Козият рог на крачка от Оскар. Завистта или партията го спряха?
Филмът е гледан от 2 млн. фенове през 1972 година, когато излиза. И до през днешния ден не слиза от екраните Режисьорът Методи Андонов изживяваше всичко до спукване, споделя обичаният му възпитаник Илия Добрев
" Той всичко изживяваше до спукване. Самовзривяваше се. Когато беше сърдит, ходеше неспокойно от единия завършек на стаята до другия, като непрестанно ускоряваше крачките. От нерви удряше отпуснатите си ръце по бедрата като пърхаща птица ".
-->
Това са спомените за Методи Андреев на Илия Добрев, един от обичаните възпитаници на огромния наш режисьор. Негови са емблематичните филми " Бялата стая " (1968), " Няма нищо по-хубаво от неприятното време " (1971), по романа на Богомил Райнов, " Козият рог " (1972), по описа на Николай Хайтов, " Голямата досада " (1973).
" Методи беше по едно и също време внимателен и изострен, безапелационен. Умееше да провокира, да те накара да се амбицираш и да направиш най-високото, на което си кадърен - това е огромно качество за режисьор. Той умееше да изважда от артиста най-голямото, най-силното, скритото в него. Това ставаше и с всички други хора, с които работеше, по този начин се случи и с мен, умееше да ме изкара от себе си, по този начин да ме ядоса от време на време, че най-после получавахме най-хубавото решение ", споделя за него Стефан Цанев.
Как се намира цигулка в село Калище
Методи Андонов е роден на 16 март 1932 година в село Калище, област Перник. Като дете има голямото предпочитание да свири на цигулка. Но в родното село мъчно се открива подобен инструмент. В последна сметка татко му намира една детска цигулка и дребният Методи стартира да се учи. Обаче струните се късат и бащата ги " подменя " с елементарни конци. Това извънредно наскърбява Методи и той вечно захвърля цигулката. Но очевидно поривът към изкуството не угасва. Момчето се насочва към театъра около читалищната селска натрупа, в чиито спектакли взе участие. Семейството се мести в София.
Създава шедьоври на театралната сцена
През 1955 година Методи приключва ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов " със компетентност театрална постановка, след което работи в Бургаския трагичен спектакъл, а от 1959 година в Сатиричния спектакъл в София. Това са най-големите му триумфи, измежду които постановки на " Суматоха " на Йордан Радичков, " Предложение. Сватба. Юбилей " на Антон Чехов, " Чичовци " на Иван Вазов, " Михаил Мишкоед " на Сава Доброплодни, " Смъртта на Тарелкин " на Александър Сухово-Кобилин, " Ревизор " на Николай Гогол. В черноморския град работи дружно с режисьорите Леон Даниел, Вили Цанков и Юлия Огнянова. Екипът заформя един от най-силните интервали в историята на бургаската сцена. От 1959 година слага в Държавния язвителен спектакъл, на който е шеф и живописен началник за малко. В интервала 1960 - 1974-та преподава актьорско майсторство и постановка във ВИТИЗ. През 1968 година снима първия си филм, а през 1970 година напуща Сатиричния спектакъл и стартира да се занимава най-вече с кино. Неуморим работохолик, с силата си Методи Андонов увлича всички към себе си - все едно дали е на театралната сцена, на снимачната площадка или измежду студентите от ВИТИЗ. Харизматичен, той има удивителната дарба да влияе. Режисьорската му палка основава прецизен мизансцен на артистите, органична гримаса и жест. По това време се следят чудесните изяви и едни от най-успешните функции, основани от Георги Калоянчев, Константин Коцев, Стоянка Мутафова, Григор Вачков, Невена Коканова, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Нейчо Попов, Енчо Багаров, Димитър Манчев, Татяна Лолова, Саркиз Мухибян, Хиндо Касимов, Васил Попов...
" Та той по този начин доста ги обичаше! Но в никакъв случай не го показваше. Умееше да им го подскаже по андоновски ", споделя Светослав Статков, редактор в БНР и създател на пиеси.
Снима " Козият рог " в метоха Орлица
Филмът " Козият рог " е считан за едно от върховите достижения на българското кино. Заедно с режисьора Методи Андонов, негови основатели са Николай Хайтов (сценарист), Димо Коларов (оператор), Константин Джидров (художник) и други Главните функции се извършват от Антон Горчев (Караиван), Катя Паскалева (Мария) и Милен Пенев (овчарят, обичаният на Мария). Автор на музиката към кино лентата е Мария Нейкова, като по-късно по текст на Богомил Гудев се ражда песента " Двама ", изпълнявана от Мария Нейкова.
Част от сцените на " Козият рог " са снимани в метоха Орлица и кошарите към него край град Рила, който се намира по пътя за Рилския манастир.
Филмът излиза през 1972 година, като до края на годината е гледан от над 2 милиона фенове. След триумфа в родината, лентата се прочува и в чужбина. Номиниран е по едно и също време за присъединяване на фестивала в Кан и за американските награди " Оскар " - единственият български филм, който попада в влиятелната селекция до този миг. Дъщерята на режисьора Методи Андонов, която влиза в ролята на дребната Мария, споделя, че най-вероятно филмът е видян от членове на Американската академия.
Но на крачка от триумфа очакванията за огромен пробив са попарени.
" Академията тук не получава отговор. Дипломатическата задача в София се свързва с киноцентъра и го желае още веднъж. Но не го дават ", сподели дъщерята на Методи Андонов.
Версиите са две. " Въпреки че има статут на номинираност, въобще не е пратено копието. Другата версия е, че е механически негодно копие, без тон ", добавя тя. Точната причина и до през днешния ден не е ясна.
" Или са чисто партийни комунистически съображения, или някакви хора в българска кинематография са му попречили по професионални колегиални аргументи ", разяснява още Невена Андонова.
Въпреки че отпада и от двете съревнования (в Кан заради дипломатически пречки от страна на Турция), филмът е платен от 62 страни. Дори се приказва, че е в персоналните сбирки на Франсис Копола и Педро Алмодовар.
" Козият рог " е един от най-награждаваните български филми на редица други интернационалните кино фестивали. Отличен е със: специфичната премия на журито от Международния кино фестивал в Карлови Вари (1972), премия " Сребърен Юго " от Международния кино фестивал в Чикаго (1973), огромната премия и премията на публиката от Фестивала на българския игрален филм - Варна (1972), премия за женска роля на Катя Паскалева от Международния кино фестивал в Панама (1972), премия " Фемина " за женска роля на Катя Паскалева от Международния кино фестивал в Брюксел (1973).
" Най-важният урок от него е любовта във всяко едно отношение - към децата, към изкуството, към живота, към приятелите. Той е откърмен с тази обич, която е получил от фамилията си - тези доста небогати, елементарни хора, които като някакви орлици бяха. Те до последния си мирис го смятаха за извънреден. Не са имали никакви питания по въпроса, когато той в село Калище, в едноетажна къщурка от две стаи и една кухня, е споделил, че желае да учи френски и да отиде във Френски лицей, те да се дигнат и да дойдат в София, и да живеят в една още по-малка къщурка в Красно село. Защото той желае да учи и е признат във Френския лицей и това не е подлежало на никакви мнения. Иска да свири на цигулка, добре - ще свири Е ". Това описват Невена и Милена Андонови пред БНР, изгубили татко си като деца. И до през днешния ден се пробват да запазят живо чувството за връзка с него. " Той беше на някаква скорост, на свръхскорост се движеше, излъчваше ужасно доста наслада и ентусиазъм " - взират се през маранята на времето двете сестри. В спомените на дъщерите си Методи е постоянно изчезналият баща, живеещ в наслада и ентусиазъм от работата си.
Сякаш предчувствайки дребното време, което ориста му е отредила на земята, Методи Андонов не просто живее - той бърза, препуска, гори в изкуството, с цел да остави блестящо, богато и разнообразно творчество, вписано в културната история на България.
Методи Андонов умира като заслужил актьор две години след премиерата на своя шедьовър, за който е отличен посмъртно с Димитровска премия. През 1974-та, когато напуща този свят едвам на 42 години, Методи Андонов е заслужил актьор, професор, режисьор на най-хитовите постановки в Сатиричния спектакъл и на четири кино лентата. Носител е на влиятелни награди от кино фестивали и на Димитровска премия. За него през днешния ден припомнят улица в София, камерната зала в Сатиричния спектакъл, читалище в родното му село.
И " Козият рог ", който не слиза от екраните.
" Той всичко изживяваше до спукване. Самовзривяваше се. Когато беше сърдит, ходеше неспокойно от единия завършек на стаята до другия, като непрестанно ускоряваше крачките. От нерви удряше отпуснатите си ръце по бедрата като пърхаща птица ".
-->
Това са спомените за Методи Андреев на Илия Добрев, един от обичаните възпитаници на огромния наш режисьор. Негови са емблематичните филми " Бялата стая " (1968), " Няма нищо по-хубаво от неприятното време " (1971), по романа на Богомил Райнов, " Козият рог " (1972), по описа на Николай Хайтов, " Голямата досада " (1973).
" Методи беше по едно и също време внимателен и изострен, безапелационен. Умееше да провокира, да те накара да се амбицираш и да направиш най-високото, на което си кадърен - това е огромно качество за режисьор. Той умееше да изважда от артиста най-голямото, най-силното, скритото в него. Това ставаше и с всички други хора, с които работеше, по този начин се случи и с мен, умееше да ме изкара от себе си, по този начин да ме ядоса от време на време, че най-после получавахме най-хубавото решение ", споделя за него Стефан Цанев.
Как се намира цигулка в село Калище
Методи Андонов е роден на 16 март 1932 година в село Калище, област Перник. Като дете има голямото предпочитание да свири на цигулка. Но в родното село мъчно се открива подобен инструмент. В последна сметка татко му намира една детска цигулка и дребният Методи стартира да се учи. Обаче струните се късат и бащата ги " подменя " с елементарни конци. Това извънредно наскърбява Методи и той вечно захвърля цигулката. Но очевидно поривът към изкуството не угасва. Момчето се насочва към театъра около читалищната селска натрупа, в чиито спектакли взе участие. Семейството се мести в София.
Създава шедьоври на театралната сцена
През 1955 година Методи приключва ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов " със компетентност театрална постановка, след което работи в Бургаския трагичен спектакъл, а от 1959 година в Сатиричния спектакъл в София. Това са най-големите му триумфи, измежду които постановки на " Суматоха " на Йордан Радичков, " Предложение. Сватба. Юбилей " на Антон Чехов, " Чичовци " на Иван Вазов, " Михаил Мишкоед " на Сава Доброплодни, " Смъртта на Тарелкин " на Александър Сухово-Кобилин, " Ревизор " на Николай Гогол. В черноморския град работи дружно с режисьорите Леон Даниел, Вили Цанков и Юлия Огнянова. Екипът заформя един от най-силните интервали в историята на бургаската сцена. От 1959 година слага в Държавния язвителен спектакъл, на който е шеф и живописен началник за малко. В интервала 1960 - 1974-та преподава актьорско майсторство и постановка във ВИТИЗ. През 1968 година снима първия си филм, а през 1970 година напуща Сатиричния спектакъл и стартира да се занимава най-вече с кино. Неуморим работохолик, с силата си Методи Андонов увлича всички към себе си - все едно дали е на театралната сцена, на снимачната площадка или измежду студентите от ВИТИЗ. Харизматичен, той има удивителната дарба да влияе. Режисьорската му палка основава прецизен мизансцен на артистите, органична гримаса и жест. По това време се следят чудесните изяви и едни от най-успешните функции, основани от Георги Калоянчев, Константин Коцев, Стоянка Мутафова, Григор Вачков, Невена Коканова, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Нейчо Попов, Енчо Багаров, Димитър Манчев, Татяна Лолова, Саркиз Мухибян, Хиндо Касимов, Васил Попов...
" Та той по този начин доста ги обичаше! Но в никакъв случай не го показваше. Умееше да им го подскаже по андоновски ", споделя Светослав Статков, редактор в БНР и създател на пиеси.
Снима " Козият рог " в метоха Орлица
Филмът " Козият рог " е считан за едно от върховите достижения на българското кино. Заедно с режисьора Методи Андонов, негови основатели са Николай Хайтов (сценарист), Димо Коларов (оператор), Константин Джидров (художник) и други Главните функции се извършват от Антон Горчев (Караиван), Катя Паскалева (Мария) и Милен Пенев (овчарят, обичаният на Мария). Автор на музиката към кино лентата е Мария Нейкова, като по-късно по текст на Богомил Гудев се ражда песента " Двама ", изпълнявана от Мария Нейкова.
Част от сцените на " Козият рог " са снимани в метоха Орлица и кошарите към него край град Рила, който се намира по пътя за Рилския манастир.
Филмът излиза през 1972 година, като до края на годината е гледан от над 2 милиона фенове. След триумфа в родината, лентата се прочува и в чужбина. Номиниран е по едно и също време за присъединяване на фестивала в Кан и за американските награди " Оскар " - единственият български филм, който попада в влиятелната селекция до този миг. Дъщерята на режисьора Методи Андонов, която влиза в ролята на дребната Мария, споделя, че най-вероятно филмът е видян от членове на Американската академия.
Но на крачка от триумфа очакванията за огромен пробив са попарени.
" Академията тук не получава отговор. Дипломатическата задача в София се свързва с киноцентъра и го желае още веднъж. Но не го дават ", сподели дъщерята на Методи Андонов.
Версиите са две. " Въпреки че има статут на номинираност, въобще не е пратено копието. Другата версия е, че е механически негодно копие, без тон ", добавя тя. Точната причина и до през днешния ден не е ясна.
" Или са чисто партийни комунистически съображения, или някакви хора в българска кинематография са му попречили по професионални колегиални аргументи ", разяснява още Невена Андонова.
Въпреки че отпада и от двете съревнования (в Кан заради дипломатически пречки от страна на Турция), филмът е платен от 62 страни. Дори се приказва, че е в персоналните сбирки на Франсис Копола и Педро Алмодовар.
" Козият рог " е един от най-награждаваните български филми на редица други интернационалните кино фестивали. Отличен е със: специфичната премия на журито от Международния кино фестивал в Карлови Вари (1972), премия " Сребърен Юго " от Международния кино фестивал в Чикаго (1973), огромната премия и премията на публиката от Фестивала на българския игрален филм - Варна (1972), премия за женска роля на Катя Паскалева от Международния кино фестивал в Панама (1972), премия " Фемина " за женска роля на Катя Паскалева от Международния кино фестивал в Брюксел (1973).
" Най-важният урок от него е любовта във всяко едно отношение - към децата, към изкуството, към живота, към приятелите. Той е откърмен с тази обич, която е получил от фамилията си - тези доста небогати, елементарни хора, които като някакви орлици бяха. Те до последния си мирис го смятаха за извънреден. Не са имали никакви питания по въпроса, когато той в село Калище, в едноетажна къщурка от две стаи и една кухня, е споделил, че желае да учи френски и да отиде във Френски лицей, те да се дигнат и да дойдат в София, и да живеят в една още по-малка къщурка в Красно село. Защото той желае да учи и е признат във Френския лицей и това не е подлежало на никакви мнения. Иска да свири на цигулка, добре - ще свири Е ". Това описват Невена и Милена Андонови пред БНР, изгубили татко си като деца. И до през днешния ден се пробват да запазят живо чувството за връзка с него. " Той беше на някаква скорост, на свръхскорост се движеше, излъчваше ужасно доста наслада и ентусиазъм " - взират се през маранята на времето двете сестри. В спомените на дъщерите си Методи е постоянно изчезналият баща, живеещ в наслада и ентусиазъм от работата си.
Сякаш предчувствайки дребното време, което ориста му е отредила на земята, Методи Андонов не просто живее - той бърза, препуска, гори в изкуството, с цел да остави блестящо, богато и разнообразно творчество, вписано в културната история на България.
Методи Андонов умира като заслужил актьор две години след премиерата на своя шедьовър, за който е отличен посмъртно с Димитровска премия. През 1974-та, когато напуща този свят едвам на 42 години, Методи Андонов е заслужил актьор, професор, режисьор на най-хитовите постановки в Сатиричния спектакъл и на четири кино лентата. Носител е на влиятелни награди от кино фестивали и на Димитровска премия. За него през днешния ден припомнят улица в София, камерната зала в Сатиричния спектакъл, читалище в родното му село.
И " Козият рог ", който не слиза от екраните.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ