Днес отбелязваме 10 години от провала на последната планетарна мисия на Русия
“Фобос-Грунт ” бе упорит план. Автоматичната междупланетна станция на Роскосмос трябваше да влезе в орбита към Марс, да се сближи с неговата луна Фобос, да кацне на повърхността му, да вземе проби и да ги достави на Земята. Но след изстрелването си с украинска ракета “Зенит ” на 8-ми ноември 2011 година, “Фобос-Грунт ” не съумя да организира независима маневра за отправяне към Червената планета и остана приклещен в ниска околоземна орбита. За причина на повредата се смята ненадейно рестартиране на бордовия компютър, което е разследване от обстоятелството, че е бил съединен от съставни елементи, които не са изпитани съответно за устойчивост към радиацията в галактическото пространство.
В интерес на истината след злощастната повреда щастието на руснаците се усмихна. Европейската галактическа организация (ЕКА) потърси помощ от тях за реализацията на плана “ЕкзоМарс ” и през 2016 година първата задача “ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър ” бе изстреляна с съветска ракета “Протон ”. Тя продължава да работи до през днешния ден, като половината принадлежности на борда са съветски, а останалата част – европейски. Също по този начин през 2019 година съветска ракета “Протон ” изпрати в точката на Лагранж Л2 от системата Земя-Слънце руско-немския телескоп “Спектр-РГ ”.
Но е реалност, че след 2011 година Русия към момента не е изстреляла своя лична лунна или планетарна задача, в която да има управителна роля. Това може да се промени през актуалната година – през лятото страната планува да изпрати към Луната спускаем уред, а през есента е плануван стартът на втората задача от програмата “ЕкзоМарс ”, като този път спускаемият уред “Казачок ”, за разлика от “Трейс Газ Орбитър ”, ще е издигнат от Русия, а не от Европа. Учени и галактически запалянковци основателно са на тръни, тъй като Русия в никакъв случай не е имала изцяло сполучлива спускаема задача до Червената планета.
Междувременно даже Индия се показва по-добре от Русия през миналите 10 години. Първата индийска задача “Мангалиан ”, предопределена да учи Червената планета, навлезе в орбита към нея през 2013 година, а през 2019 година към Луната дойде “Чандраян-2 ”. И двете роботизирани експедиции не престават да работят и до ден сегашен.
Всичко това е индикатор какъв брой съществено изостават руснаците в областта на научните и планетарни проучвания от останалия свят.
