Филателията се занимава с пощенските марки, а хората, които колекционират

Филателията се занимава с пощенските марки, а хората, които колекционират марки се назовават филателисти. Марките могат да бъдат в серии или единични. Основен проблем с пощенските марки е, че елементарно се фалшифицират, само че не всеки разграничава оригинала от фалшификата.

 Филателията като колекционерска пристрастеност поражда още през 40-те години на XIX век, след въвеждането в приложимост на пощенските марки през 1840 година. Някои създатели считат, че първият филателист се появил още в деня на стартирането на първите в света пощенски марки. Известно е, че на 6 май 1840 година Лондонската адвокатска адвокатска фирма " Оливерсън, Денби и Леви " (Oliverson, Denby and Lavie) изпратили в Шотландия писмо с документи, което било облепено с 10 неразрязани марки от тъй наречените " Черно пени ". През 1992 година на аукцион в Цюрих този плик бил продаден за 690 хиляди франка. Някои дефектни марки са извънредно скъпи. Такава е да вземем за пример „ Обърнатата кавалерия “. На 14 февруари 1911 е пусната в приложимост серията „ Изгледи и портрети “, която съдържа дванадесет стойности. Поредицата е в приложимост до 1918. В нея марката от 50 ст. показва цар Фердинанд първи и синовете му княз Борис и принц Кирил. Точно тази марка става куриозна при българските марки. През 1913 в Пловдив попада лист от въпросната марка, която е завъртяна на 180 градуса по отношение на текста в марката. Днес са известни единствено към 30 такива марки, като всичките са клеймовани.

 Преди над 140 години, през 1879 година младото Княжество България пуска в послание първите български марки. Известни са като „ сантимите ”, които са отпечатани в Държавната съветска печатница в Санкт Петербург, по поръчка на съветския княз Владимир Черкаски, който е управлявал гражданските каузи в България при Главнокомандващия настоящата съветска войска.

 По това време Княжество България още няма своя парична единица. Затова цената на марките е изразена в признатата от Всемирната пощенска спогодба разплащателна парична единица - франк, и надлежно на сантими. Изображението на първите български марки е изправен лъв с корона - знак на храбростта и битките на българския народ за избавление. Първият тираж на българските сантими от 250 000 броя се изчерпва бързо. Затова през 1881 година, още веднъж в печатницата на Санкт Петербург е направена нова поръчка. Сюжетът на сантимите е непокътнат, само че в новия тираж към този момент е означена въведената на 4 юни 1880 година нова българска парична единица - лев.

 През 1889 година в Париж са отпечатани нови български марки, наричани „ дребен лев “. Те остават в послание чак до 1896 година И до през днешния ден са непокътнати екземпляри от всички стойности. През последните 25 години на интернационалните търгове и изложби са представяни 21 марки от 5 сантима, 5 – от 10 сантима, 9 – от 25 сантима, 2 – от 50 сантима и 28 – от 1 франк. В света има единствено две непокътнати цели серии, една от които е на български колекционер и се прави оценка на над 50 000 лв.. Сантимите са измежду дребното наши марки, които вървят на огромните аукциони в Швейцария. Филателията предхожда във времето самото издаване на българската марка. Водещи филателисти са работещите в България чужденци, както и български търговци и студенти, които са били в чужбина. През 1893 година в Чикаго се организира Всемирно комерсиално ревю, на което има и български щанд. Изложението е посетено от Алеко Константинов. Редом до Щастливеца е Филарет Голованов, който поема транспортните разноски. Придружава ги и доктор Стоян Радославов – старши доктор на русенската „ първоразрядна държавна болница “. Д-р Радославов остава в историята на болничното заведение като експерт, съдействал доста за развиването й. В Русе доктор Радославов е в другарски връзки със фамилиите на търговеца Васил Радев и на юриста Янко Попов. Богатите си усещания от Америка, Алеко излага в пътеписа си „ До Чикаго и обратно “, отпечатан в края на 1893 година в списание „ Български обзор “, а в обособена книга през 1894 година От непокътнати сведения научаваме, че Радославов не е удовлетворен при прочитането на Алековия пътепис, защото счита облика си за смешен. Въпреки това доктор Радославов интензивно му оказва помощ за набирането в Русе на клиенти за книгата.

 На ревюто в Чикаго се появява още един русенец. С тънка подигравка Алеко написа, че това е „ едно еврейче от Русе ”. Става дума за русенския търговец Соломон Блаущайн. „ Еврейчето ” прочита името си в списанието и незабавно написа писмо до Алеко, което той с висока гражданска почтеност разгласява под линия в първото независимо издание на пътеписа: „...В една Ваша дописка, в която поименно изброявате личностите, които са участвали на всемирното ревю в Америка, точно в гр. Чикаго..., срещнах да говорите за едно еврейче от гр. Русе..., че тая дума изказана от един образован свищовец, българский жител какъвто съм и аз не се отнася за други някого, с изключение на за моята персона.... Че съм дошъл на мои разходи и назад, че Българското княжеско държавно управление ми е отпуснало място в българския павильон, в който изложих повече от 100 хиляди марки, формирани в богата сбирка......Ви явявям, че съм бил по време на конгреса, съпроводен от господин Шопова (княжеския представител) облечен един най-хубав национален костюм, гдето господин Шопов разправи в конгреса смисъла на моя костюм. Българската гайда и бъклица, гдето конгресистите се прекалено много удивляваха на тая бъклица, от която 100 индивида можеха да пият... “.

 За търговеца Соломон Блаущайн се знае малко. Според регистрите за гражданско положение на Община Русе, Соломон Хаим Блаущайн е роден на 2 февруари 1860 година в Русе. Със брачната половинка си Розалия имат две дъщери - Милана и Юдит. Семейство Блаущайн са съобразителни и предприемчиви евреи. Розалия открива в далечната 1883 година първата фешън къща за дамски и детски шапки. През 1898 година в регистрите на Русенския областен съд е вписано комерсиално сдружение „ С. § Р. Блаущайн “, което двамата съпрузи солидарно и поотделно имат. Розалия Блаущайн е първата жена, чието име попада в правосъдните регистри от този интервал. Със извоюваните средства през 1896 година Соломон Блаущайн построява представителна постройка в центъра на Русе – хотел „ Букурещ “. Хотелът имал ресторант и кабаре, където постоянно гостуват певици и танцьорки от Австрия, Сърбия и Румъния. Шумните увеселения скандализират благочестивите русенски съпруги и след четири години, под натиска на публичното мнение, хотелът и кабарето са затворени.

 Старите русенци описват, че стените на кабинета на Блаущайн били напълно облепени с пощенски марки, а посетителите постоянно се отбивали да чуят разказите му за пътуването до Америка. Разказват още, че в постройката е конфигуриран първият асансьор. В края на ХІХ в. Русе към момента не е електрифициран, заради което нововъведението е задвижвано от силата на четирима яки мъже. Запазена до през днешния ден картичка от епохата документира,че къщата им е с озеленен покрив, употребен за лятна градина към ресторанта.

 Сред клиентите на Блаущайн е и семейство Канети. Бъдещият лауреат на Нобелова премия за литература Елиас Канети споделя в автобиографичната си книга „ Спасеният език “, че първия класьор получава от татко си. В началото на всяка страница Жак Канети грижливо поставял по една марка, с цел да продължи синът му попълването на сбирката. При честите гостувания във Виена в дома на снаха си Матилде и внуците Елиас, Нисим и Жорж дядо Канети постоянно подарява дебели пликове с марки и упорито изисква от първородния си внук филателни знания, приучва го към редовно събиране на марки, да разпознава полезността им. Канети написа: „ Дядо... уточни ми... пълен плик с пощенски марки, които беше събирал за мен. Извадих ги и ги заразглеждах. Той следеше с очи на сокол израза на лицето ми…, изпита ме дали зная страните, от които са пощенските марки, и ме обсипа с похвали за правилните отговори... “. По това време филателията е инвестиране, марките имат цената на скъпи книги и се изкупуват на всички места, а това са значими познания, които уважаваният търговец предава на дребното момче.

 Писателят Алеко Константинов е обвързван с Русе и по роднинска линия. Неговата първа братовчедка – Лукса е брачна половинка на известния русенски бизнесмен Стефан Симеонов. Фамилия Симеонови оставят в завещание на града си красиви и стойностни здания: банковата им постройка и двете къщи, надлежно на Иван Симеонов (сега е Епископски дом на Католическата епархия) и на Стефан Симеонов. С новите технологии, марките от ден на ден се трансформират в атракция, само че тези красиви хартийки от предишното, потвърждават на русенци, че още веднъж могат да се гордеят с историята на града си.

Инфо: www.actualno.com