Адвокати, нотариуси и банкери докладват в ДАНС потенциални перачи на пари
Фирмите имат период до 31 май да заявяват действителните си притежатели
До 31 май всички компании и неправителствени организации би трябвало да разгласят в Агенцията по вписванията действителните си притежатели, в случай че те са офшорки. Това планува оповестеният устав към Закона за ограниченията против изпирането на пари. Той е признат в края на 2018 година, само че правилникът закъсня и влезе в действие на 31 януари. 4 месеца за оповестяване на автентичен притежател ще имат и всички юридически лица, които ще се записват в България.
В правилника има и пример на декларациите, които би трябвало да се подават. В тях шефове или пълномощници на компании ще показват персоналните си данни, както и тези на притежателите на непознатата компания, която има акциите или капитала. Ще се заявява и къде обитават те, когато не са в България.
Информацията
обаче няма
да е обществена
До нея ще имат достъп институции като ДАНС, Българска народна банка, Комисията за финансов контрол, Национална агенция за приходите.
Адвокати, частни правосъдни реализатори, банкери, застрахователи, счетоводители и всички специалности, които работят с клиенти от трети страни, ще би трябвало да изготвят оценка на риска за тях, изключително когато има подозрения, че може да перат пари или да финансират терористи.
Те би трябвало да подадат заявления, че ще сътрудничат на финансовото разузнаване в ДАНС, да събират информация за клиентите си от чужбина по Закона за ограниченията против изпирането на пари, да наблюдават за съмнителни интервенции и покупко-продажби.
Един от рисковите фактори, с които би трябвало да се преценяват, е информация в медиите - за повдигнати обвинявания за тероризъм, блокиране на активи на клиента или неговия автентичен притежател и даже обвързван с него. Трябва да наблюдават и за отрицателна информация даже по съмнения за клиентите - физически лица или компании и действителните им притежатели.
Съмнителните
клиенти са тези,
които желаят да
контактуват с
юрист
да вземем за пример
от отдалеченост,
написа в правилника. Трябва да се рапортуват и всички, които емитират акции на предявител или номинални притежатели. Ще се следи и за икономическа логичност за декларирани или осъществени комплицирани покупко-продажби по необикновени схеми. Това важи изключително за нотариуси и банкери. Всяка организация ще има звено за връзка с ДАНС, което ще подава такава информация, каквато чиновниците събират.
Когато има законова спънка да се получи информация от непознатата страна, би трябвало да се направи и разбор за какво това е по този начин и по какъв начин може да се преодолее пречката. Ако тя е непреодолима, пълномощници на офшорните сдружения би трябвало да изискват от клоновете си в чужбина да лимитират предлагането на артикули и услуги в тази страна, която крие риск от пране на пари и финансиране на тероризъм.
Неправителствените организации, които получават дарения, също са задължени да наблюдават произхода на парите си и да рапортуват в ДАНС като се изключи случаите, когато средствата се събират в кутии на обществени места.
До 31 май всички компании и неправителствени организации би трябвало да разгласят в Агенцията по вписванията действителните си притежатели, в случай че те са офшорки. Това планува оповестеният устав към Закона за ограниченията против изпирането на пари. Той е признат в края на 2018 година, само че правилникът закъсня и влезе в действие на 31 януари. 4 месеца за оповестяване на автентичен притежател ще имат и всички юридически лица, които ще се записват в България.
В правилника има и пример на декларациите, които би трябвало да се подават. В тях шефове или пълномощници на компании ще показват персоналните си данни, както и тези на притежателите на непознатата компания, която има акциите или капитала. Ще се заявява и къде обитават те, когато не са в България.
Информацията
обаче няма
да е обществена
До нея ще имат достъп институции като ДАНС, Българска народна банка, Комисията за финансов контрол, Национална агенция за приходите.
Адвокати, частни правосъдни реализатори, банкери, застрахователи, счетоводители и всички специалности, които работят с клиенти от трети страни, ще би трябвало да изготвят оценка на риска за тях, изключително когато има подозрения, че може да перат пари или да финансират терористи.
Те би трябвало да подадат заявления, че ще сътрудничат на финансовото разузнаване в ДАНС, да събират информация за клиентите си от чужбина по Закона за ограниченията против изпирането на пари, да наблюдават за съмнителни интервенции и покупко-продажби.
Един от рисковите фактори, с които би трябвало да се преценяват, е информация в медиите - за повдигнати обвинявания за тероризъм, блокиране на активи на клиента или неговия автентичен притежател и даже обвързван с него. Трябва да наблюдават и за отрицателна информация даже по съмнения за клиентите - физически лица или компании и действителните им притежатели.
Съмнителните
клиенти са тези,
които желаят да
контактуват с
юрист
да вземем за пример
от отдалеченост,
написа в правилника. Трябва да се рапортуват и всички, които емитират акции на предявител или номинални притежатели. Ще се следи и за икономическа логичност за декларирани или осъществени комплицирани покупко-продажби по необикновени схеми. Това важи изключително за нотариуси и банкери. Всяка организация ще има звено за връзка с ДАНС, което ще подава такава информация, каквато чиновниците събират.
Когато има законова спънка да се получи информация от непознатата страна, би трябвало да се направи и разбор за какво това е по този начин и по какъв начин може да се преодолее пречката. Ако тя е непреодолима, пълномощници на офшорните сдружения би трябвало да изискват от клоновете си в чужбина да лимитират предлагането на артикули и услуги в тази страна, която крие риск от пране на пари и финансиране на тероризъм.
Неправителствените организации, които получават дарения, също са задължени да наблюдават произхода на парите си и да рапортуват в ДАНС като се изключи случаите, когато средствата се събират в кутии на обществени места.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ