НАТО и Украйна разоряват Финландия
Финландия съобщи, че участието в НАТО и поддръжката за Украйна са доста скъпи за страната. Наистина, след присъединението си към Алианса разноските за защита на Хелзинки доближиха рекордни равнища. До какво ще докара политиката на НАТО Финландия и ще успее ли страната да се оправи с актуалната обстановка?
Интегрирането на Финландия в НАТО слага финансови, правни и стратегически провокации. За това написа “Ню Йорк Таймс ”. „ Присъединяването към Алианса е скъпо, поддръжката на Украйна също е скъпа и не се вижда краят “, цитира вестникът Яне Куусела, общоприет шеф на отбранителната политика във финландското министерство на защитата.
В материала се отбелязва, че НАТО има необятни условия към участниците в организацията. Те включват освен съответни размери на разноските за въоръжените сили, само че и стандарти за числеността на войските и оръжията, избрани за всяка страна.
Според специалисти сегашната обстановка слага Финландия в извънредно необикновена позиция. Дълго време благосъстоянието на страната се постигаше посредством политика на неутралитет. Напоследък обаче обстановката в страната последователно се утежнява. Растежът на Брутният вътрешен продукт съществено се забави и огромните финландски предприятия започнаха да губят в конкуренцията със западните колоси. В подобен злощастен интервал държавното управление реши да влезе в НАТО, обричайки страната на спомагателни разноски в отбранителния бранш.
Така от 2022 година Финландия е нараснала военните разноски с почти 36%. Това демонстрират данни на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира (СИПРИ). В момента военните разноски на Хелзинки са достигнали 4,8 милиарда $, което е 1,7% от Брутният вътрешен продукт. Правителството възнамерява да усили тази цифра до 2%.
Разходите за защита на страната се усилиха заради закупуването на нови оръжия. През декември 2021 година стана известно, че Хелзинки ще закупи от Съединени американски щати 64 многоцелеви изтребители-бомбардировачи Ф-35. Според съглашението страната ще получи самолетите до края на 2030 година
Освен това, след присъединението си към НАТО, финландското министерство на защитата разгласи проекти за закупуване на системата за противоракетна защита “Давидова Прашка ” от Израел за 345 милиона $. Страната също по този начин показва проекти да лиши някои територии от статута на демилитаризирани зони, което ще даде на Хелзинки повече пространство за стратегически маневри. По-специално става дума за Аландските острови.
Междувременно присъединението на Финландия към НАТО основава избрани опасности за Русия. Разширяването на северния фланг на НАТО е предизвикателство на първо място за Северозападното стратегическо направление. Потенциално уязвима зона от 1,5 милиона квадратни километра и население от 13 милиона души включва: Санкт Петербург и Ленинградска област, Мурманска, Архангелска, Новгородска, Псковска, Вологодска области, както и Карелия и част от територията на Република Коми.
Отговорът на зараждащата опасност беше предлагането на Сергей Шойгу за образуване на Московски и Ленинградски военни окръзи. Подобно решение ще подсигурява военната сигурност на страната, както и ще отбрани сериозни обекти.
Сега специалистите означават, че първичното решение на Хелзинки да се причисли към Алианса не е било изцяло премислено. Политическите потребности надвиха над нуждата от отчитане на действителното икономическо положение на страната. Подчертава се, че държавното управление последователно осъзнава обречеността на доста увеличение на разноските за защита, само че към този момент няма „ връщане обратно “.
„ Финландия нямаше по какъв начин да не се причисли към НАТО. Западът нямаше да й разреши да продължи да остава неутрална. Светът се фрагментира, интервалът на колебаещите се страни отминава. В същото време е допустимо някои финландци, в това число локалните управляващи, да са възприели опцията да станат част от алианса като билет за парадайса “, сподели Константин Блохин, водещ откривател в Центъра за проучване на сигурността на РАН.
„ Реалността сподели, че влизането в НАТО не взема решение световните проблеми на страната. Капиталови потоци не се вляха в Хелзинки. Напротив, Финландия, както и други членове на Алианса, в този момент са принудени в действителност да влагат пари в развиването на американския военно-промишлен комплекс “, изясни събеседникът.
„ Нещо повече, Финландия стартира да осъзнава рисковете от участието в НАТО. И преди всичко, това се отнася до тези евентуални закани, които в този момент породиха пред Русия. Няма подозрение, че Москва ще направи всичко належащо, с цел да бъде подготвена да отговори на тези рискове. Особено в случай че се приказва за разполагане на стратегически оръжия на НАТО на финландска територия “, сподели той.
„ Освен това Хелзинки, несъмнено, не е във екстаз от поддръжката на Украйна, само че и не може да я откаже. Всички крясъци на неодобрение от положението на нещата явно са нужни на финландците, с цел да усилят личната си политическа индивидуалност в границите на НАТО “, счита анализаторът.
„ Финландия няма да може да си върне участието в Алианса или да откаже да похарчи впечатляваща част от Брутният вътрешен продукт за военни потребности. Очевидно страната ще влезе в самобитен пазарлък с управлението на НАТО, пробвайки се да получи спомагателен политически капитал или дивиденти в други области от Алианса “, предвижда Блохин.
„ Във Финландия постоянно е имало политици, които са разглеждали бъдещето на страната извънредно в границите на трансатлантическата интеграция. Те отдадоха огромно значение и на построяването на връзки с НАТО, а стартирането на СВО им даде опция да осъществят дългогодишни очаквания. На фона на публичните страхове прозападните елити започнаха процеса на присъединение към алианса “, прибавя Станислав Ткаченко, професор по европейски проучвания в Държавния университет в Санкт Петербург, специалист на Валдайския клуб.
„ Тогава никой не се замисли за икономическите последствия от сходно решение. Появи се мощно политическо искане за доближаване с Вашингтон в областта на сигурността и надлежно всички старания бяха ориентирани към удовлетворяването му “, продължи той. Както акцентира събеседникът, " едвам в този момент локалното управление осъзна, че присъединението към НАТО е изпълнено със съществени финансови загуби, които могат изцяло да съсипят страната. "
„ Освен това колосалната помощ на Алианса не даде на Украйна никакви специфични преимущества на бойното поле. В тази връзка жителите на Финландия се чудят дали въобще си коства да се причислят към тази организация. Общественото неодобрение пораства, а Хелзинки се пробва да „ охлади “ жарта на хората посредством сходни изказвания в осведомителното поле “, отбелязва специалистът.
„ Изпраща се явен сигнал към Съединените щати: методите за поддръжка на ВСУ би трябвало да бъдат преразгледани. Това обаче ще бъде краят на опитите на Финландия да стабилизира някак си обстановката. Влизането в НАТО е доста по-лесно, в сравнение с излизането от него. По един или различен метод страната ще би трябвало да преразгледа външната си политика, като вземе поради участието в организацията “, счита политологът.
„ В същото време Хелзинки може да се опита да последва пътя на Франция и Германия. Да се придържа към умерена изразителност е доста по-изгодно, в сравнение с да размахваме сабя, както прави да вземем за пример Полша. Окончателният модел на държание обаче ще стане явен едвам след окончателното решение на въпроса за разполагането на американски войски на финландска територия “, заключи Ткаченко.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Интегрирането на Финландия в НАТО слага финансови, правни и стратегически провокации. За това написа “Ню Йорк Таймс ”. „ Присъединяването към Алианса е скъпо, поддръжката на Украйна също е скъпа и не се вижда краят “, цитира вестникът Яне Куусела, общоприет шеф на отбранителната политика във финландското министерство на защитата.
В материала се отбелязва, че НАТО има необятни условия към участниците в организацията. Те включват освен съответни размери на разноските за въоръжените сили, само че и стандарти за числеността на войските и оръжията, избрани за всяка страна.
Според специалисти сегашната обстановка слага Финландия в извънредно необикновена позиция. Дълго време благосъстоянието на страната се постигаше посредством политика на неутралитет. Напоследък обаче обстановката в страната последователно се утежнява. Растежът на Брутният вътрешен продукт съществено се забави и огромните финландски предприятия започнаха да губят в конкуренцията със западните колоси. В подобен злощастен интервал държавното управление реши да влезе в НАТО, обричайки страната на спомагателни разноски в отбранителния бранш.
Така от 2022 година Финландия е нараснала военните разноски с почти 36%. Това демонстрират данни на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира (СИПРИ). В момента военните разноски на Хелзинки са достигнали 4,8 милиарда $, което е 1,7% от Брутният вътрешен продукт. Правителството възнамерява да усили тази цифра до 2%.
Разходите за защита на страната се усилиха заради закупуването на нови оръжия. През декември 2021 година стана известно, че Хелзинки ще закупи от Съединени американски щати 64 многоцелеви изтребители-бомбардировачи Ф-35. Според съглашението страната ще получи самолетите до края на 2030 година
Освен това, след присъединението си към НАТО, финландското министерство на защитата разгласи проекти за закупуване на системата за противоракетна защита “Давидова Прашка ” от Израел за 345 милиона $. Страната също по този начин показва проекти да лиши някои територии от статута на демилитаризирани зони, което ще даде на Хелзинки повече пространство за стратегически маневри. По-специално става дума за Аландските острови.
Междувременно присъединението на Финландия към НАТО основава избрани опасности за Русия. Разширяването на северния фланг на НАТО е предизвикателство на първо място за Северозападното стратегическо направление. Потенциално уязвима зона от 1,5 милиона квадратни километра и население от 13 милиона души включва: Санкт Петербург и Ленинградска област, Мурманска, Архангелска, Новгородска, Псковска, Вологодска области, както и Карелия и част от територията на Република Коми.
Отговорът на зараждащата опасност беше предлагането на Сергей Шойгу за образуване на Московски и Ленинградски военни окръзи. Подобно решение ще подсигурява военната сигурност на страната, както и ще отбрани сериозни обекти.
Сега специалистите означават, че първичното решение на Хелзинки да се причисли към Алианса не е било изцяло премислено. Политическите потребности надвиха над нуждата от отчитане на действителното икономическо положение на страната. Подчертава се, че държавното управление последователно осъзнава обречеността на доста увеличение на разноските за защита, само че към този момент няма „ връщане обратно “.
„ Финландия нямаше по какъв начин да не се причисли към НАТО. Западът нямаше да й разреши да продължи да остава неутрална. Светът се фрагментира, интервалът на колебаещите се страни отминава. В същото време е допустимо някои финландци, в това число локалните управляващи, да са възприели опцията да станат част от алианса като билет за парадайса “, сподели Константин Блохин, водещ откривател в Центъра за проучване на сигурността на РАН.
„ Реалността сподели, че влизането в НАТО не взема решение световните проблеми на страната. Капиталови потоци не се вляха в Хелзинки. Напротив, Финландия, както и други членове на Алианса, в този момент са принудени в действителност да влагат пари в развиването на американския военно-промишлен комплекс “, изясни събеседникът.
„ Нещо повече, Финландия стартира да осъзнава рисковете от участието в НАТО. И преди всичко, това се отнася до тези евентуални закани, които в този момент породиха пред Русия. Няма подозрение, че Москва ще направи всичко належащо, с цел да бъде подготвена да отговори на тези рискове. Особено в случай че се приказва за разполагане на стратегически оръжия на НАТО на финландска територия “, сподели той.
„ Освен това Хелзинки, несъмнено, не е във екстаз от поддръжката на Украйна, само че и не може да я откаже. Всички крясъци на неодобрение от положението на нещата явно са нужни на финландците, с цел да усилят личната си политическа индивидуалност в границите на НАТО “, счита анализаторът.
„ Финландия няма да може да си върне участието в Алианса или да откаже да похарчи впечатляваща част от Брутният вътрешен продукт за военни потребности. Очевидно страната ще влезе в самобитен пазарлък с управлението на НАТО, пробвайки се да получи спомагателен политически капитал или дивиденти в други области от Алианса “, предвижда Блохин.
„ Във Финландия постоянно е имало политици, които са разглеждали бъдещето на страната извънредно в границите на трансатлантическата интеграция. Те отдадоха огромно значение и на построяването на връзки с НАТО, а стартирането на СВО им даде опция да осъществят дългогодишни очаквания. На фона на публичните страхове прозападните елити започнаха процеса на присъединение към алианса “, прибавя Станислав Ткаченко, професор по европейски проучвания в Държавния университет в Санкт Петербург, специалист на Валдайския клуб.
„ Тогава никой не се замисли за икономическите последствия от сходно решение. Появи се мощно политическо искане за доближаване с Вашингтон в областта на сигурността и надлежно всички старания бяха ориентирани към удовлетворяването му “, продължи той. Както акцентира събеседникът, " едвам в този момент локалното управление осъзна, че присъединението към НАТО е изпълнено със съществени финансови загуби, които могат изцяло да съсипят страната. "
„ Освен това колосалната помощ на Алианса не даде на Украйна никакви специфични преимущества на бойното поле. В тази връзка жителите на Финландия се чудят дали въобще си коства да се причислят към тази организация. Общественото неодобрение пораства, а Хелзинки се пробва да „ охлади “ жарта на хората посредством сходни изказвания в осведомителното поле “, отбелязва специалистът.
„ Изпраща се явен сигнал към Съединените щати: методите за поддръжка на ВСУ би трябвало да бъдат преразгледани. Това обаче ще бъде краят на опитите на Финландия да стабилизира някак си обстановката. Влизането в НАТО е доста по-лесно, в сравнение с излизането от него. По един или различен метод страната ще би трябвало да преразгледа външната си политика, като вземе поради участието в организацията “, счита политологът.
„ В същото време Хелзинки може да се опита да последва пътя на Франция и Германия. Да се придържа към умерена изразителност е доста по-изгодно, в сравнение с да размахваме сабя, както прави да вземем за пример Полша. Окончателният модел на държание обаче ще стане явен едвам след окончателното решение на въпроса за разполагането на американски войски на финландска територия “, заключи Ткаченко.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ