Фед увеличи лихвените проценти за девети пореден път. Какво следва?
Федералният запас утвърди ново нарастване на лихвените проценти с четвърт процентен пункт, като в това време даде знак, че разтърсванията в банковата система може да сложат завършек на акцията за повишение на лихвените проценти по-рано, в сравнение с се очакваше преди две седмици. Решението означи деветото следващо нарастване на лихвените проценти в границите на година, ориентирано към борбата на централната банка на Съединени американски щати с инфлацията.
С него референтният лихвен % доближава диапазон сред 4,75% и 5%, което е най-високото му равнище от септември 2007 година Членовете на Фед „ загатват “, че може да приключат с повишението на лихвените проценти скоро. Така The Wall Street Journal тълкува изказването на централната банка след срещата, в което се показва следното: „ Комисията чака, че може да е уместно в допълнение подсилване на паричната политика “. Този път е пропусната употребяваната в предходните осем заявления фраза, съгласно която Фед чака „ продължаващите нараствания “ на лихвените равнища да останат нужни, разяснява WSJ.
В изказването за паричната политиката на Фед се споделя, че е прекомерно рано да се каже до каква степен скорошният банков стрес ще забави стопанската система. „ Банковата система на Съединени американски щати е постоянна и устойчива “, показва Фед. „ Последните събития евентуално ще доведат до по-строги кредитни условия за семействата и бизнеса и ще натежат върху икономическата интензивност, наемането на работна мощ и инфлацията. Степента на тези резултати е несигурна. ”
В същото време нови прогнози демонстрират, че 17 от 18 банкери, взели участие в срещата, чакат лихвата да се увеличи до най-малко 5,1% до края на годината, което допуска още едно нарастване с четвърт пункт. Централните банкери към този момент признаха какъв брой комплицирано е предизвикването да се борят по едно и също време с два казуса - финансова неустойчивост и инфлация. Някои от тях споделиха, че ще употребяват принадлежности за незабавно разпределяне на заеми, сходно на тези, показани този месец, с цел да се стабилизират кредитните пазари, тъй че да могат да продължат да покачват лихвените проценти или да ги задържат на по-високи равнища в борбата си с инфлацията. На конференция след решението ръководителят на Фед Джером Пауъл ще бъде заставен да изясни по какъв начин неотдавнашният стрес в банковия бранш трансформира курса на централната банка за стопанската система и лихвените проценти, отбелязва още WSJ. Сътресенията в банките са най-силното до момента доказателство за резултатите от по-високите лихвени проценти върху по-широката стопанска система. Те подсетиха за заплахите, пред които са изправени Фед, регулаторите, законодателите и Белият дом, пробвайки се да лимитират инфлацията, която скочи до 40-годишен връх през 2022 г.
Политиците в Съединени американски щати смекчиха основания от Covid-19 пандемията стопански потрес през 2020 година и 2021 година, като предоставиха обширна финансова помощ и евтини пари. На този декор Конгресът и Белият дом значително са делегирали на Фед задачата да овладее ценовия напън.
Лихвеният % на федералните фондове въздейства върху другите разноски по заемите в цялата стопанска система, в това число на лихвите по ипотеки, кредитни карти и лизинги за коли. Фед покачва лихвите, с цел да охлади инфлацията посредством закъснение на икономическия напредък. Централната банка е уверена, че стягането на парична политика работи в посока закъснение на стопанската система, защото този ход покачва разноските по заемите и намалява цените на акциите и други активи.
Преди две седмици Джером Пауъл допусна, че членовете на Фед ще обсъдят дали да покачат лихвите с четвърт пункт или даже половин пункт, откакто поредност от стопански данни демонстрираха, че наемането на работна ръка, потребителските разноски и инфлацията са били по-високи при започване на тази година, по отношение на прогнозите от края на януари. „ Нищо в данните не ми подсказва, че сме стегнали прекомерно доста “, сподели Пауъл при започване на март пред банковата комисия на Сената.
Колапсът на Silicon Valley Bank промени всичко. Вложителите на SVB бяха мощно съсредоточени в сплотения свят на рисков капитал и започващи компании, които изгаряха пари и теглеха депозити, до момента в който тогавашният прогресивен софтуерен бранш се охлаждаше.
На 8 март SVB разгласи устрема си да набере капитал от вложители и че ще регистрира загуба по по-дългосрочни скъпи бумаги, чиито стойности са паднали, поради скока на лихвените проценти. Последва бягство на близо една четвърт от депозитите на банката на идващия ден. SVB беше поета от регулаторите на 10 март.
За да избегнат по-широка суматоха, федералните управляващи подсигуряваха незастрахованите депозити на калифорнийския заемодател, както и тези на нюйоркската Signature Bank.
Вероятните земетресения в бранша могат да доведат до проблеми в кредитирането, защото банките ще бъдат изправени пред засилен надзор от страна на регулатори и от техните лични управнически екипи, с цел да понижат поемането на риск. Банките също по този начин биха могли да понесат понижение на облагите, в случай че почувстват напън да покачат лихвените проценти по депозитите, което може в допълнение да ограничи кредитирането. Това би означавало по-малко потребителски заеми за пазаруване на коли, парцели и други скъпи артикули, както и по-малко заеми за бизнеса за наемане, разширение или вложение, което покачва риска от по-рязък стопански спад.
Банките с активи под 250 милиарда $ съставляват близо 50% от пазара на комерсиалните и индустриални заеми в Съединени американски щати, 60% от заемите за жилищни парцели, 80% от заемите за търговски недвижими парцели и 45% от потребителските заеми, съгласно Goldman Sachs.
„ Мисля, че сме изправени пред забележителна кредитна рецесия “, споделя Дейлип Синг, някогашен изпълнителен шеф във Федералния запас на Ню Йорк, който в този момент е основен световен икономист в PGIM Fixed Income, представен от WSJ.
При предходната среща на Фед стопанската система сподели изненадваща мощ, което докара до опасения, че агресивното повишение на лихвите през миналата година не е направило задоволително, с цел да забави стопанската система и да понижи инфлацията. Централните банкери са загрижени, че цените ще продължат да порастват бързо, в случай че потребителите и компаниите го чакат.
Инфлацията падна до 4,7% през януари от 5,2% през септември 2022 година, съгласно PCE показателя (отразяващ цените за персонални потребителски разноски без храна и енергия), който е пожеланият от Фед измерител. Икономистите чакат държавното управление да рапортува идната седмица, че инфлацията е останала непроменена през февруари.
В същото време банковият стрес повдигна въпроса през миналата седмица дали Фед въобще ще увеличи лихвите.
Някои анализатори показаха паника, че паузата в повишението на лихвените проценти би заплашило така наречен финансово владичество, при което паричната политика става прекомерно фокусирана върху отбягване на напрежението на пазара в ущърб на битката с инфлацията.
Голямо рали на пазара, при което цените на акциите се повишават и разноските по заемите падат, може да подтиква повече търсене и да разшири ценовия напън.
Ян Хациус, основен икономист в Goldman Sachs, не е склонен. Би било по-добре Фед да работи внимателно, като се има поради извънредно несигурната среда, произлизаща от банковия стрес, споделя той, представен от WSJ.
Вкрайна сметка обаче, решението да не се покачват лихвените проценти ще бъде знак, че Фед няма доверие в личните си принадлежности за финансова непоклатимост.
С него референтният лихвен % доближава диапазон сред 4,75% и 5%, което е най-високото му равнище от септември 2007 година Членовете на Фед „ загатват “, че може да приключат с повишението на лихвените проценти скоро. Така The Wall Street Journal тълкува изказването на централната банка след срещата, в което се показва следното: „ Комисията чака, че може да е уместно в допълнение подсилване на паричната политика “. Този път е пропусната употребяваната в предходните осем заявления фраза, съгласно която Фед чака „ продължаващите нараствания “ на лихвените равнища да останат нужни, разяснява WSJ.
В изказването за паричната политиката на Фед се споделя, че е прекомерно рано да се каже до каква степен скорошният банков стрес ще забави стопанската система. „ Банковата система на Съединени американски щати е постоянна и устойчива “, показва Фед. „ Последните събития евентуално ще доведат до по-строги кредитни условия за семействата и бизнеса и ще натежат върху икономическата интензивност, наемането на работна мощ и инфлацията. Степента на тези резултати е несигурна. ”
В същото време нови прогнози демонстрират, че 17 от 18 банкери, взели участие в срещата, чакат лихвата да се увеличи до най-малко 5,1% до края на годината, което допуска още едно нарастване с четвърт пункт. Централните банкери към този момент признаха какъв брой комплицирано е предизвикването да се борят по едно и също време с два казуса - финансова неустойчивост и инфлация. Някои от тях споделиха, че ще употребяват принадлежности за незабавно разпределяне на заеми, сходно на тези, показани този месец, с цел да се стабилизират кредитните пазари, тъй че да могат да продължат да покачват лихвените проценти или да ги задържат на по-високи равнища в борбата си с инфлацията. На конференция след решението ръководителят на Фед Джером Пауъл ще бъде заставен да изясни по какъв начин неотдавнашният стрес в банковия бранш трансформира курса на централната банка за стопанската система и лихвените проценти, отбелязва още WSJ. Сътресенията в банките са най-силното до момента доказателство за резултатите от по-високите лихвени проценти върху по-широката стопанска система. Те подсетиха за заплахите, пред които са изправени Фед, регулаторите, законодателите и Белият дом, пробвайки се да лимитират инфлацията, която скочи до 40-годишен връх през 2022 г.
Политиците в Съединени американски щати смекчиха основания от Covid-19 пандемията стопански потрес през 2020 година и 2021 година, като предоставиха обширна финансова помощ и евтини пари. На този декор Конгресът и Белият дом значително са делегирали на Фед задачата да овладее ценовия напън.
Лихвеният % на федералните фондове въздейства върху другите разноски по заемите в цялата стопанска система, в това число на лихвите по ипотеки, кредитни карти и лизинги за коли. Фед покачва лихвите, с цел да охлади инфлацията посредством закъснение на икономическия напредък. Централната банка е уверена, че стягането на парична политика работи в посока закъснение на стопанската система, защото този ход покачва разноските по заемите и намалява цените на акциите и други активи.
Преди две седмици Джером Пауъл допусна, че членовете на Фед ще обсъдят дали да покачат лихвите с четвърт пункт или даже половин пункт, откакто поредност от стопански данни демонстрираха, че наемането на работна ръка, потребителските разноски и инфлацията са били по-високи при започване на тази година, по отношение на прогнозите от края на януари. „ Нищо в данните не ми подсказва, че сме стегнали прекомерно доста “, сподели Пауъл при започване на март пред банковата комисия на Сената.
Колапсът на Silicon Valley Bank промени всичко. Вложителите на SVB бяха мощно съсредоточени в сплотения свят на рисков капитал и започващи компании, които изгаряха пари и теглеха депозити, до момента в който тогавашният прогресивен софтуерен бранш се охлаждаше.
На 8 март SVB разгласи устрема си да набере капитал от вложители и че ще регистрира загуба по по-дългосрочни скъпи бумаги, чиито стойности са паднали, поради скока на лихвените проценти. Последва бягство на близо една четвърт от депозитите на банката на идващия ден. SVB беше поета от регулаторите на 10 март.
За да избегнат по-широка суматоха, федералните управляващи подсигуряваха незастрахованите депозити на калифорнийския заемодател, както и тези на нюйоркската Signature Bank.
Вероятните земетресения в бранша могат да доведат до проблеми в кредитирането, защото банките ще бъдат изправени пред засилен надзор от страна на регулатори и от техните лични управнически екипи, с цел да понижат поемането на риск. Банките също по този начин биха могли да понесат понижение на облагите, в случай че почувстват напън да покачат лихвените проценти по депозитите, което може в допълнение да ограничи кредитирането. Това би означавало по-малко потребителски заеми за пазаруване на коли, парцели и други скъпи артикули, както и по-малко заеми за бизнеса за наемане, разширение или вложение, което покачва риска от по-рязък стопански спад.
Банките с активи под 250 милиарда $ съставляват близо 50% от пазара на комерсиалните и индустриални заеми в Съединени американски щати, 60% от заемите за жилищни парцели, 80% от заемите за търговски недвижими парцели и 45% от потребителските заеми, съгласно Goldman Sachs.
„ Мисля, че сме изправени пред забележителна кредитна рецесия “, споделя Дейлип Синг, някогашен изпълнителен шеф във Федералния запас на Ню Йорк, който в този момент е основен световен икономист в PGIM Fixed Income, представен от WSJ.
При предходната среща на Фед стопанската система сподели изненадваща мощ, което докара до опасения, че агресивното повишение на лихвите през миналата година не е направило задоволително, с цел да забави стопанската система и да понижи инфлацията. Централните банкери са загрижени, че цените ще продължат да порастват бързо, в случай че потребителите и компаниите го чакат.
Инфлацията падна до 4,7% през януари от 5,2% през септември 2022 година, съгласно PCE показателя (отразяващ цените за персонални потребителски разноски без храна и енергия), който е пожеланият от Фед измерител. Икономистите чакат държавното управление да рапортува идната седмица, че инфлацията е останала непроменена през февруари.
В същото време банковият стрес повдигна въпроса през миналата седмица дали Фед въобще ще увеличи лихвите.
Някои анализатори показаха паника, че паузата в повишението на лихвените проценти би заплашило така наречен финансово владичество, при което паричната политика става прекомерно фокусирана върху отбягване на напрежението на пазара в ущърб на битката с инфлацията.
Голямо рали на пазара, при което цените на акциите се повишават и разноските по заемите падат, може да подтиква повече търсене и да разшири ценовия напън.
Ян Хациус, основен икономист в Goldman Sachs, не е склонен. Би било по-добре Фед да работи внимателно, като се има поради извънредно несигурната среда, произлизаща от банковия стрес, споделя той, представен от WSJ.
Вкрайна сметка обаче, решението да не се покачват лихвените проценти ще бъде знак, че Фед няма доверие в личните си принадлежности за финансова непоклатимост.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ