Защо в СССР убиват откривателя на изкуствената кръв
Феликс Белоярцев основава животоспасяващия перфторан
Това откритие е наречено последната покруса на руската просвета. Лекарството перфторан, което публицистите назовават " синя кръв ", избавя повече от един живот. Но перфторанът не носи нищо положително на своя основател Феликс Белоярцев. Той заплаща за него с живота си.
През 70-те години руските учени са изправени пред неотложния проблем за основаването на изкуствена кръв. Донорската не се съхранява дълго, случаите на заразяване с хепатит посредством нея зачестяват, а в Съединени американски щати се появява нова болест - СПИН. Светът е изправен пред нови провокации: при положение на бедствия, трусове или нуклеарен спор, оцеляването на ранените зависи от доставките на донорска кръв. При тези условия основаването на неин сурогат се трансформира в извънредно значима задача.
Къде е тайната
В чужбина се пробват да създадат изкуствена кръв въз основата на перфлуорирани въглероди, които елементарно придвижват огромни количества О2, т.е. извършват главната функционалност на кръвта. Но американските и японските откриватели имат проблем. Всички опитни животни умират от задръстване на кръвоносните съдове. В Съюз на съветските социалистически републики група учени от град Пущино вършат разработка под управлението на професор Феликс Белоярцев. Той е потомствен доктор, още като студент асистира на татко си, хирург. След като приключва Астраханския медицински институт работи като селски доктор и се занимава с просвета. През 1975 година, на 34 години, пази докторат по анестезиология. Работи в Националния медицински проучвателен център за селскостопански науки и става първият в Съюз на съветските социалистически републики, който, с цел да избави живота на пациент, употребява метода на оксигенация - обогатяване на кръвта с О2 отвън белите дробове - и се оправя с проблемите на " течното " дишане, когато вместо въздух, човек диша течен перфлуоровъглерод.
През 1982 година на конгрес на биофизиците Белоярцев афишира, че има лекарство. Колегите, пристигнали в Пущино, могат да видят жив заек, чиято кръв е сменена с перфторан, и куче, което се разхожда из двора на института, 70% от чиято кръв е сменена с перфторан; 6 месеца по-късно ражда здрави кученца.
Тествания върху хора
Още преди да получи позволение за клинични изпитвания, перфторанът е тестван върху хора. Това се случва след покруса: в Москва, пред очите на минувачи, тролейбус блъска 5-годишно момиче. Детето е откарано в болница, само че момичето е обречено - голям брой фрактури, голяма кръвозагуба. Освен това по простъпка й преливат кръв от друга кръвна група, което усложнява обстановката.
И тогава лекарите, отпред със заместник-министъра на опазването на здравето на Съюз на съветските социалистически републики професор Исаков, си спомнят за перфторана. Белоярцев е извикан в Москва и помолен да донесе лекарството. След втората бутилка положението на момичето се стабилизира и тя оцелява. А Белоярцев, след доста сполучливи опити върху животни, получава позволение да изследва перфторан върху хора.
По-късно се оказва, че в чужбина е направена емулсия от перфлуоровъглероди (PFC), само че частиците й са прекомерно огромни и не могат да обхванат в капилярите. Белоярцев разчита на най-малкия размер на частиците на емулсията. Размерът на алените кръвни кафези е 7 микрона, а размерът на частиците на PFC в перфторана е 0,1 микрона. При загуба на кръв, кръвоносните съдове се свиват. И единствено дребни частици перфторан може да обхванат в тях. Малка бликам от него придвижва животворния О2 в повредените тъкани и личната кръв на пациента стартира да прониква в съдовете. Човек се възвръща.
Самият перфторан бързо се асимилира от тялото през белите дробове - просто се изпарява с дишане. Флаконите с лекарството са получени в болница Бурденко, Военномедицинска академия „ Киров “, Националния медицински проучвателен център по хирургия A.В. Вишневски и Института по трансплантология. Около 200 тежко ранени бойци от Афганистан са избавени. С помощта на перфторан е допустимо да се правят интервенции на „ изсъхнало “ сърце, да се запазят донорските органи за дълго време, да се лекува анемия, белодробни болести и инфекции.
Завистта на сътрудниците
През 1985 година екипът на Белоярцев е номиниран за Държавната премия на Съюз на съветските социалистически републики. Според изискванията, екипът би трябвало да е от не повече от 12 души, а единствено трима може да станат лауреати. Затова са номинирани главните основатели на лекарството: Феликс Белоярцев, Евгений Майевски и Бархан Исламов. Може би това наскърбява някои от екипа, които не са включени в главния лист. И тогава анонимни доноси стартират да се изсипват в регионалния комитет и в медицинските институти.
Белоярцев е упрекнат, че тества лекарството върху хора с умствени увреждания, които умират, лекарството сякаш има куп дефекти и странични резултати, а ученият изнудва с пари подчинените си. Партийна комисия, която отива в Пущино, разкрива редица дефекти - лабораторията има „ неприятно проведена политическа работа “ със чиновниците, учените не вземат участие в дейностите на локалните партийни и комсомолски кафези. Намесват се даже чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Следователите насочат неуместни обвинявания, като споделят, че Белоярцев продава алкохол отвън лабораторията и образуват наказателно дело. Учените се хващат за главите. Белоярцев страда най-вече: от деятелен човек, горящ от нови хрумвания, под натиска на следователите, той се трансформира в отчаян несретник и се отхвърля.
Последната капка е многочасово претършуване на дачата му - остаряла дървена къща, която Белоярцев не посещава от години. Ученият изтощено следи по какъв начин следователите ровят в нещата му и когато търсенето приключва без резултат, той желае позволение да пренощува в дачата. Следователите си потеглят. На идната заран Белоярцев е открит обесен. Изследванията на перфторан са спрени.
Източник:
Това откритие е наречено последната покруса на руската просвета. Лекарството перфторан, което публицистите назовават " синя кръв ", избавя повече от един живот. Но перфторанът не носи нищо положително на своя основател Феликс Белоярцев. Той заплаща за него с живота си.
През 70-те години руските учени са изправени пред неотложния проблем за основаването на изкуствена кръв. Донорската не се съхранява дълго, случаите на заразяване с хепатит посредством нея зачестяват, а в Съединени американски щати се появява нова болест - СПИН. Светът е изправен пред нови провокации: при положение на бедствия, трусове или нуклеарен спор, оцеляването на ранените зависи от доставките на донорска кръв. При тези условия основаването на неин сурогат се трансформира в извънредно значима задача.
Къде е тайната
В чужбина се пробват да създадат изкуствена кръв въз основата на перфлуорирани въглероди, които елементарно придвижват огромни количества О2, т.е. извършват главната функционалност на кръвта. Но американските и японските откриватели имат проблем. Всички опитни животни умират от задръстване на кръвоносните съдове. В Съюз на съветските социалистически републики група учени от град Пущино вършат разработка под управлението на професор Феликс Белоярцев. Той е потомствен доктор, още като студент асистира на татко си, хирург. След като приключва Астраханския медицински институт работи като селски доктор и се занимава с просвета. През 1975 година, на 34 години, пази докторат по анестезиология. Работи в Националния медицински проучвателен център за селскостопански науки и става първият в Съюз на съветските социалистически републики, който, с цел да избави живота на пациент, употребява метода на оксигенация - обогатяване на кръвта с О2 отвън белите дробове - и се оправя с проблемите на " течното " дишане, когато вместо въздух, човек диша течен перфлуоровъглерод.
През 1982 година на конгрес на биофизиците Белоярцев афишира, че има лекарство. Колегите, пристигнали в Пущино, могат да видят жив заек, чиято кръв е сменена с перфторан, и куче, което се разхожда из двора на института, 70% от чиято кръв е сменена с перфторан; 6 месеца по-късно ражда здрави кученца.
Тествания върху хора
Още преди да получи позволение за клинични изпитвания, перфторанът е тестван върху хора. Това се случва след покруса: в Москва, пред очите на минувачи, тролейбус блъска 5-годишно момиче. Детето е откарано в болница, само че момичето е обречено - голям брой фрактури, голяма кръвозагуба. Освен това по простъпка й преливат кръв от друга кръвна група, което усложнява обстановката.
И тогава лекарите, отпред със заместник-министъра на опазването на здравето на Съюз на съветските социалистически републики професор Исаков, си спомнят за перфторана. Белоярцев е извикан в Москва и помолен да донесе лекарството. След втората бутилка положението на момичето се стабилизира и тя оцелява. А Белоярцев, след доста сполучливи опити върху животни, получава позволение да изследва перфторан върху хора.
По-късно се оказва, че в чужбина е направена емулсия от перфлуоровъглероди (PFC), само че частиците й са прекомерно огромни и не могат да обхванат в капилярите. Белоярцев разчита на най-малкия размер на частиците на емулсията. Размерът на алените кръвни кафези е 7 микрона, а размерът на частиците на PFC в перфторана е 0,1 микрона. При загуба на кръв, кръвоносните съдове се свиват. И единствено дребни частици перфторан може да обхванат в тях. Малка бликам от него придвижва животворния О2 в повредените тъкани и личната кръв на пациента стартира да прониква в съдовете. Човек се възвръща.
Самият перфторан бързо се асимилира от тялото през белите дробове - просто се изпарява с дишане. Флаконите с лекарството са получени в болница Бурденко, Военномедицинска академия „ Киров “, Националния медицински проучвателен център по хирургия A.В. Вишневски и Института по трансплантология. Около 200 тежко ранени бойци от Афганистан са избавени. С помощта на перфторан е допустимо да се правят интервенции на „ изсъхнало “ сърце, да се запазят донорските органи за дълго време, да се лекува анемия, белодробни болести и инфекции.
Завистта на сътрудниците
През 1985 година екипът на Белоярцев е номиниран за Държавната премия на Съюз на съветските социалистически републики. Според изискванията, екипът би трябвало да е от не повече от 12 души, а единствено трима може да станат лауреати. Затова са номинирани главните основатели на лекарството: Феликс Белоярцев, Евгений Майевски и Бархан Исламов. Може би това наскърбява някои от екипа, които не са включени в главния лист. И тогава анонимни доноси стартират да се изсипват в регионалния комитет и в медицинските институти.
Белоярцев е упрекнат, че тества лекарството върху хора с умствени увреждания, които умират, лекарството сякаш има куп дефекти и странични резултати, а ученият изнудва с пари подчинените си. Партийна комисия, която отива в Пущино, разкрива редица дефекти - лабораторията има „ неприятно проведена политическа работа “ със чиновниците, учените не вземат участие в дейностите на локалните партийни и комсомолски кафези. Намесват се даже чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Следователите насочат неуместни обвинявания, като споделят, че Белоярцев продава алкохол отвън лабораторията и образуват наказателно дело. Учените се хващат за главите. Белоярцев страда най-вече: от деятелен човек, горящ от нови хрумвания, под натиска на следователите, той се трансформира в отчаян несретник и се отхвърля.
Последната капка е многочасово претършуване на дачата му - остаряла дървена къща, която Белоярцев не посещава от години. Ученият изтощено следи по какъв начин следователите ровят в нещата му и когато търсенето приключва без резултат, той желае позволение да пренощува в дачата. Следователите си потеглят. На идната заран Белоярцев е открит обесен. Изследванията на перфторан са спрени.
Източник:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ