В България има 20 000 украински бежанци. Какво ще стане с тях?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Възелът е сложен за разплитане. В България има хиляди украински бежанци от войната. Решението какво да стане с тях, къде и по какъв начин да бъдат настанени, е всичко друго, само че не и елементарно. Емилия Милчева обобщава данните.
След близо 8 месеца програмата за настаняване на бежанци от Украйна завършва през днешния ден (31.10), без войната да е свършила, в очакване на нови талази бягащи преди зимата и най-важното - без изясненост какво се случва с настанените в хотели и държавни бази майки, деца и възрастни хора от Украйна. Каквото и да е решението, ще е хуманно, твърдят ръководещите, само че не споделят какво. На изпратено питане до Министерство на вътрешните работи, чийто представител оглавява междуведомствената работна група, която да предложи решение на държавното управление, отговор няма.
Но въпреки всичко през днешния ден такова ще би трябвало да вземе на съвещанието си Националният действен щаб. Вариантите са два - или украинците остават там, където са, т.е. в хотелите, или напущат и се стига до филантропична рецесия, както предизвестиха от Българския Хелзинкски комитет по БНР. Миналата седмица от БХК оповестиха, че се чака хората още веднъж да бъдат ориентирани към ведомствени бази, само че не е ясно по какъв начин ще се провежда разпределянето им сред свободните места в тези почивни станции, кой къде ще отиде, по кое време и от кого ще бъдат извозени до тези места.
“С особена паника следим опцията още веднъж да се вземе решение за прилагане на фургоните на така наречен Разпределителен център в Елхово ”, предизвестиха от БХК. Нито една от политическите сили обаче, даже тези, които са радетели за военна помощ за Украйна - ГЕРБ, “Продължаваме смяната ” и “Демократична България ”, не включиха тематиката в политическия дневен ред.
Колко костват бежанците
За осемте месеца, откогато български хотели отвориха за първи път порти за бягащите от войната в Украйна хора, разноските на българската страна са 523 милиона лв.. От тази сума над 183 милиона лв. са за настаняване и изхранване, обезпечени от европейски стратегии. По Българска национална телевизия преди дни служебният министър на туризма Илин Димитров заяви, че средствата по европейски стратегии в поддръжка на украинските бежанци “привършват ”.
Наскоро обаче Европейската комисия утвърди отпущането на общо 37.4 млн. евро за ограничения по CARE (Действия по линия на доближаване на бежанците в Европа) за България, предоставени по линия на оперативните стратегии “Околна среда ” и “Добро ръководство ”. Тази седмица се чака да бъдат утвърдени още 37 милиона евро от оперативната стратегия “Иновации и конкурентоспособност ”. С утвърдените през лятото 26 млн. eвро по програмата REACT EU европейските средства за украинските бежанци в България стават близо 100 милиона евро. През април Европейски Съюз изплати първите милиони евро на страните, приели украински бежанци, включително и България. Сумата тогава беше 148 млн. евро, само че някогашната към този момент вицепремиерка и сегашен народен представител от “Продължаваме смяната ” (ПП) Калина Константинова изясни, че единствено 48 млн. евро ще бъдат ориентирани в помощ на бежанците, а стоте милиона евро отиват за “покриване на направени към този момент разноски за финансиране на стратегии в поддръжка на бизнеса ”.
Калкулацията демонстрира, че Брюксел е отпуснал общо 248 млн. евро на България за бежанците от Украйна.
Според данните на портала “България за Украйна ” в страната от началото на войната са влезнали близо 845 хиляди души, само че са останали към 55 000, като работа са намерили не повече от една пета от тях. По-малко от половината от украинските бежанци са настанени в хотели и бази - 20 195, а броят им по отношение на началото на лятото е намалял с малко над 5000. Тези хора бяха преместени след 31 май от морските хотели, където отседнаха в началото след началото на войната.
Сега служебният кабинет е изправен пред същата алтернатива, която тормозеше и предходния - какво да прави с тях. Местенето от една база в друга не подкрепя консолидираното им, нито предизвиква търсенето на работа и образованието на децата. Засега не е регистриран засилен бежански напън от Украйна към България, само че не е изключено да има подобен още преди зимата. Макар че множеството бягащи от войната хора избират страните от Централна и Западна Европа, всяка нова вълна ще докара още украинци и в България.
Наскоро вицепремиерът на Украйна Ирина Верешчук в телевизионно изказване посъветва бежанците да прекарат зимата в чужбина - в случай че имат опция, заради съветските удари по енергийната система на страната.
Сметките на хотелиерите
Министерството на туризма, което управлява програмата за настаняване на бежанците от Украйна, е затрупано от стотици тъжби на хотелиери. Основната причина за тях е непризнати нощувки, за които няма да получат заплащания. Министърът на туризма към този момент даде обещание всички тъжби да бъдат тествани и да получат отговор.
Въпреки тези проблеми от сектора още веднъж желаят да има стратегия за настаняване. Настаняването на бежанци в хотели по Черноморието тази пролет оказа помощ на част от бизнеса да посрещне по-лесно летния сезон. Предложението на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) обаче е за една нощувка да се заплащат суми от 40-50 лв., с цел да запазят курортите личния състав си. В момента се заплащат по 10 лв. за нощувка на един човек и по 15 лв., в случай че е с изхранване. А 40 лв. на човек се отпускаха в първите три месеца - от март до май.
Трудният избор
Решението, което следва да вземе служебният кабинет на Гълъб Донев, няма да е елементарно. Със сигурност не може и да е краткосрочно. Предстои зима, а отоплителният сезон в България трае най-малко до април, тъй че решение до декември не прави работа. Върховният комисариат за бежанците към Организация на обединените нации към този момент предвижда, че през зимата в България ще останат представители на най-уязвимите групи и те ще имат потребност от протекция.
Ако държавното управление одобри предлагането на хотелиерите, даже и на по-ниска цена за нощувка, това значи, че тези разноски би трябвало да се бюджетират. “Когато сложим на една везна помощите за украинците и пенсиите на пенсионерите, решението става доста мъчно “, съобщи неотдавна служебният министър на туризма. Увеличените от 1 юли пенсии и преизчислението на парите за напреднала възраст за 892 000 души от 1 октомври подвигнаха разноските до края на годината с над 1.5 милиарда лв..
Служебният кабинет се отхвърли да внася план на бюджет, а новите разноски за бежанците след 30 септември - до тогава бе удължена програмата от държавното управление на Кирил Петков, ги няма в обновения бюджет. Ако не се сформира държавно управление и, затова, не се одобри бюджет за 2023 година, в първите месеци на новата година министерства, общини, ведомства би трябвало да харчат толкоз, колкото са били разноските им в същите месеци на 2022 година Само че през януари и февруари войната в Украйна още не беше почнала, нямаше разноски за приемане и настаняване на бежанци, нито двуцифрена инфлация.
Очаква се държавническо решение.
Възелът е сложен за разплитане. В България има хиляди украински бежанци от войната. Решението какво да стане с тях, къде и по какъв начин да бъдат настанени, е всичко друго, само че не и елементарно. Емилия Милчева обобщава данните.
След близо 8 месеца програмата за настаняване на бежанци от Украйна завършва през днешния ден (31.10), без войната да е свършила, в очакване на нови талази бягащи преди зимата и най-важното - без изясненост какво се случва с настанените в хотели и държавни бази майки, деца и възрастни хора от Украйна. Каквото и да е решението, ще е хуманно, твърдят ръководещите, само че не споделят какво. На изпратено питане до Министерство на вътрешните работи, чийто представител оглавява междуведомствената работна група, която да предложи решение на държавното управление, отговор няма.
Но въпреки всичко през днешния ден такова ще би трябвало да вземе на съвещанието си Националният действен щаб. Вариантите са два - или украинците остават там, където са, т.е. в хотелите, или напущат и се стига до филантропична рецесия, както предизвестиха от Българския Хелзинкски комитет по БНР. Миналата седмица от БХК оповестиха, че се чака хората още веднъж да бъдат ориентирани към ведомствени бази, само че не е ясно по какъв начин ще се провежда разпределянето им сред свободните места в тези почивни станции, кой къде ще отиде, по кое време и от кого ще бъдат извозени до тези места.
“С особена паника следим опцията още веднъж да се вземе решение за прилагане на фургоните на така наречен Разпределителен център в Елхово ”, предизвестиха от БХК. Нито една от политическите сили обаче, даже тези, които са радетели за военна помощ за Украйна - ГЕРБ, “Продължаваме смяната ” и “Демократична България ”, не включиха тематиката в политическия дневен ред.
Колко костват бежанците
За осемте месеца, откогато български хотели отвориха за първи път порти за бягащите от войната в Украйна хора, разноските на българската страна са 523 милиона лв.. От тази сума над 183 милиона лв. са за настаняване и изхранване, обезпечени от европейски стратегии. По Българска национална телевизия преди дни служебният министър на туризма Илин Димитров заяви, че средствата по европейски стратегии в поддръжка на украинските бежанци “привършват ”.
Наскоро обаче Европейската комисия утвърди отпущането на общо 37.4 млн. евро за ограничения по CARE (Действия по линия на доближаване на бежанците в Европа) за България, предоставени по линия на оперативните стратегии “Околна среда ” и “Добро ръководство ”. Тази седмица се чака да бъдат утвърдени още 37 милиона евро от оперативната стратегия “Иновации и конкурентоспособност ”. С утвърдените през лятото 26 млн. eвро по програмата REACT EU европейските средства за украинските бежанци в България стават близо 100 милиона евро. През април Европейски Съюз изплати първите милиони евро на страните, приели украински бежанци, включително и България. Сумата тогава беше 148 млн. евро, само че някогашната към този момент вицепремиерка и сегашен народен представител от “Продължаваме смяната ” (ПП) Калина Константинова изясни, че единствено 48 млн. евро ще бъдат ориентирани в помощ на бежанците, а стоте милиона евро отиват за “покриване на направени към този момент разноски за финансиране на стратегии в поддръжка на бизнеса ”.
Калкулацията демонстрира, че Брюксел е отпуснал общо 248 млн. евро на България за бежанците от Украйна.
Според данните на портала “България за Украйна ” в страната от началото на войната са влезнали близо 845 хиляди души, само че са останали към 55 000, като работа са намерили не повече от една пета от тях. По-малко от половината от украинските бежанци са настанени в хотели и бази - 20 195, а броят им по отношение на началото на лятото е намалял с малко над 5000. Тези хора бяха преместени след 31 май от морските хотели, където отседнаха в началото след началото на войната.
Сега служебният кабинет е изправен пред същата алтернатива, която тормозеше и предходния - какво да прави с тях. Местенето от една база в друга не подкрепя консолидираното им, нито предизвиква търсенето на работа и образованието на децата. Засега не е регистриран засилен бежански напън от Украйна към България, само че не е изключено да има подобен още преди зимата. Макар че множеството бягащи от войната хора избират страните от Централна и Западна Европа, всяка нова вълна ще докара още украинци и в България.
Наскоро вицепремиерът на Украйна Ирина Верешчук в телевизионно изказване посъветва бежанците да прекарат зимата в чужбина - в случай че имат опция, заради съветските удари по енергийната система на страната.
Сметките на хотелиерите
Министерството на туризма, което управлява програмата за настаняване на бежанците от Украйна, е затрупано от стотици тъжби на хотелиери. Основната причина за тях е непризнати нощувки, за които няма да получат заплащания. Министърът на туризма към този момент даде обещание всички тъжби да бъдат тествани и да получат отговор.
Въпреки тези проблеми от сектора още веднъж желаят да има стратегия за настаняване. Настаняването на бежанци в хотели по Черноморието тази пролет оказа помощ на част от бизнеса да посрещне по-лесно летния сезон. Предложението на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) обаче е за една нощувка да се заплащат суми от 40-50 лв., с цел да запазят курортите личния състав си. В момента се заплащат по 10 лв. за нощувка на един човек и по 15 лв., в случай че е с изхранване. А 40 лв. на човек се отпускаха в първите три месеца - от март до май.
Трудният избор
Решението, което следва да вземе служебният кабинет на Гълъб Донев, няма да е елементарно. Със сигурност не може и да е краткосрочно. Предстои зима, а отоплителният сезон в България трае най-малко до април, тъй че решение до декември не прави работа. Върховният комисариат за бежанците към Организация на обединените нации към този момент предвижда, че през зимата в България ще останат представители на най-уязвимите групи и те ще имат потребност от протекция.
Ако държавното управление одобри предлагането на хотелиерите, даже и на по-ниска цена за нощувка, това значи, че тези разноски би трябвало да се бюджетират. “Когато сложим на една везна помощите за украинците и пенсиите на пенсионерите, решението става доста мъчно “, съобщи неотдавна служебният министър на туризма. Увеличените от 1 юли пенсии и преизчислението на парите за напреднала възраст за 892 000 души от 1 октомври подвигнаха разноските до края на годината с над 1.5 милиарда лв..
Служебният кабинет се отхвърли да внася план на бюджет, а новите разноски за бежанците след 30 септември - до тогава бе удължена програмата от държавното управление на Кирил Петков, ги няма в обновения бюджет. Ако не се сформира държавно управление и, затова, не се одобри бюджет за 2023 година, в първите месеци на новата година министерства, общини, ведомства би трябвало да харчат толкоз, колкото са били разноските им в същите месеци на 2022 година Само че през януари и февруари войната в Украйна още не беше почнала, нямаше разноски за приемане и настаняване на бежанци, нито двуцифрена инфлация.
Очаква се държавническо решение.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ