Италиански дни: Какво и къде да ядем във Флоренция през лятото
Флоренция доближава своя връх с разцвета на семейството на Медичите и доста от ястията на това време са към момента част от ежедневното меню на локалните хора.
Типичната флорентинска кухня е сезонна и извънредно семпла. Хората в предишното са се хранели много друго – не са имали достъп до доста артикули и по тази причина са издигнали качеството, търсенето на точните пропорции и подобаващите съчетания до доста високи равнища. Именно това е скъпото на тази кухня – хубавото месо, вино, тосканският самун, тосканските домати, комбинирани по обикновен, само че талантлив метод.
Във Флоренция можете да се храните на всички места. През деня доста от заведенията за хранене оферират евтини закрепени обедни менюта. Естествено, на всички места можете да изядете парче пица или порция паста, само че в случай че желаете в действителност да опитате нещо типично, не мисля, че те са това, което търсите. По-скоро внимавайте за това в менюто на заведението да се оферират типичните за зоната ястия. Ето няколко образеца и адреси, които вероятно да заложите в смарт телефоните си.
Crostini neri. Това са филийки тоскански самун с пастет от пилешки дробчета. Ох, само че не е по този начин просто... Флорентинци до ден сегашен търсят идеалната филийка с черен пастет, изпробвайки нови и нови комбинации, добавки, пропорции. Добавя се далак или масло, или каперси, или аншоа, или Vin Santo, или бульон. Ако пък има бульон в пастета, въпросът е какъв да бъде той – телешки, пилешки или може би зеленчуков? Черните кростини са епопея в тосканската кухня и който ви каже, че знае тъкмо по какъв начин се вършат, се надценява. За да опитате тази типична филийка, отбийте се при (via del Barco, 2).
Pappa al pomodoro. Това е ядене, на което най-вече му отива думата „ манджичка “. То може да бъде оценено най-подобаващо единствено когато има хубави домати, т.е. през лятото. Прави се от остарял изостанал самун, тоскански домати, бульон, босилек. Съвсем семпло ядене, в което обаче всички усети и аромати са уравновесени прелестно. (piazza San Lorenzo, 8/r) е мястото за папа ал помодоро – притежателите са хора със пристрастеност към тосканската кухня, за които оборотът не е всичко (отворено е единствено на обяд).
Bistecca alla Fiorentina. За тосканската фиорентина несъмнено има изпяти национални песни – дълга история, международна популярност... На пръв взор е елементарно, само че в действителност, с цел да се опита същинска фиорентина, отсреща би трябвало да има човек с огромен опит. Из Тоскана се провеждат „ секрети вечери “, на които гвоздеят в програмата е точно фиорентината. Флорентинският бистек тежи към 1,2 кг и откакто е подготвен, вътре месото остава съвсем сурово. То е от специфична тосканска порода крави, би трябвало да е прясно, от доверено място и така нататък За фиорентина отидете в историческата механа (via Pistoiese, 154 (6r)) на Андреа и Паоло Гори – през седмицата е отворено единствено на обяд като се изключи петък вечер. Ако имате шанс, ще уцелите и една от специфичните вечери през седмицата, които се провеждат от време на време, където може да се тестват локални специалитети и съчетания с тосканско вино.
Lampredotto. Лампредото е питка с доста апетитен заряд, в който главната съставна част е trippa или шкембе, само че не тъкмо. Прави се от един от четирите стомаха на възрастно теле. Лампредото е най-известният street food из Флоренция. Сервира се на доста места във Флоренция, има сергии из града и в случай че видите километрична опашка някъде с изключение на пред „ Уфици ”, бъдете сигурни, че народът чака за лампредото. Лука Каи от на piazza del Passera 2/3 nero е човекът-лампредото. Ако можете, отидете там.
Шкембето е доста застъпено във флорентинските обичаи, даже имат сентенция „ четвъртък ньоки, петък риба, събота шкембе ”. Другото типично ядене с шкембе е Trippa alla fiorentina или шкембе по флорентински. Шкембеджийница на 60 години: (via Pisana, 2/r)).
Peposo. Пепозо e ядене от говеждо месо и с цел да съм почтена, може би е по-подходящо за зимата, не за летните жеги, само че въпреки всичко: измислено е в едно градче наоколо, Импрунета, от хората, които са работили в тухларните. Месото е нарязано на доста ситно, дружно с чесън с люспите, сол, черен пипер на зърна и алено вино. Готви се пет часа. Накрая се получава една хубост с неповторим сос, за който наложително се прави scarpetta с тоскански самун (т.е. да може човек да топи от хляба в соса). Мястото за пепозо е при, piazza Piattellina 10/11 r.
Zuccotto. Дзукото е от сладкишите семифредо. Нарича се още Elmo di Caterina, съществува от времето на Катерина де Медичи. Оригиналната рецепта е включвала рикота и настъргана кора от цитрусовите плодове в градините на Медичите, затрупан е с пандишпан, пропит в ликьор Аlchermes. Можете да опитате дзукото в сладоледаджийницата (via Nazionale, на ъгъла с via Faenza).
Повече от Елена можете да намерите на Фейсбук страницата My Italian Days.
Типичната флорентинска кухня е сезонна и извънредно семпла. Хората в предишното са се хранели много друго – не са имали достъп до доста артикули и по тази причина са издигнали качеството, търсенето на точните пропорции и подобаващите съчетания до доста високи равнища. Именно това е скъпото на тази кухня – хубавото месо, вино, тосканският самун, тосканските домати, комбинирани по обикновен, само че талантлив метод.
Във Флоренция можете да се храните на всички места. През деня доста от заведенията за хранене оферират евтини закрепени обедни менюта. Естествено, на всички места можете да изядете парче пица или порция паста, само че в случай че желаете в действителност да опитате нещо типично, не мисля, че те са това, което търсите. По-скоро внимавайте за това в менюто на заведението да се оферират типичните за зоната ястия. Ето няколко образеца и адреси, които вероятно да заложите в смарт телефоните си.
Crostini neri. Това са филийки тоскански самун с пастет от пилешки дробчета. Ох, само че не е по този начин просто... Флорентинци до ден сегашен търсят идеалната филийка с черен пастет, изпробвайки нови и нови комбинации, добавки, пропорции. Добавя се далак или масло, или каперси, или аншоа, или Vin Santo, или бульон. Ако пък има бульон в пастета, въпросът е какъв да бъде той – телешки, пилешки или може би зеленчуков? Черните кростини са епопея в тосканската кухня и който ви каже, че знае тъкмо по какъв начин се вършат, се надценява. За да опитате тази типична филийка, отбийте се при (via del Barco, 2).
Pappa al pomodoro. Това е ядене, на което най-вече му отива думата „ манджичка “. То може да бъде оценено най-подобаващо единствено когато има хубави домати, т.е. през лятото. Прави се от остарял изостанал самун, тоскански домати, бульон, босилек. Съвсем семпло ядене, в което обаче всички усети и аромати са уравновесени прелестно. (piazza San Lorenzo, 8/r) е мястото за папа ал помодоро – притежателите са хора със пристрастеност към тосканската кухня, за които оборотът не е всичко (отворено е единствено на обяд).
Bistecca alla Fiorentina. За тосканската фиорентина несъмнено има изпяти национални песни – дълга история, международна популярност... На пръв взор е елементарно, само че в действителност, с цел да се опита същинска фиорентина, отсреща би трябвало да има човек с огромен опит. Из Тоскана се провеждат „ секрети вечери “, на които гвоздеят в програмата е точно фиорентината. Флорентинският бистек тежи към 1,2 кг и откакто е подготвен, вътре месото остава съвсем сурово. То е от специфична тосканска порода крави, би трябвало да е прясно, от доверено място и така нататък За фиорентина отидете в историческата механа (via Pistoiese, 154 (6r)) на Андреа и Паоло Гори – през седмицата е отворено единствено на обяд като се изключи петък вечер. Ако имате шанс, ще уцелите и една от специфичните вечери през седмицата, които се провеждат от време на време, където може да се тестват локални специалитети и съчетания с тосканско вино.
Lampredotto. Лампредото е питка с доста апетитен заряд, в който главната съставна част е trippa или шкембе, само че не тъкмо. Прави се от един от четирите стомаха на възрастно теле. Лампредото е най-известният street food из Флоренция. Сервира се на доста места във Флоренция, има сергии из града и в случай че видите километрична опашка някъде с изключение на пред „ Уфици ”, бъдете сигурни, че народът чака за лампредото. Лука Каи от на piazza del Passera 2/3 nero е човекът-лампредото. Ако можете, отидете там.
Шкембето е доста застъпено във флорентинските обичаи, даже имат сентенция „ четвъртък ньоки, петък риба, събота шкембе ”. Другото типично ядене с шкембе е Trippa alla fiorentina или шкембе по флорентински. Шкембеджийница на 60 години: (via Pisana, 2/r)).
Peposo. Пепозо e ядене от говеждо месо и с цел да съм почтена, може би е по-подходящо за зимата, не за летните жеги, само че въпреки всичко: измислено е в едно градче наоколо, Импрунета, от хората, които са работили в тухларните. Месото е нарязано на доста ситно, дружно с чесън с люспите, сол, черен пипер на зърна и алено вино. Готви се пет часа. Накрая се получава една хубост с неповторим сос, за който наложително се прави scarpetta с тоскански самун (т.е. да може човек да топи от хляба в соса). Мястото за пепозо е при, piazza Piattellina 10/11 r.
Zuccotto. Дзукото е от сладкишите семифредо. Нарича се още Elmo di Caterina, съществува от времето на Катерина де Медичи. Оригиналната рецепта е включвала рикота и настъргана кора от цитрусовите плодове в градините на Медичите, затрупан е с пандишпан, пропит в ликьор Аlchermes. Можете да опитате дзукото в сладоледаджийницата (via Nazionale, на ъгъла с via Faenza).
Повече от Елена можете да намерите на Фейсбук страницата My Italian Days.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ