Ферарио Спасов откровено: За житейската битка, ЦСКА и Левски, Гриша Ганчев и футбола у нас
Ферарио Спасов е един от най-хубавите треньори в България в последните 25 години. Започва треньорската си кариера още в средата на 90-те. Става първенец с Литекс 1999 година. След това води десетки тимове, измежду които ЦСКА, Ботев Пловдив, младежкия народен тим, Монтана, Спартак Плевен и други. В момента е отпред на Севлиево.
Ето какво сподели Ферарио Спасов пред екипа на:
-Господин Спасов, не се ли уморихте да спасявате затънали кораби в треньорската си кариера през всичките тези години?
- Когато се обърна обратно, по-голяма част от моя живот е минал тъкмо в такава тенденция – ставам треньор на тимове, които са обратно в класирането и по една или друга причина не дават отговор на очакванята на почитателите. И по този начин след насъбран стабилен опит в това направление (смее се), се специализирах в тази работа. Независимо от равнището на футбола и в коя група е даден тим, когато се обърна обратно, аз съм задоволен от свършеното. Знам какво съм дал от себе си, какво съм направил с моите помощници и екипи, с които съм работил. За страдание всичките тези години си дадоха отражение и върху здравето и аз бях пострадал от цялата работа.
-Не желаех да отиваме към тази тематика, само че самичък споменахте за компликациите, с които се сблъскахте тази пролет. И по тази причина ви поисквам здраве от тук нататък.
-Претърпях здравословен случай. Искам посредством вас да благодаря на хората, които реагираха стремително – на моя персонален доктор, на шефа и на екипа на Бърза помощ в Троян, на „ Кардиолайф “ в Ловеч. Тяхната бърза реакция направи по този начин, че да давам това изявление сега, а и изобщо да съм жив и да приказвам.
-Както си мислехте, когато нещата попреминаха?
-Когато останеш самичък и легнеш, а системите ти са над главата ти, си правиш равносметка. Аз съм човек, който е крепко стъпил на земята. Имало е много моменти, в които си споделям – за какво по този начин се е получило, можеше нещата да станат по различен метод. Със сигурност е имало неща, които е било допустимо да са се били развили по различен метод, само че не можеш да върнеш времето. Благодарен съм, че още веднъж съм на крайници и работя това, което обичам.
-Емоцията и вашата отговорност обаче още веднъж ще ви сблъска с ежедневни компликации. Човек бързо не помни какво е претърпял и стартира още веднъж да се ядосва за дребни неща…
-Аз съм подобен човек, който не мога да отида на работа и да не работя. Да отида някъде и единствено да си взимам парите. Направих към този момент съвсем 30 години стаж като треньор в нашия футбол. Не съм като мои сътрудници, които са излизали в чужбина, с цел да се сблъскам с различен нрав. Целият ми опит е от българския футбол, за който нямам безусловно никакви секрети и нищо не ме изненадва. Предварително знам какво ще се случи. И постоянно са споделям да не се нервирам, само че няма по какъв начин, когато видиш, че нещо не действа, а ти и екипът ти извършите по този начин, че да го измененията, да не ти носи задоволство. Да видиш по какъв начин бавно лека връщаш хора на трибуните – това ми доставя наслаждение и за мен е задоволително. Тук обаче желая да кажа, че през годините съм имал доста доблри екипи от другари и треньори, с които сме работили дружно, тъй като нищо не зависи единствено от мен, а от екипната работа.
-Защо нашите клубни президенти нямат толерантност към треньорите? Наскоро се появиха още веднъж съпоставения по какъв начин да вземем за пример Зоря Луганск, който игра с ЦСКА, е имал единствено двама треньори за последните 10 години! Само двама…
-Това е казусът. Тази тематика постоянно е била погрешно разбрана от футболните ръководители. Всички са доста благоразположени, когато се озоват в неизгодна позиция. Започват да ти дават обещание всичко – да, даваме ти време, даваме ти картбланш. Когато свършиш тази работа и тимът е нормализиран, те желаят още на следващия ден да станат европейски първенци. А за това би трябвало време… И по този начин се стига до раздялата, след това те кани идващия закъсал тим и по този начин. На мен футболът ми е в живота, това е моят живот! Когато видя някой против мен, който ми каже – Феро, апелирам ти се помогни ми – това ми е задоволително.
-Тази добрина обаче прераства ли във ваша доверчивост, от която по-късно сте пострадал?
-Аз знам, че с рогата напред нещата не стават. Ако някой мисли, че може да тропне на масата на хора, а аз дръзвам да настоявам, че съм работил с най-влиятелните хора в България – това са единствено приказки за наивници. Ти би трябвало да запазиш положителното отношение, тъй като като ти постави черна точка, нямаш късмет повече да направиш кариера. Много са комплицирани нещата в българския футбол.
-Нека ви запитвам непосредствено, по този начин ли ви постави черна точка Гриша Ганчев, тъй като през годините доста се изговори по тази тематика. Че е настъпил сериозен раздор сред вас.
-Аз в никакъв случай не мога да кажа неприятна дума против индивида, който ми даде старт в треньорската кариера. Всичко, което съм постигнал по-късно през годините, е посредством и на него, тъй като началото беше значимо. Да, разделяли сме се няколко пъти, само че аз постоянно съм бил разполагаем. Не желая да влизам в елементи, а желая да си припомням за положителните години, които прекарах в Ловеч. Не знам тъкмо къде се получи казусът, само че някъде се скъса нишката. Както ви споделих, познавам надълбоко обстановката, знам какъв брой доброжелатели има към него, по този начин че… Ние в Ловеч обаче дадохме нещо, което никой различен досега не направи – може би с дребни изключения.
-Говорите за школата, която по-късно беше наречена Академия Ловеч?
-Темата е доста дълга, само че ще ви опиша по какъв начин и за какво стартира всичко. Инвестициите до този миг бяха доста огромни в школата, а дефакто нямаше нито един футболист от тази генерация, който да влезе в мъжкия футбол. Тогава се хванахме със Стефан Яръмов, имахме отлични треньори в школата и започнахме работа. Прменихме структурата, променихме методиката и тъкмо за 2 години този тим хвръкна. Говоря за юношите, които през 2009 година на шампионата „ Юлиян Манзаров “ в Правец победиха Барселона с 1:0 (б.р. – тогава на финала Илия Миланов вкарва единственото попадение). От там нататък е ненужно да споделям какъв брой играчи бяха част от първия тим и по какъв начин всички национални тимове на България бяха формирани с футболисти от или минали през школата.
-Със сигурност обаче доста сте пътували, тъй като привличахте деца от цяла България, с цел да окомплектовате академията?
-Тогава бяхме като апостоли, непрекъснато бяхме в придвижване. Няма по какъв начин, когато искаш да свършиш работа, да седиш на едно място. Много безсънни нощи ни лиши слагането на основите на академията, само че успяхме. По-късно, в случай че си спомняте, по същия метод започнахме и в Ботев Пловдив. За една година тогава 6-7 момчета от юношите влязоха в първия тим. Сега това ми наподобява невъзможно…
-Да преминем и към тази болна тематика. Какво се случи в последните 10-15 години, с цел да се стигне до актуалното равнище на футбола ни – и на клубните тимове, и на националните?
-Ние в България сме привикнали да прехвърляме отговорности, а това е най-прекият път да не направиш нищо. Много неща би трябвало да се трансформират. Моето мнение от годините опит, който натрупах, е, че ние се мъчим да копираме някого. Ние сме балканци, би трябвало да упражняваме и да се съобразяваме с нашия си нрав. Ние немци, швейцарци и белгийци няма да станем. Аз нито Юрген Клоп, нито Гуардиола съм гледал. Трябва да си създадем личен жанр на подготовка и работа. Защото при нас, когато не тренираш и нямаш дисциплинираност, нещата завършват.
-Как беше в школата на Литекс, с цел да се стигне до това всеобщо произвеждане на положителни футболисти?
-Знаете ли, в случай че попитате някой треньор, който е имал триумфи, каква е повода, на какво се дължи. Той ще ви отговори – ние тренирахме доста. За България това е методиката. Трябва да се тренира и работи доста. Няма по какъв начин да стане по различен метод. Навремето в Ловеч имаше изключителни тренировки. Знаете ли, че имаше доста по-талантливи деца от тези, които по-късно станаха огромни футболисти, само че просто отпаднаха. Не устояха на тренировките и условията. Защото там им поставяхме цел постоянно да са първи, първи и първи. Нищо друго. За да може по-късно като завърши с юношеския футбол и премине в мъжете, да няма потребност да му изяснявам какво се изисква от него. Тогава му споделям – би трябвало да сте първи, а той дава отговор – тренер, ние си го знаем това!
-Да, само че има една съвременна наклонност, че не може сегашните деца и юноши да бъдат обременявани душевен с класирания още от ранна детска възраст…
-Хубаво. Нека не ги обременяваме като юноши, да не пожелаваме от тях нищо, да не им слагаме ясни послания и условия и като станат мъже, хубаво ги обременяват с разгромни загуби. Сега като ги щадим, като минат 18-20-годишна възраст и ще се удряме по главите и ще се питаме – за какво ги щадихме. Защото виждате юношите в Европа чисто образно по какъв начин наподобяват, и виждате разликата с нашите, нали?! Излишно е да разясняваме повече. Нали е съвременно да копираме и да гледаме тренировки от интернет. Защо тогава никой не приказва да вземем немския метод на работа? Защо не забележим там по какъв начин се стартира, от коя година се селектират децата, там по какъв начин се прави. Разберете, там условията са големи. Самият обсег на децата е извънредно сериозен. Нека от там да тръгнем. А тук им пълнят главите с нелепости и всеки се упражнява върху другите детски и младежки възрасти.
-В много насоки могат да се намерят проблеми в българския футбол, само че пострадали в последна сметка са футболистите – те отнасят най-вече рецензии. За треньорите обаче малко хора загатват.
-Ще ви дам един образец от школата в Ловеч. Имах един бразилски треньор, който правеше тренировки в 12:30 часа в жегата на обед. Питах го за какво, а той ми сподели – тъй като по закона на джунглата ние по този начин упражняваме. Който не може – си намира нишата на друго равнище. Аз си мислех, че като е бразилски треньор, ще ги тренира на техника и тактичност, а той ги спукваеш от бягане. Като не може да тича, да седне на пианото или на цигулката и да се щади. Но не може един младеж като премине в мъжете да не устоя физически. Имал съм и такива образци и те припадат на заниманията. Просто не са готови задоволително добре, не са развити органите им още по време на юноши. И за това виновност имат треньорите… За мен 70% е физика и останалото е техника, гений и така нататък
-Предстои дербито сред Лудогорец и ЦСКА. Вашият някогашен тим за поредна година ще се опита или най-малко дава планове, че желае да прекъсне хегемонията на Лудогорец. Ще успее ли?
-Много мощни ходове с привличането на Любо Пенев и Стойчо Младенов. Ние сме от остарялата генерация, гърмяни зайци и сме се справяли в сложни моменти. Иска ми се освен ЦСКА, само че и останалите тимове да имат по-ясна визия за това, което се случва. Защото виждате лицето ни – то се демонстрира в евротурнирите или посредством националния тим. А за жалост то не е по никакъв начин хубаво. Ако ЦСКА завоюва идния мач, ще получи психическо преимущество и нищо чудно да наруши хегемонията на Лудогорец. Но всичко си зависи от ЦСКА.Това е шансът на ЦСКА да удари по масата и да съобщи, че тази година ще сме ние.
-Лудогорец очевидно се намира в сложен миг. Какво се случва в тима?
-Мога единствено да разясня като непряк наблюдаващ. В предходния тим имаше романтика, напълно друга концепция, имаше импровизация. Футболистите бяха други, играеха с наслада и носеха наслаждение. Сега тази магия изчезна. Сега всичко се трансформира в доста рутинно. Самите футболисти нямат това дребното, което прави разликата.
-Когато говорите за визия, Стойчо Младенов от години приказва за отбрана на треньорите.
-Благодаря за въпроса, тъй като и за мен тази тематика е доста значима. В трудовото законодателство треньорът не е предпазен по никакъв метод. А през това време идва един чужденец, който е предпазен от ФИФА, УЕФА, Европейски Съюз и какво ли не. Ние сме тук – назначават те, на следващия ден някой се разсънва и ти споделя – абе, ти през вчерашния ден победи единствено с 2:0, за какво не завоюва с 4:0 и те уволнява. Надявам се с преизбирането на Борислав Михайлов първите два целта, които са най-важни – са детско-юношеският футбол и правата на треньорите.
-Говорейки за рецензиите, които се изсипват върху националния тим, видяхте какво вършат в Сърбия.
-Там се работи поредно. Излишно е да напомням, тъй като се пита през последните дни, какъв брой от момчетата, които са станали международни първенци до 20 години и на финала са победили Бразилия, в този момент играят в мъжкия народен тим на Сърбия. Така се прави. А при нас все се къса нишката. Дайте да я намерим къде се къда тази нишка. Как при тях не се къса, а при нас нещо все не става.
-Станимир Стоилов се завърна в Левски, очаквате ли да направи цялостната смяна, към която се е запътил?
-Мъри е от нашата генерация, натрупа стабилен опит, реализира триумфи. Той задоволително добре знае какво може, само че и с какво ще се сблъска. Има много непредвидими неща – ни единствено в тима, само че и в клуба, тъй като в Левски виждате, че към момента пробват да се стабилизират. Браво на техните почитатели, които към този момент застават зад тима, тъй като е имало доста случаи, в които няма по какъв начин да им обясниш, че ти би трябвало време. Те ти споделят – вие си ги говорете тези неща, само че ние желаеме да побеждаваме.
-Шегувате се, че доста рядко сте получавали предложение да водите тим, който е преди всичко. Сега сте отпред на Севлиево, който е първи в Северозападната Трета лига. Остава ви един финален мач от есента и имате ли цел да влезете във Втора лига?
-Първо желая да изиграем това последно посещение на Бдин във Видин. Имам ясна визия и условия към това, което би трябвало да работим напролет. На този стадий това място, което го заемаме, е над нашите благоприятни условия, само че с усилието на момчетата в тима, на хората, които се занимават с ръководството и на всички в управлението, нещата могат да се получата.
Ето какво сподели Ферарио Спасов пред екипа на:
-Господин Спасов, не се ли уморихте да спасявате затънали кораби в треньорската си кариера през всичките тези години?
- Когато се обърна обратно, по-голяма част от моя живот е минал тъкмо в такава тенденция – ставам треньор на тимове, които са обратно в класирането и по една или друга причина не дават отговор на очакванята на почитателите. И по този начин след насъбран стабилен опит в това направление (смее се), се специализирах в тази работа. Независимо от равнището на футбола и в коя група е даден тим, когато се обърна обратно, аз съм задоволен от свършеното. Знам какво съм дал от себе си, какво съм направил с моите помощници и екипи, с които съм работил. За страдание всичките тези години си дадоха отражение и върху здравето и аз бях пострадал от цялата работа.
-Не желаех да отиваме към тази тематика, само че самичък споменахте за компликациите, с които се сблъскахте тази пролет. И по тази причина ви поисквам здраве от тук нататък.
-Претърпях здравословен случай. Искам посредством вас да благодаря на хората, които реагираха стремително – на моя персонален доктор, на шефа и на екипа на Бърза помощ в Троян, на „ Кардиолайф “ в Ловеч. Тяхната бърза реакция направи по този начин, че да давам това изявление сега, а и изобщо да съм жив и да приказвам.
-Както си мислехте, когато нещата попреминаха?
-Когато останеш самичък и легнеш, а системите ти са над главата ти, си правиш равносметка. Аз съм човек, който е крепко стъпил на земята. Имало е много моменти, в които си споделям – за какво по този начин се е получило, можеше нещата да станат по различен метод. Със сигурност е имало неща, които е било допустимо да са се били развили по различен метод, само че не можеш да върнеш времето. Благодарен съм, че още веднъж съм на крайници и работя това, което обичам.
-Емоцията и вашата отговорност обаче още веднъж ще ви сблъска с ежедневни компликации. Човек бързо не помни какво е претърпял и стартира още веднъж да се ядосва за дребни неща…
-Аз съм подобен човек, който не мога да отида на работа и да не работя. Да отида някъде и единствено да си взимам парите. Направих към този момент съвсем 30 години стаж като треньор в нашия футбол. Не съм като мои сътрудници, които са излизали в чужбина, с цел да се сблъскам с различен нрав. Целият ми опит е от българския футбол, за който нямам безусловно никакви секрети и нищо не ме изненадва. Предварително знам какво ще се случи. И постоянно са споделям да не се нервирам, само че няма по какъв начин, когато видиш, че нещо не действа, а ти и екипът ти извършите по този начин, че да го измененията, да не ти носи задоволство. Да видиш по какъв начин бавно лека връщаш хора на трибуните – това ми доставя наслаждение и за мен е задоволително. Тук обаче желая да кажа, че през годините съм имал доста доблри екипи от другари и треньори, с които сме работили дружно, тъй като нищо не зависи единствено от мен, а от екипната работа.
-Защо нашите клубни президенти нямат толерантност към треньорите? Наскоро се появиха още веднъж съпоставения по какъв начин да вземем за пример Зоря Луганск, който игра с ЦСКА, е имал единствено двама треньори за последните 10 години! Само двама…
-Това е казусът. Тази тематика постоянно е била погрешно разбрана от футболните ръководители. Всички са доста благоразположени, когато се озоват в неизгодна позиция. Започват да ти дават обещание всичко – да, даваме ти време, даваме ти картбланш. Когато свършиш тази работа и тимът е нормализиран, те желаят още на следващия ден да станат европейски първенци. А за това би трябвало време… И по този начин се стига до раздялата, след това те кани идващия закъсал тим и по този начин. На мен футболът ми е в живота, това е моят живот! Когато видя някой против мен, който ми каже – Феро, апелирам ти се помогни ми – това ми е задоволително.
-Тази добрина обаче прераства ли във ваша доверчивост, от която по-късно сте пострадал?
-Аз знам, че с рогата напред нещата не стават. Ако някой мисли, че може да тропне на масата на хора, а аз дръзвам да настоявам, че съм работил с най-влиятелните хора в България – това са единствено приказки за наивници. Ти би трябвало да запазиш положителното отношение, тъй като като ти постави черна точка, нямаш късмет повече да направиш кариера. Много са комплицирани нещата в българския футбол.
-Нека ви запитвам непосредствено, по този начин ли ви постави черна точка Гриша Ганчев, тъй като през годините доста се изговори по тази тематика. Че е настъпил сериозен раздор сред вас.
-Аз в никакъв случай не мога да кажа неприятна дума против индивида, който ми даде старт в треньорската кариера. Всичко, което съм постигнал по-късно през годините, е посредством и на него, тъй като началото беше значимо. Да, разделяли сме се няколко пъти, само че аз постоянно съм бил разполагаем. Не желая да влизам в елементи, а желая да си припомням за положителните години, които прекарах в Ловеч. Не знам тъкмо къде се получи казусът, само че някъде се скъса нишката. Както ви споделих, познавам надълбоко обстановката, знам какъв брой доброжелатели има към него, по този начин че… Ние в Ловеч обаче дадохме нещо, което никой различен досега не направи – може би с дребни изключения.
-Говорите за школата, която по-късно беше наречена Академия Ловеч?
-Темата е доста дълга, само че ще ви опиша по какъв начин и за какво стартира всичко. Инвестициите до този миг бяха доста огромни в школата, а дефакто нямаше нито един футболист от тази генерация, който да влезе в мъжкия футбол. Тогава се хванахме със Стефан Яръмов, имахме отлични треньори в школата и започнахме работа. Прменихме структурата, променихме методиката и тъкмо за 2 години този тим хвръкна. Говоря за юношите, които през 2009 година на шампионата „ Юлиян Манзаров “ в Правец победиха Барселона с 1:0 (б.р. – тогава на финала Илия Миланов вкарва единственото попадение). От там нататък е ненужно да споделям какъв брой играчи бяха част от първия тим и по какъв начин всички национални тимове на България бяха формирани с футболисти от или минали през школата.
-Със сигурност обаче доста сте пътували, тъй като привличахте деца от цяла България, с цел да окомплектовате академията?
-Тогава бяхме като апостоли, непрекъснато бяхме в придвижване. Няма по какъв начин, когато искаш да свършиш работа, да седиш на едно място. Много безсънни нощи ни лиши слагането на основите на академията, само че успяхме. По-късно, в случай че си спомняте, по същия метод започнахме и в Ботев Пловдив. За една година тогава 6-7 момчета от юношите влязоха в първия тим. Сега това ми наподобява невъзможно…
-Да преминем и към тази болна тематика. Какво се случи в последните 10-15 години, с цел да се стигне до актуалното равнище на футбола ни – и на клубните тимове, и на националните?
-Ние в България сме привикнали да прехвърляме отговорности, а това е най-прекият път да не направиш нищо. Много неща би трябвало да се трансформират. Моето мнение от годините опит, който натрупах, е, че ние се мъчим да копираме някого. Ние сме балканци, би трябвало да упражняваме и да се съобразяваме с нашия си нрав. Ние немци, швейцарци и белгийци няма да станем. Аз нито Юрген Клоп, нито Гуардиола съм гледал. Трябва да си създадем личен жанр на подготовка и работа. Защото при нас, когато не тренираш и нямаш дисциплинираност, нещата завършват.
-Как беше в школата на Литекс, с цел да се стигне до това всеобщо произвеждане на положителни футболисти?
-Знаете ли, в случай че попитате някой треньор, който е имал триумфи, каква е повода, на какво се дължи. Той ще ви отговори – ние тренирахме доста. За България това е методиката. Трябва да се тренира и работи доста. Няма по какъв начин да стане по различен метод. Навремето в Ловеч имаше изключителни тренировки. Знаете ли, че имаше доста по-талантливи деца от тези, които по-късно станаха огромни футболисти, само че просто отпаднаха. Не устояха на тренировките и условията. Защото там им поставяхме цел постоянно да са първи, първи и първи. Нищо друго. За да може по-късно като завърши с юношеския футбол и премине в мъжете, да няма потребност да му изяснявам какво се изисква от него. Тогава му споделям – би трябвало да сте първи, а той дава отговор – тренер, ние си го знаем това!
-Да, само че има една съвременна наклонност, че не може сегашните деца и юноши да бъдат обременявани душевен с класирания още от ранна детска възраст…
-Хубаво. Нека не ги обременяваме като юноши, да не пожелаваме от тях нищо, да не им слагаме ясни послания и условия и като станат мъже, хубаво ги обременяват с разгромни загуби. Сега като ги щадим, като минат 18-20-годишна възраст и ще се удряме по главите и ще се питаме – за какво ги щадихме. Защото виждате юношите в Европа чисто образно по какъв начин наподобяват, и виждате разликата с нашите, нали?! Излишно е да разясняваме повече. Нали е съвременно да копираме и да гледаме тренировки от интернет. Защо тогава никой не приказва да вземем немския метод на работа? Защо не забележим там по какъв начин се стартира, от коя година се селектират децата, там по какъв начин се прави. Разберете, там условията са големи. Самият обсег на децата е извънредно сериозен. Нека от там да тръгнем. А тук им пълнят главите с нелепости и всеки се упражнява върху другите детски и младежки възрасти.
-В много насоки могат да се намерят проблеми в българския футбол, само че пострадали в последна сметка са футболистите – те отнасят най-вече рецензии. За треньорите обаче малко хора загатват.
-Ще ви дам един образец от школата в Ловеч. Имах един бразилски треньор, който правеше тренировки в 12:30 часа в жегата на обед. Питах го за какво, а той ми сподели – тъй като по закона на джунглата ние по този начин упражняваме. Който не може – си намира нишата на друго равнище. Аз си мислех, че като е бразилски треньор, ще ги тренира на техника и тактичност, а той ги спукваеш от бягане. Като не може да тича, да седне на пианото или на цигулката и да се щади. Но не може един младеж като премине в мъжете да не устоя физически. Имал съм и такива образци и те припадат на заниманията. Просто не са готови задоволително добре, не са развити органите им още по време на юноши. И за това виновност имат треньорите… За мен 70% е физика и останалото е техника, гений и така нататък
-Предстои дербито сред Лудогорец и ЦСКА. Вашият някогашен тим за поредна година ще се опита или най-малко дава планове, че желае да прекъсне хегемонията на Лудогорец. Ще успее ли?
-Много мощни ходове с привличането на Любо Пенев и Стойчо Младенов. Ние сме от остарялата генерация, гърмяни зайци и сме се справяли в сложни моменти. Иска ми се освен ЦСКА, само че и останалите тимове да имат по-ясна визия за това, което се случва. Защото виждате лицето ни – то се демонстрира в евротурнирите или посредством националния тим. А за жалост то не е по никакъв начин хубаво. Ако ЦСКА завоюва идния мач, ще получи психическо преимущество и нищо чудно да наруши хегемонията на Лудогорец. Но всичко си зависи от ЦСКА.Това е шансът на ЦСКА да удари по масата и да съобщи, че тази година ще сме ние.
-Лудогорец очевидно се намира в сложен миг. Какво се случва в тима?
-Мога единствено да разясня като непряк наблюдаващ. В предходния тим имаше романтика, напълно друга концепция, имаше импровизация. Футболистите бяха други, играеха с наслада и носеха наслаждение. Сега тази магия изчезна. Сега всичко се трансформира в доста рутинно. Самите футболисти нямат това дребното, което прави разликата.
-Когато говорите за визия, Стойчо Младенов от години приказва за отбрана на треньорите.
-Благодаря за въпроса, тъй като и за мен тази тематика е доста значима. В трудовото законодателство треньорът не е предпазен по никакъв метод. А през това време идва един чужденец, който е предпазен от ФИФА, УЕФА, Европейски Съюз и какво ли не. Ние сме тук – назначават те, на следващия ден някой се разсънва и ти споделя – абе, ти през вчерашния ден победи единствено с 2:0, за какво не завоюва с 4:0 и те уволнява. Надявам се с преизбирането на Борислав Михайлов първите два целта, които са най-важни – са детско-юношеският футбол и правата на треньорите.
-Говорейки за рецензиите, които се изсипват върху националния тим, видяхте какво вършат в Сърбия.
-Там се работи поредно. Излишно е да напомням, тъй като се пита през последните дни, какъв брой от момчетата, които са станали международни първенци до 20 години и на финала са победили Бразилия, в този момент играят в мъжкия народен тим на Сърбия. Така се прави. А при нас все се къса нишката. Дайте да я намерим къде се къда тази нишка. Как при тях не се къса, а при нас нещо все не става.
-Станимир Стоилов се завърна в Левски, очаквате ли да направи цялостната смяна, към която се е запътил?
-Мъри е от нашата генерация, натрупа стабилен опит, реализира триумфи. Той задоволително добре знае какво може, само че и с какво ще се сблъска. Има много непредвидими неща – ни единствено в тима, само че и в клуба, тъй като в Левски виждате, че към момента пробват да се стабилизират. Браво на техните почитатели, които към този момент застават зад тима, тъй като е имало доста случаи, в които няма по какъв начин да им обясниш, че ти би трябвало време. Те ти споделят – вие си ги говорете тези неща, само че ние желаеме да побеждаваме.
-Шегувате се, че доста рядко сте получавали предложение да водите тим, който е преди всичко. Сега сте отпред на Севлиево, който е първи в Северозападната Трета лига. Остава ви един финален мач от есента и имате ли цел да влезете във Втора лига?
-Първо желая да изиграем това последно посещение на Бдин във Видин. Имам ясна визия и условия към това, което би трябвало да работим напролет. На този стадий това място, което го заемаме, е над нашите благоприятни условия, само че с усилието на момчетата в тима, на хората, които се занимават с ръководството и на всички в управлението, нещата могат да се получата.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ