ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Който доста се занимава с дребните неща, става некадърен за огромните.
Франсоа де Ла Рошфуко (1613–1680 г.) – френски писател-моралист
Древните римляни са родили житейската максима „ Venenum in auro bibitur “ („ Отровата се пие със златни чаши “). Смисълът ѝ е, че отравянията са ставали измежду знатните членове на обществото, там където напъните и рискът се оправдават от предстоящата облага.
Рискът нерядко е включвал и
залагането на личната кожа в комплота за нечие ликвидиране. Наистина през цялата човешка история има значително случаи на отравяния и измежду така наречен „ простолюдие “. Но те по-скоро са присъщи на модерните времена, когато стартира индустриалното произвеждане на разнообразни по предопределение химически препарати, които са токсични за човешкия организъм. Произходът им ги прави леснодостъпни. Но в древността умеенето за приготвянето на мощно отровни е било познато на малко на брой, по тази причина е било относително елементарно да бъде открит изготвителят на отровата. По тази причина и изготвителят е бил обилно заплащан. Естествено такава благотворителност са били в положение да си разрешат единствено човеци от горната каста на обществото. Там, където и предстоящата полза от нечия гибел е била извънредно скъпа – нерядко даже наследявана на трон.
Защо беше нужен този исторически дискурс по отношение на деликатното държание с отравянията?
Понеже тъкмо същата скица ползват ръководещите в България малцинства (спрямо общия брой на българските граждани), когато упражняват делегираните им властови компетенции. Тази „ отрова “, с която управлявалите България през годините на прехода след 10 ноември 1989 година до момента напълно действително изпълват всекидневието на ръководеното болшинство по обществени резултати за него.
Това е все по-увеличаващото се неравноправие в приходите. Естествено, партокрацията не се намира в долната част на обществената пирамида, където са вегетиращите под чертата на екзистенц-минимума, а е там, по върховете, в Едем, земния, а немитологичния небесен парадайс.
След 10 ноември 1989 година относително бързо беше основана симбиотична конструкция от висши партийни функционери (партокрация), бюрократите по високите равнища на държавното ръководство и българските нибелунги (образи от скандинавската митология, „ деца на тъмнината “, притежаващи приказни богатства). Непрекъснатото увеличение на собствеността на тукашните нибелунги, наричани още и „ олигарси “ се осигуряваше за сметка на мътните води на пазарната стопанска система и под покрова на „ комерсиалната загадка “. В нейния лабиринт законите позволяват да проникне единствено окото на инспектора, което може доста елементарно да бъде затворено от розовите очила на пачките с банкноти.
Партокрацията още в зората на установяването на „ представителната демократична народна власт “ у нас, чрез влязлата в действие на 13 юли 1991 година нова конституция, бетонира подстъпите към търсенето ѝ на отговорност за антинародното ръководство, за удавянето на всекидневието на стотици хиляди българи в обществена отрова. И то поднесена им в напълно незлатни чаши.
Внимателният разбор на актуалната българска конституция води незаобиколимо до следните заключения:
1. Рязко е снижена отговорността на депутатите по време на мандата за активността им, като е отстранена опцията за отзоваване преди неговото приключване, каквото право гласоподавателите имаха според предходната, така наречен „ живковска конституция “. Същото обезправяване на българските гласоподаватели беше осъществено по отношение на капацитета им да отзовават общински съветници и съдии, които преди 10 ноември 1989 година бяха изборни;
2. Българските жители нямат право да вземат участие със свое мнение при осъществяването на промени в конституцията. За разлика от доста страни, където каквито и да се промени в главния закон не могат да бъдат направени без те да са били утвърдени чрез всенародно допитване. Например в 49 от 50 американски щата, като се изключи Делауеър, щатските конституции могат да бъдат изменяни единствено посредством референдум. Дори доста конституции са признати изначално едвам откакто съответният суверен се е произнесъл одобрително посредством народен плебисцит. Така е влезнала в действие конституцията на Франция през 1958 година годна и понастоящем; главният закон на Руската федерация (1993 г.), конституцията на Казахстан (1995 г.). От 1898 година до 1993 година в 16 страни на Африка конституциите са били признати като резултат от всенародно утвърждение. По този метод през юли 2022 година влезе в действие главният закон на Тунис. Турция също ще приема нова конституция чрез допитване до пълнолетните турци и туркини.
3. Участието на българските жители в законотворчеството посредством директни волеизявления е фрапантно лимитирано. От една страна, това право не може да бъде прилагано по отношение на всички въпроси, които са от компетенцията на Велико национално заседание. От друга страна голям брой спомагателни ограничавания са наложени от член 9, алинея 2 на Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление. Създателите на конституцията от 1991 година са се погрижили техният шеф – болшинството от българските жители, които не заседават върху депутатските банки, да нямат право както да се произнасят по отношение на размера на депутатските заплати, по този начин и върху броя на работните присъствени дни в една календарна година. Тези аморални привилегии са евфемистично прикрити надлежно в член 71: „ Народните представители получават заплащане, чийто размер се дефинира от Народното събрание “ и член 74, съгласно който: „ Народното събрание е непрекъснато настоящ орган. То единствено дефинира времето, през което не заседава “.
Съвсем разумно е и за какво до момента, цели близо тридесет и три години след установяването на новия тип държавност у нас, не са признати голям брой закони за предварителна защита и противопоставяне на корупционните практики, които дават положителни резултати при тяхното използване в други страни. В цялото законодателство има предумишлено оставени доста „ пробойни “, които или улесняват корупцията по високите равнища на властприлагането, или пък чрез несъвършенствата на Наказателния кодекс подпечатват индулгенциите при огромни разхищения на обществен финансов запас, най-много при огромните тръжни процедури.
Един ефикасен инструмент за влияние върху публичните настройки у нас, и то нерядко не в полза на националните ползи, са изпълнявани планове от неправителствени организации, и то напълно с задгранично финансиране. Това е един низък метод за пазаруване на лица от интелигентската каста у нас. Никак не е инцидентно, че близо 90 години след приемането в Съединени американски щати на подобаващ закон за вписване на така наречен „ сътрудници на въздействие “, и повече от 10 години след влизането в действие на подобен закон в Руската федерация, нито един български народен представител, още по-малко цяла партийна групировка, не е сложила въпроса за аналогично законодателство. Което да направи публично притежание финансовите зависимости на обществените персони от задгранични източници, като по този метод българските жители ще получават настояща информация за естеството на поведенческата мотивация на тези, които в никакъв случай не пропущат да се саморекламират какъв брой „ огромни патриоти “ са.
На везните на историята темпоралните облаги от материално или психическо естество за угаждане на комплекси за малоценност или мании за свръхзначимост биват изритани на бунището на Историята. Но нанесените рани върху снагата на българския народ остават. Този развой може да бъде премахнат само чрез налагането от жителите на нова парадигма за държавно ръководство. С непрестанен в пространствено-времевия континуум механизъм за надзор върху трите сфери на властприлагане (властимащ е единствено суверенът!) и с капацитет за неотложно и дейно налагане на наказания върху лицата, неоправдали националното доверие, без значение от поста, който заемат. Включително и премахване от заеманата служба, както и цялостно компенсиране на вероятно нанесените материали вреди върху публичния интерес.
Славчо Кънчев – ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
