май 2010 година, е свикан да координира осъществяването на планове за политическо, комерсиално, икономическо, културно и филантропично съдействие. На съвещанието на Съвета, осмият подред, бяха разисквани два съветски мегапроекта в Турция. Първо, това е атомната електроцентрала „ Акую “ в Мерсин. Миналия месец компанията Akuyu Nuklear, която извършва плана, показа документи на турската организация за атомна сила, с цел да получи лиценз за построяването на третия блок. През 2023 година, за 100-годишнината на Република Турция, Русия дава обещание да пусне първия блок на атомната електроцентрала. Второ, страните разискаха построяването на европейския сегмент на втория клон на „ Турски поток “ през България.
Нова точка в дневния ред на Съвета е новината за проектите на Съединени американски щати да преразгледат параметрите на военното си наличие в Северна Сирия. На фона на изказванията на Доналд Тръмп за изтеглянето на американските войски, Анкара изрази предпочитание да организира военна интервенция. През януари тази година съветското управление напомни наредбите на Аданското съглашение, подписано от Турция и Сирия през 1998 година, при което турската страна получи право на трансгранични интервенции при положение на терористична опасност. Всъщност Русия откри подобаващ мотив в интерес на възобновяване на разговора сред Турция и Сирия.
И най-после, най-трудните договаряния сред Турция и Съединените щати за договорката за придобиване на съветски системи С-400 през последните няколко седмици последователно бяха сменени от американски закани и изнудване. При тези условия за Турция става все по-трудно да беседва със съдружниците от НАТО рационално. На срещата бяха разисквани и доставките на С-400, защото осъществяването на този план може да бъде началото на други начинания в региона на военно-техническото съдействие.
На пръв взор позитивната стратегия на Съвета за съдействие на високо ниво би трябвало да сътвори усещането, че Русия и Турция към момента са на вълната на усъвършенствани връзки след рецесията 2015–2016. Това е единствено частично правилно. Политическата воля на управлението на страните, която в последна сметка върна Турция и Русия в орбита на положителен разговор, е под непрекъснат напън както извън, по този начин и от вътрешната страна.
В известна степен Турция е привикнала да се обръща към Русия като ефикасен лост за напън върху Запада. Днес, в изискванията на видимо рисково утежняване на връзките с главния поръчител на НАТО, Съединени американски щати, Турция ясно декларира, че има намерение да развива връзки както с Русия, по този начин и със Запада. За нея тази позиция е естествена и има чертите на прагматизма. Но този прагматизъм е променлив. Когато Анкара е превзета от мечти за възобновяване на Близкия изток, тя приказва за нуждата от съдействие със Съединени американски щати и НАТО. Влиянието на Анкара в района се изравнява от други районни играчи, а вярата за съдействие със Съединени американски щати става все по-слаба.
Но би трябвало да разберете, че политиката на балансиране е изборът на сегашните турски ръководещи елити. Бъдещето на връзките в условия на все по-централизирана власт зависи от бъдещето на обособените политически кръгове.
Руските управляващи от дълго време схващат с кого да приказват в Турция и посредством какви структури идва главният поток от политическа информация. Но както демонстрира вътрешната политическа динамичност в Турция, промени могат да се чакат когато и да е. Логиката на балансиране не се корени в турската дипломатическа администрация, а в изискванията на идните промени на елитите това значи, че двустранните връзки ще се дефинират от други политически ползи.
Взаимната взаимозависимост посредством общи енергийни планове има позитивен резултат върху образуването на общи политически подходи към районните проблеми. Хуманитарното съдействие би трябвало да придава на връзките позитивно наличие, без значение от политическата обстановка.
Срещата сред Путин и Ердоган разрешава на водачите на Русия и Турция още веднъж да сверят часовниците си. Но водещият принцип в турската политика на Русия би трябвало да бъде внимание не толкоз на ползите на ръководещия хайлайф, колкото на ползите на Турция.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ