По нещо за всеки – мерки срещу кризата или предизборни разходи
" Фискалната политика в България остава относително настрани от настоящата рецесия, най-малко не наподобява като да я утежнява като през 2009 година, а бизнесът се оправя относително независимо ".
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
В изискванията на две пандемични талази през 2020 година държавното управление в България предприе редица обществени и стопански ограничения за справяне с следствията от тях и постоянно се повдигаше един и същи въпрос - дали това са ограничения за справяне с рецесията, или предизборни разноски. В ретроспекция и на база на към момента непълна информация може да се каже, че са и двете в допълнение със започването на дълго отлагани промени в редица обществени браншове. Същевременно резултатът за стопанската система наподобява доста по-малко неподходящ, в сравнение с първичните прогнози от пролетта на 2020 година, само че може да се окаже, че ще е по-продължителен от първичните упования.
Консолидираните бюджетни приходите се усилват с към 260 млн. лева спрямо 2019 година, което се дължи на растеж на данъчните доходи от към 570 млн. лева и доходи от европейски средства от 232 млн. лева Свиване на постъпленията се следи при неданъчните доходи - 541 млн. лева спрямо 2019 година, за които към момента няма разбивка. Част от неизпълнението на приходите по отношение на проекта се дължи на закъснение при превеждането на концесионната такса за летище София в размер на 660 млн. лева, както и на по-ниски приходи от ТОЛ-такси.
При главните данъчни групи приходите от акцизи и корпоративно подоходно облагане остават на равнищата си от 2019 година При акцизите се следи компенсиращ резултат - постъпленията от данък върху горивата са по-ниски за сметка на по-високи доходи от данък върху тютюневи произведения. Приходите от Данък добавена стойност са малко над 11 милиарда лева, което е единствено с 65 млн. лева по-малко спрямо 2019 година Това е резултат от забележителен спад при приходите от Данък добавена стойност от импорт - 765 млн. лева, който съвсем напълно е обезщетен от растежа в приходите от покупко-продажби в страната.
Консолидираните бюджетни разноски са с към 2,5 милиарда лева по-високи спрямо миналогодишното им равнище, което се дължи на нарастване при:
- Социални разноски и стипендии - 1,9 милиарда лева.;
- Заплати и хонорари - 1,3 милиарда лева.;
- Субсидии - 1,2 милиарда лева.;
- Издръжка - 0,5 милиарда лева.
С други думи, антикризисната политика може да се търси в най-голяма степен точно при нарастването на дотациите, до момента в който останалите разноски имат по-различен резултат. Част от тях са дълго отлагани и нужни, поради насъбрани в годините несъответствия, нараствания на разноски в недофинансирани браншове - възнагражденията на учители, по-високи заплати в някои административни звена, за медици, обществени служащи, увеличение на разнообразни обществени заплащания и спомагателни разноски за обществени услуги, добавки към пенсии и други Дори тези разноски да са били нужни, те мъчно могат да се квалифицират като ограничения за битка с следствията от пандемията.
Разбира се, около всичко това се прокрадват и значително популистки оферти. В последна сметка това доста ясно демонстрира " антикризисния " фокус на държавното управление, какъвто прозира и в бюджета за 2021 година - бързо разходване на средствата и обгръщане на оптимален брой семейства, а инструментите за това са пенсии, детски и хонорари в обществения бранш. С други думи - водещото е да има по нещо за всеки, вместо ориентиране на ограниченията към най-засегнатите и/или към тези с максимален капацитет за отскок след рецесията.
На този декор финансовите разноски не престават да разочароват. По една или друга причина, тази година държавното управление не се възползва от опцията да регистрира фиктивни финансови разноски, като отпущането на средства за саниране през 2016-2017 година и за Автомагистрала " Хемус " през 2018-2019 година, вследствие на което финансовите разноски са едвам 5 милиарда лева при първичен проект от 6,5 млн. лева За съпоставяне, в интервала 2018-2019 година финансовите разноски са към 5,3 милиарда лева (като изключим заплащането за самолетите през 2019 г.)
Това се случва на фона на втората бюджетна актуализация, която планува спомагателни 765 млн. лева за градеж и поддръжка на пътна инфраструктура. В средата на септември ИПИ предвижда несъблюдение на финансовите разноски от " единствено " 0,9-1,3 милиарда лева точно поради опцията за втора бюджетна актуализация и фиктивни разноски в края на годината.
Резките флуктуации в финансовите разноски за следващ път демонстрират огромните недостатъци в капиталовата политика на държавното управление, която не е водена от блян за увеличение на капацитета за напредък, а от еднолични решения. Нещо повече - неналичието на твърди задължения за вложения основава както неустановеност в частния бранш, по този начин и големи благоприятни условия за убеждение от страна на държавното управление.
В години като предходната, когато обществените финанси са под напън, тази опция може да облекчи този напън, като се трансферират плануваните средства към по-належащи политики с решения на изпълнителната власт. В останалото време обаче това дава опция за безотговорно харчене.
Проблемът с планирането на вложенията е още по-болезнен точно в сегашния миг, когато държавното управление би трябвало да съобщи задължения по европейските механизми за възобновяване " Следващо потомство Европейски Съюз ". Ако ръководещите имаха действителна капиталова стратегия, част от плановете, които губят финансиране през 2020 година поради антикризисни ограничения, могат непосредствено да аплайват за финансиране по европейските механизми. Това, което виждаме обаче е, че държавното управление занапред стартира да мисли за планове все едно кандидатства за средства по оперативните стратегии.
Равносметката от предходната година не е еднопосочна. Изглежда, че икономическият потрес от пандемията е по-малък спрямо първичните упования, само че може да се окаже по-продължителен, което крие спомагателни опасности. Същевременно поддръжката за бизнеса и семействата нито е целенасочена, нито е в огромен размер, нито следва някакви цели, като да вземем за пример стимулиране на икономическата промяна или поощряване на произвеждане на артикули и услуги на бъдещето.
По оценки на Международния валутен фонд фискалния тласък за стопанската система в България е към 2,4% от Брутният вътрешен продукт, а да вземем за пример в Швеция се прави оценка на 12% от Брутният вътрешен продукт. С други думи - фискалната политика в България остава относително настрани от настоящата рецесия, най-малко не наподобява като да я утежнява като през 2009 година, а бизнесът се оправя относително независимо.
Калоян Стайков
Институт за пазарна стопанска система.
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
В изискванията на две пандемични талази през 2020 година държавното управление в България предприе редица обществени и стопански ограничения за справяне с следствията от тях и постоянно се повдигаше един и същи въпрос - дали това са ограничения за справяне с рецесията, или предизборни разноски. В ретроспекция и на база на към момента непълна информация може да се каже, че са и двете в допълнение със започването на дълго отлагани промени в редица обществени браншове. Същевременно резултатът за стопанската система наподобява доста по-малко неподходящ, в сравнение с първичните прогнози от пролетта на 2020 година, само че може да се окаже, че ще е по-продължителен от първичните упования.
Консолидираните бюджетни приходите се усилват с към 260 млн. лева спрямо 2019 година, което се дължи на растеж на данъчните доходи от към 570 млн. лева и доходи от европейски средства от 232 млн. лева Свиване на постъпленията се следи при неданъчните доходи - 541 млн. лева спрямо 2019 година, за които към момента няма разбивка. Част от неизпълнението на приходите по отношение на проекта се дължи на закъснение при превеждането на концесионната такса за летище София в размер на 660 млн. лева, както и на по-ниски приходи от ТОЛ-такси.
При главните данъчни групи приходите от акцизи и корпоративно подоходно облагане остават на равнищата си от 2019 година При акцизите се следи компенсиращ резултат - постъпленията от данък върху горивата са по-ниски за сметка на по-високи доходи от данък върху тютюневи произведения. Приходите от Данък добавена стойност са малко над 11 милиарда лева, което е единствено с 65 млн. лева по-малко спрямо 2019 година Това е резултат от забележителен спад при приходите от Данък добавена стойност от импорт - 765 млн. лева, който съвсем напълно е обезщетен от растежа в приходите от покупко-продажби в страната.
Консолидираните бюджетни разноски са с към 2,5 милиарда лева по-високи спрямо миналогодишното им равнище, което се дължи на нарастване при:
- Социални разноски и стипендии - 1,9 милиарда лева.;
- Заплати и хонорари - 1,3 милиарда лева.;
- Субсидии - 1,2 милиарда лева.;
- Издръжка - 0,5 милиарда лева.
С други думи, антикризисната политика може да се търси в най-голяма степен точно при нарастването на дотациите, до момента в който останалите разноски имат по-различен резултат. Част от тях са дълго отлагани и нужни, поради насъбрани в годините несъответствия, нараствания на разноски в недофинансирани браншове - възнагражденията на учители, по-високи заплати в някои административни звена, за медици, обществени служащи, увеличение на разнообразни обществени заплащания и спомагателни разноски за обществени услуги, добавки към пенсии и други Дори тези разноски да са били нужни, те мъчно могат да се квалифицират като ограничения за битка с следствията от пандемията.
Разбира се, около всичко това се прокрадват и значително популистки оферти. В последна сметка това доста ясно демонстрира " антикризисния " фокус на държавното управление, какъвто прозира и в бюджета за 2021 година - бързо разходване на средствата и обгръщане на оптимален брой семейства, а инструментите за това са пенсии, детски и хонорари в обществения бранш. С други думи - водещото е да има по нещо за всеки, вместо ориентиране на ограниченията към най-засегнатите и/или към тези с максимален капацитет за отскок след рецесията.
На този декор финансовите разноски не престават да разочароват. По една или друга причина, тази година държавното управление не се възползва от опцията да регистрира фиктивни финансови разноски, като отпущането на средства за саниране през 2016-2017 година и за Автомагистрала " Хемус " през 2018-2019 година, вследствие на което финансовите разноски са едвам 5 милиарда лева при първичен проект от 6,5 млн. лева За съпоставяне, в интервала 2018-2019 година финансовите разноски са към 5,3 милиарда лева (като изключим заплащането за самолетите през 2019 г.)
Това се случва на фона на втората бюджетна актуализация, която планува спомагателни 765 млн. лева за градеж и поддръжка на пътна инфраструктура. В средата на септември ИПИ предвижда несъблюдение на финансовите разноски от " единствено " 0,9-1,3 милиарда лева точно поради опцията за втора бюджетна актуализация и фиктивни разноски в края на годината.
Резките флуктуации в финансовите разноски за следващ път демонстрират огромните недостатъци в капиталовата политика на държавното управление, която не е водена от блян за увеличение на капацитета за напредък, а от еднолични решения. Нещо повече - неналичието на твърди задължения за вложения основава както неустановеност в частния бранш, по този начин и големи благоприятни условия за убеждение от страна на държавното управление.
В години като предходната, когато обществените финанси са под напън, тази опция може да облекчи този напън, като се трансферират плануваните средства към по-належащи политики с решения на изпълнителната власт. В останалото време обаче това дава опция за безотговорно харчене.
Проблемът с планирането на вложенията е още по-болезнен точно в сегашния миг, когато държавното управление би трябвало да съобщи задължения по европейските механизми за възобновяване " Следващо потомство Европейски Съюз ". Ако ръководещите имаха действителна капиталова стратегия, част от плановете, които губят финансиране през 2020 година поради антикризисни ограничения, могат непосредствено да аплайват за финансиране по европейските механизми. Това, което виждаме обаче е, че държавното управление занапред стартира да мисли за планове все едно кандидатства за средства по оперативните стратегии.
Равносметката от предходната година не е еднопосочна. Изглежда, че икономическият потрес от пандемията е по-малък спрямо първичните упования, само че може да се окаже по-продължителен, което крие спомагателни опасности. Същевременно поддръжката за бизнеса и семействата нито е целенасочена, нито е в огромен размер, нито следва някакви цели, като да вземем за пример стимулиране на икономическата промяна или поощряване на произвеждане на артикули и услуги на бъдещето.
По оценки на Международния валутен фонд фискалния тласък за стопанската система в България е към 2,4% от Брутният вътрешен продукт, а да вземем за пример в Швеция се прави оценка на 12% от Брутният вътрешен продукт. С други думи - фискалната политика в България остава относително настрани от настоящата рецесия, най-малко не наподобява като да я утежнява като през 2009 година, а бизнесът се оправя относително независимо.
Калоян Стайков
Институт за пазарна стопанска система.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ